Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../……………2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на дванадесети ноември 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КНАХД № 2274/2020г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Община Варна, чрез процесуален представител - ю.к.С., срещу Решение №
260095/09.09.2020г. по АНД № 2158/2020г. на Районен съд-Варна,с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 1528/01.04.2020г. на Зам.кмет на
Община Варна, с което на Ц.А.Г. ЕГН **********, за нарушения по чл.173 т.1,
чл.174 ал.1 и чл.174 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ са
наложени административни наказания глоба, съответно в размер на 50 лева, на 200
лева и на 200 лева, на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД.
Касаторът по подробно изложени съображения,
твърди незаконосъобразност на въззивното решение поради постановяването му при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно сочи, че съдът не е съобразил всички факти и доказателства по делото.
Оспорва изводът на ВРС за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение в
производството по издаване на НП. Цитират се наличните по преписката
доказателства, които го опровергават и се настоява за отмяна на решението и
потвърждаване на НП като законосъобразно, правилно и обосновано, тъй като е
издадено от компетентен орган и при безспорно установени от събраните по делото
доказателства нарушения и при наложени санкции в минимален размер. Сочи, че
случаят не е маловажен. На изложените основания моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да се потвърди. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата
се поддържа и се моли нейното уважаване.
Касационният ответник Ц.А.Г. оспорва
жалбата и моли да се остави в сила решението на ВРС.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че
решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила
и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна и следва да се
остави в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
ВРС е сезиран с редовна жалба от Ц.А.Г.
срещу гореописаното НП. От фактическа страна съдът е приел за установено, че по
повод постъпили сигнали за
свободно пускани агресивни кучета, собственост на Ц.Г., живуща в СО Алек мак №
412, инспектори от отдел „Контрол“ при Община Варна, ведно с полицаи от
Общинска полиция, извършили проверка. В хода на същата не били допуснати в дома
на Г., но установили две кучета, едно от които в двора, а друго в жилището,
като презюмирали наличието на трето от сигнала и от обстоятелството, че от
къщата се чувал лай на две кучета.
За
проверката бил съставен Констативен
протокол № А 006371 от 10.02.2020г., в който е посочено, че са видяни две
кучета, които нямат поставени чипове и за същите не са представени ветеринарномедицински
свидетелства. С КП на Г. са дадени предписания, като няма данни същите да са
оспорени, /а също и да са изпълнени/.
Срещу Ц.А.Г. бил съставен и АУАН от същата дата за това, че
отглежда 3 броя домашни любимци /кучета/, за които лицето не представя ветеринарномедицински
паспорти, същите нямат поставени микрочипове за идентификация, нямат и
ваксинации „Бяс“.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.173 т.1, чл.174 ал.1, ал.2 от
ЗВД. Г. отказала да подпише акта, като отказът й бил удостоверен с подпис на
свидетел. В последствие е издадено и процесното НП, с което административно-наказващия
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация наложил три наказания „глоба“, съответно в размер на
50 лв., 200 лв. и 200 лв.
Въззивният съд
изложил в решението мотиви, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в сроковете предвидени в ЗАНН, но при постановяването им са
допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото и АУАН, и НП не отговарят на изискванията,
съответно на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, като още със съставяне на акта не са конкретизирани
обстоятелствата относно вменените на Ц.Г. нарушения и не са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно; като липсва и описание на
съставомерни елементи от хипотезиса на посочените като нарушени норми,
установяващи правила на дължимо поведение. Съдът е посочил, че тези пороци са довели
до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като е налице неяснота
относно това, какво точно е нарушено.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо.
Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия
състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата
на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.
Не са налице
наведените касационни основания. Оспореното НП е лишено от конкретика относно
релевантни за носенето на административно-наказателната отговорност обстоятелства. Посочено е
единствено, че животните /приети като 3 бр. въз основа предположения/ нямат
ветеринарномедицински паспорти, микрочипове за идентификация, както и
ваксинация против „бяс“. Както правилно е приел и въззивният съд, последните
се свързват с дължимо поведение от
собствениците на домашни любимци, но за да се реализира административнонаказателната
отговорност за неизпълнението им следва да са налице и другите елементи от
състава на посочените в НП разпоредби. Например: нарушение по чл.173 ал.1
т.1 от ЗВМД би било
налице само ако кучетата са изведени от Г. и
тя не е носила в себе си ветеринарномедицински свидетелства. Подобна е ситуацията и останалите две
нарушения, като въззивният съд много подробно се е спрял на всяко от тях.
Следва да се посочи, че КП от
10.02.2020г. съдържа по-подробно описание на относими обстоятелства, които е
следвало да намерят отражение в НП, където те безспорно липстват. Мотивите
изложени в КП обаче не могат да служат като такива на оспореното НП, тъй като
от една страна АНО не се е позовал на същия, а от друга - начало на АНП слага
не протокола, а АУАН, в който също липсва подробно описание на нарушенията.
Отсъствието
на съставомерни елементи на деянията, безспорно съставлява съществено
процесуално нарушение, доколкото води до нарушаване правото на защита на
наказаното лице и лишава съда от възможност да извърши контрол за правилното
приложение на материалния закон.
Абсолютно
се споделя становището на въззивния съд, че повдигнатото обвинение не може да
почива на предположения, а следва да се базира на факти, установени по
надлежния ред.
Внимание
следва да се обърне и на това, че в процесното НП не са посочени съответните нарушени
норми, ведно със съответната санкция за всяко нарушение. Цитиран е само чл.472
ал.4 от ЗВМД, но същият касае компетентността на органите, оправомощени да
съставят актове по конкретно посочени в разпоредбата нарушения.
Съдът
споделя виждането на АНО, че лицата отглеждащи домашни любимци следва да
изпълняват вменените им със ЗВМД задължения в пълен обем, но неизпълнението на
същите следва да се санкционира само въз основа безспорно установени и доказани
факти и при надлежно проведено АНП.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260095/09.09.2020г. по АНД № 2158/2020г. на
Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
1528/01.04.2020г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на Ц.А.Г. ЕГН **********,
за нарушения по чл.173 т.1, чл.174 ал.1 и чл.174 ал.2 от ЗВМД са наложени
административни наказания глоба, съответно в размер на 50 лева, на 200 лева и
на 200 лева, на основание чл.472 ал.4 от ЗВМД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.