№ 1095
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000503534 по описа за 2020 година
С решение № 1294 от 16.02.2020 г., по гр.д. № 16 498/15 г., СГС, І-5 с-в,
отхвърля иска с правна основание чл. 119, ал. 2 КМЧП, предявен от С. М.
срещу Д. И. Ц. и Д. Б. А., за признаване и допускане на изпълнение на
територията на Р България на чуждестранно неприсъствен решение от
22.05.2013 г. на ОС окръг Кларк, щата Невада, САЩ по дело № А – 10 –
621684 – С, състав ХХ.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцовата страна С.
М.. Твърди се, че съдът неправилно е счел, че в преводите на представеното
решение е налице противоречие досежно ранга на съда, постановил
решението, като сочи, че се касае до грешка или неправилно тълкуване от
преводач на понятието районен и окръжен (регионален) съд. Твърди, че в
щата Невада съдебните книжа са електронни и преписите от тях се издават от
административен служител, придружено с удостоверение с релефен печат.
Такъв препис бил получен от ищеца и поради невъзможност да се отрази
печата на ксерокопието документът е бил предоставен на нотариус за заверка,
като този екземпляр бил депозиран в съда, като документът бил представен и
1
за констатация. Поддържа, че решението е депозирано в пълният му вариант.
Изтъква, че същото е влязло в сила на 9.09.2013 г. и е заведено по електронен
път на 18.09.2013 г. Твърди, че решението като влязло в сила е и изпълнимо,
тъй като е било вписано в деловодните книги и връчено на ответниците Д.Ц.
и Д.А., съгласно правило 58 с и 58 е от NRCP. Сочи, че съгласно чл. 120, ал. 2
КМЧП, в настоящото производство ответникът не може да се позовава на
нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд. Сочи,
че А. е бил надлежно призован, а Ц. дори е депозирала отговор пред
американския съд. Твърди, че решението на последния е без мотиви, тъй като
е неприсъствено, че същото е ясно и че по делото е установено, че именно
посочените там ответници Д.А. и Д.Ц., индивидуализирани съгласно
американските стандарти с две имена и осигурителен номер. Сочи, че не е
налице неяснота за ответниците (които са само изрично посочените в
решението), а останалите непосочени пунктове са свързани със специфичния
режим на изписване по редове (28 реда) и оформяне на книжата в
американската съдебна система. Намира, че осъждането за лихва в решението
е ясно формулирано. Като сочи, че всички изисквания на чл. 117 КМЧП са
налице моли да се отмени решението и да се уважи предявения иск.
Ответникът Д. Б. А. оспорва жалбата, като намира, че представения акт
е извадка от съдебен акт, с неясен превод, и няма белезите на съдебно
решение. Твърди, че няма представено удостоверение за влизане в сила, като
подчертава, че изпратените уведомления са адресирани до две юридически
лица, без ясни данни дали са достигнали до Д.А.. Сочи, че не е изяснена
идентичността на ответника по американското дело Д.А., с ответника Д. Б. А.
в настоящия процес. Намира, че няма яснота за какъв период е начислена
лихвата, какъв е размера й, какво е осъждането между ответниците – заедно
или поотделно. Твърди, че не е спазен чл. 117, ал. 1, т. 1 КМЧП, тъй като А.
не е с постоянен адрес на територията на окръг Кларк, щата Невада, САЩ,
поради което съдът там не е бил компетентен. Намира, че в случая е
приложима ратифицираната от САЩ Хагска конвенция от 15.11.1965 г.,
която не е спазена, тъй като А. не е бил призован по надлежния ред с връчване
на препис от искова молба и за датите на съдебните заседания (това не може
да стане с връчване на нотариална покана от нотариус П. П., още повече, че в
нея е посочено, че предаващ е адв. С. А.). В тази връзка намира, че лицето не
2
е било надлежно представлявано, още повече, че той не е живял никога на
адреса посочен в нотариалната покана – гр. ***, ул. *** № **, а е регистриран
видно от справка на ул. *** № *. Подчертано е, че в поканата е вписано
връчване на искова молба от Х. С., а ищец по настоящото производство е С.
М.. Намира, че има разлики в имената на страните по делото в САЩ. Намира
още, че решението нарушава обществения ред, доколкото се касае до
нарушения на правото на защита, правилата за призоваване и липса на
установена идентичност на лицето. Твърди, че сумата е погасена по давност.
Ответницата Д. И. Ц. оспорва жалбата, като твърди, че не са
осъществени всички пет предпоставки по КМЧП, тъй като няма представен
валиден препис на съдено решение и удостоверение, че същото е влязло в
сила. Твърди, че наличното „уведомление“ съставлява информация, че е взето
неприсъствено решение, но не и че същото е влязло в сила. Счита, че по
делото се намира само извадка от решение, което не отговаря на изискванията
за съдебно решение по ГПК. Сочи, че не е спазена Хагската конвенция за
връчване на книжа, като намира, че връчването на произволни адреси от
адвокати или нотариуси не може да се счита за редовно. Твърди, че участието
на страната в процеса пред щатския съд не е било обезпечено (което
противоречи на обществения ред в РБ). Изрично подчертава, че в призовките
до страните е посочен ІХ състав на съда, а решението е постановено от ХХ
състав. Оспорва и идентичността на страните по щатското дело и в
настоящото производство.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 119, ал. 2 КМЧП.
Ищецът С. М., гражданин на САЩ, твърди, че с неприсъствено решение
от 22.05.2013 г. по дело № А-10-621684-С на Окръжен съд, окръг Кларк, щата
Невада, САЩ, което подлежало на изпълнение, ответниците Д.А. и Д.Ц. са
били осъдени да му заплатят сумата от 4 945 930 щатски долара -
обезщетение за нарушение на договор, ведно с лихвите до датата на
съдебното решение. Моли съда да признае и допусне изпълнение срещу
ответниците на територията на България на неприсъственото решение. В
молба от 21.04.2016 г. е уточнено, че ответниците са били призовани за
3
производството пред САЩ чрез нотариални покани, връчени в България,
както и че представеното удостоверение за заверено копие на решението с
апостил от секретаря на Щата Невада, доказва, че решението подлежи на
изпълнение.
Ответникът Д. И. Ц. оспорва иска. Твърди, че няма постановено
решение, на което се позовава ищеца, както и че представеното е нищожно.
Намира, че е постановено от некомпетентен съд, обосновал правомощията си
само поради гражданството на ищеца, както и че с него се нарушава
българския обществен ред. Сочи, че не е бил връчен препис от исковата
молба, не е била призована и е нарушено правото й на защита. Оспорва
идентичността на страните по двете производства. Прави възражение за
давност и прихващане.
Ответникът Д. Б. А. също оспорва иска. Поддържа, че не е налице
валидно съдебно решение, а е представена електронна извадка. Сочи, че
удостоверението, приложено по делото, само установява доставяне в
пощенска станция, без да е ясно до кого е адресирано. Оспорва идентичността
на страните в производствата. Излага съображения, че не е ясно кои са
останалите 10 ответника, как е формирана цената на иска, размер на лихвата,
начина на осъждане. Намира, че съдът в САЩ не е бил компетентен, както и
че правилата на Хагската конвенция за връчване са нарушени – предаващо
лице не е било съда, а адв. С. А.. Подчертава, че книжата са изпращани на
адрес, където лицето не е регистрирано, а връчването (на друг адрес) е
касаело само копия от жалба, насрещен иск, писмен отговор, но няма
призоваване за нито едно открито заседание. Изтъква, че страните по делото в
САЩ са неясни тъй като са посочвани с различни наименования. Намира, че
е нарушен обществения ред, тъй като са накърнени правото на защита и
участие в процес.
След преценка на събраните доказателства, в съответствие с доводите
на страните във въззивното производство, от фактическа и правна страна
съдът приема следното:
В производството е предявен иск по чл. 119, ал. 1 КМЧП от С. М.,
гражданин на САЩ, срещу Д. И. Ц. и Д. Б. А., с който се претендира да се
допусне изпълнение на чуждестранно решение, постановено от Окръжен съд,
4
Окръг Кларк, Щата Невада, САЩ.
За да бъде основателен предявеният иска следва да са налице следните
предпоставки, очертани от чл. 119, чл. 120 и чл. 117 от КМЧП
1) да е приложен препис от решението, заверен от съда, който го е
постановил, със заверка от МВнР на РБ (чл. 119, ал. 2 КМЧП)
2) да е приложено удостоверение от същия съд, че решението е влязло в
сила, заверено от МВнР на РБ (чл. 119, ал. 2 КМЧП)
3) да се установи, че чуждестранният съд е бил компетентен според
разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за
чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на
ищеца или неговата регистрация в държавата на съда (чл. 120, ал. 1 вр. чл.
117, т. 1 КМЧП)
4) да се установи, че на ответника е бил връчен препис от исковата
молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни
принципи на българското право, свързани с тяхната защита, (чл. 120, ал. 1 вр.
чл. 117, т. 2 КМЧП), като ответникът не може да се позовава на нарушения от
кръга на посочените, ако е могъл да ги изтъкне пред чуждия съд (чл. 120, ал.
2).
5) да се установи, че между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма влязло в сила решение на български съд (чл. 120, ал. 1 вр.
чл. 117, т. 3 КМЧП)
6) да се установи, че между същите страни, на същото основание и за
същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди
чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и
изпълнение се иска (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 4 КМЧП)
7) да се установи, че допускането на изпълнението не противоречи на
българския обществен ред. (чл. 120, ал. 1 вр. чл. 117, т. 5 КМЧП).
В настоящият казус, след съпоставка на приложените по делото книжа
и въз основа на приетите експертизи, изготвени от преводачи, съдът прием,
че ищецът Х. С. е завел дело Дело № А-10-621684-С (което дело фигурира с
5
посочване на Отдел ІХ, ХХ или ХХХ в различните документи) в САЩ, Щата
Невада, Окръг Кларк, срещу ответници „Ест Интернешънъл, Инк.“, Д.А., С.
М., Д.Ц.. Установява се, че по същото дело от С. М. е заявена претенция
(наречена „насрещна“) срещу Д.Ц. и Д.А.. Постановено е неприсъственото
решение, въз основа на което е предявен настоящият иск за допускане на
неговото изпълнение.
Едно от визираните по-горе изисквания, за които съдът дължи проверка
е да се установи, че на ответниците е било осигурено право на пълноценно
участие в процеса пред чуждестранния съд, като се извърши проверка за
надлежно връчване на препис от исковата молба и редовно призоваване на
страните за съдебно заседание. Съгласно Хагската конвенция за връчване в
чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски
дела от 1965 г. (по която страни са РБългария и САЩ), връчване може да
стане чрез дипломатически агенти или консулски длъжностни лица (чл. 8),
както и по пощата (чл. 10, б. „а“) или от други компетентни лица (чл. 10, б.
„b“ и б. „с“). В случая по делото са приложени нотариални покани, изпратени
от името на основния ищец Хърберт Сакс и ищеца С. М., до Д. И. Ц. и Д. Б. А.
– л. 116 и сл. Поканите са съставени на 13.12.2010 г., като за Ц. са изпратени
до адрес на „Ейч Ди Медия“ ООД, на което дружество тя е посочена като
управител, а до А. – на адрес на „Глобъл Комюникейшън Нет“ ЕАД, на което
дружество той е посочен като изпълнителен директор. (Няма спор и от
представени по делото на л. 58 и 59 данни за адресни регистрации от НБД
„Население“ се установява, че физическите лица са имали регистрирани и
непроменяни други адреси – А. на ул. *** № *, а Ц. – на ул. *** № * в ж.к.
***, на които те не са били търсени в хода на процеса пред щатския съд). В
нотариалните покани е отразено, че Ц. и А. са ответници по делото, че
книжата са в канцеларията на адв. С. А., и че към самата покана са
приложени призовки и жалба от Х. С., както и призовки по делото, подписани
на 19.10.2010 г. от заместник секретаря при съда, с която адресатът се
уведомява, че е съден и ако не вземе становище по изпратените му документи
в рамките на 20-дневен срок, съдът ще се произнесе без да го изслуша – т. 3
от поканата. Според т. 4 от поканата към нея е приложен и писмен отговор от
С. М. и насрещен иск срещу ответниците, в това число Д.Ц. и Д.А.. Видно от
разписките на л. 118 и л. 121 връчването за Ц., като управител на „Ейч Ди
6
Медия“ ООД е извършено на адреса на дружеството, на К. А. Б., оператор
база данни, на 15.12.2010 г. от Н. Д., а връчването на А., като управител на
„Глобъл Комюникейшънс Нет“ е станало лично на същата дата от същото
лице, на адрес на дружеството. Призовките са приложени по делото в превод
– л. 183, 192. В същите е вписан същият номер на делото, но друг отдел, а
именно ІХ.
Така наличните данни налагат извода, че ответницата Ц. не е била
надлежно уведомена за предявения срещу нея иск. Вярно е, че съгласно
приложимите норми от международното право (чл. 10, б. „с“) няма пречка
ответна страна Д.Ц., пребиваваща в чужда спрямо съдебното производство
държава (страна по Хагската конвенция от 1965 г.) да се призове чрез
връчване на книжа от нотариус, което се явява и уредена от вътрешното
право на РБългария възможност, съгласно чл. 50 ЗННД. В случая обаче е
видно, че книжата са изпратени до Д.Ц., в качеството й на управител на
юридическо лице, като връчването е било на адреса на същото и на служител
на дружеството К. Б.. Последният не е от кръга на лицата посочени в чл. 46,
ал. 2 от ГПК, тъй като не е нито от домашните на Ц., нито живее на адреса.
По делото не е удостоверено, че лицето е поело задължение да предаде
книжата, нито че практически ги е предало.
По делото не се установява кога Ц. е била уведомена за производството,
развиващо се срещу нея по насрещния иск, поради което не може да се
приложи и нормата на чл. 120, ал. 2 КМЧП, като се приеме, че тя е имала
правно осигурена възможност да се защити пред чуждия съд с оглед
нередовното си призоваване. В тази връзка, следва да се отбележи, че самият
ищец М. е представил по делото писмен отговор, изходящ от Д.Ц. – л. 179. От
същият би могло да се направи предположение, че лицето е узнало за
воденето срещу нещо гражданско производство по дело № А-10-621684-С,
отдел ІХ, без данни обаче, кога е станало това. От материалите по делото не
се установява този отговор да е бил просрочен, респ. да е бил процедиран с
оглед участие на страната в процеса или с оглед атакуване по съответния ред
на постановено неприсъствено решение. Не може да се счете, че страната е
пропуснала да осъществи правата си на защита пред чуждия съд (указанията
за доказване на това обстоятелство са дадени с определение по насрочване на
въззивното производство от 3.11.2020 г.), тъй като не се установява тя да е
7
била редовно уведомена и за самото неприсъствено решение, като за този
извод съдът взе предвид следното:
По делото с цел установяване на чуждото приложимо право от страна
на жалбоподателя-ищец са представени извадки от относими текстове и
превод на същите, като те са част от изложение на адв. Б. А. (представител на
ищеца С. Н. в процеса пред щатския съд - в този смисъл е и изявление на адв.
Х. в о.з. на 23.03.2021 г.). При логическото и лексикално анализиране на
текста се налага извода, че той съдържа не само части от легални текстове, но
и коментари на самия изпращаш информацията – напр. коментар след текста
на Правило 58. Ето защо съдът следва корективно, след запознаване с
представените и от другата страна материали и с оглед депозирания текст на
английски, да извлече съдържанието на относимото право. При извършената
проверка съдът достига до извода, че Д.Ц. не е била надлежно уведомена за
постановеното неприсъствено решение, поради което за нея не е възникнала
изобщо възможността да предприеме правно значими действия по защита на
правата си пред щатския съд. Според цитираното в материалите правило 58,
всяко решение следва да бъде вписано (заведено от чиновник), след което
уведомлението за вписване трябва да достигне до страна, която участва в
процеса. Това оповестяване на вписването на съдебното решение е
регламентирано в Правило 58 Д, според което писмено уведомление за
вписването се връчва заедно с копие от решението на всяка страна по реда на
правило 5б, като е посочено, че решението не може да бъде изпълнено докато
такова уведомление не бъде връчено. Според правилото на 5б връчването на
книжа може да стане по пощата на последен известен адрес на страната, като
призоваването се счита за приключено с изпращането. Настоящият състав
приема, че за да може да породи своите правни последици това фингирано
връчване следва да бъде до адрес, който според националния закон на
страната (в случая страната на ответницата Ц., където следва да се връчат
книжата) съставлява официално обявено място на пребиваване, където тя
може да бъде намерена. Такъв адрес по българския закон е регистриран
постоянен или настоящ адрес. До такъв адрес (установен в справката в База
данни „Население“) съобщение за постановено и вписано решение на съда в
Щата Невада не е било изпращано.
В случая във връзка с уведомяването на ответницата Ц. може да намери
8
приложение и правилото, установено в чл. 15 „а“ от Конвенцията за връчване
в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или
търговски дела. Според този текст когато призовка или друг равностоен акт е
трябвало да бъде препратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно
разпоредбите на тази конвенция, и ответникът не се явява, съдебно решение
не трябва да се постановява, докато не се установи, че актът е бил връчен в
съответствие с начините, предвидени от законодателството на замолената
държава за връчване на актове, съставени в тази страна и предназначени за
лица, намиращи се на нейна територия.
Предвид казаното, в настоящото производство се установява, че по
отношение на Ц. не е бил връчен редовно препис от исковата молба, тя не е
била редовно призована за съдебно заседание (видно от текста на самото
неприсъствено решение такова е проведено на 1.05.2013 г.) и поради
нередовно връчване на препис от решението не е могла да организира каквато
и да било защита по смисъла на чл. 120, ал. 2 КМЧП пред чуждестранния съд.
Предвид тези мотиви и поради липса на една от кумулативните предпоставки
по чл. 119 вр. чл. 117 КМЧП, не може да се уважи иска за допускане на
изпълнението на решението на съда в Щата Невада на територията на
РБългария спрямо Д.Ц..
Що се касае до ответника Д.А., следва да се уточни, че изложените по-
горе аргументи важат и по отношение на него, макар и да се установява, че
същият е получил препис от исковата молба, доколкото връчването на
книжата е станало лично на А., макар и на адрес, различен от регистрирания
адрес на физическото лице. Това уведомяване е допустимо и според
цитираната Конвенция, - чл. 15 „б“, който допуска да се счита за редовно
връчване всяко такова, прие което съответният акт е действително предаден
на ответника. Това обаче не игнорира порока на нередовното призоваване за
заседание, нито относно нередовното връчване на вписаното неприсъствено
решение. Дори да се пренебрегне казано, настоящият състав приема, че
решението на щатския съд не е станало изпълняемо спрямо ответника А., тъй
като според Правило 58д, невъзможността да се връчи уведомлението за
вписване, макар и да не засяга валидността на решението, последното не
може да бъде изпълнено докато такова уведомление не бъде връчено. Както
вече се изтъкна, връчването на решението не е валидно, поради изпращането
9
му на адрес, който не съставлява последният известен адрес на физическото
лице.
Само за пълнота следва да се посочи, че разглежданият казус се
характеризира със спецификата на производство, при което основният иск е
предявен срещу група ответници, а един от тях е заявил свои самостоятелни
права спрямо някои от ответните страни. По делото са констатирани
технически несъответствия по номерирането на съставите (ХХ, ІХ, ХХХ),
разглеждащи спора и липсват данни за делодовната организация в щатския
съд. Това твърде непрецизно техническо оформление на представените книжа
прави вероятен извода, че е възможно спорът да е разглеждан от различни
отдели на съда. С оглед противоречията и разногласията по изготвените
преводи и констатираните технически разминавания би могъл да бъде
повдигнат и въпросът за кой от споровете са връчвани книжа – по основният
иск предявен от Х. С. или по този, заявен на ответника С. М. срещу другите
ответници, доколкото всеки от тях има своята относителна самостоятелност и
би могъл да бъде разглеждан в отделно производство. В тази връзка следва да
се подчертае допълнително, че в хода на настоящото въззивно производство
назначената експертиза с вещо лице – преводач е дала заключение, че
приложения от страната документ съставлява известие за влизане в сила на
неприсъствено решение по дело № А-10-621684-С, отделение № ІХ, в което е
посочено, че с настоящото се известява, че неприсъственото решение от 23
май 2013 г. е влязло в сила. Соченото известие е адресирано до адв. Б. А..
Това известие е издадено от отделение № ІХ, а процесноно неприсъствено
решение е от отделение № ХХ. Отделно от това, липсват данни, въз основа на
които да се приеме, че цитираното известие би могло да се приеме, че
съставлява документ с характера на посоченото в чл. 119, ал. 2 КМЧП
удостоверение от същия съд. В същото време приложения апостил
удостоверява данни за неприсъствено решение от друга дата - 9 септември
2013 г., което прави достоверен с висока степен на вероятност извода, че по
делото с № А-10-621684-С са постановявани няколко решения – кое решение
е влязло в сила и кое е доставено за връчване не е доказано по убедителен
начин.
На последно място - следва да се държи сметка, че се касае до
производство, при което съдът постановява неприсъствено решение, или
10
т.нар. решение по подразбиране в щатския закон, като за да се достигне до
тази възможност е необходимо стриктно и последователно спазване на
процедура по уведомяване на ответника. Последният трябва да получи
признатата от закона възможност не само да бъде уведомен за воден срещу
него процес, но и да има възможност да участва в него във всичките му фази,
в това число да му е указано кога се провеждат заседания, както и да получи
информация за постановеното срещу него решение. Сами при несъмнен
извод, че всички тези условия са налице е допустимо да се пристъпи към
изпълнение на неприсъствено решение. Обратното при всички случаи би
нарушило гарантираните и признати права на защита и равнопоставеност на
страните.
Ето защо дори и да се приеме, че останалите оплаквания на
жалбоподателя срещу решението на СГС са основателни, то искът по чл. 119,
ал. 1 КМЧП не може да бъде уважен, тъй като при формалата проверка не се
установи кумулативно наличие на посочените по-горе условия. В този смисъл
първоинстанционното решение следва да се потвърди, а жалбата – да се
отхвърли.
При този изхода на спора на жалбоподателя разноски не се следват. На
ответната страна, която е поискала разноски – Д.Ц., се дължат такива в
неоспорен размер по списък – а именно 4500 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1294 от 16.02.2020 г., по гр.д. № 16
498/15 г., СГС, І-5 с-в.
ОСЪЖДА С. М., роден на ******** г., гражданин на САЩ, да заплати
на Д. И. Ц. разноски в размер на 4500 лв. за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12