Р
Е Ш Е
Н И Е № 29/23.2.2022 г.
Гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 12 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 - 178 от АПК и е образувано по жалба
на А.П.Ц. *** против мълчаливия отказ на
Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - * да се
произнесе по подадено от него на 19.12.2021 г. заявление за достъп до
обществена информация. Претендира се за
заплащане и на направените по делото разноски.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, като се сочи се, че заявителят има право на достъп до исканата
от него обществена информация, както и че
мълчалив отказ по ЗДОИ е
недопустим. Иска се съдът да отмени
оспорения мълчалив отказ и преписката да
бъде върната със съответните указания на административния орган за произнасяне на изричен акт по депозираното
заявление за достъп до обществена информация.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща процесуален представител. В постъпилата писмена защита с вх. № 350/11.02.2022
г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна – Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - *, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилата молба с вх.
№ 195/25.01.2022 г., депозираната жалба се оспорва изцяло, като се изразява
становище, че същата е неоснователна предвид обстоятелството, че заявлението за
предоставяне на достъп до обществена информация не отговаря на изискванията по
чл. 25, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДОИ, тъй като не е подписано от заявителя. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди доводите на страните и извърши
цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.12.2021 г. жалбоподателят Ц. подал чрез
посочения на сайта на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – * адрес на
електронната поща заявление за достъп до обществена информация до Изпълнителния
директор на дружеството със следното
съдържание:
„Моля, на
основание чл. 17 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл. 24 и
чл. 41а от Закона за достъп до обществена информация, да ми бъде предоставена
следната информация:
- копия
на заявките изпратени до доставчика на течен хлор – от началото на годината до
01.12.2021 г. по месеци;
- копия
от приемо-предавателните протоколи попълнени и
подписани при получаването/ предаването на тарите
(пълни и празни) с течен хлор – за същия период по месеци;
- къде
и как съхранявате съдовете с течен хлор до доставянето им в хлораторните
станции?“
В
заявлението е посочена и предпочитаната форма за предоставяне на достъп до
обществена информация, а именно по електронен път на посочения от заявителя
интернет адрес.
В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, по заявлението не е произнесено решение на компетентен
орган, т.е. налице е т. нар. мълчалив отказ. Такова решение не е произнесено и
до момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата против мълчаливия отказ е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Значимостта на правото на достъп до информация
произтича от регламентирането му като
основно право в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България.
Конституционният съд, в Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996
г. изрично сочи, че нормата на чл. 41,
ал. 2 от КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по
въпроси, които представляват за тях законен интерес. Квалификацията „законен“
служи, за да обозначи правото на гражданите да търсят съответната
информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това
право може да се осъществи на базата на конституционното изискване.
В
съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд
нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп
до информация, с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за
правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация.
В
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието
„обществена информация“ и съгласно същата такава е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОДОИ, задължени да предоставят тази
информация субекти, освен посочените в ал. 1
органи - държавните органи,
техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република
България, са и публичноправните субекти, какъвто субект е и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
– *, предвид обстоятелството, че собственик на капитала му е
Министерство на регионалното развитие. Това тяхно задължение и съответно
правото на гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез
изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която установява
правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти
за предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп
до такава информация. Видно от разпоредбата на чл. 38 от същия закон, в
решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ, датата на приемането му и
редът за неговото обжалване, като чл. 39 въвежда задължение решението за отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация да се връчи на заявителя
срещу подпис или да се изпрати по пощата с обратна разписка. Всички тези
разпоредби водят до единствения извод, че законът изисква постановяване на
изричен акт – решение за предоставяне или за отказ да се предостави достъп до
исканата обществена информация. Мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация по ЗДОИ е недопустим, поради което и само на това
основание същия подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на
задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ
изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да
предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че
органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.
Що
се отнася до твърдението, че заявлението не е разгледано, тъй като не е
подписано от заявителя, следва да се има предвид следното:
Видно
от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се
предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Ал. 2 на същия
член предвижда, че заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е
направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т.
4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези
случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителни услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L
257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В настоящия случай заявлението за достъп до
обществена информация е подадено от Ц. по електронен път на посочения в сайта
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – * адрес на електронната поща, поради
което подпис не е необходим.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и
като такъв, следва да бъде отменен, а преписката – върната на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - * за произнасяне.
При
този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от
него разноски, които възлизат на общо 710
лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 700
лева, представляващи договорено и заплатено изцяло адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното Ямболският административен съд, първи
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – * по подадено от А.П.Ц. *** на 19.12.2021
г. заявление за достъп до обществена
информация.
ВРЪЩА преписката на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – * за ново произнасяне в предвидения от закона
срок по искането на А.П.Ц. от 19.12.2021
г. за предоставяне на обществена информация при спазване на указанията за тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – * да заплати на
А.П.Ц. сумата от 710
(седемстотин и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението, съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ, е окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете