МОТИВИ към присъда № 93
по
НОХД 212/2018 год.
Подсъдимата Г.А.Б., с ЕГН **********, ***.
Предадена е на съд за тона, че през периода 18.06.2014 г до 30.03.2016 г. в гр.
Тутракан, обл. Силистра, в условията на продължавано престъпление, затаила
истини в писмени декларации – Мобла – декларация за получаване на месечни
помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД вх. № СПГ 02 – 481/18.06.2014 г.; Молба –
декларация за получаване на месечни помощи за дете до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД вх. № СПГ
02 – 466/25.06.2015 г. и Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д – СС –
Т/1333/30.03.2016 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-год. възраст по чл. чл.7,
ал.1 от ЗСПД, които по силата на закон се подават пред орган на властта – директора
на Дирекция „СП” – гр. Тутракан за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, като не декларирала получените от нея доходи през посочения
по-горе период, с което осъществила престъпление по чл.313, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание,съдът
констатира,че са налице предпоставките за провеждане на наказателното
производство по правилата на глава двадесет и осем от НПК,което и разпореди с
определение.
Представителят на Районна прокуратура –
гр. Тутракан счита, че подсъдимата е виновна за извършване на престъплението, в
което е обвинена е смята, че са налице основанията за приложението на чл.78а от НК. Пледира размерът на наложената глоба да бъде ориентиран към минимума.
Защитникът на подсъдимата изразява
съгласие със становището на прокурора, като отправя искане глобата да е ориентирана
към предвидения в закона минимум.
Подсъдимата признава вината си,
съжалява за стореното и моли за наказание, ориентирано към минимума.
Съдът, анализирайки доказателствата
както поотделно, така и в тяхната съвкупност и вземайки предвид становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. Б. има три деца и живее
на семейни начала със св.С. С. в с***. На 18 .06.2014 г. Б. подала декларация –
молба с вх. № СПГ 02 – 481/18.06.2014 г. пред служител от Дирекция „СП” – гр.
Тутракан за отпускане на месечни помощи за дете до навършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД. в нея
деклараторката посочила, че не е осигурена и за предходните дванадесет месеца,
а именно от юни 2013 до май 2014 г. имала получени доходи за м. април и м. май
2014 г. сумата от 244, 90 лв., която се явявала помощ по чл. 9 от ЗСП. Не
декларирала наличието на други доходи. Въз основа на това и била отпусната
месечна помощ в размер на 120 лв. общо за трите деца за периода 01.06.2014 г. 0
31.05.2015 г.
На 25.06.2015 г. подсъдимата подала
пред служител на Дирекция „СП” – гр. Тутракан Молба – декларация с вх. № СПГ 02
– 466/25.06.2015 г. за получаване на месечни помощи за дете до навършване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл.7, ал.1 от ЗСПД. В
нея отново декларирала, че е неосигурена и единствените й доходи за предходния
дванадесетмесечен период са получените помощи в размер на 1223, 95 лв.,
отпуснати съгласно чл.9 от ЗСП. Отново и била отпусната помощ в размер на 120
лв. месечно общо за трите деца за периода юни 2015 до 31.05.2016 г.
На 30.03.2016 г. Б. и св. С. подали
Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д – СС – Т/1333/30.03.2016 г. за отпускане
на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но
не повече от 20-год. възраст по чл. чл.7, ал.1 от ЗСПД. В декларацията вписали,
че за изминалите дванадесет месеца не са получавали доходи. Била им отпусната
месечна помощ общо за трите им деца в размер 130 лв. за срока от 01.03.2016 до
28.02.2017 г.
След извършена проверка се установило,
че през посочения период от 2014 до 2016 г. подсъдимата получавала множество
парични преводи от физически лица от чужбина. Сумите по тези преводи не били
декларирани в попълнените от нея декларации по чл.7, ал.1 от ЗСПД, като с това
се целяло да бъде отпусната търсената помощ.
Горната фактическа обстановка,съдът
извежда както от обясненията на подсъдимата, така и от приложените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в досъдебното производство, които
съдът кредитира като логични, последователни и взаимно непротиворечащи си.
От така изложените фактически
обстоятелства, съдът стигна до средните правни изводи:
От обективна страна
подсъдимата е осъществила всички елементи на престъпния състав по чл.313, ал.1
от НК. Пред съответен държавен орган – ДСП – гр. Тутракан, тя е затаила истина,
а именно, че не е получавала доходи за процесните периоди. Престъплението е от
категорията на формалните, т.е. за да настъпят общественоопасните му последици
е достатъчно писменото потвърждаване на неистинските обстоятелства или затаяването
на истински такива, без от това да произтича друг престъпен резултат.
Авторството на деянието се доказва по несъмнен начин от изготвената
съдебно-почеркова експертиза по ДП №
19/2017 г. В нейното заключение е посочено, че подписът, положен в декларация –
молба с вх. № СПГ 02 – 481/18.06.2014 г., Молба – декларация с вх. № СПГ 02 –
466/25.06.2015 г. и Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д – СС –
Т/1333/30.03.2016 г. изхожда от подсъдимата Г.А.Б.. Инкриминираното деяние
следва да се определи и като извършено в условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26 от НК. Това следва от съобразяването на датите, посочени в
декларациите, в които е затаена истината пред държавен орган. Същите са
попълнени през непродължителни периоди от време - 18.06.2014 г., 25.06.2015 г.
и 30.03.2016 г., при идентична обстановка – пред един и същ държавен орган –
ДСП – гр. Тутракан, на едно и също основание – получаване на месечни помощи за
дете до навършване на средно образование,но не повече от 20-годишна възраст по
чл.7, ал.1 от ЗСПД и един и същ предмет на затаена истина – липса на доходи.
Налице е и еднородност на вината, както и това, че всяко следващо деяние се явява продължение на
предходните.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавали
общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е желаела тяхното настъпване.
Причина за извършване на престъплението е неспазването
от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе
предвид самопризнанието на подсъдимата, нейното чисто съдебно минало, както и
критичното й отношение към извършеното
от нея.
Отегчаващи вината обстоятелства, съдът не констатира.
След като взе предвид изяснените в хода на делото
обстоятелства, съдът прие, че са налице условията за прилагане на чл.78а от НК
по отношение на подсъдимата.От представеното свидетелство за съдимост става
ясно, че както Г.А.Б. е неосъждана. За извършеното от нея престъпление по
чл.313, ал.1 от НК са предвидени алтернативно наказанията „лишаване от свобода”
до три години или „глоба” от сто до триста лева. Няма данни за претърпени
имуществени вреди от деянието. Не са налице и отрицателните предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, съгласно чл.78а, ал.7 от НК. При определянето на размера на глобата,
съдът взе предвид периода, през който подсъдимата е получавала поисканите
парични помощи, а именно – за три години по хиляда и двеста лева на година,
като така се е обогатила неоснователно и прекомерно. Поради това, съдът
определи размерът на административното наказание „глоба” да е хиляда и
петстотин лева.
Съдът постанови приложените по делото писмени
веществени доказателства в оригинал,да бъдат върнати на законните им
притежатели, предвид отпадналата необходимост по наказателното производство.
Предвид изхода на делото,съдът отмени наложената в
досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ……………….