№ 841
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217125 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. М. срещу електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 9709447 от 24.09.2024 година, с който на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат твърдения за нередовна процедура по връчване
на електронния фиш и в тази връзка се посочва, че жалбоподателят е бил
лишен от възможност да подаде декларация за лицето, което е управлявало
МПС. Твърди се, че в ЕФ липсва посочване на мястото на извършване на
нарушението, както и че липсват доказателства относно мястото, на което е
осъществяван контрол. Твърди се още, че липсва снимка на разположеното
АТСС, както и доказателства относно годността на техническото средство.
Жалбоподателят посочва, че в ЕФ липсва отразяване на възможността за
подаване на възражение срещу него. По отношение на квалификацията на
нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП твърди, че тази разпоредба не
налага и не изисква конкретно поведение от водачите на МПС и не може да
бъде нарушена от същите и следователно липсва съответствие между
словесното описание на нарушението и цифровата му квалификация.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител, като по делото са
представени писмени бележки от юрк. Владимир Пашунов в качеството на
пълномощник на СДВР, в които поддържа становище за законосъобразност и
1
правилност на обжалвания ЕФ и моли за неговото потвърждаване.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид събраните доказателства по делото, намира
за установена следната фактическа обстановка:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, доколкото в АИС АНД е отразено,
че обжалваният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 01.11.2024 г. /което се
потвърждава от представената разписка на л.24 от делото/, а върху жалбата е
отбелязано, че е постъпила на 15.11.2024 г., т.е. в рамките на 14-дневния срок
за обжалване.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред Районен
съд-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2024 г. в 16:33 часа, преносима система за видеоконтрол –
автоматизирано техническо средство CORDON M2 MD 1197 заснела лек
автомобил марка/модел ******************* до бензиностанция „л.“,
движещ се по път Е871, с посока на движение от с. Драгичево към с. Владая, с
превишена скорост 86 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч.), измерена
от техническото средство, при действащо в участъка ограничение на
максимално разрешената скорост извън населено място от 60 км/ч, въведено с
пътен знак B26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетото МПС с
рег. № Е8094НА, било установено, че същото е регистрирано на името на В. Г.
М. /съгл. справка на л.10 от делото/, поради което и на осн. чл.189, ал.5, вр.
чл.188, ал.1 от ЗДвП, на собственика на същото, а именно жалб. М. е бил
издаден обжалваният понастоящем електронен фиш серия К № 9709447 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство. Същият е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
изразило се в управление на горепосоченото МПС с превишена наказуема
скорост от 86 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км./ч.) или с превишение от
26 км/ч над ограничението от 60 км/ч въведено с пътен знак B26, което е
действало по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на на 200,00 /двеста/ лева след като
е посочено, че деянието е извършено в условия на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 8625270.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни
фактически изводи.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
2
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложената
справка от Български институт по метрология, ведно с писмените
доказателства към нея, се установява, че процесното автоматизирано
техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение
е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът
кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен
фиш като годно веществено доказателствено средство. От същите се
установява видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 86 км/ч (след приспадане на 3 км/ч
толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа грешка).
Представен е и снимков материал относно местонахождението на АТСС
в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на
движение по пътищата. Следователно мястото на контрол и мястото на
извършване на нарушението са категорично установени, включително и с
оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща
веществено док. средство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП.
Представени са доказателства /справка от АИС-АНД и за това, че ЕФ
серия К, № 8625270, с който е обоснована повторност на нарушението е
връчен на 05.02.2024 г., заплатен на 08.02.2024 г. и съответно е влязъл в сила
на 08.02.2024 г., на осн. чл.189, ал.10, т.4 ЗАНН. Грешно посочената дата на
влизане в сила на този ЕФ като 20.02.2024 г. вместо 08.02.2024 г. не се
отразява на съставомерността на деянието.
Настоящето нарушение е извършено на 17.09.2024 г., т.е. в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 8625270 или при условията на
повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
С ЕФ серия К, № 8625270 на жалбоподателя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, а именно несъобразяване с ограничението на
скоростта за движение по пътищата.
Съдът намира приложените по делото доказателства за
безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради
което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Обжалваният ЕФ серия К № 9709447 е връчен на жалбоподателя М. на
01.11.2024 г., а жалбата против него е подадена на 15.11.2024 г., съответно
3
същата е подадена в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП и от лице с призната от закона
активна процесуална легитимация.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно справката на Български институт по метрология и
техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч
(допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 86 км/ч, което е
повече от максимално позволената скорост от 60 км/ч в населено място,
съобразно действащото в пътния участък ограничение на скоростта извън
населено място, въведено с пътен знак B26. Твърденията на жалбоподателя
относно годността на АТСС се явяват неоснователни.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че доколкото стриктно е
спазена процедурата, предвидена в чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, следва да се
приеме, че жалбоподателят, в качеството на регистриран ползвател на МПС,
при управление на което е извършено нарушението, е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със
скорост от 86 км/ч при ограничение 60 км/ч извън населено място, въведено с
пътен знак B26.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е налице
процесуална незаконосъобразност предвид това, че в ЕФ не е посочено
правото му да подаде възражение, тъй като задължителните реквизити на ЕФ
са посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и сред тях не е посочено
указването на възможността за депозиране на възражение срещу електронния
фиш. В допълнение следва да се посочи, че възможността за подаване на
възражение е уредена в разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, с разпоредбите
на който се предполага, че следва да бъдат запознати всички водачи на МПС,
каквото качество в случая има и жалбоподателят М..
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП /в редакцията действаща към датата
на нарушението/ „Водач, който превиши разрешената скорост извън населено
място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100
лв.“. Тъй като превишаването на скоростта е с 26 км/ч. правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4,
когато нарушението по ал. 2 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. С оглед на това, правилно и
законосъобразно жалбоподателят е санкциониран с налагане на
административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП, а и
същата не би била приложима при нарушения извършени при условия на
4
повторност, каквото е настоящето.
Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен и правилен.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза
на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, който минимален размер според съда представлява
справедлив и съответстващ на фактическата и правна сложност на делото,
както и на факта, че представителството е осъществено само с писмени
бележки – без реално участие на процесуалния представител на АНО в
съдебното заседание, проведено по делото.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63, ал.1 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9709447, издаден от
СДВР, с който на В. Г. М., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА В. Г. М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5