МОТИВИ
по нчхд № 276.2019г. по оиса на Районен
съд – Асеновград, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с частна тъжба от частния тъжител Д.С.Т.,
чрез повереника си – адвокат К.Д., по обвинение срещу подсъдимите А.Д. *** за престъпление по чл. 148,
ал.2 вр. Чл. 148 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК и за престъпление по чл.
148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК и срещу Н.Г.Б. с адрес: ***, по обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2
вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 148,
ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК.
С частната тъжба е предявен граждански иск за
престъпление по чл. 148 ал.2 вр. Чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК
за 5000 лева и за двамата солидарно и сумата от 2000 лева – две хиляди лева, за
престъплението по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК.
Този граждански иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, поради това, че е бил предявен при първоначаното
разглеждане на делото и частният тъжител Т., е конституиран и като граждански
ищец по делото.
Двамата подсъдими се представляват от упълномощеният
им защитник – адвокат С.К..
По
същество:
Частният тъжител Т. и неговия повереник, адвокат К.Д.,
пледират за признаване на двамата подсъдими за виновни по предявните им
обвинения като доказани както от обективна, така и от субективна страна и за
налагането им на съответни наказания, както и уважаването в пълен размер на
предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, граждански
иск. Пледира за присъждане на направени разноски за повереник.
Подсъдимият Б., не се признава за виновен. Моли за
оправдателна присъда. Подсъдимата Б. не се явява в съдебно заседание.
Упълномощеният
им защитник – адвокат С.К., пледира за признаване на двамата подсъдими за
невинни и оправдаването им по всяко едно от двете предявени обвинения, поради
несъставомерност на същите, за отхвърляне на предявения граждански иск и за
присъждане на направените разноски за защитник.
По
фактите:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкуност, от фактическа страна, съдът намери
за установено следното:
Подсъдите са съпрузи. Двамата се неосъждани, като по
отношение на подсъдимия Б. е налице настъпила реабилитация по право за двете му
осъждания, поради което и към момента на предявените му обвинения, същият е
неосъждан. До момента спрямо подсъдимите не е била прилагана разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК. Те са с добри характеристични данни. Понастоящем
пенсионери.
Подсъдимите са съседи с частния тъжител Т. и от години
имат спорове от различен характер. В резултат на тяхното ескалиране,
подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б., депозирали жалба, която адресирали до няколко
адресата, различни орграни на власт, а именно:
До Президента на Република България
До Министър – Председателя
До Министъра на вътрешните работи
До ДАНС
До Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР - БОРКОР
До Главния прокурор на Република България
В нея те изложили молба, частния тъжител Д.Т., да бъде
изхвърлен, като посочили, че същият е „една гнила ябълка” от редовете на МВР,
„срам за институцията „Полиция”. В жалбата посочили, че в града се говори, че
като бивш гребец на кану – каяк е свързан с организираната престъпност и
престъпните елементи в града. Посочили са, че частния тъжител се движи в един
гръг с корумпирани общински служители, които се разследват в момента от ДАНС. В
жалбата си те посочили, че частния тъжител през 2012г. покровителства канал за
разфасоване на крадени коли. Иска се проверка на четириетажната му къща и ДАЛИ „нагло използвайки служебното си
положение, ползва 40 години ток и вода без да плаща в цялата къща –
осквернявайки по този начин униформата и
ощетявайки обикновения данъкоплатец – народа”. Иска се да бъде извършена проверка за това ДАЛИ като бивш служител на общината,
той злоупотребява със служебното си положение, за да узакони незаконно 2
гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.
Жалбоподателите – подсъдими по настоящето дело, сочат, че частния тъжител Д.Т.
е тази „гнила ябълка на полицията”...., която срутва авторитета на институцията
полиция ежечастно, започва технически тормоз също и към семейството им,
продължаващ повече от 15 години. В жалбата подсъдимите сочат, че частния
тъжител събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат - С.Ш.и други.
Подсъдимите в депозираната от тях жалба молят да бъде извършена проверка, с цел
да се спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията.
Жалбоподателите, настоящи подсъдими питат „Кой му е поставил пагоните, за да ги
скверни? Сочат, че пагоните му са дадени
да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор”.
Считат, че няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва престижа
й.
Жалбата е подписана и от двамата подсъдими като
жалбоподатели, в град Асеновград и е датирана с дата 30.06.2017г.
Същата е изпратена на посочените в нея адресати и е
пристигнала при тях, входирана в техните администрации, както следва:
В „Държавна агнеция „Национална сигурност” с вх. № Ж-
458/05.07.2017г., адресиран и до
МВР. Вторият писмен сигнал от частните тъжители е с вх. № Ж – 870/07.12.2017г.,
идентичен с първия, който на основание чл. 112, предл.1 от АПК, е препратен до
Главния секретар на МВР, по компетентност.
В деловодството на дирекция „Вътрешна
сигурност” – МВР с № 785502-132 на 08.12.2017г. С писмо № 7855р-888 от
14.12.2017г., сигналът е изпратен в ОДМВР- Пловдив, по компетентност.
В Министерство на вътрешните работи, в
дирекция „Координация и административно обслужване” – МВР, жалбата е постъпила
и заведена с вх. № 812102-1628 от 10.07.2017г.,
като е входиран и сигнал, препратен от отдел „Приемна” на Министерски съвет на
Република България, вх. № 812102-1668 от 13.07.2017г. Жалбата до президента на
Република България е препратена в МВР от дирекция „Канцелария” на
Администрацияа на Президента на Република България и е входиран с вх. №
812102-1718 от 19.07.2017г.
Жалбата, адресирана до Главния
прокурор от лицата А.Д.Б. и Н.Г.Б. е постъпила и е заведена във входящия
регистър на Прокуратурата на Рублика България на 05.07.2017г. с рег. № 33545.На 10.07.2017г. е образувана пр.№
697782017г. на отдел 06 „Административен”, ВКП. С писмо от 17.07.2017г. на
прокурор от ВКП, жалбата е изпратена по компетентност на ОП- Пловдив.
В Администрация на Министерски съвет,
жалбата на подсъдимите Б. е входирана под № 693/10 на 05.07.2017г.
в 11,54 часа. На следващия ден с писмо изх.№ 693/10 от 06.07.2017г.е изпратена
до „Министерство на вътрешнит работи с искане да бъде извършена обстойна
проверка по случая. Получен е отговор с
изх.№ 489700-1582 от 05.09.2017г. на МВР, с което се пояснява, че сигналът е
приет за неоснователен, за което семейство Б. са уведомени от директора на
ОДМВР- Пловдив, с писмо рег. № 317000-9282
от 23.08.2017г.
В Президентство на Република България
жалбата е входирана с вх. № 94-00-1904 от 05.07.2017г.
В „Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество”, като
правоприемник на БОРКОР, жалбата на подсъдимите Б. е постъпила е и входирана с
вх. № СЖ – 006 от 05.07.2017г.
В „Център за превенция и противодействие на корупцията
и организираната престъпност” към Министерски съвет, жалбата на подсъдимите Б.
е заведена с вх. № СЖ – 006 от 05.07.2017г.
Окръжна прокуратура - Пловдив, по изпратената по
компетентност жалба от подсъдимите, от Главна Прокуратура на РБ, се е произнесла с постановлентие за отказ да
се образува досъдебно производство от 26.09.2017г., след извършена проверка от
ОДМВР - Пловдив, в хода на която е установено,
че фактите, депозирани в процесната жалба от подсъдимите, по всеки един
от гореосочените пунктове, се е констатирала неоснователност, поради което и ОП
- Пловдив счита, че в хода на проверката, не са събрани данни, от които да се
направи основателно предположение, че е било извършено престъпление по чл. 283,
ал.1 от НК, или друго престъпление от общ характер, като изрично е посочно, че
твърденията на жалбоподателите не са се подкрепили от събраните данни.
Поради това, че излагането на твърдения във връзка с
извършени престъпления, пред компетентни органи, които имат правомощия да
образуват досъдебно производство, осъществява състав на претъплението
„набедяване” по чл. 286 от НК, то с определение за частично прекратяване на
производството поради това, че за част от адресатите, визирани в определението,
се касае за престъпление от общ характер, са отделени материалите по тях и
изпратени на Окръжна прокуратура – Пловдив, то в тази част, производството вече не е висящо пред настоящия съд, поради
това, че не представлява по своя характер дело от частен характер, с оглед на
което и за съдът остана въпроса, дали относно останалите адресати, извън тези,
за които се касае за престъпление по чл.286 от НК, са осъществени вменените
престъпления с частната тъжба, което се явява и предмет на настоящето
производство.
От свидетелските показания на свидетелите, разпитани
при разглеждане на делото от предходен състав, чиито показания се прочетоха в
хода на съдебното следствие, се
установява, че фактите, изнесени в жалбата на подсъдимите не се доказаха в нито
един от изложените пунктове, като частният тъжител е бил силно засегнат от
депозираната срещу него жалба и преживял ситуацията тежко, като силно
травмираща за психиката му, като въпреки
това е продължил да работи и да изпълнява служебните си задължения.В
разширение на това, по делото от показанията на свидетеля Шенков, не се доказа вмешателство относно това, какви
показания ще дава този свидетел, от страна на частния тъжител Т., като при
проведен разговор с него, частният тъжител му е казал единствено да не взема
страна. Не се доказа относимост на частния тъжител Т. относно узаконяване на
незаконни постройки, нито ползване на ток и вода без тяхното заплащане.Не се
установява покровителстване на разфасоване на крадени коли, нито свързаност с
престъпните елементи на град Асеновград.
Всичси факти, изнесени в жалбата, от проверката,
образувана от ОП- Пловдив и
поставолението за отказ да се образува досъдебно производство и свидетелските
показания в настоящето производство, се установиха като неистинни.
Подсъдимата Н.Г.Б. страда от изострена хронична
лявокамерна сърдечна недостатъчност, хипотернична сърдечна болест с
придружаващи заболявания захарен диабет и диабетна полиневропатия и изгубена
трудоспособност.
Частният тъжител Д.Т. към месец юли 2017г. е заемал
длъжността „началник сектор „Охранителна полиция” към РУ – Асеновград, при ОД
на МВР – Пловдив, като за периода 07.07.2017г. до 14.07.2017г. включително, със
заповед на директор ОДМВР – Пловдив, е замствал началник на РУ – Асеновград.
Във връзка с
подадения сигнал, частния тъжител е писал обяснения, като му е дадено да се
запознае с него, в хода на извършваната предварителна проверка срещу него, със
съдържанието ни жалбата, депозирана от подсъдимите.
По жалбата е взето становище за неоснователност от
компетентните институции, а тези, извън чиято компетентност е жалбата, са
препратили същата на компетентните органи.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът
намери за доказани от писмените доказателства по делото – жалба от подсъдимите Б.
срещу частния тъжител Т., адресирана до горепосочените адресати, справка за
заемана от частния тъжител длъжност към месец юли 2017г., длъжности
характеристики за заеманите от частния тъжител длъжности към 2017г., епикриза
на подсъдимата Н.Б., справки за съдимост на подсъдимите, характеристични
справки, писма с отговори от адресатите на жалбата от подсъдимите относно
датите, на които подадената от тя жалба е адресирана, постановление на ОП-
Пловдив, за отказ за образуване на досъдебно производство, преписка вх. № 9901.2017г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, депозирани
в предходно разглеждане на делото пред друг съдебен състав и прочетени в хода
на съдебното следствие, а именно: С.В.М., В.С.Т.., С.Н.Ш., Д.П.П., Г.Б.К., И.Т.К.,
Г.Т.К., които съдът кредитира като съдържащи обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства по
делото факти. Доказателствената съвкупност се характеризира с непротиворечивост.
От правна
страна:
По обвиненията относно двамата подсъдимити за всеки
един от тях за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. Чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК, то съдът
намери следното:
На първо място, предвид на това, че и двамата
подсъдими Б., са подписали жалбата до горепосочените институции с посочното
съдържание, то следва да се разгледа и въпросът доколко е налице съучастие между
тях, относно вменените им две престъпления досежно всеки един от тях.
По съставомерността за всяко едно от тях, касаещо
адресати Министър председател и
Президент на Република България, съдът намери, че предявените с частната тъжба
престъпления относно всеки един от двамата подсъдими, са несъставомерни както
от обективна, така и от субективна
страна, по следните мотиви:
На първо място, престъплението по чл.148, ал.1, т.2
пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК е довършено по време и място там, където
разгласеното позорно обстоятелство за частния тъжител и приписването му на
престъпление като второ изпълнително деяние, е достигнало до адресата, пред когото е
разгласено позорното обстоятелство, или е приписано престъплението. Това е
така, тъй като, за да бъде разгласено позорното обстоятелство, то трябва да
достигне до трето лице, адресат, да бъде възприето от него, за да е реализиран
и довършен от обективна страна, съставът на престъплението „клевета” и да имаме
довършеност на разгласяването или приписването на престъпление, като изпълнително
деяние на клеветата, независимо дали се касае да нейния основен състав, или до
квалифицирани такива. И за двете форми на клеветете въпросът с възприемането на
позорните обстоятелства или приписаното престъпление от адресата – трето лице и
именно този момент сочи на довършеност на фактическия състав на престъплението
и неговото място и време на извършване на престъплението клевета. Тук следва да
се посочи, че относно предявените
обвинение за квалифициран състав на обидата, за която се сочи да е реализирана
с подадената жалба, е налице също време и място на лично възприемане на
унизителните за честта и достойноството обстоятелства, което определя времето и
мястото на довършеност и на претъплението обида, независимо дали се касае за
неговия основен състав, или за квалифициран такъв.
С оглед на това, поради начинът, по който се сочи да е
реализирано престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК, а
именно – с подоване на жалба, в писмен вид, която е адресирана до адресати,
намиращи се в населено място, различно от това на авторите на жалбата - подсъдими по делото, то тук са налице два момента, свързани с изпълнителното
деяние на вмененото престъпление – моментът и мястото, когато тази жалба е
написана и подписана – това е датата 30.06.2017г. , а мястото е град
Асеновград, които дата и място са различни от датата и мястото на довършване на
изпълнителното деяние на престъплението – 05.07.2017г. – град София, на които и
където разгласените по друг начин- чрез писмена жалба обстоятелства са реално
резгласени, където като дата и място – 05.07.2017г. в град София, са и приписани
престъпленията, сочени в частната тъжба и където като дата и място са възприети
изложените в жалбата факти, от техните адресати, с което реално е реализирано
изпълнителното деяние на престъплението клевета било чрез разгласяване на
позорни обстоятелства, било чрез приписване на престъпление.
Към момента на съставянето на документа, в който те се съдържат като място и дата –
град Асеновград, 30.06.2017г., тези
позорни за частния тъжител обстоятелства не са били разгласени, нито пък
са преписани престъпления, тъй като до момента на пристигане на писмената жалба
до адресатите, което като време е различно от времето на излагане в писмен вид
на тези позорни обстоятелства- нейното подписване и датиране с дата 30.06.2017г., поради което и изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 148, ал.1, т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК на датата на довършване на това престъпление,
която е 05.07.2017г, а не 30.06.2017г. и мястото на довършване от обективна
страна на това престъление е град София, където съдържанието на жалбата е
възприето, а не както е предявено с обвинението – град Асеновград, което води
до правния извод, че на посочените в частната тъжба място и дата на извършване
на престъпленията, за които са предявени обвинения с нея, не е реализиран
фактическия състав като време и място, на нито едно от тях, което налага
извода, че на сочените такива престъпления реално няма реализирани от обективна
страна, поради недовършеност на фактическите състави на престъпленията
квалифицирана обида и квалифицирана клевета, което налага пълното оправдаване
на подсъдимите и по двете предявени обвинения.
В детайли относно това, са следните мотиви на съда по-
долу:
Видно от датите, на които жалбата, подписана от
двамата подсъдими, е входирана в Президенството на Република България и в
Министерски съвет, то това е станало и
за двете институции на дата 05.07.2017г.
, като са й дадени горепосочените входящи номера.
Тоест, това е станало не на датата, която фигурира
като дата на жалбата, а именно – 30.06.2017г., когато е подписана и изпратена
жалбата с посоченото в обстоятелствената част съдържание, а на дата 05.07.
2017г. Не е направено изменение на обвинението, а дори и да беше направено, то
не би било допустимо, тъй като 6 – чесечният срок за това е изтекъл, като
същото следва да бъде преценено като дата на престъпното деяние досежно всеки
един от двамата подсъдими, а именно, дали вменените с частната тъжба
претъпления, са осъществени на сочената в нея дата на престъпните деяния. Тези
правни съображения са релеваттни относно
обвиненията за престъпления по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК относно и
двамата подсъдими, тъй като се сочи в частната тъжба, че и двете деяния са
реализирани с посочената жалба , подписана от двамата подсъдими с дата
30.06.2017г. и то в град Асеновград. За престъплението обида, за
съставомерността му е изискуемо личното възприятие на частния тъжител на датата
и мястото, сочени в частната тъжба – 30.06.2017г. в град Асновград, което не е
сторено нито на посочената дата, нито на посоченото място, а в един много по-
късен момент, когато на частния тъжител е дадена възможност да се запознае със
съдържанието на жалбата в хода на извършваната спрямо него проверка от страна на
Окръжна прокуратура – Пловдив и то чрез нейното прочитане, което като начин и
на много по-късен етап и на различно място, е стигнало до знанието на частния
тъжител квалифициращите го обстоятелства, за които се предявява обвинението, че
покриват квалифициран състав на обида. Тази дата и време не съвпада с датата на подписване на сигнала – 30.06.2017г., на
която частният тъжител не е бил
запознат с неговото съдържание, което
както се каза и по- горе, води до липса на посочените в частната тъжба дата и
място на реализиран състав и на престъплението по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл.
146, ал.1 от НК. По този въпрос съдът ще изложи по- подробни и допълнителни мотиви
по-долу.
Датата 30.06.2017г. е датата, на която твърденията са
обективирани в обективната реалност чрез вписването им в жалба, подписана от
двамата подсъдими, изпратени са до адресатите, като относно двама от тях, за
които производството по настоящето дело продължава – Президент на Република
България и Министър председател, то
жалбата с описаните по – горе тъвредния, относно частния тъжител, е достигнала
до адресатите не на дата 30.06.2017г., както се сочи като дата на престъпленията,
относно всеки един от двамата подсъдими Б., а на дата 05.07.2017г.
С оглед на това, съдът намери, че обвинението в
престъпления по чл. по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1
от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК относно и двамата
подсъдими, не са реализирани на посочената в частаната тъжба дата 30.06.2017г.
и място, а на посочената такава, съставите на тези две претъпления, досежно
всеки един от двамата подсъдими, не са осъществени и довършени от обективна
страна, което както се каза по - горе, налага извода за липса на осъщественост
на вменените с частната тъжба престъпления, относно двамата подсъдими.
На следващо място, довършеността на всяко едно от
двете престъпления по чл. по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК относно и
двамата подсъдими, е мястото, където разгласяването на позорни обстоятелства,
или приписването на престъпление, е достигнало до адресата, където е и мястото на дъвршване на всяко едно от
двете престъпления и се явява място на изъвършване на всяко едно от тях. Двата
адресата, прочели твърденията на подсъдимите, обективирани в подадения от тях
сигнал, е седалището им и то е град София, а не град Асеновград, където е писан
и подписан сигнала. Като е предявено обвинение за престъпления по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК относно и
двамата подсъдими, с място на извършването им град Асеновград, където няма реализиран състав на нито едно от
двете престъпления, вменени на всеки един от подсъдимите с частната тъжба, е
налице несъставомерност на престъпленията, вменени като място на извършване спрямо
всеки един от подсъдимите и липса на реализиран състав на същите от тях, в град
Асеновград.
На следващо място, съизвършителството, каквото е
предявено като обвинение, винаги е допустимо в хипотеза на пряк умисъл, с който
са действали и двамата съизвършители. То е допустимо само при умишлени
престъпления и умисълът като форма на вина, следва да е налице спрямо всеки
един от двамата дейци. Ако това не е така, то реално, липсва от една страна,
състав на престъпленията по чл. по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2
вр.чл. 147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК поради
това, че от субективна страна, съставомерността е само пряк умисъл, а липсата
относно един от съизвършителите, води до липса на суъчастие между тях. Този
аспект на липса на съставомерност на престъпленията по чл. по чл. 148, ал.2
вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2
вр.чл. 146, ал.1 от НК относно подсъдимата Н.Б., ще бъде разгледан в аспекта на
липса на субективен състав на същата, поради това, че тя е действала при
непредпазливост, поради което за нея липсва субективен състав на всяко едно от
двете престъпления и от друга страна, изклюва съучастието между двамата
подисали жалбата с твърденията относно частния тъжител, в предявените им с
частната тъжба престъпления, поради липсата на умисъл от един от извършителите.
Фактът, че на посочените в частната тъжба дата и място не са
реализирани от обективна страна вменените на подсъдимите престъпления по чл. чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2
пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК, и по чл.
чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК, налага извода за липса на
осъщетвени от обективна страна такива на място и време, посочени в тъжбата,
което прави престъпленията, вменени на двамата подсъдими, несъставомерни от
обективна страна- липсва и съучастие в извършване на изпълнителното деяние.
На следващо място, относно вменените твърдения в
частната тъжба, те от обективна страна не представляват нито разгласяване на
позорни за частния тъжител обстоятелства, нито му приписват престъпление.
Следва да се посочи, че относно твърдението: „ В града
се говори, че като бивш гребец на кану-каяк, е свързан с организираната
престъпност и престъпните елементи в града , макар и невярно по своето
съдържание, не обективира състав на престъплението „клевета”, тъй като то не
съдържа твърдение за това обстоятелство,
което по своя характер е позорящо, което да изхожда от подсъдимите –
автори на жалбата, в която е вписано това твърдение, а сочи, че същото е
обективирано в реалността от трети лица, сочени като ”в града се говори....”. Тоест, подсъдимите не са изложили позорящи
частния тъжител обстоятелства, а единствено са свели до адресатите на жалбата
факта, че такова позорящо обстоятелство се говори в града. Повтарянето на
слухове, не изключва само по себе от обективна страна съставомерността на
престъплението Клевета, но когато този слух е обективиран като информация в
сигнал, съдържащ информация, която се носи из града и който се иска да бъде
проверен от кометентентните органи, както това е сторено в случая, липсва
обещствена опасност на деянието, което от обективна страна изключва неговата
съставомерност от обективна страна. По същият начин стои и въпроса с вписаните
в жалбата искания за позваните ток и вода близо 40 години в къщата на частния
тъжител, тъй като в жалбата, депозирана от подсъдимите, това не е изложено като твърдение, имащо характер на позорящо обстоятелство, а
като въпрос към органите, които се серизат с жалбата, депозирана от
подсъдимите, с искане за провека, тъй като характерът на разгласяване на
позорящо обстоятелство се изключва с наличието пред тези факти на думата „ДАЛИ”- информацията вече няма характер
на твърдение, а на запитване дали е налице факт, описан в жалбата. Разгласяването на позорни обстоятелства се
изключва от запитването на компетентните органи дали такива са налице и оттам –
изключва изпълнителното деяние на клеветата и води до несъставомерност на
предявеното обвинение досежно всеки един от двамата подсъдими.
Тази дума изключва характерът на твърдение и придава
характер на искане за проверка, което само по себе си не представлява нито
разгласяване на позорно за частния тъжител обстоятелство, нито му приписва
престъпление.
Такова изпълнително деяние – приписване на
престъпление е реализирано с изречението, вписано в жалбата, а именно : През
2012г. полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на крадени коли, но тук
е налице несъставомерност на престъплението клевета поради датата и мястото на
извървшването му, които са различни от тези, за които е предявено обвинение с
частната тъжба и липсва изменение на обвинението.
От субективна страна, подсъдимата Н.Б. само е
подписала сигнала, имайки тежко заболяване, без да го чете и да се запознава с
неговото съдържание, при което за същата не е налице нито пряк, нито евентуален
умисъл в извършване на вменените й престъпления по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148,
ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147, ал.1 от НК, и
по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146,
ал.1 от НК, тъй като като не прочела неговото съдържание, подсъдимата Н.Б. не е съзнавала
общественоопасния характер на деянията, не е предвиждала общественоопасните
последици, за да се прецени дали ги е искала или допускала. Същата е действала
при обстоятелствата, при които е подписала сигнала, в условията на
непредазливост, тъй като подсъдимата Н.Б.
като не е прочела съдържанието на жалбата, не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, тъй
като е грамотна и е била длъжна, след като подписва документ с изявления, да
прочете съдържанието му и да го възприеме, тъй като заболяването й не изключва
възможността да предвиди обественоопасните последици. Подсъдимата Н.Б. е
действала по непредпазливост, която форма на вина обаче досежно предявените й
обвинения в престъпления по чл. чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК, и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК не е
съставомерна, при съставомерност на извършването им с пряк или евентуален
умисъл, поради което и за подсъдимата Н.Б. липсва не само обективен състав на
вменените й с частната тъжба престъпления, но липсва и субективен такъв.
Това води до извода за липса на осъществени от нея
както от обективна, така и от субективна
страна на престъпленията по чл. чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК, и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК и
налага нейното признаване за невинна по предявените й обвинения и оправдаването
й по посочените обвинения.
Фактът, че подсъдимата Н.Б. е действала от субективна
страна по непредпазливост, изключва от обективна страна действията на
подсъдимия Б. от обективна страна, като такива, извършени в съучастие с
подсъдимата Н.Б., тъй като съучастие може да има само при умишлени престъпления
и всеки един от двамата съучастници следва да действа при пряк, или в случая –
допустим и евентуален умисъл, поради което и предявеното му обвинение в
извършване на престъпленията по чл. 148, ал.2 вр.чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.
147, ал.1 от НК, и по чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК в
съучастие се явява несъставомерно, поради което и за това, подсъдимият Б.
следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Относно квалификациите относно частния тъжител и
неговите действия, които в частната тъжба са сочени като обидни спрямо него, с
което се твърди, че е реализиран от
двамата подсъдими в съучастие състава на престъпление по чл.
148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК, съдът намери, че досежно всеки
един от тях е налице липса на осъществен както от обективна, така и от
субективна страна на състав в съучасие на посоченото престъпление, поради това,
че за съставомерността на престъплението от обективна страна се изисква казване, или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго, в НЕГОВО ПРИСЪСТВИЕ.
Подаването на писмен сигнал, неговото пописване и
изпращане до съответни органи, е писане
като изпълнително деяние, а не съставомерното по закон „КАЗВАНЕ” ИЛИ „ИЗВЪРШВАНЕ”
на нещо унизително. Писането като дейност не е включена както съставомерно
изпълнително деяние на престъплението обида, а в случая нито подсъдимият Б.,
нито подсъдимата Б., са казали – устна реч, или извършили – конклудентни
действия, нещо унизително за честта или достойнството на частния тъжител.
Липсва съставомерност на изпълнителното деяние, което води до липса на
осъществен от обективна страна състав на вмененото престъпление обида в
предявеното им обвинение относно квалифициран състав на същата.
На следващо място, следва казването, или извършването
на нещо унизително, да е в ПРИСЪСТВИЕ на
лицето, за което казаното, или извършеното да е унизително за честта или
достойнството му. В случая макар, че подаденият от подсъдимите Б. сигнал да е
стигнал до знанието на частния тъжител, след като е бил препратен за даване на
обяснения от него и той го е прочел, то към датата на подписването на жалбата
от подсъдимите – 30.06.207г., нито към датата на получаването на твърденията,
обективирани писмено в жалбата на подсъдимите, до адресатите на сигнала –
Президент на РБ и Министерски съвет – 05.07.2017г., той като тези дати,
изложените твърдения, за които в частната тъжба се сочи, че са унизителни за
честта, или достойнството на частния тъжител, не са казани или извършени в
негово присъствие, поради което и е налице липса на обективен състав на
престъплението обида в квалифиираната му форма, предявна с частната тъжба
досежно всеки един от двамата подсъдими – по чл. чл. 148, ал.1т.2 пр.2 вр.чл. 146, ал.1 от НК,,
което налага тяхното признаване за невинни по предявените им обвинения и
оправдаването им по тях.
По
гражданския иск:
Липсата на виновно извършени престъпления по
предявените с частната тъжба обвинения и липсата на деликт, виновно извършен,
налага извода за неоснователност на приетите за разглеждане граждански искове
солидарно срещу двамата подсъдими и налага тяхното отхвърляне като
неоснователни, което и съдът стори.
По
разноските:
Предвид на това, че подсъдимите Б. бяха признати за
невинни, то на основание чл. 190, ал.1 от НК, съдът осъди частния тъжител Д.Т.,
да заплати солидарно на подсъдимите сумата от 600 лева – шестотин лева,
представляваща разноски, направени от тях по водене на делото, които са
израходени за хонорар за защитник, които
са заплатени, видно от договора за правна помощ
между него и подсъдимите.
Тъй като от сметките на Районен съд – Асеновград, е
изразходена сумата от 669,20 лева за съдебно – медицински експертизи на частния
тъжител и подсъдимите при първоначалното разглеждане на делото, то на основание
чл. 190, ал.1 от НК, съдът осъди частния тъжител, поради това, че подсъдимите
по делото бяха оправдани, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, тъй
като са изразходени от нейния бюджет.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: