№ 858
гр. София , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Маргаритка Шербанова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат П. Ч. – защитник на подсъдимия Б. И.
Х. и подсъдимата Н. Т. К. - срещу протоколно определение от 8.7.2021 г., постановено
по н.о.х.д № 1666/21 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 24. състав в
проведеното разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на делото на
прокурора.
С жалбата се поддържа становище за неправилност на определението. Адвокат
Ч. счита, че обвинителният акт страда от пороци, изразяващи се в твърдени непълноти
и противоречия, резултиращи в ограничаване на правата на двамата подсъдими да
разберат в какво точно са обвинени, а оттам и препятстващи правото им на защита. За
такива по отношение на подсъдимия Б.Х. се сочат: липсата на описание на
конкретните длъжностни качества на служителите в МВР, отсъствието на съответните
заповеди и длъжностни характеристики за заеманата длъжност, непосочването дали
инкриминираното деяние е било извършено при или повод изпълнение на служебните
задължения, неуточняването на конкретните служебни задължения с посочването на
норми от ЗМВР и ППЗМВР; липсата на описание на конкретни действия и поведение
на подсъдимия, с които причинил увреждания на полицейските служители;
посочването в обстоятелствената част, че деянието било извършено по хулигански
подбуди, за което обаче не било повдигнато обвинение.
По отношение на подсъдимата Н.К. се твърди, че обвинението е формулирано
неясно, защото бил юридически нонсенс да се твърди, че съпротивата срещу органа на
властта е намерила израз в отказа й да изпълни полицейското разпореждане да
представи личната си карта, както и че тезата на обвинението е противоречива,
доколкото в обстоятелствената част има абзац, в който се твърди, че подсъдимата
оказала яростна съпротива при опита да й бъдат поставени белезници.
От въззивния съд се иска да отмени определението и да постанови ново, с което
да прекрати съдебното производство и да върне делото в досъдебната му фаза.
1
Софийски апелативен съд намира частната жалба за допустима. Същата е
депозирана срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран
субект и в предвидения законов срок от 7 дни (подадена е на 15.7.2021 г.)
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Напълно се споделят изложените от първостепенния съд доводи, че не са налице
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимите да
разберат повдигнатото срещу тях обвинение и налагащи прекратяване на съдебното
производство. Не е налице нито едно от предвидените в чл. 249, ал. 4 НПК основания.
Обвинителният акт съдържа подробна хронология на инкриминирания случай и
в него се съдържат ясни и непротиворечиви твърдения за конкретното участие на
всеки от двамата подсъдими в него. Служебното качество на „полицейския орган“ е
посочено несъмнено ясно чрез формулировката „старши полицай в сектор ОП при 3.
РУ – СДВР“, с допълнението „полицейски служител от състава на АП – 122 към 3. РУ
на СДВР“. Също така ясно е посочено, че деянието е причинено „при изпълнение на
службата“. Що се отнася до заповедите и длъжностните характеристики за заеманата
длъжност, следва да се отбележи, че тяхното посочване в обвинителния акт не е
необходимо. От значение за правото на защита на обвиняемите е да са наясно със
съответното длъжностно качество, което е и елемент от престъпния състав, а то е ясно
посочено, както бе казано по-горе. Заповедите и длъжностните характеристики са с
отношение само към доказването на съответното длъжностно качество, като тяхното
неиндивидуализиране в акта на обвинението не съставлява никакъв порок. Нормата на
чл. 131, ал. 2 НК не е бланкетна и не препраща към разпоредби от други нормативни
актове. Твърденията на прокурора, касаещи нанесени от подсъдимия Х. леки телесни
повреди на полицейски служители при изпълнение на службата им, са достатъчно ясни
и конкретни на фона на описаното, че служителите от автопатрула са били изпратени
от оперативния дежурен за проверка на подаден сигнал за нарушаване на нощната
тишина. В този смисъл – не е основателно оплакването за това, че не било посочено
какви служебни задължения изпълнявали двамата полицейски служители. Също такова
е и оплакването за липса на описание на конкретни действия на подсъдимия Х.. От
изложеното на стр. 3 от акта, проследено в логическата му последователност, става
ясно, че описанието на мъжа с „червения суитчър“ се отнася несъмнено до
установения след задържането му Б.Х., за когото се твърди, че бил ударил свидетелката
К. и напръскал с лютив спрей в очите свидетеля Й.. Що се отнася до заявеното
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива при формулиране на
обвинението, апелативният съд приема, че такова не е налице. Вярно е, че на стр. 5 от
акта, мотивирайки виждането си, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл,
прокурорът е допълнил и за подбудите, които е определил като хулигански по
съображения, които е изложил. Същевременно, нито словесно (в обстоятелствената
част и в диспозитива), нито цифрово не е формулирано обвинение и по
квалификацията по т. 12 на чл. 131, ал. 1 НК. Предвид факта, че подобен подход (на
комбинация на квалификациите по алинея първа, точка 12 и алинея втора на чл. 131
НК) е и недопустим, съвсем правилно съдът не е съзрял противоречие при
формулирането на това обвинение. Отделен, но не по-малко значим, е въпросът, че
съдът не може да указва на прокурора да повдига конкретни обвинения и е длъжен да
се произнесе по валидно формулирано обвинение, повдигнато от прокурора в
съответствие с неговото вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото.
Ето защо се налага извод за наличието на пълна корелация между твърденията в
обстоятелствената част и възведеното в диспозитива на обвинителния акт.
Не се споделят и доводите за неясно формулирано обвинение срещу
2
подсъдимата К.. В тази процедура съдът не е овластен и не може да коментира въпроса
дали отказът да се изпълни полицейско разпореждане за представяне на личната карта
може да се третира като оказване на съпротива срещу орган на власт. Отговорът му се
дължи със съдебния акт, с който ще се разгледа обвинението по същество.
Твърдението на прокуратурата е ясно, а дали е основателно следва да се реши с
присъдата. Не се констатира и твърдяното разминаване между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на действията, субсумирани
под признака „оказване на съпротива“. Навсякъде се твърди, че оказването на
съпротива е намерило израз в отказа на подсъдимата К. да изпълни полицейско
разпореждане да представи личната си карта. А в обстоятелствената част има абзац (на
гърба на л. 5 от акта), в който, след като излишно, за втори път са изложени
съображения за обективната съставомерност на деянието и пак е отбелязана оказаната
съпротива, е допълнено и за оказана „яростна съпротива“ при поставяне на
белезниците. Очевидно, че последното обстоятелство не е било прието от прокурора за
такова, което да може да се подведе под съответния квалифициращ признак, поради
което е и решил да не го включи в диспозитива на формулираното от него обвинение.
И в обстоятелствената част няма подобна окончателна словесна формулировка.
При проверка извън конкретните доводи САС намери, че обвинителният акт
напълно удовлетворява изискванията на процесуалния закон и обективно позволява на
подсъдимите да разберат обвинението.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 8.7.2021 г. на Софийски градски съд, НО, 24. състав,
с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство
по н.о.х.д. № 1666/21 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3