МОТИВИ към присъда № 97 / 13.07.2017г. постановена по НЧХД №86/2017г. по описа на ИРС.
Постъпила е тъжба от Й.С.Х. срещу А.Н.П.,
с която с която последният е обвинен в това, че на 18.09.2016 г. около 20,00 ч.
в стопански двор на бивше ТКЗС в с. Подгорие, чрез нанасяне на удари с дървена
тояга по главата и ръцете, умишлено е причинил на тъжителя: разкъсно–контузна
рана в областта на темпоро–париетала с неравни ръбове, контузия на двете ръце с
отоци и охлузвания, рана с лацеро–контузия Cop. 1 – s, в
резултата на което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу
подсъдимия, който е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, с който претендира последния да бъде осъден да му заплати сумата 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на увреждането – 18.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Подсъдимите не се признава за виновен, като
дава обяснения по така повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят и подсъдимият живеят в с. Подгорие и
се познават, като всеки от тях отглежда
селскостопански животни – овце. През 2016 г. синът на тъжителя – св. С. работел
известно време, като овчар при подсъдимия.
На 18.09.2016 г., последният не бил на
работа. Същия ден, в късния следобед – около 19,20 ч. подсъдимият прибирал
животните си от паша към селскостопанския двор на бившето ТКЗС в с. Подгорие.
По това време, тъжителят също преминавал със своите овце през землището на селището.
При разминаване на стадата на двамата, едно от шилетата на С. влязло сред
водените от П. животни. Тъжителят опитал да го отдели, но не успял. Подсъдимият
продължил със стадото си, за да прибере животните. Последвал нов опит на Х. да
отдели агнето от овцете, при който той започнал да хвърля камъни по тях. П. му
казал да преустанови действията си, тъй като плаши животните. Казал на тъжителя
да вземе шилето си от дома му на следващата сутрин. След като и този опит на Х.
да прибере животното се оказал
неуспешен, всеки от двамата продължил по пътя си.
Около 20,15 ч. подсъдимият прибирал
овцете си в селскостопанската постройка на бившето ТКЗС в селото. В дворното
място били и съпругата му – св. П. и
сина му – св. Н. П.. По същото време пристигнали тъжителят и
неговия син – св. С.. Двамата заявили, че идват за шилето, на което подсъдимия
отговорил, че ще им го върне сутринта на следващия ден. Ядосан от отказа на Х.,
П. заявил, че ще го вземе сега, влязъл в двора и се нахвърлил срещу подсъдимия,
като замахнал срещу него с овчарската
си тояга. П. от своя страна, който също носел дървена сопа, с която водел
овцете, за да се предпази посегнал с нея към подсъдимия. Последвало бутане
между двамата и размяна на удари, при които един от ударите на тъжителя попаднал в
областта на ръката на подсъдимия, а последния от своя страна наранил ръцете на
тъжителя и го ударил с пръчката си в областта на главата. След като нападението
му било отблъснато с този удар, от който от главата му потекла кръв, Х. се
върнал на улицата пред двора, където го чакал сина му. От там тъжителят се
опитал да удари подсъдимия с дървени отпадъци, които намерил и хвърлил по него,
но св. С., предотвратил последващи негови действия и двамата си тръгнали.
След като се отдалечили от двора на
подсъдимия, тъжителят се придвижил в началото на селището и от там се обадил на
тел.112. След подадения от него сигнал,
на мястото пристигнали служители на РУ на МВР Костенец, двама от които
свидетелите Б. и Т.. Пред тях тъжителят разказал, че бил ударен с дървена сопа
по главата от подсъдимия и тъй като видели, че Х. има рана на главата,
свидетелите изчакали пристигането на линейка която да го откара до ФСМП
Костенец. След това, полицейските служители снели обяснения за случилото се от св.
С. и подсъдимия, след което съставили на последния протокол по ЗМВР.
Междувременно, тъжителят бил откаран във
ФСМП Костенец, където му бил прегледан и му била оказана съответната медицинска
помощ.
Видно
от изслушаното и прието от съда заключение по назначената съдебно - медицинска
експертиза в резултат от действията на подсъдимия на тъжителят са причинени: разкъсно–контузна
рана в слепоочно–теменната част на главата, оток и охлузвания по двете ръце,
довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.
Вещото лице уточнява още, че нараняванията по ръцете са от рода на „защитните
наранявания” – при вдигане на ръцете пред лицето и главата, с цел да бъдат
запазени последните. Констатираните травматични увреждания са в резултат от
удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, вкл. и тангенционалното
им действие. Нараняванията са заздравели без последици за здравето на
пострадалия за около 12-15 дни от датата на травмата, като изпитваните от същия
болки и страдания са били с по-голям интензитет в първите няколко дни, който
постепенно е намалявал и изчезнал в рамките на посочения срок.
Видно от изисканото и приложено по
делото свидетелство за съдимост на подсъдимия, същия е неосъждан.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка, въз основа целия
събран по делото доказателствен материал. Показанията на свидетелите С.,
Н. П. и П., които са били очевидци на инцидента и обясненията на самия подсъдим
са еднопосочни, последователни и взаимно допълващи се. Според същите именно
пострадалият е бил този, който е нападнал подсъдимия с носената от него
овчарска пръчка. Така очертаното от свидетелските показания поведение на Х. е и
житейски логично. Именно той е бил този, който е инициирал срещата между него и
подсъдимия, отивайки до дома му в тъмната част на денонощието, с настояване да
прибере агнето си точно в този час, като при това е носели и овчарската си
тояга. Твърденията изложени в тъжбата, че П. безпричинно и ненадейно нанесъл
няколко удара в областта на главата му, останаха изцяло недоказани. Липсват
каквито и да е доказателства, че подсъдимият пръв е нанесъл удар на
пострадалия. Напротив, всеки един от сочените по – горе свидетели, твърди, че Х.
е бил този, който е нападнал П., опитвайки се да го удари с тоягата си. Обясненията
на подсъдимия и показанията на свидетелите очевидци, не се опровергават и от
заключението по назначената съдебно–медицинска експертиза. В хода на съдебното
следствие, вещото лице изяснява, че уврежданията по ръцете на пострадалия могат
да бъдат получени и при описаното от гласните доказателства взаимно дърпане и бутане,
между Х. и П.. Обстоятелството, че именно тъжителят е бил този, който е
сигнализирал за инцидента на тел.112, също не изключва приетото за установено
негово поведение провокирало нанасяне на ударите с тояга от страна на
подсъдимия. При положение, че на пострадалия е била причинена разкъсно–контузна
рана в слепоочно–теменната част на главата, докато видими увреждания по тялото
в резултат от действията на последния, подсъдимият не твърди и не се установява
да са му били причинени, то обяснимо е именно тъжителят да е потърсил
съдействието на органите на реда и медицинска помощ. Последното обаче, не
изключва причиняването на този по – тежък увреждащ телесната му
неприкосновеност резултат, да е било провокирано от собственото му неправомерно
поведение. Както бе посочено и по – горе, този извод се налага не само от
обясненията на самия подсъдим, но и от показанията на свидетелите С., Н. П. и П.,
които са категорични в твърденията си, че тъжителят първи е нападнал подсъдимия,
замахвайки към него с тоягата си. И докато показанията на последните двама,
като заинтересовани от изхода на делото, поради обстоятелството че са син и
съпруга на подсъдимия, могат да бъдат подложени на съмнение, то показанията на
св. С., който е син на тъжител, съдът намира за изцяло незаинтересовани и
безпристрастни. Действително, сочения свидетел към инкриминирания в тъжбата
момент е бил работник при П., но понастоящем, такива отношения на евентуална
зивисмост към последния не съществуват, поради което и поради пряката му
родствена връзка с пострадалия и при липсата на данни по делото да е във
влошени взаимоотношения с последния, съдът намира показанията му за достоверни.
Ето защо и по изложените съображения, показанията на тези свидетели, както и
обясненията на подсъдимия, следва да бъдат кредитирани като истинни и
пресъздаващи действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка по
делото. Макар в сочените гласни доказателства, да не се съдържат преки твърдения
подсъдимия да е нанасял удари с тоягата си по тялото и главата на пострадалия, то
същите не изключват такива действия. Очертаната обаче с тях, хронология на
събитията на инкриминираната дата и действия на подсъдимия и тъжителя по време
на инцидента, изясняват механизма на причиняване на телесните увреждания на
последния. Съпоставени със заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза по делото, същите налагат извода, че разкъсно-контузната рана в
областта на главата на пострадалия е
причинена от удар с носената от подсъдимия дървена тояга, докато отока и
охлузвания по двете ръце, при бутането и дърпането между двамата, отново със
същия предмет. Обстоятелството, че по делото липсват доказателства за характера
на причинените на самия подсъдим увреждания от страна на тъжителя, не изключва
наличието на такива, а тяхното причиняване се установява както от обясненията
на подсъдимия, в частта в която сочи че ръката след инцидента го е боляла, така
и от подкрепящите ги в тази насока показания на свидетелите П. и П..
Частично подкрепящи обвиниението са
единствено показанията на полицейските служители – свидетелите Б. и Т.,
пресъздаващи твърденията на самия тъжител. Доколкото обаче, тези свидетели не
са били очевидци на инцидента, а изпълнявайки служебните си задължения са се
отзовали на подадения от Х. сигнал на тел.112, то обяснимо е и спомените им за
случилото се да са концентрирани и да пресъздават установеното от тях именно за
механизма за нараняването на пострадалия по главата /от нанесени му от
подсъдимия удар/, но не и досежно предшестващото го поведението на самия
тъжител. Обстоятелството, че никой от двамата свидетели няма спомен за това
подсъдимият да е бил посъветван да предприеме съответни действия, за да реализира
отговорността на Х. за причинени му от последния увреждания, по изложените по –
горе съображения, не може да доведе до категоричния и несъмнен извод за
обективната липса на такива, нито е в състояние да дискредитира обясненията на П.
като доказателствено средство, доколкото за симптомите от тези увреждания
/болки в ръцете/, свидетелите П. и П. говорят да са се проявили в един по-късен момент.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Безспорно установено е, че на посочените в частната тъжба време и място
подсъдимият е нанесъл удар в областта на главата с дървена тояга и го е бутал
със същата, в резултат на което на частният тъжител са били причинени оток и охлузвания
в областта на двете ръце и разкъсно–контузна рана в слепоочно–теменната част на
главата, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същевременно,
съдът намира, че тези причинени на пострадалия леки телесни повреди са осъществени от
подсъдимия П. в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК,
което изключва обществената опасност на деянието и съответно води до негова
несъставомерност.
Посоченият извод се налага от
обстоятелството, че в хода на делото несъмнено бе доказано, че подсъдимият се е
защитавал от противоправното нападение на тъжителя, насочено срещу неговата
телесна неприкосновеност. Подсъдимият е
нанесъл ударите с държаната от него тояга в момент, в който нападението от
страна на Х. е било започнало и все още не е било прекратено, като е създавало
реална и непосредствена опасност за неговото здраве. Това нападение е осъществено
от самия пострадал, поради което той е имал към този момент качеството на
"нападател", като ролята му във възникналия между двамата инцидент е
категорично изяснена. Действията на подсъдимия са били пряко насочени към
преустановяване действията на Х., което обуславя техния защитен характер. Липсват
основания да се приеме, че в случая се касае до превишаване пределите на
неизбежната отбрана. В тази насока следва да бъде съобразено съответствието
между характера и интензивността на нападението от една страна и тези на
защитата от друга. Във връзка с това са от значение всички признаци, които
характеризират нападението и защитата - брой на нападателите, обекта на
нападението, вид на защитата, използваните оръжия и т.н. Необходимо е и да се
прецени съществуването на равноценност между благото - предмет на нападението и
благото, на което посяга отбраняващият се. В настоящия случай и застрашеното от
нападението и това на нападателя са равноценни - телесната неприкосновеност.
Подсъдимият е използвал дървена тояга срещу нападение със същата такава, поради
което е налице и съответствие между средството на защита и нападението, като
при това липсват основания да се приеме, че нанесените от подсъдимия удари,
предвид установените увреждания, са се отличавали с голяма сила. От изложеното следва
извода, че П. е бил поставен в ситуация, при която е отблъснал нападението,
като е употребил средство за защита от такъв вид и с такъв интензитет, годно да
отблъсне нападението, но не е застрашил телесната неприкосновеност на тъжителя
в степен, несъответна на нападението. Обстоятелството, че на тъжителя са били
причинени три отделни наранявания с различна локализация, според настоящия
съдебен състав, не налага извод за превишаване пределите на неизбежната
отбрана, доколкото същите са били
съответни на интензитета на действията на самия тъжител, който е преустановил
нападението едва след получения удар в главата, като следва да бъде отбелязано
и че при избора на средство за защита
подсъдимият не е бил длъжен да избере средство, което да изключва възможността
за всякакви телесни увреждания на нападателя.
Ето защо и по изложените съображения, съдът
намира че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Не са налице и предпоставките за
уважаване на предявения граждански иск. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото
по безспорен начин бе установено че в резултат на действията на подсъдимия на
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, без опасност за
живота. Същевременно, не се установява наличието на всички елементи на института
на непозволеното увреждане, доколкото по изложените по – горе съображения,
следва да се приеме, че действията на подсъдимя не са били противоправни. Посоченото
обстоятелство изключва и основателността на претенцията за обезвреда по реда на чл.45 от ЗЗД за претърпените от тъжителя неимуществени вреди. На това основание и предявеният от Х. граждански
иск, следва да бъде отхвърлен изцяло.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: