О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 24.04.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
като разгледа административно дело №244
по описа за 2020г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.256 от АПК, образувано по исковата молба на П.Т.З., с искане да
бъде задължен Общински съвет Раднево да уреди служебно правните последици,
възникнали от прогласената за нищожна разпоредба на чл.7 ал.4 във вр. с ал.1
т.1 и т.4 от Наредба № 1 за обществения ред на Община Раднево, приета с решение
№467/30.07.3009г на Общински съвет Раднево. Твърди се, че общински съвет
Раднево не е изпълнил задълженията си по чл. 195 ал.2 от АПК, въпреки че с
Решение №111/18.04.2017г, постановено по адм.д.№576/2016г по описа на Ас Стара
Загора е прогласена за нищожна посочената разпоредба от подзаконовия нормативен
акт. Решението на съда е в сила от 16.06.2017г., когато е обнародвано на
официалната интернет страница на общинския съвет. С решение №911/20.12.2018г
Общински съвет Раднево отменя изцяло Наредбата за обществения ред в община
Раднево и приема нова наредба.
Общинския
съвет е бил длъжен да приеме решение за обезщетяване на потърпевши лица, в това
число и ищеца за нанесените им имуществени и неимуществени вреди за времето на
действие на порочната разпоредба, но това задължение, произтичащо пряко от
закона – чл.195 ал.2 от АПК не е изпълнено в установения три месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение – 16.06.2017г до 16.09.2017г., като се
уредят неблагоприятните последици за времето на действие на нищожната
разпоредба от 30.07.2009г до 16.06.2017г. От съда се иска да постанови решение,
с коеот да задължи общински съвет Раднево да изпълни разпоредбата на чл.195 ал.2
от АПК в определен от съда срок с присъждане на разноските по делото. Към
исковата молба е приложена молба до Председателя на общински съвет Раднево с
искане за изплащане на обезщетение в размер на 500лв за понесени неимуществени
вреди от ищеца за времето на действие на оспорената разпоредба. В исковата
молба се твърди още, че същият е обжалвал нищожната разпоредба, а при
узнаването й изпитал силно чувство на несъгласие, терзание и безпокойствие.
Счита, че има правен интерес да иска от общинския съвет да изпълни задълженията
си по чл.195 ал.2 от АПК, при това без срочно във времето.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид фактическите основания, изложени в исковата
молба, намира, че липсва правен интерес за предявяване на искане с правно
основание чл.256 от АПК, поради което същото е
недопустимо на това основание.
Съгласно
чл.256 ал.1 от АПК, бездействието на административен орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове. По силата на чл.256 ал.2 не извършването на фактически действия, които
административния орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на
оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването
му. В хипотезата на чл.256 ал.1 от АПК
се касае до извършване на действия, които органа предприема служебно, по
собствена инициатива, когато се сбъдне условията в приложимия нормативен акт. В
хипотезата на чл.256 ал.2 от АПК, е визиран специален случай на дължими при
поискване от заинтересовано лице фактически действия, определени само в
закон. И при двете хипотези, за
разглеждане на искането по същество е необходимо да се установи наличието на
правен интерес, а в случая по чл.256 ал.2 от АПК и подадено до органа конкретно
искане, което да касае и визирано в закон задължение за фактическо действие. В
нормата на чл.195 ал.2 от АПК е уредено задължение за компетентните органи да
уредят правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или отменен като унищожаем. Уреждането на правните последици
не е ограничено до предприемане на фактически действия от една страна, а от
друга тяхното съдържание /на правните последици/ е разкрито в ТР № 2/27.06.2016г
на ВАС на РБ и включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали
в периода от приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, респ.
обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на него и преценка на обезщетението /на имуществени и
неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането му. Особено важно място
заема изискването да са възникнали правоотношения, въз основа на отменения или
обявен за нищожен административен акт, които да са в пряка причинна връзка с
причинени вреди – имуществени или неимуществени. След отмяна или обявяване
нищожността на подзаконовия нормативен акт, неблагоприятните последици от този
нов юридически факт се съдържат в рамките на възникналите въз основа на
неговите разпоредби правоотношения между компетентните органи и останалите
субекти. Следователно, за да е налице правен интерес от подаване на искане с
правно основание чл.256 от АПК, в искането следваше да се съдържа твърдение, че
между ищеца и ответния общински съвет е възникнало правоотношение, основано на
приложение на обявената за нищожна разпоредба, каквото липсва и на следващо
място, че ищецът е подал искане до компетентния орган, с което го е сезирал и
той знае за настъпването на вреди. В исковата молба, конкретно в петитума
липсва претенция към ответния общински съвет за извършване на определено
фактическо действие, чрез изпълнение на което да се уредят правните последици.
Приложената молба с искане за изплащане на обезщетение в размер на 500лв за
неимуществени вреди няма данни да е предявена на Общинския съвет, нито такова
искане е заявено като претенция към ответника, а именно да бъде осъден да
заплати сумата като обезврежда на причинените преживявания от прочита на
подзаконовата нищожна нормативна разпоредба.
След като
ищеца не твърди да има възникнали правоотношения между него и ответника в
резултат на приложение на нищожната разпоредба, нито твърди да е искал уреждане
на правните последици, съответно на кои, се налага извода, че за него липсва
правен интерес. Няма тъждество между предоставената от закона възможност за
оспорване на подзаконов нормативен акт от всеки, който би могъл да бъде негов
адресат, и предоставената от чл.256 от АПК защита срещу неоснователни
бездействия на административния орган. Във всички случаи, за да е налице правен
интерес по смисъла на чл.256 от АПК, в искането трябва да се съдържат твърдения
за факти, сочещи осъществяване на предвиден
в закона или в нормативен акт фактически състав, който поражда
задължение за компетентния орган да действа фактически и в полза на лицето,
подало искането. Правния интерес е обусловен от наличие на твърдение за
задължение, което произтича от нормативен акт, не изиска инициатива от страна
на заинтересовано лице, но същото се ползва от него, или задължение за
фактическо действие, дължимо по силата на закона на конкретно лице, поискано е
неговото извършване, но в 14-дневен срок от подаването му не е престирано.
Липсата на посочени факти в исковата молба, които представляват неуредени между
страните правни последици, възникнали от обявената за нищожна подзаконова
разпоредба, сочи на липса на правен интерес и налага оставяне без разглеждане
на исковата молба. Мотивиран от изложеното и на основание чл.159 т.1 вр. с
чл.256 ал.2 от АПК, Административен съд
Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П.Т.З. да бъде задължен Общински съвет Раднево да
уреди правните последици, възникнали от обявяване нищожността на чл.7 ал.4 вр.
с ал.1 т.1 и т.4 от Наредбата за обществения ред в община Раднево, действала в
периода от 01.09.2009г до 16.06.2017г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №244/20г по описа
на Административен съд – Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Препис от
определението да се връчи на страните след 13.05.2020г.
СЪДИЯ: