Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 113
16.04.2019 г.
град С.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На деветнадесети март 2019
година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина Георгиева,
Прокурор: Юлиана Станева,
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 2 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът В.И.Т. твърди в исковата си молба, че на 16.12.2009 год. бил задържан от служители на ОД на МВР - С.за
срок от 24 часа. На следващия ден, с Постановление от 17.12.2009 год. бил
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1242 по описа на РУ на МВР
- С.за 2009 год. за извършено престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С
постановление от 17.12.2009 год. на РП - С.,постановено по досъдебно
производство № 1242 по описа на РУ на МВР - С.за 2009 год. бил задържан под
стража за срок от 72 часа. На 18.12.2009 год. бил привлечен към наказателна
отговорност по досъдебно производство № 463 по описа на ОДМВР - С.за 2009 год.,
за това, че в периода от месец октомври 2008 год. до месец февруари 2009 год. в
град С.участвал в организирана престъпна група, извършваща престъпления по чл.
256, ал. 1 от НК, а именно чрез използване на документи с невярно съдържание -
искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП на територията на
Република България - престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2 вр. чл. 256, ал.
1 НК. На 19.12.2009 год. ОП - С.направила искане в Окръжен съд – С.за вземане
на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо ищеца. Било
образувано ЧНД № 1036 по описа на съда за 2009год., по което дело с определение
от 19.12.2009 год., било уважено искането на прокуратурата за вземане на мярка
за неотклонение "задържане под стража". Ищецът подал искане за
изменение на мярката за неотклонение в по – лека, по което искане в ОС – С.било
образувано ЧНД № 155 по описа на съда за 2010 год.. С определение от 15.03.2010
год., постановено по делото, мярката била изменена в „домашен арест".
Определението на ОС - С.било протестирано от страна на Прокуратурата. По
протеста в АпС - П. било образувано ВЧНД № 121 по описа на съда за 2010 год..
Въззивният съд отказал да уважи протеста на Прокуратура и потвърдил
определението на ОС - С..По искане на ищеца в ОС - С.било образувано ЧНД № 776
по описа на съда за 2010год., по което дело с определение от 23.12.2010год., искането
му за изменение на мярка за неотклонение „домашен арест" била оставена без
уважение. Определението на ОС - С.обжалвал пред Апелативен съд -П., където било
образувано ВЧНД № 635 по описа на съда за 2010 год. Въззивният съд отхвърлил
жалбата и потвърдил определението на ОС - С..През март 2011 год. на ищеца било
предявено ново постановление и бил привлечен като обвиняем за участие в
организирана престъпна група, престъпления против данъчната система, както и да
извършено документно престъпление. Твърди, че поради естеството на мярката на
неотклонение не можел да се издържа, бил в тежест на родителите си, чувствал се
като болен и ненужен човек. В началото на месец май 2011год. направил поредно искане
за изменение на мярката за неотклонение, по което било образувано ЧНД № 344 по
описа на съда за 2011 год. С определение от 16.05.2011год., взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение „домашен арест" била оставена без уважение. След
обжалване в Апелативен съд - П. било образувано ВЧНД № 262 по описа на съда за
2011год., по което дело с определение от 26.05.2011 год., апелативният съд
отменил първоинстанционното определение, както вместо него постановил
мярката за неотклонение „парична гаранция",
в размер на 5 000 лева. Прекарал затворен близо 14 месеца вследствие на което
загубил социалните си контакти, много от хората буквално го забравили. На 23.08.2011
год. му било повдигнато ново, „прецизирано" обвинение. След приключване на
разследването по досъдебното производство делото било внесено с обвинителен акт
в Специализирания наказателен съд където било образувано НОХД № 625 по описа за
2012 год. С Разпореждане от 10.05.2012 год., съдията - докладчик прекратил
съдебното производство по делото и върнал същото на прокурора за извършване на
допълнителни действия по разследването и отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на указанията на съдията -
докладчик, на 03.07.2012 год. на ищеца били повдигнати нови обвинения. Вече бил
обвиняем за шест престъпления. Органите на досъдебното производство изпълнили
указанията на съда и делото отново било внесено за разглеждане в СпНС с вече
новите обвинения. Било образувано НОХД № 1733 по описа за 2012 год. което с
Разпореждане от 05.12.2012 год. било прекратено по същите съображения.
Прокуратурата подала протест срещу прекратяването, който не бил уважен от
въззивната инстанция. С Постановление от 25.03.2013 год., постановено по
досъдебното производство № 463 по описа на ОД на МВР ~ С.за 2009год. (преписка
№ 5186 по описа на ОП - С.за 2009год.) наказателното производство било частично
прекратено по отношение на ищеца. В това постановление, наблюдаващият
досъдебното производство прокурор, постановил делото да продължи срещу всички от
групата според съществуващите и оставащи обвинения. За трети път наказателното
производство било внесено в Специализирания наказателен съд, където било
образувано НОХД № 1200 по описа за 2013 год. За пореден път обаче, с Разпореждане
от 31.10.2013 год., съдията - докладчик прекратил съдебното производство и
върнал делото на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Против съдебният акт, Прокуратурата на свой ред подала
протест, който бил уважен от въззивната инстанция и делото било върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. Делото било внесено с
обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, където било образувано НОХД
№ 1200 по описа за 2013 год.. Съдебният състав прекратил съдебното производство
и върнал делото на прокуратурата. На следващият ден - 30.01.2014 год. на
основание чл. 368, ал. 1 НПК (тогава действащ) били депозирани молби пред
Специализирания наказателен съд за разглеждане на делото, тъй като от
привличането като обвиняеми били изминали повече от две години. След като СпНС
разгледал молбите, позовавайки се на разпоредбата на чл. 369, ал. 1 НПК (тогава
действащ) дал тримесечен срок на Специализираната прокуратура да внесе делото в
съда с обвинителен акт или да прекрати наказателното производство. На
05.03.2014 год. на ищеца и останалите обвиняеми били повдигнати нови,
„прецизирани" обвинения. Отново бил обвиняем по шест престъпления. В
рамките на указания от съда тримесечен срок, Прокуратурата внесла делото в СпНС
с нов обвинителен акт. Било образувано НОХД № 500 по описа на СпНС за 2014 год. С Разпореждане
на съдията - докладчик от
02.06.2014 г., съдебното производство
било прекратено и делото върнато на прокурора за отстранява на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. На основание чл. 369, ал. 3 НПК
(тогава действащ) съдът дал на Прокуратурата едномесечен срок за отстраняване
на нарушенията. Наблюдаващият прокурор подал протест срещу разпореждането на
съда за прекратяване на съдебното производство. В началото на месец септември
2014 год., Прокуратурата внесла поредния обвинителен акт по който било
образувано ново НОХД № 1139 по описа на съда за 2014 год. на СпНС. В хода па
делото били подадени искания пред съда с основание чл. 369, ал. 4 НПК,
наказателното производство да бъде прекратено с оглед изтичане на срока по чл.
369, ал. 3 НПК. В закрито заседание, с Определение от 02.02.12015 год.,
постановено по НОХД № 1139 по описа на съда за 2014 год. наказателното
производство било прекратено, като това бил окончателният, необжалваем съдебен
акт. Твърди, че петте години, през които траело воденото наказателно
производство били невъзвратимо загубени. Ставал необщителен и се затворил в себе
си. Не бил полезен за никого и не искал да контактува с никого. Станал лесно
раздразнителен и реагирал остро към околните, Нарушил се съня му. Разбрал, че е
подслушван и спрямо него са използвани СРС. В резултат на действията на органите
на Прокуратурата на Република България, претърпял вреди от неимуществен
характер. За времето на воденото наказателно производство претърпял редица
унижения и страдания. Същото продължило дълго време - малко повече от пет
години, Задържането му под стража и дълго воденото наказателно производство
сринали авторитета и достойнството му. Името, което бил градил в продължение на
години било унищожено буквално за дни. Изпитвал чувство на срам. Появили се
публикации в местните и национални печатни и електронни медии, където ищецът
бил посочен за участник в престъпната група на Иван Йорданов „Водното".
Паралелно с публикациите в печатните медии, много статии била поместени и в
редица интернет сайтове. Твърди, че продължително задържане, го лишило от
възможността да работи, получава доходи и да се издържа. Задържането ограничило
правото му да развива каквато и да било трудова или друга търговска дейност.
Неоснователните обвинения, рефлектирали върху авторитета му и чувството за
лично достойнство. В очите на много хора бил по - скоро престъпник отколкото
почтен и добър човек. Тези претърпени вреди от неимуществен характер оценява на
30 000 лева, причинени от незаконно обвинение по което е образувано досъдебно
производство № 1242 по описа на РУ на МВР - С.за 2009год. и досъдебно
производство № 463 по описа на ОД на МВР - С.за 2009год., внасянето на
обвинителни актове и действията извършени по НОХД № 625 по описа на СпНС за
2012год.; НОХД № 1733 по описа на СпНС за 2012год.; НОХД № 1200 по описа на
СпНС за 2013год.; НОХД № 500 по описа на СпНС за 2014год, и НОХД № 1139 по
описа на СпНС за 2014год., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016 год.,
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и
дължимите такси.
Ответникът
Прокуратурата на Р България, чрез Ю. С. – прокурор в ОП – С.в който счита
предявения иск за допустим, но го оспорват като недоказан по основание и
размер. Претендираното обезщетение намира за изключително завишено и несъобразено
с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Заявява, че ще се ползва от доказателствата по
изисканите наказателни производства.
Съдът, като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства, се
установява, че с постановление от 17.12.2009
год. ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 463 по
описа на ОД на МВР - С.за 2009 год. за това, че в периода от месец октомври
2008 год. до месец февруари 2009 год. в град С.участвал в организирана
престъпна група с участници В.И.Т., П. А. Т., И. Н. И., Е. Т. М., Д. Л. Д., Г. Л.
Д. и С. Т. А.в, организирана и ръководена от И. Й. Й., извършваща престъпления
по чл. 256, ал. 1 от НК, а именно чрез използване на документи с невярно
съдържание -искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП на
територията на Република България е получила от държавния бюджет неследваща се
парична сума в големи размери - престъпление по смисъла на чл. 321, ал. 2 вр.
чл. 256 НК.
На 17.12.2009 год. с постановление на Прокуратурата ищеца
е задържан за срок от 72 часа. На 19.12.2009 год. е внесено искане от ОП - С.в
Окръжен съд - С.за вземане на мярка за неотклонение "задържане под
стража" спрямо ищеца. По искането е образувано ЧНД № 1036 по описа на съда
за 2009 год. С определение от 19.12.2009 год., постановено по същото дело, е уважено
искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение "задържане
под стража".
По искане на ищеца в ОС – С.е образувано ЧНД № 155 по описа на съда за 2010
год. по което с определение от 15.03.2010 год.,
искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража" е изменена в „домашен арест". По протест на Прокуратурата в АпС - П. е образувано ВЧНД №
121 по описа на съда за 2010 год., като въззивният съд е потвърдил
определението на ОС - С..По искане на ищеца в ОС - С.е образувано ЧНД № 776 по
описа на съда за 2010 год., по което с определение от 23.12.2010год., искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „домашен арест" е оставено без уважение. Определението на ОС
- С.е обжалвано пред Апелативен съд -П., където е образувано ВЧНД № 635 по
описа на съда за 2010год. Въззивният съд е отхвърлил жалбата и потвърдил
определението на ОС - С..Отново по искане на ищеца месец май 2011 год. е
образувано ЧНД № 344 по описа на съда за 2011 год. по което с определение от
16.05.2011год., искането за промяна на взетата мярка за неотклонение „домашен
арест" е оставено без уважение. След обжалване в Апелативен съд - П. е
образувано ВЧНД № 262 по описа на съда за 2011год. по което с определение от
26.05.2011 год., апелативният съд е отменил първоинстанционното определение, и
постановил, мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 5 000
лева.
На 23.08.2011 г. на ищеца е повдигнато „прецизирано"
обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал, 1 НК; чл. 256,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2,
т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
След приключване на разследването по
досъдебното производство е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен
съд, където е образувано НОХД № 625 по описа за 2012 год.. С Разпореждане от
10.05.2012 год., е прекратено съдебното производство по делото и върнато на
прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването и
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С Постановление по досъдебното производство №
463 по описа на ОД на МВР - С.за 2009год. на ищеца са повдигнати нови обвинения
по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл.
26, ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК; чл. 316 вр. чл.
308, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 253, ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр.
26, ал. 1 НК.
Делото е внесено за разглеждане в СпНС по
което е образувано НОХД № 1733 по описа за 2012год., прекратено с Разпореждане
от 05.12.2012 год.. Против съдебният акт, е подаден протест от Прокуратурата
който не е уважен от въззивната инстанция.
С Постановление от 25.03.2013год.,
постановено по досъдебното производство № 463 по описа на ОД на МВР - С.за
2009год. (преписка № 5186 по описа на ОП - С.за 2009год.) наказателното
производство е частично прекратено по отношение на ищеца по обвинението за
деянието по чл. 253, ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. 26, ал. 1 НК и
е постановено, делото да продължи според оставащите обвинения.
Наказателното производство е внесено в
Специализираният наказателен съд, където е образувано НОХД № 1200 по описа за
2013 год. С Разпореждане от 31.10.2013год., на съдията - докладчик е прекратено
съдебното производство и върнато делото на прокурора за допълнително
разследване и отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. Против съдебният акт, е подаден
протест от Прокуратурата по който въззивната инстанция е върнала делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Делото е внесено с обвинителен акт в
Специализирания наказателен съд, където е образувано НОХД № 1200 по описа за
2013 год. по което дело съдът с определение е прекратил съдебното производство
и върнал делото на прокуратурата.
На 05.03.2014год. по досъдебното производство
№ 463 но описа на ОД на МВР - С.за 2009год., на ищеца и останалите обвиняеми са
повдигнати нови, обвинения, по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1,
т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и
т. 7 НК: чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 253, ал. 5 и ал. 4 вр.
ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. 26, ал. 1 НК.
В рамките на указания от съда тримесечен
срок, е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 500 по описа
на СпНС за 2014 год. С Разпореждане на съдията - докладчик от 02.06.2014 г.,
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
През месец септември 2014год., е внесен
обвинителен акт в СпНС по който е образувано НОХД № 1139 по описа на съда за
2014 год. С Определение от 02.02.12015год., постановено по НОХД № 1139 по описа
на съда за 2014 год. съдът е приел, че за ищцата е налице хипотезата на чл.
369, ал. 4 НПК и наказателното производство е прекратено.
От показанията
на разпитаният свидетел Т. А. Т.се установява, че от 10 години познава ищеца, тъй
като живеят в един квартал. Твърди, че края на 2009 г., м.12 по всички медии и
вестници писали, че В. с още няколко човека са задържани с обвинения за
организирана престъпна група, крадени автомобили, източване на ДДС. Сочи, че
стоял в следствения арест около 4 месеца, а след това в домашен арест за около
година и половина. Установява, че е ходил в следствения арест, като посочва, че
ищецът бил видимо отслабнал, притеснен, малко разочарован от това, което се
случва в момента. Споделил, че условията в ареста са доста тежки. Не изглеждал
добре. По-късно го посетил в дома му по време на домашния арест. Не бил много
добре, бил доста отслабнал видимо, тежело му, че не работел и трябвало родителите
му да го издържат. Говорил, че трябва да си слага край на живота, защото вече е
6 – 7 месеца под домашен арест и няма никакво движение по делото, никакви
резултати. Голяма част от приятелите му вече не му били приятели, тъй като в
този период го мислели за престъпник и доста хора се отдръпнали от него. Това
му повлияло доста докато си намери работа.
Свидетелят С. Й. Н. установява, че познава ищеца повече от 20г., тъй като живеят
в един квартал и са приятели. Бил задържан месец 12 през 2009 г.. В квартала се
разчуло, че е задържан за организирана престъпна група с негови приятели, които
се познават. Сочи, че лежал около 4 месеца в ареста и година и шест месеца под
домашен арест. Твърди, че е ходил на свиждане в ареста. Свидетелства, че бил много
отслабнал, притеснен не бил в добро състояние. В последствие е ходил в дома му.
Сочи, че ищецът бил изпаднал в депресия. Чувствал се ненужен, тъй като родителите
му го издържали. Приятелите му се отдръпнали, защото го мислели за престъпник.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г на ВКС, когато се
претендира обезщетение на основание незаконност на взета мярка "задържане
под стража" по чл. 2, т.1 от ЗОДОВ едновременно с обезщетение на основание чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ - образуваното наказателно производство е прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, държавата отговаря само по чл. 2, ал.1,
т. 3 ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ - незаконно обвинение в
извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. По делото не е спорно, че наказателното
производство е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) – поради
бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да
внесе делото в съда с обвинителен акт по отношение на деянията, за извършването на които ищецът е
бил привлечен като обвиняем, и са допуснати нови процесуални нарушения относно
деянието, за което е бил внесен обвинителен акт. Неоснователно е възражението
на ответника, че основанието за прекратяването на наказателното производство не
е елемент от фактически състав за възникване на отговорността на държавата, тъй
като в закона били изброени изрично хипотезите, при които може да бъде
ангажирана отговорността на държавата. Случаите на прекратяване на
наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.) следва да бъдат
подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на
участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието за
отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ „деянието не е
извършено от лицето“ (Р-248/16.10.2014 г., ІV г.о.; Р-291/16.11.2011 г., ІІІ
г.о.). Следователно за липса на елемент от фактическия състав на ангажиращата
отговорността правна норма не може да става дума.
В обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014,
ІV г.о.) ВКС
приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
При определяне размера на обезщетението за вреди от
незаконни процесуални действия на правозащитните органи, гражданският съд
съобразява данните за личността на пострадалия, но при тази преценка не може да
се позовава на обстоятелства относно деянието, за което лицето е било
оправдано. Несъмнено, съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да
бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение
за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде
преценявано с оглед конкретиката на случая.
При разглеждания случай е безспорно, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство, което е било прекратено. Без съмнение той е изпитал притеснения и
безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Ищецът
сочи, че след изменението на мярката в „Домашен арест“ и отказите на съда и
тази мярка за бъда изменена в по-лека бил разочарован и се чувствал като болен
и ненужен човек, защото не можел да работи и да получава доходи, живеел в
притеснение и страх за бъдещето си, което е нормално. Освен това твърди, че
след изменението на мярката в „Парична гаранция“ положението не се променило,
защото по нищо не личало досъдебното производство да приключи. Не можел да си намери
постоянна работа, а обхваналата го безнадежност
унищожила психическата му стабилност и той се затворил в себе си. Свидетелските показания установяват, че ищецът е изпитал
притеснения, тревога и страх. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито
от приятелите си. Не се установи твърдението му, че не е можел да си намери
работа. По делото няма доказателства за влошаване на здравословното състояние
на ищеца. С други думи може да се приеме, че
претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения
са в размер и интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма доказателства, от които да се направи извод
за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се.
Съгласно
нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените
от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди, защото принципът за справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице
(Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за
вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението,
за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална
принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 г., IV г. о.; Р-311-14.03.2018 г., ІV
г.о.).
В
случая наказателното производство е било образувано за тежки престъпления, а от
гледна точка на обществения морал - много укорими. Самото наказателно
преследване е продължило и приключило за 5 години. Не може да се приеме, че
този срок е разумен с оглед на продължителността му, фактическата и правна
сложност на делото и причините, поради които то многократно е било връщано на
прокуратурата, което на практика е довело до увеличаване на продължителността
на наказателното преследване. В тази връзка следва да се има предвид и че
наказателното преследване срещу ищеца е преминало през всички фази на
наказателното производство, макар да е било
проведено само едно съдебно заседание, по време на което производството
е било прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.). Освен горното, във връзка с определянето на размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение, т.е. той е търпял вреди и
от мярка за неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват заедно с
вредите от незаконното обвинение. Взетата
мярка за неотклонение е най-тежката –
задържане под стража и е търпяна от ищеца в период от три месеца. След
изменението й ищецът е търпял следващата по-тежест - домашен арест, за срок от
1 година, 2 месеца, който съдът приема за продължителен. Това обстоятелство има отношение към размера на
обезщетението и следва да се отчете при определянето му. При
определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и посоченото
по-горе обстоятелство, че във връзка с процесното разследване в пресата и в
новинарските интернет-сайтове са се появили множество публикации, но и
обстоятелството, че ищецът е споменат с инициали, поради което следва да се
приеме, че е бил разпознат от ограничен кръг хора – близки и познати. Не на последно място при определянето на размера на
обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на
Прокуратурата като процесуален субституент на държавата да заплати това
обезщетение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на вредите. Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване (Р-162-2018, ІV г.о.).
Предвид на изложеното по-горе и предвид на тежестта
на повдигнатото обвинение, изключително дългия период от време, през който
наказателното преследване е продължило, възрастта и социалното положение на
ищеца и данните за личността му, в т.ч. и съдебното му минало, /налично
предишни осъждания/, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното
влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на
ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно
отражение върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране
на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от незаконното наказателно
преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да бъде по-висок
от 4 000 лв.. Така определената сума от 4 000 лв. се дължи, заедно
със законната лихва, считано от 04.01.2016 г. – така, както е поискано в
исковата молба, въпреки че отговорността на държавата за вреди възниква от
момента на влизане в сила на определението на съда за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.), което е необжалваемо
и влиза в сила на датата на постановяването му. Искът в останалата част - до
размера на сумата от 30 000 лв. - следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на разноските: ищецът е направил разноски, както следва: държавна такса 10
лв.; 1730 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от
10 лв.. Адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената
част от иска, в случая - 225 лв. или разноски в
общ размер на 235 лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. С., бул. В. № ., Булстат … да заплати на В.И.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по което е образувано досъдебно производство № 1242 по
описа на РУ на МВР - С.за 2009год. и досъдебно производство № 463 по описа на
ОД на МВР - С.за 2009год., внасянето на обвинителни актове и действията извършени
по НОХД № 625 по описа на СпНС
за 2012год.; НОХД № 1733 по описа на СпНС за 2012год.; НОХД № 1200 по описа на
СпНС за 2013год.; НОХД № 500 по описа на СпНС за 2014год, и НОХД № 1139 по описа на СпНС за 2014 год.,
ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016 год., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част за размера над 4000 /четири хиляда/ лева до претендираните 30 000 /тридесет хиляди/
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, гр.С., бул.В.№ ., Булстат …. да заплати на В.И.Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 235 /двеста
тридесет и пет/ лева, представляващи платената по делото държавна такса и
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд С.пред Апелативен съд гр. П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :………………………..