Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, 16.09.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-20 състав,
в заседание при закрити
врати на двадесет и шести август две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Татяна
Костадинова
при
секретаря К. Илиевао
разгледа т.д. № 1701
по описа за 2015 г.:
Производството е по
реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят К.т.б. АД твърди, че е кредитор
на Р.Е.П. АД, спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания,
произтичащи от търговска сделка, в общ размер на 24 371 094,93 евро.
Поддържа, че длъжникът не е в състояние да престира,
поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на ответника и да открие за него производство по
несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът Р.Е.П. АД не взема становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Установява се, че между молителя в качеството му на кредитодател
и ответника в качеството му на кредитополучател са сключени два договора за
банков кредит – на 04.05.2011 г. и на 03.10.2012 г., по силата на които на
ответника е предоставен заем съответно в размер на 15 000 000 евро и 13
650 000 евро /част от сумата по втория договор е заета на основание сключен
анекс/. Ответникът не оспорва усвояването на сумата по кредитите, а и
доказателствата за погасяване на вноски по договорите косвено доказват и този
факт.
От заключението на ССчЕ се установява, че
размерът на паричните задължения по двата договора възлиза на 24 371
094,93 евро. Ответникът не доказа погасяване на тези задължения.
Ето защо съдът приема, че молителят е кредитор на изискуемо парично
задължение, възникнало от абсолютна търговска сделка, и е активно легитимиран
да иска откриване спрямо длъжника си на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние
трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения по търговска сделка е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не
е оборена нито от представени от длъжника доказателства, нито от заключението
на СИЕ.
При изготвяне на заключението вещото лице е изследвало финансовото
състояние на ответното дружество в периода 2011 г. – 2014 г., като е
констатирало влошаване с траен характер. Аргумент за това е анализът на данните
от счетоводните баланси и получените на тази база коефициенти на ликвидност – за
2013 г. коефициентите за обща и бърза ликвидност са извън референтните граници,
за а 2012 г. и 2014 г. поради неотчитане на краткосрочни задължения не е
определена аритметична стойност на показателите за ликвидност. Разпитано в
о.с.з. обаче, вещото лице сочи, че обявяването на кредитите за предсрочно
изискуеми /факт, установим от представеното писмено изявление и доказателствата
за достигането му до ответника/, води до превръщане на задължението в
краткосрочно, а това от своя страна би довело до понижаване на показателите за
ликвидността. Същевременно се установява, че ответникът не притежава право на
собственост върху пътни превозни средства или недвижими имоти. Налице е приход
от лихви, който не може да покрие задълженията към молителя.
В заключение вещото лице сочи, че ответното дружество не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения, като
затрудненията не са временни и съществува недостиг на ликвидност за покриване
на текущите оперативни задължения.
С оглед заключението на СИЕ съдът приема, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност. Изчисленият от вещото лице коефициент на платежоспособност
за целия период е под референтната стойност от 0,33.
Ето защо молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
Относно началната
дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал.1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на
ответника е влошено, като отрицателни коефициенти на платежоспособност се
установяват още през 2012 г. и тенденцията се запазва до баланса към 30.06.2014
г. /стр. 8 от заключението на СИЕ/. Същевременно обаче ответникът е погасявал
задълженията си по договора за банков кредит, като видно от счетоводните
записвания на ищеца, съдържащи неизгодни за него факти, забавено плащане по
двата договора е налице едва от 25.06.2014 г. Ето защо преди този момент не са
били налице и двата елемента на неплатежоспособността. Едва при настъпване на
падежа на задължението, което остава неудовлетворено поради лошо финансово
състояние, настъпва и началната дата на неплатежоспособността.
Доколкото финансовите показатели на дружеството са
влошени и към 31.12.2013 г., и към 31.12.2014 г., то следва да се приеме, че
към 25.06.2014 г., когато са съществували непогасени задължения, дружеството е
било в невъзможност за погасяването им. Ето защо двата елемента от състава на неплатежоспосбността са налице именно в този времеви
момент. За начална следва да се определи датата 25.06.2014 г.
По приложението на
чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От заключението на СИЕ е видно, че поради неоказано
съдействие от страна на ответника не може да се установи наличието на
имущество, достатъчно за покриване на началните разноски /т. 12/ - на вещото лице
не е предоставен достъп до касовата наличност на ответното дружество. При този
извод съдът е длъжен да приеме, че достатъчно налично имущество няма /данните
за реализиран приход са на база счетоводните записвания и не може да се
установи, дали към настоящия момент имуществото има характер на налично по
смисъла на чл. 629б ТЗ/.
В указания с определение от 08.09.2015 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
По разноските:
В тежест на ответника следва да се възложат направените
от ответника разноски в размер на 850 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на Р.Е.П. АД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 25.06.2014 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на Р.Е.П. АД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на Р.Е.П. АД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Р.Е.П. АД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 1701/2015 г. по описа на СГС, VI-20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Р.Е.П. АД,
ЕИК ********. да плати на К.т.б. АД,
ЕИК ********, сумата 850 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: