Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр.Кюстендил, 28.05.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 55 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Х.П.Д. ***
чрез пълномощника си адв. С.С. от САК, е подал касационна жалба срещу решение №
9 от 06.01.2020г. на Районен съд - Дупница по НАХД № 1023/2019год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0348-002497/09.01.2017год.,
издадено от началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил. Релевирано
е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се противоречие
между описанието на нарушението и правната му квалификация по чл.139, ал.5 от ЗДвП, а по същество се отрича наличието на съставомерно деяние с доводи
за липса на доказателства за вида на автомобила в контекста на хипотезите на чл. 179, ал.3, т.1-т.4 от ЗДвП и за обозначаване
на процесния участък с пътен знак Д25. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на
наказателното постановление.
Ответната страна - Сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР-Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0348-002497/09.01.2017год. на началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на
МВР - Кюстендил, с което на оспорващия е наложено административно наказание “глоба” в размер на
300,00лв. на основание чл.179, ал.3, т.4
от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Отговорността на нарушителя, с оспореното НП, е
ангажирана за това, че на 14.12.2016год., около 15,30часа управлява
лек автомобил “Ауди А4“ по път от
І клас Е-79, при км.3556+200 на около 50м. преди разклона за с. Бараково
в посока гр. София, без заплатена
винетна такса - на ППС, което е за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, няма залепен валиден винетен стикер /винетка/ за 2016г. от категория К-3 за
заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за движение
по републиканската пътна мрежа.
За деянието е съставен АУАН № Г831003/14.12.2016г., в
който същото е описано по идентичен начин, като нарушителят е вписал възражения
за това, че не е съобразил, че срокът на винетката е изтекъл предния ден.
В производството пред РС са разпитани полицейските служители Кирилов
и Гогов, които с показанията си
потвърждават констатациите в АУАН, като описват релевантните за спора факти.
При изложените
фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление
по съображения за законосъобразност. Приема се, че административното нарушение е
доказано, а от процесуална страна – че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Касационната инстанция, при служебната проверка на оспорения съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК,
не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Оспореното решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК касационният съд го оставя в сила. Правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите
нормативни разпоредби. Въззивната инстанция е събрала относимите за правилното решаване
на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдила и
анализирала всички факти от значение за спорното право и е извела обосновани
изводи, които касационният съд изцяло възприема. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение
на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се неоснователни.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана
за нарушение по
чл.179, ал.3, т.4 вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП. Обратно на поддържаното от
касатора, настоящият състав на административния съд счита, че е налице пълно
съответствие между описанието на нарушението, правната му квалификация и
приложената санкционна разпоредба. Нормата
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в приложимата за
казуса редакция, установява състави на
административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие
– управляване на ППС. Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от обективната страна на
нарушението: 1. да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата или 2. на превозното
средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от
одобреното. Признак
от обективната страна е още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, а в точки 1 - 4 на чл. 179, ал.
3 от ЗДвП е диференцирана отговорността според вида на ППС.
При описанието на
нарушението, органите на административнонаказателното производство сред
признаците от обективната страна на нарушението са посочили липсата на винетен
стикер, залепен на предното стъкло. Задължението на водача да залепи валиден винетен стикер за платена
винетна такса по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в
долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при
движение по републиканските пътища, е установено с чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане
на винетната такса като условие за правомерно движение по републиканските
пътища – в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната
норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за
заплащане на таксата. В случая връзката между нормите на чл.100, ал.2 и чл.139,
ал.5 от ЗДвП се извежда от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от Закона за пътищата, които
текстове установяват презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство. Следователно и по аргумент от чл. 10а, ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата,
правото на ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното
изпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При
незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение
на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което
поведение са санкционира на
основание на чл.179, ал.3 от ЗДвП, в
случая в хипотезата на т.4. Горното
мотивира касационният съд да приеме, че е налице съответствие между описанието
на деянието и правната му квалификация.
Съобразени с доказателствата по делото и приложимия
материален закон, са съображенията в оспореното решение за доказаност на
административното нарушение и за законосъобразност на наказателното постановление. Извършеното от касатора деяние осъществява от обективна и
субективна страна признаците от състава на нарушението по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и
несъмнен начин. Водачът на лекия автомобил се е движел по републиканската пътна
мрежа без да е заплатил винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата, което се доказва от липсата на залепен винетен стикер и не се оспорва. Видът на процесното
ППС, а именно лек автомобил, определящ за категорията
на задължителната при движението му по републиканските пътища винетка – в
случая К-3, е посочен в АУАН и в НП. Действително в НП за първи път
е посочен броят места за пътници, но това обстоятелство е установимо с оглед описанието
на марката и модела на автомобила, а и не е оспорено от нарушителя при връчване
на АУАН. От друга страна, пътният
участък, където е констатирано деянието, съобразно описанието в АУАН и в НП,
представлява път първи клас Е-79, км 355+200, за който при справка в списъка, утвърден с
Решение №945/01.12.2004год. на Министерски съвет на РБ, обнародван в ДВ
бр.109/2004г., изм. ДВ бр.61/2012г., се установява, че е включен в Приложение
№1, т.е. представлява републикански път, за който се събира такса за ползване
/винетна такса/. Видно от приетото от ДРС, писмо на Областно пътно управление,
в процесния пътен участък има действие поставения пътен знак Д25 „За използване на
пътя се изисква винетка“. Следват изводи за доказаност на съставомерното деяние
и за законосъобразност на НП, съотв. за правилност на въззивното решение, което
касационната инстанция оставя в сила.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №9 на Районен съд - Дупница от 06.01.2020год.,
постановено по НАХД № 1023/2019год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.