Р Е Ш Е Н И Е
№ 1911
гр. Варна, 10.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Христинка И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12976
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.К.С., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.З.С. – АК Варна срещу Д.Я.И., с ЕГН ********** и адрес
***, с която е направено искане на основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.59, ал.9 от СК за изменение на определените с
решение №4917/29.11.2012г. по гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС, XXVI-ти
състав размер на месечна издръжка дължим от майката в полза на децата Й.А.С.,
ЕГН ********** и Я.А.С., ЕГН **********, като същия бъде увеличен до размер на ***
лева месечно за всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – ***г., както и за изменение на определения със същото решение режим на
лични контакти между майката и децата, чрез ограничаване на същия.
В молбата се твърди, че страните нямали сключен граждански брак и били родители на децата Й.А.С., ЕГН ********** и Я.А.С., ЕГН **********. По време на съвместното съжителство между страните ответницата многократно напускала дома им, като грижите за децата се полагали основно от молителя, подпомаган от родителите му. От м.***г. ответницата окончателно напуснала дома им и изоставила тотално децата, без да ги потърси по никакъв повод. Молителя подал молба с правно основание чл.127, ал.2 СК с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата, по която било образувано гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС, XXVI-ти състав. С решение №4917/29.11.2012г. упражняването на родителските права по отношение на децата Й.А.С. и Я.А.С. било предоставено на бащата, на майката бил определен режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и ответницата била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на бащата, чрез техния баща и законен представител в размер на *** лева за детето Й. и *** лева за детето Я.
Ответницата не давала издръжка и след решението на съда, поради което молителя инициирал образуване на изпълнителни дела срещу нея, но по същите не било открито имущество към което да бъде насочено принудителното изпълнение.
През ***г. молителя предявил иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК за лишаване на ответницата от родителски права, по който било образувано гр.д.№ 6478/2014г. по описа на ВРС, XXXIII-ти състав. С решение № 5841/06.12.2014г. ответницата била лишена от родителски права по отношение на децата Й. и Я.
По сигнал на молителя било образувано ДП № 868/2015г. по описа на III РУ на МВР – Варна за извършено от ответницата престъпление по чл.183, ал.1 НК.
В хода на разследването се установило, че ответницата се намира на територията на ***. Във връзка с воденото срещу нея досъдебно производство ответницата била задържана от полицейските органи при влизането и на територията на Република България, след което и било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК и била предадена на съд по НОХД № 4626/2016г. по описа на ВРС.
През целия си престой в страната ответницата не се поинтересувала как са децата и как се справя молителя с отглеждането им.
Молителя твърди, че изпитва основателен страх да не се появи ответницата и да реши да се възползва от определеният и режим на лични отношения с децата, тъй като не можел да и ги повери. Отделно от това бил изминал и продължителен период от време от първоначално определения размер на дължима от ответницата месечна издръжка, в който потребностите на децата нараснали. И двете деца били записани в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка при ОУ „***“ гр.Варна. Молителя работел сезонно през лятото и изпитвал затруднения да покрива нуждите на децата, а ответницата се намирала в трудоспособна възраст и нямала задължения към други низходящи.
Молителя поддържа, че са налице изменения на обстоятелства, при които са определени режима на лични контакти между майката и децата и размера на дължимата от майката месечна издръжка, поради което моли за уважаване на направените искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения ѝ особен представител адв.М.Г. ***, с който се изразява становище за допустимост на направените искания. По отношение на искането за изменение на режима на лични контакти се поддържа, че съдът следва да се произнесе по искането след изготвяне на социален доклад по делото, а искането за увеличаване размера на дължимата в полза на децата издръжка бил основателен до размер на *** лева.
В открито съдебно заседание молителя, чрез проц. представител моли за изменение на определените от съда режим на лични контакти между майката и децата, както и за увеличаване размера на дължимата от майката издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца. Назначения на ответницата особен представител изразява становище за неоснователност на искането за увеличаване на дължимата издръжка над определения в закона минимум. Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна не изпращат представител, в писмена молба преди заседанието изразяват становище за основателност на направените искания от бащата А.С., като същите били в интерес на децата Й. и Я.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните са
родители на ненавършилите пълнолетие деца Й.А.С., с ЕГН **********, роден на ***г.
и Я.А.С., с ЕГН **********, роден на ***г., както се установява от
представените с молбата надлежно заверени за вярност копия от удостоверения за раждане
/л.6-7/.
С решение №
4917/29.11.2012г. по гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС упражняването на
родителските права по отношение на децата Й. и Я. е предоставено на бащата А.К.С.,
на майката е определен режим на лични контакти, като ѝ е дадена
възможност да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от
09.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, като майката Д.Я.И. е осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на *** лева за детето Й.А.С. и *** лева за детето Я.А.С.
/л.10-11/.
Майката Д.Я.И. е
лишена от родителски права по отношение на децата Й.А.С. и Я.А.С. с решение
№5841/06.12.2014г. по гр.д.№ 6478/2014г. по описа на ВРС /л.12-13/.
С молбата са
представени удостоверения от Основно училище „***“ гр.Варна, от които се
установява, че Й.А.С. е записан във *** клас, а Я.А.С. в *** клас в училището и
децата са вписани в книгата за подлежащите на задължително обучение деца до
16-годишна възраст /л.8-9/.
Видно от
представено с молбата копие от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“
гр.Варна, бащата А.К.С. е регистриран като безработно и активно търсещо работа
лице и посещава Дирекция „Бюро по труда“ гр.Варна съгласно утвърдения му график
за посещения /л.14/.
