Присъда по дело №14/2021 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 11
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20212320200014
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Тополовград , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на прокурора В.В.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Наказателно дело
от общ характер № 20212320200014 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Подс.Д. Н. Д. - роден на 2******** г. в гр.С.З., с
постоянен адрес: с.У., общ.Т., ул.“М.“ № **, български гражданин,
полувисше образование, женен, фелдшер в ЦСМП Хасково - филиал Т. не
осъждан, с ЕГН **********.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
На 12.11.2020 г. в с.У., общ.Т., обл.Хасково, при условията на
продължавано престъпление е нарушил мерки, издадени против появяването
или разпространението на заразна болест по хората – т.1 от Заповед № РД-01-
619/22.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл.61, ал.6 и чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от
Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата са епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната, като
лице по т.11 от заповедта – контактен на положителен на COVID – 19,
поставен под карантина с Предписание за поставяне под карантина №
1
154/06.11.2020 г., издадено от Регионална здравна инспекция – Хасково,
връчено на 06.11.2020 г., не изпълнил задължението си да не напуска дома си
и мястото на настаняване, на което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието 9-дневен срок – да пребивава на адрес с.У., общ.Т., ул.“М.“ №
** и след като напуснал адреса на който се изпълнява карантината,
пребивавал на обществено място по § 1а от ДР/допълнителните разпоредби/
от Закона за здравето – на 12.11.2020 г., около 10:05 часа в с.У., общ.Т.,
ул.“М.“ се придвижвал с лек автомобил марка „А.“ с рег.№ ******** и на
12.11.2020 г., около 19:35 часа в с.У., общ.Т., ул.“М.“ се придвижвал с лек
автомобил марка „А.“ с рег.№ ********, като деянието е извършено по време
на пандемия, свързани със смъртни случаи във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID – 19.
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.355, ал.2, предл.2, вр ал.1, вр.
чл.26, ал.1 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила и наказание „ГЛОБА“ в размер на 10000
лева/десет хиляди лева/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 11 от 15.06.2021 г. по НОХД №
20212320200014/2021 г.
Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен
акт на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград по обвинение против
подс.Д. Н. Д. от с. У. за престъпление по чл.355, ал.2 предл.2-ро във вр. с ал.1,
вр. чл.26, ал.1от НК.
В с.з. представителят на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО -
Тополовград поддържа обвинението, като предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание по чл.54 от НК, а именно: ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване
от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК, да се отложи и за срок от
ТРИ ГОДИНИ и „Глоба“ в минималния размер предвиден в текста.
Подсъдимия Д. Н. Д. се явява в съдебно заседание, заедно с редовно
упълномощен защитник – адв.К. от АК Ямбол. Подсъдимия не се признава за
виновен и дава подробни обяснения по случая, като твърди че е изпълнил
свой морален дълг като медицинско лице да спаси човешки живот и по тази
причина е нарушил предписанието на РЗИ. Защитника му пледира да бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.
Първо - твърди се, че в случая не е налице престъпление, а административно
нарушение по чл.209а от ЗЗ и поради наличие на колизия която съществува
между чл.355, ал.2 от НК и чл.209а от ЗЗ, следва в случая да се приложи
административнонаказателната отговорност по последния текст. Второ -
защитника на подсъдимия се позовава на чл.5, параграф 1, буква „е“ и чл.7
параграф 1 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и твърди, че ако бъде осъден подзащитния му, ще бъдат
нарушени последните. Трето – твърди се, че в случая са налице институтите
на крайната необходимост и малозначителност на деянието. Също така,
посочват се и допуснати грешки в диспозитива на обвинителния акт, касаещи
номера на заповедта на МЗ и точката която е нарушена, както и това, че не е
доказано, че мястото където е пребивавал подзащитния му е обществено
такова по смисъла на параграф 1а от ДР на ЗЗ.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и
гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимия Д. Н. Д. работи в ЦСМП – Хасково, филиал Т. на длъжност-
фелдшер по трудов договор, видно от приложените трудов договор и
допълнително споразумение. В качеството си не на длъжностно лице, а като
физическо такова последния е имал контакт с бременна жена, която закарал с
автомобила си до болницата в гр.Ямбол и която след направен ПСР-тест се е
оказало, че е положителна на КОВИД – 19. По тази причина на 06.11.2020 г. е
бил поставен под карантина с предписание № 154 на РЗИ Хасково, издадено
1
на основание Заповед РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на
Здравеопазването /Приложение № 5 към т.13/, за срок от 06.11.2020 г. до
14.11.2020 г., включително на адрес: с.У., общ.Т., ул.“М.“ № **.
Предписанието е подписано от д-р Д. Ст. Г. /свидетел по делото/ и връчено от
нея, лично на подсъдимия на 06.11.2020 г. в 11.35 часа. В разписката е
записано, че е известно, че се носи наказателна отговорност по чл.355 от НК
за неизпълнение на предписанието и съществува подпис на декларатор, в
случая подсъдимия.
На 12.11.2020 г., в 10.05 часа, свидетеля К. – служител на РУ –
Тополовград и свидетелката Г. – гл.инспектор в РЗИ извършвайки проверки
за изпълнение на предписания за поставяне под карантина са посетили и
адреса на който подс.Д. е бил карантиниран с оглед изпълнение на
задължението му като поставено под карантина лице, но не са установили
същия да се намира в с.У., общ.Т. на ул.“М.“ № **. В показанията си и
двамата посочват, че когато са посетили адреса, при подаден сигнал от
полицая е излязло младо момиче – снаха на подсъдимия, което им е казало, че
Д. го няма в къщи и е бил при животните. След позвъняване по телефона от
страна на момичето, след около 10 минути Д. е пристигнал с лек автомобил,
марка „А.“, в който бил и синът му и при слизане от автомобила свидетелката
Г. е попитала подсъдимия защо е напуснал дома си след като е поставен под
карантина, и Д. е отговорил, че това са глупости, че той е лекар и трябва да
помага на хората.
Същия ден на 12.11.2020 г., в 19.35 часа, свидетелите Г. и С. –
служители на РУ – Тополовград, отново извършили проверка на адреса на
който е бил карантиниран подсъдимия. Същия отново не е бил установен в
дома си. В показанията си и двамата свидетели посочват, че когато са подали
сигнал с полицейския автомобил от терасата на втория етаж се е показал сина
на подсъдимия - Е. Д. и е заявил, че след малко ще се покаже баща му. След
около 5 минути, след като никой не се е показал, отново полицейските
служители са подали звуков сигнал, отново е излезнал сина му и е казал, че
баща му ще се прибере след малко. След около 5 минути и двамата полицаи
оставайки до дома на Д. са видели, че по ул.“М.“ – улицата на която живее
подсъдимия, се движи лек автомобил марка „А.“, силистренска регистрация и
последния е спрял на отсрещния тротоар, срещу дома на подсъдимия. От
автомобила са слезли подсъдимия, съпругата му и още едно лице от женски
пол – неустановено по делото. На въпрос на служителите на РУ –
Тополовград защо не изпълнява предписанието, Д. е отговорил, че е
медицинско лице и знае как да спазва дистанция и как да предпазва себе си и
другите хора.
В обясненията си подс.Д. посочва, че и в двата случая при които не бил
установен в дома си, е бил в дома на св.Ж.И. където е оказвал помощ на
съпруга й, който бил болен/в последствие починал/ и му е слагал инжекции.
2
В показанията си св.Ж.И. посочва, че действително е викала подс.Д. в
дома си за да оказва медицинска помощ на съпруга й, но кога точно е било
това, същата не посочва категорично, нито деня , нито месеца, като между
показанията й както в ДП, така и тези в хода на съдебното следствие
съществуват съществени противоречия и последните по искане на
представителя на прокуратурата са прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с
ал.1 т.1 от НПК.
От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подс.Д. е
не осъждан за престъпления от общ характер.
От защитника му са представени множество писмени доказателства,
които са приети от съда и приложени по делото от които е видно: че
подсъдимия като мед.фелдшер, през месец ноември 2021 г., /който все още не
е настъпил/справка с изх.№ 135/16.03.2021 г. на ЦСМП Хасково/ Н. е оказвал
медицинска помощ на 6 бр.пациенти с Ковид – 19, а през месец декември
2021 г. на две лица. Към справката са приложени и месечни графици за
работното му време за месец ноември и месец декември 2020 г., също така е
видно от приложената служебна бележка, че Д. има личен лекар, който
удостоверява, че към 17.03.2021 г., пациента му не е боледувал от Ковид – 19
и е бил многократно в контакт с болни от този вирус. Представена е и трудова
характеристика с много добри характеристични данни от работодателя на Д..
Приложени са и 7 бр. служебни бележки от Кметовете на селата: С., С., К., Р.,
О., У. и М., като всички служебни бележки са бланкови, с абсолютно
идентичен текст и в тях е записано, че Д. винаги се е отзовавал в изпълнение
на лекарския си дълг и е помагал на жителите на селата и те разчитат на него
при спешни случаи когато пристигането на екип на спешна помощ е
затруднено и се налага вземане на спешни мерки за овладяване състоянието
на болния. Представени са от подсъдимия и граждански подписки с изписани
имена и подписи, но без ЕГН-та на лицата в подкрепа на подсъдимия във
връзка с образуваното срещу него наказателно производство, в които
бланковия текст е в смисъл, че е изразено възмущение, тъй като Д. с
действията си е изпълнявал Хипократовата си клетва и винаги се е отзовавал
на молбите за помощ, изпълнявайки лекарския си дълг.
По делото са разпитани свидетелите: С., Г., К. – служители в РУ –
Тополовград и свидетелката Г. – гл.инспектор към РЗИ, които са очевидци и
на двата случая при които е установено, че подс.Д. не е бил при извършените
проверки на адреса, на който е бил карантиниран с предписание на РЗИ. Тези
четирима свидетели по абсолютно идентичен начин описват кога, как и при
какви обстоятелства са извършени проверките и какво е установено с тях, и
четиримата посочват, че подсъдимия не е бил на адреса и в единия случай –
сутринта е пристигнал с лекия си автомобил, заедно със сина си до дома му, а
в другия случай – надвечер е пристигнал пак с автомобила си до дома си,
заедно със съпругата си и още едно лице от женски пол неустановено по
3
делото.
Разпитани са и свидетелите Ж.И. и Г.Х./воден свидетел, допуснат по
искане на подсъдимия/, които установяват, че Д. е бил викан в домовете им да
оказва медицинска помощ, било на тях, било на членове от семейството им, и
той се е отзовавал на добра воля да помага. Свидетелката И. посочва, че е
викала Д. в дома си за да оказва медицинска помощ на съпруга й, който
впоследствие е починал, но категорично не установява кога е било това, в кой
ден и месец от 2020 г. е станало. В показанията си в ДП /прочетени по реда на
НПК поради съществени противоречия/, последната посочва, че това е било в
началото на месец ноември 2020 г., като не може да посочи точната дата и
това се е случило надвечер, като подсъдимия е дошъл и е сложил инжекция
на мъжа й и си е тръгнал, дошъл е сам с автомобила си, но не знае каква марка
е, като следващите дни през 2020 г. не е водила съпруга си в болница и той е
влезнал в болница чак през втората половина на месец декември 2020 г.,
няколко дни преди да почине. Тя изрично посочва, че съпруга й е починал на
24.12.2020 г., която дата сочи и при разпита й в хода на съдебното следствие.
В показанията й от ДП на лист 29 е посочено: „Не си спомням да е имало
случай в който Д. да е идвал сутрин и вечер у дома“…..“повиках Д. да дойде
понеже мъжа ми имаше високо кръвно и не можеше да диша. Сигурна съм, че
беше надвечер понеже го викам само надвечер, тъй като знам, че през деня е
на работа“…. „всеки път идва с автомобила си, незнам каква марка
е“……“пак казвам, не се е случвало до сега Д. да е идвал у дома два пъти. Да,
много пъти е идвал……., но два пъти за един ден не е идвал, никога не се е
случвало“. В показанията й в съдебно заседание, видно от протокол от с.з. от
15.06.2021 г., последната заявява: „Викахме Д.Н. да му помогне, защото се
задушаваше мъжа ми и му беше тежко. През деня сме го викали но дата не
помня, ноември месец беше. Сутрин и вечер сме го викали. Само веднъж сме
го викали през месец ноември, сутрин в 10:00 часа и надвечер в 19:00
часа.“…………“ Сам дойде Н. у нас, не си спомням с кола или пеша дойде. Това
беше в началото на месец ноември, но не си спомням датата и беше 10:00 часа
сутринта. Д.Н. дойде, премери кръвното на мъжа ми и му сложи
инжекция.“………“ После мъжа ми имаше подобрение за малко и надвечер пак
започна да се влошава и после следобед, някъде вечерта към 19:00 часа пак го
извиках Д.Н.. Не видях с какво идва, дали пеш или с автомобил. Вечерта пак
беше с маска и цивилни дрехи. Носеше си чантата и пак сложи инжекция и
пак му платих 10 лева. Вечерта пак същата инжекция сложи.“…………“ Не ни е
давал рецепта, нито хапчета тогава, по-късно ни написа рецепта след двата
прегледа и ни написа лекарства да купим и да му слагаме – инжекции бяха.
Ние спряхме да слагаме защото извикахме линейка на другата сутрин да го
водим в болница. Влоши се състоянието и тръгнахме към болницата в С.. Два
дена беше в болница и на третия ден почина. Почина на 24.12.2020 г. мъжа
ми. Не си спомням кой беше месеца през който е идвал Д.Н. да слага
инжекциите.“…………“ Този случай който разказвам, че е идвал Н. два пъти в
къщи и сутринта и вечерта е станало няколко дни преди да почине мъжа
4
ми.“……….“ Когато го викахме Н. два пъти и това което разказах, минаха
няколко дни и тогава почина мъжа ми в болницата. “……….“ След този случай
който обяснявам, че е идвал в 10:00 часа сутринта и в 19:00 чака вечерта, му
се обадих пак да дойде, но Н. отказа и каза да се обадим на 112. И аз се
обадих и дойдоха и взеха мъжа ми за С..“
След прочитане на показанията й от ДП по искане на представителя на
прокуратурата, в съдебно заседание непосредствено пред съда св.И. заявява:
„Това което Ви разказах сега, че е идвал два пъти Н. у нас да бие инжекции на
мъжа ми е станало преди да го заведем в болницата в С. и преди той да
почине. На следващия ден след като Н. идваше, го закарахме в болницата в С.
и той след няколко дни почина. Месеца не съм сигурна кой беше, но съм
сигурна че мъжа ми почина на 24.12.2020 г.“
Така изложената фактическа обстановка се установява както от
писмените доказателства по делото, така и от гласните такива, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и непротиворечиви.
Единствено не следва да се кредитират изцяло показанията на св.Ж.И.,
относно факта кога е извършено посещението в дома й от подсъдимия по
повод влошено здравословно състояние на съпруга й. Тази свидетелка
категорично не посочва дата на това посещение, а относно месеца
показанията й са твърде противоречиви и непоследователни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил
престъпния състав на чл.355, ал.2 предл.2-ро във вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1от
НК, тъй като се установи по безспорен и категоричен начин, че по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи във връзка с разрастващата се
пандемия от Ковид - 19 е нарушил предписание за поставяне под карантина
на РЗИ – Хасково, издадено в изпълнение на въведените със заповед № РД-
01-610/22.10.2020 г. на Министъра на Здравеопазването противоепидемични
мерки против разпространението на заразна болест по хората във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка свързана със
разпространението на Ковид-19, като не е изпълнил задължението си да не
напуска дома си и мястото в което е посочил, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок и е пребивавал на обществено място по смисъла на
параграф 1а от ДР на ЗЗ – на 12.11.2020 г., около 10.05 часа, в с.У., по ул.“М.“
се е предвижвал с лек автомобил, марка „А.“ с рег.№ ******** и на
22.11.2020 г., около 19.35 часа, на същото място се е придвижвал с процесния
лек автомобил.
От обективна страна съдът приема, че са доказани всички елементи на
5
престъплението, като от свидетелските показания на свидетелите: К., Г., С. и
Г. безспорно се установява, че при извършени проверки в един и същи ден по
различно време, съответно около 10.05 часа и 19.35 часа, подсъдимия не е бил
установен на адреса който е посочен в предписанието за поставяне под
карантина и на който се установи, че е неговия дом. Съгласно горепосочената
заповед на Министъра на Здравеопазването т.15 – в периода на карантината,
лицата по т.13 и т.14 са длъжни да не напускат домовете си или мястото в
което са посочили че ще пребивават за посочения в предписанието срок.
Безспорно е установено по делото от приложеното предписание Приложение
№ 5 към т.13, че подсъдимия е бил поставен под карантина за периода от
06.11.2020 г. до 14.11.2020 г. включително, като контактно лице на потвърден
случай на Ковид – 19, по смисъла на т.13 от цитираната заповед. Безспорно е
установено и че на посочената дата 12.11.2020 г. в различни часове от
денонощието подсъдимия не е изпълнил задължението си да не напуска дома
си, находящ се на посочения в предписанието адрес: с.У., ул.“М.“ № **. И
четиримата свидетели посочват, че не са установили подсъдимия в дома му на
посочената дата и в посочените в обвинителния акт часове и лично са видели
лицето извън дома му, да се придвижва с лекия си автомобил по ул.М.“, като
в единия случай е бил със съпругата си и друго лице от женски пол, а в
другия случай е бил със сина си. Пред свидетелите подсъдимия е слязъл от
автомобила си и демонстративно е заявил при поискано обяснение защо е
нарушил предписанието за поставяне под карантина, че това са глупости, че
той е лекар и знае как да пази себе си и околните. И четиримата свидетели са
свидетели-очевидци и по абсолютно идентичен начин, без никакви
противоречия в показанията им обясняват и до най-малките детайли как са
извършени проверките и какво е установено при тях. За това съдът приема, че
са налице безспорни доказателства за осъществено от обективна страна
престъпно деяние от подсъдимия.
Неможе да се приеме защитната теза на подсъдимия, че той е напуснал
дома си за да окаже спешна медицинска помощ на негов съселянин, живеещ в
близост до дома му и е посетил дома на съселянина си точно на тази дата
12.11.2020 г. и точно в тези часове в които е обвинен. Тази теза по никакъв
начин не се доказва от събраните по делото доказателства, дори и от
свидетелските показания на св.Ж.И. в които се посочват факти относно
посещения на подсъдимия в дома й по повод здравословното състояние на
съпруга й. Тази свидетелка не посочва категорично, че това е станало точно
на 12.11.2020 г. Тя изрично заявява, че не си спомня датата, дори и по
отношение на месеца в който е станало посещението в нейните показния
съществуват противоречия и след като последните са прочетени по реда на
НПК и при няколкократно задаване на въпроси на свидетелката в хода на
съдебното следствие относно времето на посещение на подсъдимия в дома й,
тя в крайна сметка заявява непосредствено пред съда при разпита си, че това
е станало малко преди да почине съпруга й, а датата на смъртта на съпруга й е
заявена категорично от нея и в ДП и в хода на съдебното следствие и няма
6
как да не си я спомня свидетелката и тя е 24.12.2020 г., т.е. много след, повече
от месец от датата на която е обвинен че е извършил престъпното деяние
самия подсъдим. Между показанията на тази свидетелка и обясненията на
самия подсъдим относно посещението му в дома й, също съществуват
множество противоречия макар и по отношение на факти, които не са пряко
относими към осъщественото деяние, а именно: факти свързани с това дали
подсъдимия е дошъл с автомобил или не, колко и какви инжекции са
поставени, по какъв начин св.И. е уведомила подсъдимия и какво му е казала
за здравословното състояние на съпруга й когато го е повикала/ Св.И.
посочва, че му е казала, че той е с високо кръвно и неможе да диша, а
подсъдимия посочва “мъжа ми умира“/. Дори самия подсъдим не посочва
точно лекарствата които е поставил на болния съпруг на ДП и при разпита му
в съдебно заседание, посочените от него медикаменти са различни. Освен
това съществуват противоречия и между обясненията на подсъдимия и
свидетелските показания на св.И. и съответно свидетелските показания на
четиримата свидетели-очевидци. Подсъдимия и св.И. посочват, че при
посещението при болния й съпруг,подсъдимия е бил сам, а свидетелите-
очевидци са го видели да слиза от лекия си автомобил в единия случай със
съпругата си и друга жена, а в другия случай със сина си. Всички тези
описани противоречия и на база установените от свидетелите-очевидци
факти, които са напълно безпристрастни като такива се опровергава тезата на
подсъдимия, че точно в този ден, той е бил на посещение при болен. Дори и
да се предположи, че това е било така, за което няма никакви доказателства,
то дори и при едно такова посещение пак би било осъществено от обективна
страна престъпното деяние, тъй като от показанията на св.Г. се установява, че
карантинираните по изключение могат да напускат домовете си, след като се
обадят на телефон на РЗИ, но само когато е налице животозастрашаваща
ситуация за самия карантиниран, а не за други трети лица и тогава се дава
т.нар.„зелен коридор“. Установено е от показанията на тази свидетелка, че
през периода на карантината подсъдимия не се е обаждал да иска „зелен
коридор“. В случай, че подсъдимия е добросъвестен и не е имал намерение да
не изпълнява инструкциите и задълженията си като карантиниран и
изхождайки от факта, че той е медицинско лице и знае правилата е можел да
се обади на РЗИ и да поиска такъв зелен коридор, ако действително по
изключение е била възникнала животозастрашаваща ситуация дори и за
съпруга на св.И.. В случая обаче не е установено по категоричен начин, че
точно на 12.11.2020 г. е възникнала животозастрашаваща ситуация за това
трето лице и подсъдимия като медицинско лице – фелдшер е бил длъжен да
се отзове. Напротив, установи се, че той нерегламентирано, не по установения
нормативен и правов ред, без да има сключен граждански договор, без да има
качеството на личен лекар, в извън установеното за него работно време като
фелдшер към ЦСМП е извършвал манипулации, прегледи и то без да са
спешни, на множество лица, в множество села в района на Община Т., дори
срещу заплащане, нерегламентирано и неподкрепено с документи, видно от
7
показанията на самата св.И., както и от показанията на св.Х.. Това се
установява косвено и от служебните бележки на Кметовете на кметства и от
гражданските подписки. В района на Община Т. за животозастрашаващи
ситуации и за опазване здравето и живота на хората, включително и по селата,
има ЦСМП, има и лични лекари и ред по който последните да бъдат повикани
дори и в селата. Следователно подсъдимия независимо, че е медицинско лице
няма право да извършва нерегламентирана медицинска дейност и да
изпълнява ролята на „лекар по селата“, позовавайки се на затруднено
пристигане на екип от спешната помощ поради отдалечеността на населеното
място, още повече по време когато последния е карантиниран и именно в
качеството му на медицинско лице, негов дълг е да опазва живота и здравето
на хората в период на пандемия свързана със смъртни случаи. В разпоредбата
на чл.355 ал.1 от НК изпълнителното деяние се изразява в „нарушаване“ на
Наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването на заразна
болест по хората и за да бъде осъществен обективния признак, без значение
поради каква причина е извършено такова нарушаване, достатъчно е да има
нарушаване от страна на подсъдимия, което несъмнено е доказано в
настоящия казус. А дали има уважителна причина за това нарушаване или не,
е от значение за определяне на вида и размера на наказанието и при преценка
на обстоятелствата при които е извършено, дали същите са отегчаващи вината
или смекчаващи такива. В случая не може да се приеме както твърди
подсъдимия, че той е изпълнявал лекарския си дълг и за това е нарушил
карантината, поради което не следва да носи наказателна отговорност. По
никакъв начин не се установи точно на този ден той да е изпълнявал такъв
дълг, няма доказателства и за наличие на животозастрашаваща ситуация или
нужда от спешна медицинска помощ. Напротив, неговите твърдения се
опровергават от всички други събрани по делото доказателства и писмени и
гласни такива. От показанията на свидетелите –очевидци се установява, че
при двете проверки, при които подсъдимия не се е намирал в дома си, след
като е бил длъжен да не напуска този дом е пребивавал на обществено място –
улица, движейки се със собствения си лек автомобил и то с него са били
други трети лица некарнтинирани – съпругата му, лице от женски пол
неустановено по делото и в другия случай сина му. Като в единия от случаите
е безспорно установено от свидетелите, че подсъдимия е излязъл от дома си
за да отиде при животните които е отглеждал в близост до селото, което в
никакъв случай не може да се приеме за животозастрашаваща ситуация за
самия него, нито пък за някаква уважителна причина поради която да напусне
дома си след като е карантиниран. Тук следва да се отбележи, че съдът не
приема възражението на защитника на подсъдимия, че лекия автомобил с
който се е придвижвал не може да се приеме за обществено място по смисъла
на параграф 1а от ДР на ЗЗ. Общественото място е улицата по която се е
придвижвал лекия автомобил и тя несъмнено е такова по смисъла на параграф
1а от ДР на ЗЗ. В този текст не са изчерпателно изброени обществените места
както твърди защитника, а е записано: „Обществени места" по смисъла на чл.
8
56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и……………“ и са изброени с букви и другите конкретно
посочени обекти. Улицата, по която се е движил подсъдимия макар и с лекия
си автомобил е общественодостъпно и предназначено за обществено ползване
място.
От субективна страна се установява, че подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците и е
целял тяхното настъпване, т.е. инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл. Видно от самото предписание за поставяне под
карантина, подсъдимия се е подписал под текста, лично му е връчено,
запознат е със съдържанието и основанието му и се е подписал в качеството
на декларатор под текста, че е запознат и му е известно, че носи наказателна
отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение на предписанието. В текста на
самото предписание, след описание на мястото и периода, в бланката изрично
са посочени инструкции и правила, които карантинираните следва да спазват.
Посочено е и правното основание за издаване на предписанието, включително
и процесната заповед на Министъра на Здравеопазването. Освен това от
показанията на св.Г. се установява, че тя изрично е предупредила Д. за
последиците при неизпълнение, за задълженията му, както и за това, че той
няма право и не може да изпълнява служебните си задължения, дори и да има
животозастрашаваща ситуация за трети лица, че няма право да извършва
прегледи, да поставя инжекции когато е поставен под карантина независимо,
че е медицинско лице. Следователно, подсъдимия е знаел какви са правата и
задълженията му. Изрично е предупреден за последиците и въпреки това, на
два пъти в един и същи ден, без да има животозастрашаваща ситуация за него
е напускал дома си. Още повече, че като медицинско лице той е информиран
и знае, че риска от заразяване в инкриминирания период е голям както за
него, така и за другите лица с които е в контакт и въпреки това той е рискувал
собствения си и живота и здравето и на близките си с които е заварен да
пътува в лекия си автомобил, дори свидетелите-очевидци посочват, че никой
от тях не е бил с маска, т.е. не са спазени и най-елементарните мерки –
носенето на маски. От всички тези установени и доказани обстоятелства и
факти, следва да се направи извода, че подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците и е
целял настъпването им. Дори не е проявил никаква самокритичност, след като
е бил заварен от проверяващите извън дома си, напротив, държал се е
безотговорно, като е посочил, че това са глупости. В хода на съдебното
следствие, непосредствено пред съда, в обясненията си Д. също посочва:
„като медицинско лице ми е известно какво трябва да се прави когато съм
карантиниран, но мисля че карантината не е затвор“.
Също така в обясненията си, а и в защитната теза от защитника му се
навяват доводи, че предписанието за поставяне под карантина на подсъдимия
9
е нелогично и абсурдно при положение, че той в качеството си на фелдшер е
имал контакти с болни от Ковид-19 лица при изпълнение на служебните си
задължения и това се доказва от приложената по делото справка, която не
може да се приеме за прецизна, тъй като е сгрешена годината – месец
ноември 2021 и месец декември 2021 г. и датите изписани навсякъде все още
не са настъпили. Също така се навяват доводи, че след като подсъдимия не е
болен, видно от приложената служебна бележка от личния му лекар, като
контактно лице няма такъв риск от заразяване за него и околните и не следва
да бъде поставян под карантина. Тези доводи са нелогични, неприемливи,
недоказани и в никакъв случай не обуславят липсата на субективния елемент
на престъплението. Установи се от показанията на св.Г., а и от самата Заповед
на Министъра на Здравеопазването уреждаща правилата за поставяне под
карантина, че режима за карантиниране на болни и всички контактни на
потвърден случай на Ковид – 19 е един и същ, правата и задълженията също,
единствено е различен периода на поставяне под карантина. А факта, че при
контакт с Ковид болни, при изпълнение на служебните си задължения, Д. не е
бил поставен под карантина е неотносим към настоящия казус и няма как
подсъдимия да се позовава на този факт за минало извън инкриминирания
период събитие. Напротив, този факт, че е имал контакт с болни от Ковид-19
и не е уведомил местното РЗИ, след като св.Г. в показанията си посочва че
няма такива данни, също навява на извода за недобросъвестност проявена от
самия подсъдим след като той като медицинско лице не е взел мерки против
за предотвратяване на съществуващия епидемичен риск от разпространението
на болестта и е изложил на опасност живота и здравето и на колегите си с
които работи и на всички други лица с които контактува. Поставянето под
карантина на медицинско лице съвсем не е прецедент или изолиран случай
единствено и само за подсъдимия, след като от свидетелските показания на
св.Г. се установява, че тя е издавала предписания и за други две медицински
лица работещи в спешния център заедно с подсъдимия, които са били
поставяни под карантина при контакт с болен.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимия е
извършил виновно инкриминираното деяние и не са налице никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, освен добрите характеристични
данни от работодателя му, приложени по делото. Гражданската подписка в
негова защита не е относима и не би могла да се отрази нито на обективния,
нито на субективния елемент от престъплението и да се направи извод за
невиновност на подсъдимия, още повече, че в нея лицата са само с изписани
имена, а не и с индивидуализиращият ги признак - ЕГН. С тази подписка е
изразена една гражданска позиция която не може да се отрази на извода за
това дали има извършено или не престъпление от подсъдимия, след като в
хода на съдебното следствие са събрани безспорни и категорични
доказателства за извършването на процесното престъпление от подсъдимия Д.
и на база на тези доказателства следва да се направи единствения възможен
категоричен извод за виновно извършено от подсъдимия престъпление по
10
чл.355, ал.2 от НК.
В случая деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като по безспорен начин се
установи, че подсъдимия е осъществил две деяния в един и същи ден, в
различни часове от денонощието, които осъществяват поотделно един и същ
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и
последващото се явява продължение на предшестващото.
За това съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Настоящия съдебен състав не възприема и намира за неоснователни
възраженията на защитника на подсъдимия и поради тяхната неоснователност
не приложи претендираните институти.
В случая, не може да се приеме, че извършеното от подсъдимия деяние
не е престъпление, а административно нарушение по смисъла на чл.209а от
ЗЗ, така както претендира защитника на подсъдимия. Чл.209а от ЗЗ визира
административнонаказателна отговорност за нарушение или неизпълнение
само на въведени противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 или 7 и по чл.63а
ал.1 или 2 от ЗЗ. Първите по чл.63 мерки са временни такива, които се
въвеждат със заповед на Министъра на Здравеопазването или съответно със
заповед на Директора на РЗИ, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1 на чл.63, когато съществува опасност от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61 ал.1, каквато изрично е и Ковид-
19 посочен в ал.1 на чл.61. В случая, поставянето под карантина не е такава
мярка по смисъла на чл.63, а е противоепидемична мярка по чл.61 от ЗЗ,
действаща през целия период през който съществува епидемичен риск от
разпространението на болестта на територията на страната, видно от самата
заповед РД-01-610/22.10.2020 г. издадена на основание чл.61 ал.7, 9 и 12 от
ЗЗ. Другите противоепидемични мерки по чл.63а, въобще не касаят случаите
на Ковид, а се отнасят само за нарушения на мерки въведени при епидемично
разпространение на заразни болести по чл.61 ал.3 извън посочените по ал.1.
Освен, че конкретното нарушение от подсъдимия не може да се подведе под
горецитираните текстове, в случая съдът намира, че обществената опасност
на деянията извършени от подсъдимия е много по-голяма, правата и
интересите които се засягат са много по-обемни, общественоопасните
последици са значителни, касае се за заразна болест, представляваща
сериозна опасност за общественото здраве, необичайна за населението,
протичаща по-тежко от очакваното, с по-висока заболеваемост и смъртност.
По данни на статистиката, само в деня в който е извършено инкриминираното
деяние 12.11.2020 г., заразени с болестта са били 3414 лица, което е 38,42% от
направените проби и са починали 72 лица, а за целия месец ноември 2020 г.,
11
починалите са 3466 лица. За това, съдът не приема тезата, че извършеното
деяние може да се приеме за административно нарушение. Също така, съдът
счита, че не са налице предпоставките за да се приложи института на
крайната необходимост както и да се приеме, че се касае за малозначителност
на деянието по чл.9 ал.2 от НК. С оглед на изложеното по-горе съдът намира,
че обществената опасност на деянието е твърде висока и няма как да се
приеме, че извършеното деяние от подсъдимия представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. По делото липсват доказателства от които да се направи
извода, че са налице някакви смекчаващи отговорността многобройни или
изключителни такива, както и липсват доказателства за липса или
незначителност на вредни последици. Напротив, установи се, както се посочи
по-горе в мотивите, че освен добрите характеристични данни на подсъдимия,
няма други доказани смекчаващи отговорността обстоятелства, а само
отегчаващи такива, посочени по-горе в изложението. Няма как да се приеме и
твърдението, че подсъдимия е действал при крайна необходимост по смисъла
на чл.13 от НК. Не се доказа по никакъв начин, че той е спасявал някакви
обществени интереси, както и лични свои или на другиго блага от
непосредствена опасност, която не е могло да бъде избегната по друг начин.
Не се доказа тезата на подсъдимия, че той е нарушил карантината за да
спасява човешки живот, както твърди той притекъл се е на помощ, защото
св.Ж.И. му е казала, че съпруга й умира. Това не се доказа по никакъв начин
от събраните по делото доказателства. Здравословното състояние на съпруга
на св.И., дори и да е било влошено не е доказано, че е спешно,
животозастрашаващо такова към инкриминираната дата 12.11.2020 г., нито
пък е доказано по делото, че точно на тази дата подсъдимия е изпълнявал
лекарския си дълг и е бил в дома на това трето лице. Напротив, в един от
случаите се доказа, че той е бил при животните които е отглеждал в
непосредствена близост до селото и излизайки от дома си и нарушавайки
карантината, подсъдимия е застрашил живота и здравето на много хора,
намирайки се на обществено място-улица, включително и на близките си с
които е пътувал заедно с лекия си автомобил, дори без поставени маски.
Не следва да се приемат и доводите на защитника на подсъдимия,
изведени от разпоредбите на ЕКЗПЧОС – чл.5, параграф 1, буква „е“ и чл.7,
параграф 1. Първия визира, че е допустимо и законосъобразно лишаване от
свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести,
както и на болни лица. Тук не става въпрос само за лица които страдат от
инфекциозни болести, както се твърди, а във всички случаи при които е
необходимо да се предотврати разпространението на заразна болест.
Следователно, карантинирането на контактен с установен случай на Ковид –
19, какъвто е подсъдимия, не е в противоречие с цитирания текст от
Конвенцията. Другия текст визира неналагането на наказание без закон.
Конкретния случай също не е такъв. В момента на извършване на деянието от
подсъдимия, то е било квалифицирано като престъпление по националното ни
12
право, като последните изменения на текста на чл.355 от НК са от месец март
2020 г., ДВ бр.28/2020 г., преди извършване на инкриминираното деяние и
Закона предвижда за съответното престъпление, в момента когато то е било
извършено да бъде наложено съответно наказание. Така, че и тази разпоредба
на Конвенцията не е нарушена.
В пледоарията си, защитника на подсъдимия за пръв път възразява и
относно извършено процесуално нарушение, касаещо погрешно изписване на
заповедта и точката от нея в диспозитива на обвинителния акт. Такова
възражение не е направено в разпоредителното заседание и същото е
преклудирано, макар, че в случая не може да се приеме, че е налице
съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на
подсъдимия, след като заповедта е правилно посочена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, правилно е изписана и в предписанието за
поставяне под карантина, с което подсъдимия е запознат и което му е връчено
срещу подпис, и в самото предписание изрично е посочено, че то е
Приложение № 5 по т.13, т.е. лицето е известено, че то е такова по т.13, а
именно „контактно на потвърден случай на Ковид-19“. За това в диспозитива,
след като е изписана последна цифра девет, вместо нула на номера на
заповедта и последна цифра едно, вместо три на точката, съдът намира, че е
печатна грешка, която не може да се отрази на самото обвинение и да наруши
правото на защита на подсъдимия. Защитника му визира заповед със същия
номер от друга дата 23.10.2020 г., която обаче не касае случая и няма как да
се приеме, че заповедта е издадена от друга дата, след като на няколко места в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и в началото и в края, заповедта
е изписана правилно, след като в самото предписание тя също е изписана
правилно, не може да се прави извода и да се позовава защитника на съвсем
друга и неотносима заповед и да се цитират точките от нея, като например
„груповите празненства на открито и закрито, сватби, кръщенета и други“.
Още повече, че т.13 е изрично посочена в бланката на предписанието.
При индивидуализацията и размера на наказанието, съдът се съобрази
със следното: изключително високата степен на обществена опасност на
деянието с оглед изложените по-горе мотиви, обстоятелствата, при които то е
извършено, некритичното отношение на дееца към деянието, факта, че не
способства за разкриване на обективната истина, а напротив домогва се да
докаже, че изпълнява морален дълг, а всъщност се установи, че е извършвал
нерегламентирана медицинска дейност, не по установения нормативен и
правов ред, без да има сключен граждански договор, без да има качеството на
личен лекар, в извън установеното за него работно време като фелдшер към
ЦСМП и то без да са налице спешни животозастрашаващи ситуации, на
множество лица, в множество села в района на Община Т., дори срещу
заплащане, нерегламентирано и неподкрепено с документи, видно от
показанията на свидетелите И. и Х., което и косвено се установява и от
служебните бележки на Кметовете на кметства и от гражданските подписки.
13
Също така, съдът взе в предвид и факта, че подсъдимия не съжалява за
извършеното, напротив, с поведението си създава сериозен риск за живота и
здравето на хората въпреки, че като медицинско лице той следва да се грижи
именно за опазването на този живот и здраве, дръзкото му и недобросъвестно
поведение спрямо проверяващите при извършените от тях проверки, дори и в
съдебно заседание последния посочва, че „мисли че карантината не е затвор“,
всички тези обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността
обстоятелства и от друга страна ниската степен на обществена опасност на
дееца, същия е с чисто съдебно минало и добрите му характеристични данни
от работодателя, които съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства и му определи наказание „лишаване от свобода“ към
минималния размер предвиден в НК – четири месеца, след като в текста на
чл.355 ал.2 от НК няма минимум на наказанието „лишаване от свобода“.
Тъй като подсъдимия не е осъждан на наказание „лишаване от свобода“
и за целите на наказанието не е необходимо последния да изтърпи така
определеното наказание, съдът приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и
отложи изтърпяването му за минималния изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът присъди и кумулативно предвиденото в текста на чл.355, ал.2 от
НК наказание „глоба“ в минималния размер от 10000 лева, като се съобрази
със семейното, имотното и материално състояние на подсъдимия предвид
доходите му, установени от приложения към делото трудов договор.
Съдът намира, че така наложените наказания биха въздействали
предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от
НК.
Тъй като по делото няма направени разноски, съдът не присъди такива.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
29.06.2021 г. Съдия при Районен съд – Тополовград: __________

14
Съобщи за изтекли лични данни