Решение по дело №967/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 127
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20204100500967
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов

Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500967 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № .. от 29.10.2020 година, постановено по гр.д. № 553/2020 год. по описа
на РС – Г.О., е отхвърлен иска с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, предявен от И. С. Б.
против П.ЗА Т.П. - Г.О., ЕИК.., представлявано от Директора Д.Б. част от организационната
структура на БДЖ – Т.п.“ ЕООД , ЕИК .., за отмяна като незаконно на дисциплинарно
наказание „Забележка“, наложена му със Заповед № ../04.05.2020 година на Директора на
ПТП- Г.О. към БДЖ – Товарни превози, като неоснователен.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба ищеца И. С. Б. чрез
пълномощник адв. М.С.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението,
поради неговата необоснованост. Навеждат се доводи за извършен неправилен анализ на
събраните по делото доказателства и от тук неверни изводи относно фактите по делото и
правни изводи, довели до неправилно решение. Интерпретират се вътрешни нормативни
актове и инструкции, свързани с възможността жалбоподателят да не се яви на работа при
наличие на уважителни причини, за които да уведомил ръководителя. Именно
доказателствата в тази насока не били обсъдени и преценени правилно от районния съд,
което довело до неправилност на решението. Предвид това жалбоподателят отправя искане
към въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд
1
като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от ответника П.Т.П-Г.О., чрез
юрисконсулт Я.Л., чрез който се оспорва същата като неоснователна. Взема становище за
валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че съдът
въз основа на обстоен и безпристрастен анализ на доказателствата и установената
фактическа обстановка е достигнал до законосъобразни правни изводи относно правилност
и законосъобразност на наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„забележка“ за извършено виновно нарушение на трудовата дисципплина. Оспорва
наведените с въззивната жалба нови факти и обстоятелства, като такива, които не са били
изложени в исковата молба и същите не следва да се обсъждат във въззивното производство,
поради настъпилата преклузия. Моли съда да постанови решение с което да остави без
уважение възизвната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Страните не сочат нови доказателства, не правят искания за събирането на
доказателства.
В съдебно заседание:
Жалбоподателят не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Я.Л.. В хода на устните
състезания излага подробни съображения защо приема атакуваното решение за правилно и
законосъобразно. Поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски и пред въззивната инстанция.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди по реда на чл. 271 от ГПК
доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за
допустима и следва да ги разгледа по същество.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и
законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.
Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така
2
както е въведено то в исковата молба.
Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по
същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
намира решението за неправилно и незаконосъобразно.
Съображенията за това са следните:
В исковата си молба ищецът И. С. Б. твърди, че е в трудово правоотношение с
ответника ПТП-Г.О. към „БДЖ – Т.п.“ ЕООД гр. С. силата на сключен по между им трудов
договор. Изпълнявал е длъжността „помощник локомотивен машинист“. Със заповед № ЛС-
30 от 04.05.2020 година на Директора на ПТП – Г.О. му било наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за това, че на 18.04.2020 година не се е явил на работа в Локомотивно
депо – Г.О. и не е изпълнил възложената му работа. Ищецът признава факта на неявяването
си на работа на посочената дата, но твърди, че това е било по уважителни причини и не е
налице виновно нарушение на трудовата дисциплина и не е извършил вмененото му
нарушение. Твърди, че през месец април графиците, въз основа на които е организирана
работата, довели до претоварването му. На 18.04.2020 година трябвало да се яви на работа в
20.00 часа, но през деня се почувствал зле – не бил отпочинал и бодър, повишил кръвното
налягане. Твърди, че посетил Спешна помощ в гр. Г.О. където след извършен преглед било
установено кръвно налягане 160/90 - причината за силно главоболие и гадене и поставяло в
опасност здравето на ищеца. Сочи, че в 15:30 часа е уведомил работодателя си чрез
обаждане по телефона на машинния диспечер. Предвид това намира, че наложеното му
дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и моли съда да постанови решение с което
да го отмени.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорва фактическите
твърдения на ищеца. Наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ е законосъобразно,
тъй като ищецът бил допуснал виновно неизпълнение на трудовите задължения на
18.04.2020 година – да се явява на работа навреме и да бъде на работното си място до края
на работното време; да изпълнява възложената му работа в изискуемото се количество и
качество, което довело до осъществяване състава на чл. 187, ал.1, т. 1 от КТ – неявяване на
работа и неизпълнение на възложената работа. Не приема за верни твърденията на ищеца за
влошено здравословно състояние ищецът, тъй като не бил спазил вътрешните нормативни
правило относно необходимостта от отсъствие по уважителни причини и не е уведомил по
надлежния ред своя работодател. Освен това твърденията му не били изложени пред
работодателя в писмен форма. Не е установил влошеното си здравословно състояние с
предвидените в закона документи – болничен лист. Предвид това моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и претендира присъждане
на разноски.
При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
предявения иск по чл. 357, ал. 1 от ТК – трудов спор, предявен иск за отмяна на
3
дисциплинарно наказание „забележка“.
Установените от първата инстанция основни факти по делото относно
съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор
и длъжността, която е заемал ищеца Б. и нейното съдържание като права и задължения;
размерът на получаваното месечно трудово възнаграждение; неявяването на ищеца на
работа на 18.04.2020 година и последвалото за това налагане на дисциплинарно наказание не
се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Първоинстанционният съд в
пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и
останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с действията на работодателя
по констатиране на вменените на Б. нарушения на трудовата дисциплина и реализиране на
дисциплинарната му отговорност за тях. Въззивният съд изцяло възприема всички
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях и не намира за целесъобразно да ги излага повторно.
Спорна в случая се явява правната оценка на безспорно установените по делото
правно значими факти относно причините, поради които на 18.04.2020 година в 20:00 часа
ищецът И.Б. не се явява на работа, уведомил ли е за това работодателя по надлежен начин,
посочил ли е за това неявяване значима уважителна причина. Не се спори, че на 18.04.2020
година в 20:00 часа ищецът е следвало да се яви на работа като помощник локомотивен
машинист за обслужване на влак № 20610 от гара Г.О. – Разпределителна до гара П. – запад,
както и влак 20611 по обратното направление. Ищецът обаче не е сторил това. Чрез
разговор по телефона уведомява дежурен служител от „Управление на превозите“ Г.О. За
това обстоятелство е уведомен работодателят чрез писмен доклад вх. № 11-00-
1956/21.04.2020 год. от инж. Д.Б.– Ръководител отдел „Е.“, в който е посочено, че на
18.04.2020 година в 20:00 часа съгласно Ежедневен план за служба на машинистите И.Б. е
следвало да се яви в 20:00 часа като помощник локомотивен машинист към ЕП ГОР, същия
не се явява на работа, което рефлектирало върху обслужването на влакове № 20610/20611 в
участък ГОР-Плз-ГОР. В доклада е направено предложение на посочените в него лица да се
потърси дисциплинарна отговорност. На 04.05.2020 година на ищеца е връчено писмо изх.
№ 11-00-2063/28.04.2020г., с което се изискват от него да даде писмени обяснения относно
неизпълнение на трудовите задължения на 18.04.2020 година. На 04.05.2020 година ищецът
представя писменото си обяснение вх. № 11-00-2063/04.05.2020 год., в което е записал
саморъчно – неявяването на работа е било поради отказ да пътува с Камбушев, липса на
почивен ден и влошено здравословно състояние. С мотивирана заповед № ЛС-30/04.05.2020
година на Директора на ПТП – Горна Оряховица е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на И.Б. за нарушение по чл. 186 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 предл. 3 и т. 3 предл. 1 от
КТ – неявяване на работа и неизпълнение на възложената работа. Същата е връчена на
жалбоподателя- ищец по иска – чрез писмо с обратна разписка на 20.05.2020 година.
Видно от приетия като писмено доказателства амбулаторен лист № Д1039 от
18.04.2020 година, издаден в 16:00 часа, жалбоподателят Б. е посетил ДКЦ ЕООД гр. Горна
4
Оряховица на посочената дата и час, извършен му е преглед и му е поставена диагноза
„хипертонична болест“. При снемане на анамнезата е посочено оплакване от главоболие и
световъртеж. Обективно състояние – афибрилен, пулмо – чисто визикуларно дишане, Кор –
РСД, тонове чисти. Извършено е изследване – измерване на кръвно налягане с отчетени
данни 160/100 и приложена терапия ½ хлофазолин. Като свидетел е разпитана Гергана
Бориславова Бакалова, живееща на семейни начала с Б., от показанията на която се
установява, че съжителят й още по обяд се е оплакал от главоболие. В 16:00 часа посетили
Неотложен кабинет в ДКЦ ЕООД Г.О., където му бил направен преглед, измерено му било
кръвното налягане и било установено, че е високо. След това се прибрали в дома си и И.Б.
се обадил на началника си, че не може да се яви на работа.
От показанията на св. Б.М. – старши диспечер, сменен към ПТП-Г.О. се установява,
че жалбоподателят му се е обадил по телефона около 15 часа и го уведомил за това, че няма
да се яви на работа в 20 часа, защото не се чувствал добре и му е прилошало, докато работил
с трактора на полето. Свидетелят посъветвал Б. да посети лекар и да се снабди с болничен.
След този разговор се обадил на св. Н. – диспечер машинен, сменен и го уведомил, че Б.
няма да се яви на работа в 20.00 часа на 18.04.2020 година. Тогава св. Н. се обадил на да
потърси наряд, който да смени Б., и след като не могъл да намери, се обадил на
жалбоподателя, обяснил му за ситуацията. Свидетелят Н. твърди пред районния съд, че Б. е
казал, че ще се яви на работа. Свидетелят Н. не се поинтересувал от здравословното
състояние на Б.. Към 19:45 часа разговарял със свидетеля К., поелият смяната от св. Н., при
който К. го уведомил, че Б. не се е явил на работа. По-късно се обадил на Б. да се
поинтересува дали ще се яви на работа. Б. го уведомил, че няма да се яви поради влошено
здраве и че е посетил лекар през деня.
Не е спорно обстоятелството, че за този ден на жалбоподателя не му е бил издаден
болничен лист.
Предвид установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се
налагат следните правни изводи:
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз
основа на който се налага. Заповедта трябва да бъде връчена срещу подпис на работника или
служителя с изрично отбелязване датата на връчване. Дисциплинарното наказание се смята
за наложено от деня на връчването на заповедта на работника или служителя или от деня на
нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В
настоящият случай всички тези изисквания са спазени – заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание „забележка“ на ответника по жалбата отговаря на изискванията
на чл. 195, ал. 1 от КТ; връчена е надлежно на Б. на 20.05.2020 година лично срещу положен
от него подпис на обратната разписка за връчване по пощата и следователно от тази дата е
наложено процесното наказание. Съдът следва да извърши проверка дали при издаването на
5
тази заповед са спазени процедурните правила на чл. 193 и чл. 194 от КТ, каквато е сторил
най-напред и първоинстанционният съд.
Нормата на чл. 194 от КТ повелява, че дисциплинарното наказание се налага не по-
късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Ответникът по жалбата е наказан за вменени му нарушения на трудовата
дисциплина, които да са извършени на 18.04.2020 година. Наказанието е наложено на
20.05.2020 год. при спазване на срока. Преди налагане на наказанието е изпълнена и
процедурата по чл. 193 от КТ.
Анализирайки установените по делото факти, относими към констатиране дали
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина настоящата
съдебна инстанция достига до различни правни изводи от тези на пръвоинстнационния съд.
Районният съд е приел, че Б. е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудова
дисциплина, тъй като не е доказан уважителна причина за неявяването си на работа и
ненадлежно уведомяване на работодателя за това, както и че не е представил болничен лист,
въз основа на който да му е разрешен от здравните органи отпуск за временна
нетрудоспособност. В мотивите си районният съд е излага, че наведените от ищеца
твърдения за неговите субективни усещания и представи за силна умора и за влошено
здравословно състояние, са ирелевантни, поради това щото неявяването му на работа и
неполагането на труд по съществуващо трудово правоотношение, съгласно утвърден от
работодателя график, изисквало отпуск при временна нетрудоспособност поради общо
заболяване и/или надлежен медицински преглед и изследвания. Позовал се е на
обстоятелството, че за 18.04.2020 година на ищеца не му бил издаден по надлежния ред
болничен лист, разрешаващ му отпуска по чл. 162 от КТ. Не приема представения
амбулаторен лист за извършения на процесната дата медицински преглед като годно
писмено доказателство, което да установи влошено здравословно състояние и основание за
безвиновно отсъствие от работа на 18.04.2020 година и неизпълнение на трудовите
задължения по трудовия договор. Тези изводи въззивният съд не споделя по следните
съображения:
Вярно е че отпускът по чл. 162 КТ се разрешава от здравните органи и документът,
въз основа на който се извършва това, е болничен лист издаден по реда на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за медицинската експертиза. Не се спори, че такъв не е издаван за деня на
отсъствието. От друга страна обаче не може да бъде игнориран представеният документ, от
който се установява, че на Б. е извършен медицински преглед и е установено влошено
здравословно състояние. За това обстоятелство е уведомил своя работодател чрез обаждане
на съответните служители, отговорни за организиране на работата. Тези действия на
жалбоподателят като помощник локомотивен машинист са в съответствие с Инструкция за
работата на машинистите, локомотивни и помощник – машинисти, локомотивни в „БДЖ –
Т.п. ЕООД и по точно чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 50. Извършено е уведомяване в рамките
на предвидените 5 часа преди началото на смяната за влошено здравословно състояние.
6
Последното не е само голословно твърдение на Б., а реално установено след медицински
преглед състояние на здравето. При явяване на работа помощник-локомотивния машинист
трябва да е отпочинал, бодър, в трезво състояние, и ако поради заболяване или други
уважителни причини е възпрепятстван да се яви на работа, има задължение най-късно 5 часа
преди началото на смяната да уведоми работодателя си, а след това да представи документ
за оправдаване на неявяването си. Следващото изречение на чл. 26, ал. 2 от Инструкцията –
последното, посочва, че ако оправдателния документ е болничен лист локомотивният
машинист/пом. локомотивният машинист трябва да го предаде до два работни дни от
издаването му, по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Тълкуването
на тези правила водят до извода, че оправдателният документ може да бъде не само
болничен лист. В своите вътрешни правила ответникът е предвидил тази възможност и това
е логично с оглед дейността, която се изпълнява и изискванията локомотивните машинисти
и помощник машинистите да се явяват в състояние, което да им позволява да изпълняват
задълженията си така, че да не поставят в опасност живота и здравето си, това на
работещите техни колеги и на други лица, свързани с осъществяване на товарните превози.
В случая настоящата инстанция приема, че макар и да не е представен болничен лист, то е
била налице уважителна причина за отсъствието на жалбоподателя на посочената дата и
неявяването му на работа и неизпълнение на възложените му трудови задължения не може
да бъде прието за виновно и следователно не е налице нарушение на трудовата дисциплина.
Дефиниция на понятието „нарушение на трудовата дисциплина“ е дадена в закона – чл. 186
от КТ – виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата
дисциплина, а чл. 187 от КТ изрежда видовете нарушения на трудовата дисциплина, едни
измежду които по т. 1 и т. 3 са вменени на жалбоподателя. Формално е налице неявяване на
работа и неизпълнение на възложената работа на 18.04.2020 година, но то не е виновно, тъй
като е налице уважителна причина за отсъствието. Жалбоподателят е направил всичко,
което зависи от него, за да уведоми работодателя си и да са погрижи за моментното си
влошено здравословно състояние. Формалният подход към поведението на жалбоподателя
от отстрана на работодателя е довело до незаконосъобразно налагане на дисциплинарното
наказание „забележка“. Наличието на уважителна причина от здравословен характер не
следва да е обвързана единствено и само с факта на издаване на болничен лист. Последният
е документ, въз основа на който се разрешава отпуск поради временна нетрудоспособност и
макар винаги влошено здравословно състояние да води до такова състояние, отсъствието от
работа би могло да бъде оправдано и по друг предвиден в закона начин.
Съобразно изложените мотиви предявеният иск по чл. 357, ал. 1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен. Наложеното на И.Б. дисциплинарно наказание
„забележка“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид различните правни
изводи до които достига въззивната инстанция, то решението на районния съд следва да
бъде отменено и да бъде постановено ново в посочения по-горе смисъл.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата и ответник по предявения
иск следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя и ищец по иска направените
7
по делото разноски и в двете инстанции, а именно от 400 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото за жалбоподателят не възниква право на разноски.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло РЕШЕНИЕ № 332 от 29.10.2020 година, постановено по гр. дело №
../2020 год. на Районен съд – Г.О., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наложеното на И. С. Б., помощник локомотивен
машинист при ПТП-Г.О. към „БДЖ – Т.п.“ ЕООД със Заповед № ../04.05.2020 год. на
Директора на ПТП-Г.О. към „БДЖ-Т.п.“ ЕООД гр. С., дисциплинарно наказание
„ЗАБЕЛЕЖКА“.
ОСЪЖДА П.ЗА Т.П. - Г.О., ЕИК.., представлявано от Директора Д.Б., част от
организационната структура на БДЖ – Т.п.“ ЕООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б., ЕГН
********** от село П. общ. Г.О., ул. В.Л., № 67 СУМАТА от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направените по делото разноски в двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8