Решение по дело №10857/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            21.01.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                 гражданско отделение

На девети януари                                                                              две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  10857 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***** с адрес: ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.Р.Р. ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  6057/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1117,48 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2012 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и Н.Р.Р., 1092,24 лв. – договорно възнаграждение, 600 лв. – възнаграждение за отлагане на вноски, 356.48 лева - неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –   18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се сочи, че на 06.12.2012г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №  **********/ 06.12.2012г, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1800 лв. при уговорена лихва в размер на 97,66 % и ГПР 140,54 %. Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***о споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на  600 лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение били разсрочени на 48 вноски по 150 лв. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът  е погасил част от изискуемите вноски и към подаване на заявлението е настъпил крайния падеж на договора. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено.  С оглед извършеното връчване на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК и на указаната му възможност, ищецът предявява иск в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на  вземането.  Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 09.01.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – копия на: договор за револвиращ заем № ********** с общи условия; преводно нареждане - документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер: 270PMWP123410060 от дата 06.12.2012г.; карта на клиента; молба за отлагане на вноски  от 24.02.2014г.; Анекс от 27.02.2019г.; молба за отлагане на вноски от 28.08.2014г.;  извлечение  по сметка към ДРЗ № **********; уведомителни писма,  се установява  съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв., на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр.8 от 2017г./, вр. чл. 37 ЗПрП чл. 25 НЗПП /Приета с ПМС №4 от 06.01.2006г./, са в общ размер от 249,07 лв. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство съобразно посочването им в заповедта по чл. 410 ГПК – 113,32 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***** с адрес: ***  и Н.Р.Р. ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. №  6057/2019г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1117,48 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2012 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД и Н.Р.Р., 1092,24 лв. – договорно възнаграждение, 600 лв. – възнаграждение за отлагане на вноски, 356.48 лева - неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –   18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.Р.Р. ЕГН **********,*** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ***** с адрес: *** сумата от  249,07лева, представляващи разноски по настоящото дело и 113,32 лева разноски по ч.гр.д. №  6057/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: