Решение по дело №967/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260866
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120200967
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260866

гр. Бургас, 24.06.2021 г.

 

                                                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА  

           

Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА  

 

при секретаря Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 967 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на А.Т.Д. с ЕГН ********** от гр.С. З. с адрес *** в качеството на управител на „Г.“ ЕООД с ЕИК … и съдебен адрес *** надпартерен чрез адв. М.М. САК против наказателно постановление №Б-63 от 14.08.2020г, издадено от началника на Регионална дирекция за национален и строителен надзор (РДНСК) –Бургас, с което за нарушение на чл.168 ал.6 и на основание чл.232 ал.1 т.1 предложение второ  от ЗУТ вр. чл.24 от Наредба №2/31.06.2003 г за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че административнонаказващият орган не е определил правилно  лицето, което се явява субект на административнонаказателна отговорност. Сочи се, че в НП като нарушение е посочен чл.168 ал.6 от ЗУТ и в същото време ангажиране на отговорност за това нарушение в Наредбата не съществувало. Алтернативно са сочи, че дори и жалбоподателката да е извършила посоченото в НП  административно нарушение, то заради липсата на неблагоприятни последици за някого следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Желаят присъждане на разноски.  

В хода на съдебното производство жалбоподателят е редовно призован и се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Моли за отмяна на наказателното постановление.  

            Представителят на наказващия орган редовно призован. Явява се главен експерт А.Костова надлежно упълномощена. Не се сочат нови доказателства. Моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.  

            След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител. Видно от датата на връчването на наказателното постановление -16.12.2020г  и датата на изпращане на жалбата към  административнонаказващия орган 23.12.2020г (лист 70 от делото), същата е депозирана в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Съдържа изискуемите от закона реквизити и е предявена пред материално и териториално компетентен съд. Производството пред Районен съд –Бургас е редовно образувано.

           С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е управител на „Г.“ ЕООД с ЕИК … „СВ К.“ ООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление в гр.С. З., ул.“И. М.“ № ... С Удостоверение №РК-0505/23.06.2015г издадено от началник ДНСК със срок на валидност до 23.06.2020г жалбоподателката Д. изготвила и подписала окончателен доклад адресиран до началника на РДНСК–Бургас за издаване на разрешение за ползване на строеж :“Преустройство на съществуваща GSM базова станция в GSM/UMTS базова станция на „А1 България“ ЕАД BGS0025.A006 DEBELT“ с честотен обхват 900-2100 МHz, находящ се на покрива на вход А на блок № … в ж.к.“М.“, в село Д., имот с идентификационен номер 20273.501.512.3 по КК на село Д., община С.

В РДНСК–Бургас с вх.№ДК-06-333-00-616/21.02.2020г постъпило досие за назначаване на държавна приемателна комисия (ДПК) и въвеждане в експлоатация на гореописания строеж, към който били приложен окончателен доклад от 16.12.2019г подписан от А.Д.- управител на фирмата консултант. Видно от окончателния доклад от 16.12.2019г „Г.“ ЕООД дава становище, че строеж:“ Преустройство на съществуваща GSM базова станция в GSM/UMTS базова станция на „А1 Б.“ ЕАД BGS0025.A006 D.“ с честотен обхват 900-2100 МHz, находящ се на покрива на вход … на блок № … в ж.к.“М.“ , в село Д., имот с идентификационен номер 20273.501.512.3 по КК на село Д., община С. може да бъде ползван по предназначение и предлага на началника на РДНСК Бургас да назначи ДПК и да бъде издадено разрешение за ползване на строежа (лист 25-33 от делото).

Посоченото по-горе действие на жалбоподателката Д. било в разрез с разпоредбата на чл.168 ал.6 от ЗУТ, съгласно която, след приключване на строително-монтажните работи лицето, упражняващо строителен надзор, изготвя окончателен доклад до възложителя.“ Това деяние на Д. като управител на „Г.“ ЕООД довело до отказ за назначаване на ДПК за гореописания строеж. Отказът били обективиран в писмо с изх.№ДК-06-333-149/10.03.2020г на  началника на РДНСК-Бургас.

Изпълнителното деяние на това нарушение е започнало на 19.12.2019г и е било довършено на 21.02.2020г датата на завеждане на досието с направеното искане.

Свидетелят арх.А.М., в качеството си на старши инспектор в отдел „Въвеждане в експлоатация“ в РДНСК Бургас, счела, че с това си действие Д. е нарушила нормата на чл.168 ал.6 ЗУТ и й изпратила покана с изх.№ДК-06-333-00-181/19.03.2020г. Поканата била получена лично от жалбоподателката на 28.03.2020г. В срока указан в поканата Д. не се явила и в нейно отсъствие бил съставен АУАН №Б-33/07.05.2020г (лист 21-23 от делото). В него като нарушена била посочена нормата на чл.168 ал.6 от ЗУТ  и осъществен състава на чл.232 ал.1 т.1 от ЗУТ вр. чл.24 от Наредба №2/31.06.2003 г за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. На 26.05.2020г жалбоподателката получила лично копие от акта и го подписала без възражения.

В 3-дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН в РДНСК Бургас постъпили писмени възражения по акта (лист 16-18 от делото).

 Като взел предвид възраженията, акта и писмените доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №Б-63 на 14.08.2020г (лист 104-109 от делото). В НП е възпроизведена същата фактология и е направена същата правна квалификация на нарушението като в акта. 

На основание чл. 232 ал.1 т.1 от ЗУТ на жалбоподателката е наложена глоба  в размер на 1000 лева.

В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели актосъставителят М. (Вели), свидетелите очевидци на нарушението и при написването на акта К.-С. и А.С. Съдът кредитира техните показания като ги намира за безпристрастни.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по аргумент на чл.24 от Наредба №8121з-882 /2014г. и представената Заповед №РД-13-171 от 13.06.2019г (лист 36-40 от делото).

 И двата акта са съставени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът е на мнение, че като в акта, така и в НП от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. 

От правна страна съдът установи, следното:

Съгласно нормата на чл. чл.168 ал.6 от ЗУТ, след приключване на строително-монтажните работи, лицето упражняващо строителен надзор изготвя окончателен доклад до възложителя за установяване годността за ползване на строежа. От своя страна възложителят прави искане до началника на РДНСК за назначаване на ДПК и изготвяне на акт образец 16 съгласно Наредба №2 и издаване на разрешение за ползване на строеж.

В настоящия казус управителят на строителния надзор в качеството си на длъжностно лице е нарушило посочената по-горе ред и по този начини е осъществил административно нарушение на просто извършване, за което не е необходимо да настъпят вредни последици.

Относно възражението за неправилно определяне на субекта, който в настоящия казус следва да понесе административнонаказателна отговорност съдът счита, че и в акта и в НП правилно е определен управителят на дружеството осъществяващо строителен надзор в качеството му на длъжностно лице. В този смисъл е и буквата на закона в ЗУТ. ЮЛ осъществяващо строителен надзор носи значителна отговорност и по-тежки санкции за нарушения, които са изрично предвидени в ЗУТ, от които са настъпили значителни вредни последици. За по-леки нарушения извършени от длъжностни лица участници в ЮЛ осъществяващо строителен надзор като например управителя, специалистите по проектирането, пожарната безопасност и др. носят отговорност в качеството си на длъжностни лица. В конкретния казус нарушението не покрива критериите в закона за маловажен случай. Макар и то да не носи вредни последици за обществото и за ЮЛ, е необходимо участниците в проектирането и строителството да съобразяват действията си със закона.   

 От изложените по-горе съображения съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. 

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

 

                                                            Р     Е     Ш     И :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Б-63 от 14.08.2020 г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален и строителен надзор (РДНСК) –Бургас, с което на А.Т.Д. с ЕГН ********** от гр.С. З.с адрес ***2 в качеството на управител на „Г.“ ЕООД с ЕИК … и съдебен адрес *** надпартерен чрез адв. М.М. САК за нарушение на чл.232 ал.1 т.1 предложение второ  от ЗУТ вр. чл.24 от Наредба №2/31.06.2003 г за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и на основание 239 ал.1 т.2 от ЗУТ й е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

            ОСЪЖДА А.Т.Д. с ЕГН ********** от гр.С. З.с адрес *** в качеството на управител на „Г.“ ЕООД с ЕИК …  да заплати на РДНСК Бургас възнаграждение за ЮК в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                          СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.