РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 01.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на трети юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 95
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.Х. ***
против Решение № 950 от 10.12.2019 г., постановено по АНД № 891/2019 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 19-1085-000514 от 13.03.2019 г., издадено от Началник на група в Сектор
„Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лева.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, постановено при неизяснена
фактическа обстановка.
Иска от съда да отмени въззивното
решение и да реши делото по същество като отмени издаденото наказателно
постановление или в
условията на алтернативност след отмяната на въззивното решение делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответната в производството страна –
Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален
представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова в депозирано писмено възражение по
касационната жалба вх. № 5426 от 04.02.2020 г. по описа на РС – Русе, оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление РС - Русе е приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е,
че въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е
осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение
по ЗДвП, за което правилно е индивидуализирано и наложеното му административно
наказание.
Решението на районния съд е
неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на М. Христо Х., като водач на МПС – л. а. „Тойота корола версо 2.2
Д 4 Д“ с рег. № Р 88 28 РК, е ангажирана за това, че на 12.02.2019 г., около 08:50
часа в гр. Русе на ул.„Николаевска” срещу № 67, нарушава правилата за
предимство, като при потегляне, за да излезе от реда на паркираните МПС-та, не
се съобразява с преминаващия покрай него лек автомобил с рег. № Р 65 00 КА,
намиращ се от дясната му страна, следствие на което се сблъскват. Причинява ПТП
с материални щети. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е санкционирано на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП с административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
В конкретния казус по делото не са
ангажирани категорични доказателства, от които да следва несъмнения извод, че
наказаното лице е извършител на вмененото му нарушение. Правилният анализ на
събрания по делото доказателствен материал налага извод за незаконосъобразност
и необоснованост на оспореното пред РС - Русе наказателно постановление. В хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган не
е установена безусловно и в пълнота фактическата обстановка по отношение на
основните релевантни по случая факти, а именно - в резултат на какво точно
деяние и на кого е настъпило процесното ПТП.
В АУАН и НП се сочи, че жалбоподателят е нарушил правилата за предимство,
като при потегляне, за да излезе от реда на паркираните МПС-та, не се
съобразява с преминаващия покрай него лек автомобил с рег. № Р 65 00 КА,
намиращ се от дясната му страна, в следствие на което се сблъскват.
От
събраните по делото гласни доказателства става ясно, че тези фактически изводи
актосъставителят е формирал след като е снел устни обяснения от двамата
участници в настъпилото ПТП, което е посетил след получен сигнал за
възникването му, като не си спомня дали автомобилите са били местени от мястото
на ПТП-то, нямало данни дали е било запазено местопроизшествието и не си спомня
как са били разположени автомобилите.
Още към момента на връчване и
подписване на АУАН, жалбоподателят вписва възражение, че не е съгласен с
установената в акта фактическа обстановка. Впоследствие подава писмено
възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което посочва, че управляваният
от него автомобил се е движил с ниска скорост, праволинейно в крайна лява лента
по ул. „Николаевска“, в посока център, на около 100 м. след кръстовището с ул.
„Места“ и бул. „Неофит Бозвели“, когато внезапно от средната лента за движение
(пътното платно било с три ленти за движение), с рязка маневра в ляво, без да
използва ляв пътепоказател, започнал навлизане в крайна лява лента, в която се
намирал автомобилът, управляван от Х., другият автомобил, участник в
настъпилото ПТП. Тъй като жалбоподателят се движел с ниска скорост успял да
спре, но другият автомобил в следствие на рязката маневра в ляво го ударил
отпред в дясно. Х. не бил напускал очертанията на крайна лява лента. Твърди, че
при така описаната от него фактическа обстановка той не е допуснал нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а водачът на лек автомобил с рег. № Р 65 00 КА, навлизайки
с цел паркиране от средна лента в крайна лява лента, в която той се е намирал,
му е отнел предимството, нарушавайки чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Тези свои
фактически твърдения жалбоподателят поддържа и при съдебното оспорване на
издаденото срещу него наказателно постановление. Действително по подаденото
възражение е била извършена проверка, за което била изготвена и справка до АНО.
В нея се сочи, че в хода на проверката се установило наличието на 5 бр. снимки,
изготвени във връзка с процесното ПТП. Видно от снимковия материал щетите по лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя били по предна дясна част в областта на
бронята, а щетите по МПС на другия участник - в задна странична лява част по
задна лява врата и заден калник. Освен това в протокола за ПТП и АУАН като
свидетел било посочено и едно трето лице – Г. Георгиев, от което било снето
писмено обяснение във връзка с настъпилото ПТП. Това трето лице действително
потвърждава фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, но при разпита на
другия участник в ПТП, в качеството му на свидетел в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, се установява, че това трето лице и
другият участник в ПТП се познават.
Видно от свидетелските показания на
другия участник в ПТП, той твърди, че на въпросната дата е слизал по ул. „Николаевска“,
посока центъра и видял празно място, където можел да паркира, като автомобилът,
пред който искал да паркира /този на жалбоподателя/ също бил паркирал, бил е в
покой, не бил със запален двигател, нямало никакви светлини. Пред автомобила на
жалбоподателя имало още един паркирал автомобил, но между двата имало празно
място, където другият участник в ПТП искал да паркира, подал ляв мигач и когато
навлязъл усетил силен удар отзад на лявата врата и левия заден калник на
автомобила.
От друга страна жалбоподателят
твърди, че той първи е предприел маневра да излезе от реда на паркираните МПС,
като е бил с включени светлини, движел се е бавно в крайна лява пътна лента,
изчаквайки автомобилите от средната лента да преминат, след което да се включи
в нея. Според жалбоподателя щетите по двата автомобила са в подкрепа именно на
неговите твърдения за това в резултат на какво точно деяние и на кого е
настъпило процесното ПТП.
В конкретния казус са налице две
взаимно изключващи се твърдения от страна на касационния жалбоподател и на
другия участник в ПТП относно релевантните за спора факти и обстоятелства.
В НП са възприети дадените от другия
участник в настъпилото ПТП (водача на л. а. с рег. № Р 65 00 РК) устни
обяснения, както и снетите на дата 26.02.2019 г. писмени обяснения на лице,
което е посочено като свидетел на настъпилото ПТП, но за което в хода на
съдебното оспорване на процесното наказателно постановление се установява, че
се познава с другия участник в ПТП – водача на л. а. с рег. № Р 65 00 РК, без
да е установена безусловно и в пълнота фактическата обстановка по отношение на
основните релевантни по случая факти, без да са изяснени по несъмнен и
категоричен начин обстоятелства, свързани с механизма на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие. За установяване причините за
възникване на ПТП не са били събирани и съответно анализирани други
доказателства. На практика при взаимноизключващите се твърдения на двамата
участника в ПТП, при обективните данни на причинените по двата автомобила щети,
механизма на произшествието не е
изяснен. От снимковия материал, вкл. и относно обективните находки на щети и
протокола за ПТП и посочено право движение на л.а на касатора в крайна лява
лента, което навежда на извод, противен на твърденията на другия участник в
ПТП, че касатора се е намирал в покой и не я изчакал да довърши маневрата си-
навлизане между паркирани автомобили.Дори да се приеме тезата на другия
участник в ПТП, щетите по автомобилите сочат, че именно този участник не се е
съобразил с положението на паркираните автомобили, с габаритите на своя
автомобил и отстоянието между паркираните такива.
Във връзка с гореизложеното
неправилен се явява изводът на въззивния съд, че от събраните доказателства несъмнено
се установява, че М. Х. не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
при извършване на маневра, която е свързана с потегляне, за да излезе от реда
на паркираните МПС, не се съобразява с преминаващия покрай него лек автомобил с
рег. № Р 65 00 КА, намиращ се от дясната му страна, в резултат на което е
причинил процесното ПТП. Категорични доказателства за това липсват.
Като е издал НП, при липсата на
категорични доказателства и неяснота относно всички елементи от обективна и
субективна страна от състава на нарушението наказващият орган е допуснал
съществено процесуално нарушение и неправилно е приложил материалния закон.
С оглед горното, като е потвърдил
процесното наказателно постановление Районен съд - Русе е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222,
ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.
При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразен
акт и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 950 от 10.12.2019 г.,
постановено по АНД № 891/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено НП № 19-1085-000514 от 13.03.2019 г., издадено от Началник на група
в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 19-1085-000514 от
13.03.2019 г., издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на МВР – Русе, с което на М.Х. *** за нарушение на чл. 25,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 2, във
връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: