Р Е Ш Е Н И Е
№…….…...
гр. ***, 11.03.2016г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, десети състав, в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2016
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при секретаря Г.Н., като разгледа
докладваното от съдия *** гр.д. № 13485/2015
год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от К.П.Т. – А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу А.И.А. с ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по въпроса за
вината.
В исковата молба се твърди, че
бракът е сключен на 04.08.2008г., като страните имат родени от брака две
непълнолетни деца. Излага се, че страните са във фактическа раздяла от шест
месеца и не поддържат никакви отношения, отчуждени са и всеки живее свой
собствен живот.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
От представеното по делото
удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че
К.П.Т. и А.И.А. са сключили граждански брак на 04.08.2008 г., за което е
съставен акт за граждански брак №5 от длъжностното лице по гражданско състояние
в ***, като съпругата е приела да носи фамилно име Т. – А..
Видно от представените по делото
удостоверения за раждане страните са родители на децата *** А.А. с ЕГН ********** и *** А.А. с
ЕГН **********.
От ангажираните по
делото гласни доказателства се установява, че страните са във фактическа
раздяла от половин година поради несходство в характерите, не поддържат никакви
контакти и не са правили опити за възстановяване на брачната връзка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
От доказателствата по
делото се доказа
и съдът приема
за установено, че брачните
отношения между съпрузите
са дълбоко и
непоправимо разстроени. Между тях
не съществува взаимно доверие
и уважение, както и чувство за
близост и желание за
полагане на общи
грижи за семейството
и дома. Съдът основава
изводите си в
тази насока на
събраните в хода
на делото гласни
доказателства, от които се установява, че страните са във фактическа
раздяла, не поддържат никакви брачни отношения, като по делото не са събрани
доказателства в този период да са осъществявали контакти, насочени към
възстановяване на духовната близост и взаимност помежду
им. Съдът намира за ирелевантни
причините за фактическата раздяла, при положение, че за този период страните не
са успели да възстановят семейните си отношения.
Изложените обстоятелства налагат
извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. В резултат на фактическата раздяла на страните, бракът им е
изпразнен от дължимото съдържание, не изпълнява своята социална функция, поради
което следва да бъде прекратен с развод. Запазването на брака би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност.
По изложените съображения бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл.49, ал.1 от СК, без произнасяне по
въпроса за вината, с оглед липсата на направено изрично искане в тази насока.
Упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака деца следва да бъде предоставено на
ищцата, с оглед направеното от нея в първото по делото заседание уточнение на
предявения небрачен иск с правно основание чл. 59 от СК и изразеното в тази
връзка желание да полага непосредствените грижи за тях.
Предвид предоставяне
упражняването на родителските права
спрямо
родените от брака деца на майката, на бащата следва да се определи режим на
лични контакти. Отчитайки необходимостта
от поддържане на емоционалната връзка дете - баща и занапред и потребността на
децата от бащини грижи, режимът на лични контакти съдът намира, че следва да е
в рамките на обичайния такъв, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца,
от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Посоченият режим
осигурява на родителите равна възможност да прекарват почивните си дни с
децата.
Ответникът следва
да бъде осъден
да заплаща ежемесечна
издръжка в полза
на децата, чрез тяхната
майка и
законен представител. За
определяне размера на същата съдът следва да изхожда от възрастта и потребностите на децата и доходите на
родителите. По делото не са представени доказателства за доходите на родителите
на децата, поради което издръжката следва да бъде определена в минималния
размер, формиран съобразно критериите на чл.142, ал.2 от СК, а именно в размер
на 105 лева за всяко дете.
На основание чл.56, ал.1 от СК
съдът при наличие на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по
отношение ползването на семейното жилище. Съгласно чл.56 СК, който има
приложение в случая, при допускане на развод, съдът предоставя ползването на
семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва
поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други
обстоятелства. При изложеното съдът приема, че семейното жилище, находящо се в гр.***, ул. „Мадара” 30, бл.6, ет.10, ап.45,
следва да се предостави на майката и на родените от брака деца, до навършване
пълнолетие от същите.
Съгласно чл.53 от СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. С оглед изхода на
спора по главния иск, предявеният в условията на обективно кумулативно
съединяване небрачен иск се явява основателен, поради което следва да бъде
постановено възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата - Т..
По разноските:
Предвид изхода
от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50
лв., която следва да се внесе от страните по равно, на основание чл.329, ал. 1
от ГПК.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по решението в частта му за
издръжката в размер на 302.40 лева, на основание чл.7 от Тарифа към
ЗДТ и чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК.
Съдебно-деловодни разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между К.П.Т. – А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу А.И.А. с
ЕГН ********** с адрес ***, за което е съставен Акт №5/04.08.2008г. от
длъжностното лице по гражданското състояние в ***, поради настъпило
дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на родените
от брака деца *** А.А. с ЕГН **********
и *** А.А. с ЕГН **********, на майката К.П.Т. – А. с
ЕГН **********. Местоживеенето на
децата ще е на адрес гр.***, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата А.И.А. с ЕГН **********
с децата *** А.А. с ЕГН ********** и *** А.А. с ЕГН **********, като му се дава възможност да взема
децата при себе си: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване, както
и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща в полза на децата *** А.А.
с ЕГН ********** и *** А.А. с ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител К.П.Т. – А. с ЕГН ********** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в
размер на по 105 лева
(сто и пет лева) за всяко дете, считано
от момента на влизане на решението в сила, с падеж двадесето
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване,
на основание чл.143 ал.2 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се в гр.***, ***, на К.П.Т. – А. с ЕГН ********** до навършване на
пълнолетие на родените от брака деца *** А.А. с ЕГН **********
и *** А.А. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ Т..
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** с адрес
***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева на основание
чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ, както и държавна такса по решението в частта за
издръжка в размер на 302.40 /триста и два лв. и четиридесет ст./ лева,
на основание чл.7, т.2 от Тарифа към ЗДТ и чл. 69, ал.І т.7 ГПК.
ОСЪЖДА К.П.Т. – А. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл.6 т.3 от Тарифа към ЗДТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: