Р Е Ш
Е Н И
Е №260060
гр. Шумен, 22.03.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 465 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „
Диавена „ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. № ,
представлявано от управителя И.Ж., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК и
насрещна въззивна жалба на З.А.А., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника
адв. Д. Д. от ШАК и двете срещу решение № 260041/08.09.2020 г. по гр.д. №
223/2020 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят „ Диавена „ ООД, гр. Ш.обжалва решението в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на З.А.А. сумата от 2 400.00 лева –
обезщетение за неимуществени вреди. Намира решението за неправилно, като
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон, по съображения, подробно изложени
в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част
и вместо него постанови друго, с което, на основание чл.201, ал.1 от КТ, да
отхвърли иска изцяло, или, на основание чл.201, ал.2 от КТ, да намали размера
на обезщетението за неимуществени вреди, поради съпричиняване от страна на
пострадалата до размер на 600.00 лева, и
му присъди извършените по делото разноски за две инстанции, съобразно
уважената и отхвърлена част от иска.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата З.А.А., действаща чрез пълномощника
адв. Д. Д. от ШАК е депозирала отговор по жалбата, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Жалбоподателката З.А.А., действаща чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК
обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск с правно
основание чл.200, ал.1 от КТ в останалата му част, до пълния предявен размер за
сумата от 9 600.00 лева. Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, по
съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли съдът да го отмени
в обжалваната част и постанови друго, с което да осъди „ Диавена „ ООД да й
заплати пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а
именно сумата от 12 000.00 лева, и й присъди
направените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата „ Диавена „ ООД, гр. Ш., представлявано от
управителя И.Ж., чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК депозира отговор, в който
оспорва същата като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „ Булстрад Виена
Иншурънс Груп „ ЗАД, ЕИК не изразява становище по жалбите.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежно легитимирани лица,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустими.
Разгледани по същество, първата е частично
основателна, а втората – изцяло
неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 2032/2017 г. по
описа на ШРС е образувано по искова молба З.А.А. срещу „ Диавена „ ООД, гр. Ш.,
с претенция за осъждане на ответника да й заплати сумата от 12 000.00 лева
– неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
злополука на 27.11.2019 г., в гр. Ш., приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с
разпореждане № 96/10.12.2019 г. на ТП на НОИ – Шумен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане
на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни и недоказани по размер, навеждайки доводи, че трудовите задължения на
ищцата не са включвали рязане на замразена риба и, че тя самоволно е
осъществила тази функция, в отсъствие на работника, натоварен с изпълнението й;
че след инцидента състоянието й не е било спешно, тъй като сама е отказала да
остане за болнично лечение и се е върнала в болницата на следващия ден; че не е
претърпяла болки и страдания с продължителност и интензитет като посочените в
исковата молба; че се е увредила умишлено, респ., при условията на евентуалност
– е допринесла преимуществено за трудовата злополука поради проявена от нейна
страна груба небрежност, както и, че размерът на претендираното обезщетение е
прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Третото лице помагач ЗАД
„ Булстрад Виена Иншурънс Груп „, гр. С.е оспорило исковете с възражения, че злополуката
е свързана с нарушаване правилата за безопасност при работа от страна на
работника и вредоносният резултат е следствие от съпричиняване от същия. На
следващо място, размерът на претендираното обезщетение е завишен и несправедлив
с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд
е приел, че е сезиран с иск по чл.200, ал.1 от КТ като с решението си е осъдил
„ Диавена „ ООД, гр. Ш.да заплати на З.А.А., на основание чл.200, ал.1, вр.
чл.201, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 400.00 лева –
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 27.11.2019 г. до
окончателното й плащане; отхвърлил е иска с правно основание чл.200, ал.1 от КТ
в останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 9 600.00
лева като неоснователен и е осъдил ответника да заплати 502.20 лева – държавни
такси и разноски по сметка на ШОС и 178.00 лева – разноски в полза на ищцата,
както и ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 854.40
лева. В решението е посочено изрично, че има обвързващо действие по отношение
на третото лице помагач „ Булстрад Виена Иншурънс Груп „ ЗАД, ЕИК .
В осъдителната му и съответната част за
разноските решението се обжалва от
ответника, а в отхвърлителната част и съответната част за разноските – от
ищцата.
При проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд прецени, че решението е валидно и допустимо.
По същество: От
доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че ищцата
и ответника са били в трудово правно отношение по трудов договор № 52/06.11.2019
г., съгласно който първата е заемала длъжността „ работник консервна фабрика „
в ответното дружество, както и, че на 27.11.2019 г. работничката е претърпяла
злополука при рязане на замразена риба на банциг, а именно нараняване пръст на
дясната ръка, която злополука е била призната за трудова с разпореждане №
96/10.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Трудовото правоотношение
между страните е било прекратено считано от 24.02.2020 г., на основание чл.325,
ал.1 от КТ, със заповед № 11/24.02.2020 г. на управителя на „ Диавена „
ООД.
От приложените лист за
преглед на пациент, история на заболяването, направление за лечение, анамнеза,
лечебно-диагностичен план, хематологочни изследвания, извлечение от книга за
наблюдение на болния, акт за предоперативна анестизиологична консултация, предоперативна
епикриза, оперативен протокол, процедурлен лист, епикриза от МБАЛ – Шумен, 3
бр. болнични листи, медицинско направление и амбулаторен лист, се доказва, че
вследствие описаната злополука ищцата е претърпяла порезно нараняване на
дисталната фаланга на ІІІ-ти пръст на дясната длан, без увреждане на ноктите. В
деня на инцидента същата е била приета в МБАЛ – Шумен, където е била прегледана
от ортопед и й била поставена превръзка. На 28.11.2019 отново е била приета в
болничното заведение, където престояла от 12.50 часа до 15.05 часа, като под
анестезия са й били направени почистване на оперативното поле, шев на кожата и
поставяне на стерилна превръзка, след което е била изписана за домашно амбулаторно
лечение, с назначение за превръзка на 04.12.2019 г. и за сваляне на
оперативните конци на 10.12.2019 г., както и за прием на „ Далацин С „, 3х300 за срок от 7 дни. За времето от 28.11.2019 г.
до 27.01.2020 г. ищцата е била в отпуск по болест. На 16.01.2020 г. й бил
извършен амбулаторен преглед от ЛКК, при който е било констатирано, че има
частична ампутация на пулпата на ІІІ-ти
пръст на дясната ръка, вторично заздравяваща рана. Лек оток ПИС и ДИС на ІІІ-ти
пръст на дясната ръка, като не се налагат допълнителни изследвания или
медикаментозно лечение.
От заключението на
вещото лице по допусната СМЕ по писмени данни, което съдът приема за обективно
и компетентно дадено, се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е
изпитвала силна болка и страдание, вследствие на причинената й травма. Пълно
анатомично възстановяване при травмата не е възможно, тъй като увредената
структура / в случая пулпа / е заместена със съединителна тъкан. Периодът на
функционално възстановяване при подобен вид травма варира в рамките от 1 до 6
месеца, през който период, ако се възстанови сетивността на засегнатия участък,
може да се говори за пълно възстановяване. Първоначално дисталната фаланга на
пръста на пострадалата е била загрозена, но при прегледа на 10.07.2020 г. не се
установяват такива деформации.
От заключението на
вещото лице по допуснатата СПЕ се установява, че злополуката на 27.11.2019 е предизвикала
у ищцата остра стресова реакция, с продължителност няколко дни, последвана от
разстройство на адаптацията, с тревожно-депресивна реакция, отзвучала в рамките
на 2-3 месеца. Състоянието на стрес е включвало епизоди на страх, плачливост,
напрегнатост и тревожност, трудности с вербализацията и спад на когнитивните
процеси. Невъзможността за извършване на елементарни ежедневни действия и това,
че е в тежест на семейството са предизвиквали чувство за непълноценност у
пострадалата. Състоянието на освидетелстваната отговаря на психично заболяване
в широк смисъл на думата и покрива критериите за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В емоционалната сфера е налице леко изразен
депресивитет. Персистират хиподепресивни идеи без афективна компонента. Към
момента липсва суициден риск. Състоянието й не представлява опасност за
собственото здраве и за това на околните.
По делото е приложена
длъжностна характеристика за длъжността „ работник консервна фабрика „ при „
Диавена „ ООД, съгласно която възложените на ищцата основни и допълнителни
функции не са включвали рязане на рибни продукти на банциг, а само извършване
полумеханизирано първична обработка на риба / снемане на люспи, прочистване,
миене, пълнене на опаковки /, полумеханизирани и механизирани операции,
свързани с обработка на допълнителни
суровини / приготвяне на сосове, зеленчуци /, опаковка и етикитиране на готова
продукция.
Приложени са и
извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа и служебна
бележка, в които е отразено, че преди датата на инцидента на ищцата е бил проведен
инструктаж на 07.11.2019 г. и 11.11.2019
г..
Приложени са и трудови
договори и обяснения на основание чл.108, ал.3 от КСО от Е.Р.Р.и Н.Х.Е., от
които се установява, че на 27.11.2019 г. посочените лица са работили заедно с
ищцата, като Е.Р.режел рибни филета на банциг, а ищцата ги поемала и подреждала
в тави. Около 14.55 Н.Е.извикала Е.Р. да извадят риба от хладилника, като преди
да тръгне последният изключил банцига и двамата влезли в хладилника. Като се
върнали видели ищцата да реже риба на банцига, като, докато успеят да го
спрат тя се порязала.
Лицата Н.Х.Е. и Е.Р.Р.са
разпитани и като свидетели в първоинстанционното производство, като от
показанията на свид. Е.се изяснява, че работи в ответното дружество от 23
години. Към м. ноември 2019 г. изпълнявала длъжността бригадир – организатор
производство. На 27.11.2019 г. била втора смяна и постъпила на работа в 13.30
часа. Същия ден разпределила ищцата при свид. Е.Р., да поема филетата от
банцига и да ги слага в лонги / тави /. Към 14.55 отишла при тях. Видяла, че им
е намаляла работата и извикала Е.Р.да вземат риба от хладилника, които се
намирал в същото помещение, на разстояние 4-5 м. от банцига. През това време Р.спрял
банцига. Двамата отишли до хладилника, взели две лонги с риба и след около 5-10
мин. се върнали. Когато затваряла вратата свид. видяла, че ищцата е на банцига.
Докато я попита какво прави там, същата се хванала за ръката и казала, че май
се е порязала. Свид. й казала да изкара ръкавицата, за да видят какво е
станало. След като ищцата свалила ръкавицата, свид. видяла кръв по ръката й
като не могла да установи дали е порязана или не. След това предложила на
ищцата да слязат в Рибен цех, за да я превърже. След като превързала ищцата,
свид. й предложила, ако иска да се прибере в къщи или да отиде в болница. След
като разговаряла с лекаря си, ищцата решила да отиде в Спешно отделение, при
което свид. й дала от личните си пари и служебна кола я откарала до болницата.
По-късно свид. се обадила на ищцата да се информира как е, при което тя й
отговорила, че е добре и от болницата са й казали да се прибира в къщи. Свид.
твърди, че ищцата работела това, което й се възложи за деня, като никога не й е
било възлагано да подава риба на банциг от режещата страна и не й е провеждан
инструктаж за работа с такава машина. Като оператор – машинист, който реже
рибата на банциг работел свид. Р., който имал петгодишен стаж на длъжността.
Задължението на ищцата било да стои от другата страна на банцига срещу
оператора и да поема рибните филета, които падали сами от машината, след което
да ги поставя в тави. Пра работа с банцига имало специални изисквания, като
операторът задължително работел с желязна ръкавица на дясната ръка и с бутала,
с които избутвал рибата. На останалите работници, които изпълнявали други
трудови функции не се раздавали метални ръкавици. В помещението, в което станал
инцидента имало общо три банцига, на които работели хора. При пускане на
машините не се чувал шум. Според свид., преди инцидента ищцата сама е пуснала
банцига да работи, тъй като преди да тръгнат със свид. Р.към хладилника той го
изключил, а като се върнали бил пуснат. Свидетелката е категорична, че не е
възможно свид. Р.да е наранил пръста на ищцата при поставяне на тавите с риба
на плота пред банцига или да е имал
досег до нея, поради голямото разстояние между двамата.
Свид. Е.Р.заявява, че
реже риба на банциг в „ Диавена „ ООД от пет години, като на 27.11.2019 г. за
първи път работел с ищцата, която поемала нарязаната риба. Същия ден, преди да
отиде до хладилника с бригадира, той изключил банцига, а след като се върнал
видял, че ищцата реже риба на него, поради което останал с убеждението, че тя
го е включила сама, тъй като не вижда
кой друг би могъл да го стори. Заявява, че не знае защо ищцата е решила да реже
риба, след като никога не го е привила, както и, че след инцидента тя го
обвинила, че я е бутнал, но това не било вярно.
По делото са разпитани и свид. Д.Т.Е.и Т.П.Е..
Първата свид. не е била очевидец на инцидента и се запознала с ищцата, докато
двете лежали в една стая в болницата след него. Твърди, че ищцата й споделила,
че се е порязала при работа на някаква машина, след като неин колега леко я
блъснал по лакътя и тя загубила концентрация. Двете били оперирани в един ден
поради порезни рани, след което през нощта били оставени под наблюдение в ХО на
болницата. През нощта ищцата изпитвала силни болки и извикала дежурната сестра
да й даде болкоуспокояващо. Сутринта двете били извикани на превръзка, след
което били изписани. От този момент свид. не се е срещала с ищцата.
Свид. Т.Е.заявява, че се
запознала с ищцата в болницата, при посещение на своята майка – свид. Д.Е., с
която били настанени в една стая. Когато посетила майка си в болницата, свид.
останала с впечатление, че ищцата изпитва „ адски „ болки и е много притеснена
да не й ампутират пръста. Дори се наложило да й даде „ Немизил „, когато я
настанили в стаята. След това се виждали още няколко пъти на кафе, когато
придружавала майка си на превръзки и ищцата отново й споделяла, че изпитва
силни болки и притеснение да не се стигне до ампутация на пръста й.
По делото са приложени РКО,
2 бр. фактури и 2 бр. касови бонове, от които се установява, че ответникът е
заплатил разходи за лечение на ищцата в МБАЛ – Шумен след инцидента, в размер
на 162.00 лева.
Представени са и застрахователна полица
№ 3607190700000110 от 12.07.2019 г.,
ведно с добавък № 3607190700000110/3 и справка за застраховани лица, от
които се установява, че към датата на инцидента ищцата е била застрахована от
дружеството работодател за застрахователен риск трудова злополука, по
застрахователен договор с третото лице помагач ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс
Груп „, гр. С..
Въз основа на така установените факти,
съдът достига до следните изводи:
В чл.200, ал.1 и ал.2 от КТ е посочено, че работодателят
отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо
от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е
причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената
работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
роботодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. Задължението
на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той самият, негов
орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането.
Чл.201, ал.1 от КТ
предвижда, че работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е
причинил умишлено увреждането, а ал.2 на същата разпоредба – че отговорността
на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Според практиката на ВКС,
работодателят, възвел възражение по чл.201, ал.2 от КТ, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е.
не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда, но и, че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат от работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен, ако от
обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето му. Намаляване отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност.
Вината на пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба
небрежност не може да се основава на предположение, а, при липсата на
доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за
безопасност на труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба
небрежност. Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа,
каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Небрежността ще
е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати. На обезвреда по реда на чл.200 от КТ
подлежат всички вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинно следствена
връзка с увреждането. Размерът на неимуществените вреди се определя съобразно правилото
на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия. От
дължимото от работодателя обезщетение следва да се приспадне заплатеното на
пострадалия работник застрахователно обезщетение по застраховка „ Трудова
злополука „, сключена от работодателя, ако такова е било изплатено.
В конкретната хипотеза се
установи по категоричен начин, че към 27.11.2019 г. страните са били във валидно
трудово правоотношение, че на посочената дата, по време на работа, при
изпълнение на трудова функция, която не й била възложена ищцата е претърпяла
злополука, която е квалифицирана от компетентните органи като трудова и, че, в
резултат на нея й е било причинено увреждане, изразяващо се в порезно
нараняване на дисталната фаланга на ІІІ-ти пръст на дясната длан, без увреждане
на ноктите, вследствие на което, като пряка и непосредствена последица е търпяла
физически болки и страдания, с постепенно намаляващ интензитет, за период между
2 и 3 месеца и период за пълно възстановяване от 1 до 6 месеца..
Въз основа на горното, въззивният
съд заключава, че са налице изискуемите, кумулативно предвидени предпоставки за
възникване отговорността на ответното
дружество по чл.200, ал.1 от КТ, а
именно: трудово правно отношение между ищцата и ответника, настъпило увреждане на ищцата при инцидент,
станал по време на работа, определяне на инцидента като трудова злополука,
причиняване в резултат от злополуката временна нетрудоспособност на
пострадалата и пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и
настъпилите вреди.
Относно дължимото
обезщетение, съдът съобрази, че вследствие трудовата злополука на ищцата е било
причинено травматично увреждане, представляващо средна телесна повреда, в резултат
на което е претърпяла оперативно зашиване, под анестезия на порезна рана на
ІІІ-ти пръст на дясната ръка, която е била
принудително обездвижена за срок от 12 дни, поради поставяне на превръзка.
През посоченото време ищцата е изпитвала физическа болка, като от данните по
делото се установява, че тя е била в завишена степен през първите два дни, а
впоследствие е започнала да намалява, до пълното й отшумяване. Безспорно,
докато е била с превръзка ищцата е изпитвала и физически дискомфорт от
нарушената функционалност на ръката й, като по делото не са събрани
доказателства затруднението й да си служи с нея да е продължило повече от посочения
от експерта максимален срок за функционално възстановяване от травмата, а
именно 6 месеца. Установи се също, че към момента дисталната фаланга на засегнатия
пръст на ищцата не страда от козметичен дефект. Вследствие на инцидента ищцата
е претърпяла и психически страдания, изразяващи се в първоначална остра
стресова реакция, с продължителност няколко дни, последвана от разстройство на
адаптацията, с тревожно-депресивна реакция, отзвучала в рамките на 2-3 месеца,
които покриват критериите за временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. На следващо място, съдът взе предвид, че в резултат от увреждането й,
ищцата е била принудена да прекъсне трудовата си дейност за срок от два месеца,
поради излизането й в отпуск по болест, което е нарушило естествения й ритъм на
живот. Като съобрази изложеното и останалите критерии при присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намери, че, в съответствие с принципа
за справедливост и възприетата съдебна практика, размерът на дължимото на
ищцата обезщетение следва да бъде определен на 4 500.00 лева.
Що се отнася до
възражението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на работничката, от доказателствата по делото се установи, че по време на
инцидента ищцата е осъществявала рязане на замразена риба на банциг, без това
да й е било възложено като трудова функция по длъжностна характеристика за
заеманата от нея длъжност в ответното предприятие, или по нареждане на прекия
ръководител за деня, което налага извод, че работничката самоволно е предприела
извършване на посочената дейност, свързана с боравене с машина, изискваща
специални познания и предпазни мерки при работа с нея. Установи се също, че
ищцата никога преди това не е работила на банциг от режещата му страна, както
и, че е предприела рязане на риба на него без необходимите предпазни средства.
От друга страна се установи, че на ищцата са били проведени първоначален инструктаж
за безопасност при работа - на 07.11.2019 г. и инструктаж на работното място –
на 11.11.2019 г., като и, че не й е бил провеждан такъв за работа с конкретната
машина, въпреки, че й е било възложено да работи на нея на 27.11.2019 г., макар
и от изходната страна.
Въз основа на
изложеното, настоящата инстанция приема, че възлагайки на ищцата работа на
банциг за рязане на риба работодателят е бил длъжен да я запознае с естеството
на работа на машината и да й проведе инструктаж за правилата за безопасност,
които следва да съблюдава, с цел охраняване на здравето й живота й, а като не
го е сторил е допуснал нарушение на задълженията си по чл.16, ал.1, т.2а и т.7,
вр. ал.2 от ЗЗБУТ, вр. чл. 13, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., вр. чл.281
от КТ. От друга страна, ищцата е предприела изпълнение на трудова функция с
повишен риск без такава да й е била възложена от работодателя и знаейки, че не
е инструктирана за условията на безопасност при работа с нея, както и без
необходимите предпазни средства, въпреки, че е могла да прецени необходимостта
от такива, предвид обстоятелството, че преди да започне работа на машината от
режещата страна е имала възможност да наблюдава и установи, че тя включва режещ
механизъм с голяма мощност и работещият с нея е обезопасен със специални
ръкавици и бутала, с което е нарушила задълженията си по чл.34, ал.1, т.1 от
ЗЗБУТ, вр. чл.126, т.5, т.6 и т.7 от КТ. В тази връзка съдът счита, че при
проява дори на елементарно логическо мислене, ищцата е могла да съобрази, че
рязането на риба на банцига без да е запозната с механизма на работа и без
предпазни средства неминуемо може да доведе до това да получи наранявания на
ръцете като процесното. Ето защо, като е предприела изпълнение на трудова
функция с повишен риск от увреждане, без да е запозната с технологичните
правила и правилата за безопасност при работа с конкретната машина и без
необходимите предпазни средства, ищцата не е положила дължимата грижа, каквато
и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка за да не допусне
вредоносните последици от действията си, които последици няма как да не е
съзнавала и да не е предполагала, че могат да настъпят при конкретната й
деятелност, което налага извод за проявена от нейна страна груба небрежност по
време на настъпване на злополуката.
Относно възражението на
жалбоподателя, че трудовата злополука е
била причинена умишлено от ищцата, намира, че следва да се отхвърли като
неоснователно, поради липса на доказателства по делото за проявена от
работничката подобна форма не вина, която е недопустимо да се предполага, а
следва да бъде доказана по несъмнен начин от работодателя, при условията на
пълно и главно доказване.
В съответствие с горното,
съдът приема за доказано, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника при допусната
от негова страна груба небрежност, което предпоставя прилагане нормата на
чл.201, ал.2 от КТ и намаляване
дължимото на ищцата обезщетение с 60%, или до размер на 1 800.00
лева, за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да се уважи.
За разликата до пълния
размер от 12 000.00 лева искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Присъдената главница се
дължи, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането, а
именно 27.11.2019 г.
При така изнесените
фактически и правни доводи, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
е неправилно и следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищцата обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ в размер над 1 800.00
лева, като вместо него бъде постановено друго, с което за разликата от 1 800.00
лева до 2 400.00 лева искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, в която ответникът е
осъден да заплати държавни такси и разноски по сметка бюджета на съдебната
власт в размер над 386.30 лева, както и деловодни разноски в полза на ищцата в
размер над 136.92 лева. Също така
решението следва да се измени в частта,
в която са присъдени разноски в полза на ответника, като ищцата бъде осъдена да
му заплати допълнително такива в размер на 51.78 лева.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК З.А.А. следва да заплати на „ Диавена „ ООД, гр. Ш. деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 406.15 лева – платен адвокатски
хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 260041/18.09.2020
г. по гр.д. № 223/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА в която „
Диавена „ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. № ,
представлявано от управителя И.Ж. е осъдено да заплати на З.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ, за причинени неимуществени
вреди в резултат от трудова злополука на 27.11.2019 г. в размер над 1 800.00
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането,
като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен, предявения от З.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ Диавена
„ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. № иск по чл.200, ал.1 от КТ, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 27.11.2019 г. за
разликата над 1 800.00 лева, до присъдената сума от 2 400.00 лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до окончателното
изплащате на главницата.
ОТМЕНЯ решение № 260041/18.09.2020
г. по гр.д. № 223/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА в която „
Диавена „ ООД, ЕИК е осъдено да заплати
по сметка бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски в размер над
386.30 лева.
ОТМЕНЯ решение № 260041/18.09.2020
г. по гр.д. № 223/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, в ЧАСТТА в която „
Диавена „ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. № ,
представлявано от управителя И.Ж. е осъдено да заплати на З.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер над
136.92 лева.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ Диавена „ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. Ш. ул. № , представлявано от управителя И.Ж. допълнително
разноски за първа инстанция в размер на 51.78
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/18.09.2020
г. по гр.д. № 223/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен в останалата му част.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „ Диавена „ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш.
ул. № , представлявано от управителя И.Ж. деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 406.15 лева.
Делото е разгледано и решението постановено
при участието на третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ Булстрад
Виена Иншурънс Груп „, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. С., .
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд - С., в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.