Ответницата е призната за виновна в това, че
в периода от ***г до ***г., след като е била осъдена с влязло в сила решение да
издържа свои низходящи – децата си Й. и Я., съзнателно не изпълнила това си
задължение, с което извършила престъпление по чл.183, ал.1 НК, като ѝ е
наложено наказание „***“ за срок от *** месеца, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от *** години, видно от представената от молителя
присъда №33/01.02.2017г. по НОХД № 4626/2016г. по описа на ВРС /л.53/.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати гласни
доказателства, като са разпитани водените от молителя свидетели Е.С.Д. и Д.И.П.
В
показанията си св.Д., майка на молителя, твърди, че децата Я. и Й. учат в
училище „***“ гр.Варна. Бащата А.С. работел само три месеца до септември и през
останалото време свидетелката и съпругът ѝ помагали на молителя за
отглеждането и издръжката на децата. Ответницата напуснала семейното жилище
през ***г. и само веднъж е идвала да види децата след това преди около ***
години, тъй като я задържали на границата. Тогава обещала да изплаща някаква
издръжка за децата, но не плащала такава. Когато майката напуснала децата те
били на *** месеца и на *** години и оттогава не поддържали никакви контакти с
нея, като поради това и поради неизвестността къде живее ответницата и как се
прехранва за молителя и за свидетелката възникнал страх да не би ответницата да
се върне, да вземе децата в определения от съда режим на лични контакти и да ги
отведе някъде.
Свидетелката
Панова заявява, че познава страните, тъй като от *** години е съсед на майката
на молителя. Ответницата оставила децата още като били бебета и за тях грижи
полагал бащата, подпомаган от своите родители. А. работел през лятото, а зимата
ако си намерел някъде. Децата ходели на училище и били поддържани от родителите
на молителя. Ответницата не изпращала средства за издръжка на децата, не се
обаждала по телефона и за децата била непознат човек.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като дадени под страх
от наказателна отговорност, за пряко и непосредствено възприети факти и
обстоятелства и подкрепени от събраните в производството писмени доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съобразно изложените от страните
твърдения в тежест на ищеца бе възложено да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже наличието на изменение на обстоятелствата, в
периода след постановяване на решението, с което е определен размера на
дължимата месечна издръжка и режима на лични контакти на децата с майката,
както и че претендирания размер на месечна издръжка е съобразен с нуждите на
децата и възможностите на ответницата да осигурява същата, а предлагания режим
на лични контакти е в интерес на детето.
По
отношение на искането за изменение на определения с решение № 4917/29.11.2012г.
по гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС режим на лични контакти между ответницата
и децата Й. и Я., съдът намира същото за основателно. От постановяване на
решението е изминал продължителен период от време /повече от *** години/, в
който майката не е осигурявала средства за издръжка на децата и не се е
интересувала от тяхното отглеждане и възпитание. С влязло в сила съдебно
решение ответницата е лишена от родителски права по отношение на децата Й. и Я.
Това, както и неизвестния адрес в чужбина, на който живее ответницата дават
основание да се приеме, че вече не е в интерес на децата да бъде предвиден
режим на лични контакти с ответницата с преспиване при нея и за период от един
месец през лятото. Личните контакти между нея и децата следва да се
осъществяват в присъствието на бащата, с оглед гарантиране живота и здравето на
децата.
Основателно
се явява и искането за увеличаване на дължимата от ответницата месечна издръжка
в полза на децата. Предвидения в закона минимум на дължимата издръжка към
датата на постановяване на настоящето решение е в размер на *** лева, като до
този размер искането се явява основателно и без да бъдат ангажирани други
доказателства. С оглед, че от решението, с което е определена издръжката е
изминал период от повече от *** години и към настоящия момент децата са ученици
и посещават училище, следва да се приеме, че значително са нараснали и нуждите
на децата от средства за тяхното отглеждане и възпитание. Бащата представя
доказателства, че е безработно и активно търсещо работа лице, като от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че бащата работи основно
през летните месеци, а след това не винаги успява да си намери работа. По
делото липсват доказателства относно възможностите на майката да осигурява
издръжка в полза на децата, но същата е в работоспособна възраст, няма данни да
има други алиментни задължения за издръжка, поради което и претендираният
размер на издръжка от *** лева месечно за всяко от децата не се явява
прекомерен съобразно възрастта на децата, нуждата им от издръжка и
възможностите на родителите им да осигуряват такава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса определена като 4 на сто върху тригодишния размер на увеличението на определената издръжка или *** лв., както и възнаграждение за назначения ѝ в производството особен представител в размер на *** лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.59, ал.9 от СК определения с решение № 4917/29.11.2012г. по гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС режим на осъществяване на лични контакти на майката Д.Я.И., с ЕГН ********** с децата Й.А.С., ЕГН ********** и Я.А.С., ЕГН **********, както следва:
Майката може да вижда децата и да осъществява лични контакти с тях всяко първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 15.00 часа в присъствието на бащата.
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 вр. чл.143 СК определения с решение № 4917/29.11.2012г. по
гр.д. № 973/2012г. по описа на ВРС размер на издръжката, дължима от майката Д.Я.И.,
с ЕГН ********** в полза на децата Й.А.С.,
ЕГН ********** и Я.А.С., ЕГН ********** посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия до
размер на по *** /***/ лева месечно за
всяко едно от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба – ***г.
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д.Я.И., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на А.К.С., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** /***/
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.И., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
*** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща дължима държавна такса по
искането за изменение на дължимата в полза на децата Й.А.С. и Я.А.С. месечна
издръжка, както и сумата от *** /***/ лева, представляваща разноски по делото –
възнаграждение за назначения ѝ в производството особен представител, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: