Решение по дело №873/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 378
Дата: 15 август 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310100873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                                     13.08.2018 год.                            гр. Асеновград                 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Терзиева

 

при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гр.дело № 873  по описа за 2018 г. и като обсъди:

 

             

             Предявени искове  по реда на чл. 439   ГПК.

             Ищцата А.Г.С., ЕГН ********** ***, моли да се постанови решение,  с което  да бъде  прието за установено , че не дължи на Районен съд Пловдив, гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 167 ,   сумата от 35 лева,  за които е издаден на ИЛ по гр.д. № 11378/2009 г. на Пловдивския РС, поради погасяване на вземанията по давност. Твърди, че на 13.12.2017 г. и са и били връчени, в качеството на длъжник: ИЛ по посоченото гр.дело, призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 20177580400751 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с рег.№ 758 КЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, взискател по което е Районен съд Пловдив. Видно от получения ИЛ и ПДИ ищцата е осъдена да заплита по сметка на ВСС държавна такса в размер на 30 лв. и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на ИЛ.  Ищцата твърди, че  вземанията на ответника,  се погасяват с  общата петгодишна давност, за което излага подробни съображения.  Заявява, че постановеното  по гр. д. № 11378/2009 г. решение на ПРС, е влязло в сила на 25.06.2010 г., изпълнителното дело е образувано едва през 2017 г.,  от кредитора РС Пловдив не са предприети или извършени каквито и да е действия на принудително изпълнение, поради което и вземанията са погасени по давност. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството. Моли да се изиска от ЧСИ М.Обретенова копие от изп.дело № 20177580400751.

           В  постъпилия в  срока по чл.131 ГПК отговор  ответникът  Районен съд Пловдив оспорва иска по същество, като заявява, че  в изпълнение на изискванията на чл. 93 от ПАРОАВАС, издаденият ИЛ е бил изпратен за събиране на дължимите по него суми на АСВ - съответното териториално поделение, като ИЛ по гр.д. 11378/2009 г. е получен от АДВ РД Пловдив на 16.08.2010 г., където е било образувано изпълнително дело. Или издадения ИЛ е изпратен  за събиране на овластената за това институция – съответната структура на АДВ, и в правомощията на публичния изпълнител е  предприемането на  действия по събиране на вземанията, посредством предвидените в ДОПК способи. От страна на служителите на АДВ РД Пловдив, и впоследствие тези на ТД на НАП Пловдив са били предприемани и извършени необходимите изпълнителни действия, а взискателят не е бил уведомяван за хода и развитието на съответното изпълнително дело. Твърди на следващо място, че по отношение процесните вземания не е приложима общата петгодишна давност, тъй като има специална уредба по ДОПК, според която норма  не е изтекъл общият десет годишен давностен срок за погасяване на дълга, тъй като ИЛ е издаден м.август 2010 г., началния момент на давността за полученото вземане е считано от началото на следващата година – 1.01.2011 г. Заявява, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като в изпълнение на ПАРОАВАС и ДОПК е изпратил на АДВ за събиране на вземането по ИЛ, а впоследствие ИЛ е изискан обратно и до длъжника е изпратено и получено уведомление за доброволно изпълнение, а  вземането по издадения ИЛ по гр. д. 11378/2009 г. е изпратена на ЧСИ, т. е не е налице бездействие на взискателя. Прави искане за привличане  като трето лице помагач на страната на ответника на „Национална агенция по приходите“ със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от Изп. директор Галя Димитрова. Обуславя интереса от привличането с обстоятелството, че първоначално ИЛ, вземането по които се оспорва,  е бил изпратен на съответната структура на НАП -  АДВ РД Пловдив за събиране на вземанията, инкорпорирани в тях. Представя писмени доказателства, моли да се изискат от ТД НАП гр. Пловдив  препис от образуваното изпълнително дело  на АДВ РД Пловдив с № 188581-16/2010 г., касаещо процесния изпълнителен лист или запазените материали по него, относими  към случая. 

         Третото лице помагач, привлечено на страната на ответника   „Национална агенция по приходите“ със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от Изпълнителния директор Галя Димитрова е депозирал отговор-становище. Твърди, че в ТД на НАП Пловдив, Дирекция „Събиране“ няма образувано изпълнително дело по преписка № 188581-16 от 2010 г., нито наследено изп.дело от АДВ РД Пловдив. Единствените документи, издадени от ТД на НАП по отношение на посочената преписка са: Искане за прекратяване на производството по събиране от 01.03.2017 г., видно от електронната справка – разпечатка на която представят.

           Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

            От ищцата са представени: Съобщение за доброволно изпълнение по изп.дело № 751/2017 г. по описа на ЧСИ М.Обретенова, с дата 20.11.2017 г. – няма данни кога е връчено същото; копие от Изпълнителен лист от 05.08.2010 г. – издадено по гр.дело № 11378/2009 г. общо за сумата 35 лева, копие от възражение подадено от А.С. до ЧСИ Обретенова – за изтекла в полза на ищцата погасителна давност.

             От възлагателно писмо на РС Пловдив от 07.09.2017 г. е видно, че на ЧСИ Мариана Обретенова е възложено събиране на държавни вземания за следните суми:  30 лв. направени по делото разноски и 5 лева – държавна такса за издаване на ИЛ /по изп.лист – издаден служебно от РС Пловдив по гр.д. № 111378/2009 г. Преди това с писмо РС Пловдив, в качеството на взискател е поискал от ТД на НАП прекратяване на изпълнителните производства по изпълнителни листове, издадени от същия през 2008 г. и 2009 г. 

             От постъпилото копие  от изп. дело № 751/2017 г. на ЧСИ М.Обретенова се установява, че същото е образувано след постъпило възлагателно писмо от РС Пловдив на 07.09.2017 г., ведно с изпълнителен лист, взискател по които е РС Пловдив, а длъжник А.Г.С..  На длъжника А.Г.С., по посоченото изпълнително дело е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на осн.чл.182 от ДОПК, което е връчено на същата на 13.12.2017 г.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявения иск по чл. 439 от ГПК - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че  не съществува вземането по изпълнителното основание. С оглед твърденията в ИМ, е налице интерес от водене на делото.

             Разгледан  по същество.   Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като оспорването може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.  Не се спори по делото, че срещу А.Г.С., ЕГН ********** ***, е издаден ИЛ по гр.д. 11378/2009 г. на Пловдивския РС, който е бил изпратен на ТД на НАП Пловдив, за събиране на вземането с писмо от 2010 г. Въз основа получения в ТД на НАП Пловдив изпълнителен лист, няма образувано изпълнително дело /образувана е била преписка № 188581-16 от 2010 г. С разпореждане  от 01.03.2017 г.   на публичен изпълнител от ТД НАП гр. Пловдив, е прекратено производството по посочената преписка,  поради прекратено събиране по искане на взискател. Служебно издадения изпълнителен лист  по посоченото гражданско дело е бил изпратен  на ЧСИ Мариана Обретенова на 07.09.2017 г., за събиране на вземането. При ЧСИ Обретенова е образувано изп.дело № № 751/2017 г., като на ищцата А.С. е изпратена Покана за доброволно изпълнение, която и е връчена на 13.12.2017 г.  По изпълнително дело са изискани служебни справки. По изпълнително дело е постъпило възражение от длъжника А.С. за изтекла погасителна давност на 15.12.2017 г.

            В т.10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието, че давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., до постъпване на суми от плащания от трети задължени лица.

          От публичния изпълнител не са извършвани никакви действия в периода от 2010 г. до 2017 г. /когато е било образувана посочената преписка, а изпълнително производство въобще не е било образувано/ - или други действия по изпълнението, които да прекъсват давността. До ищцата е била изпратена ПДИ на 13.12.2017 г., изпращането на ПДИ обаче не прекъсва давността.  В случая не са приложими разпоредбите на давността по ЗЗД, а тези по ДОПК. За да е приложим обаче абсолютния 10 годишен давностен срок е необходимо да е било налице прекъсване на давността, но доказателства за такова прекъсване не са представени. А за дължимите суми по изпълнителния лист суми: 35 лв. държавна такса и такса  за издаване на ИЛ е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. 

           Ето защо съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.   

            Съобразно с изхода на делото, направеното искане и  на основание  чл.78 ал.1 ГПК   ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  разноски по производството (съобразно представени доказателства за направени такива) в размер на  50 лева.

             Мотивиран така, съдът

                                                            

                                                     Р   Е   Ш   И:

               

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК,   по иска предявен от А.Г.С., ЕГН ********** ***, против Районен съд град Пловдив, булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167, че  същата не дължи, поради погасяването му по давност, вземането по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 111378/2009 г. на Пловдивския РС, за сумите: 30 лева (тридесет) държавна такса и 5 лева (пет) държавна такса за служебно издаване на ИЛ,  предмет на изпълнение по изп.дело № 20177580400751 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, с район на действие Окръжен съд Пловдив.              

            

           ОСЪЖДА Районен съд град Пловдив, булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, бул. „6-ти Септември“ 167, да заплати на  А.Г.С., ЕГН ********** ***, разноски по производството в размер на 50 лева (петдесет).

              

             Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Районен съд Пловдив – „Национална агенция по приходите“ със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявано от Изпълнителния директор Галя Димитрова.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: