Определение по дело №965/2020 на Окръжен съд - Добрич

                             

                     

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              №260385

                                             гр. Добрич, 11.12.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На единадесети декември                                   година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                      

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело               номер 965           по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частната жалба от „Енерго Про Продажби“АД – Варна срещу определение №1371/12.06.2020г. по гр.д.№2915/2019г. на Добричкия районен съд, с което Г.И.М. *** е осъден да заплати на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 396.55 лева.

В жалбата се поддържа становище, че въпросът за прекомерността на адвокатското възнаграждение следва да се преценява при съпоставка с предвиденото в НМРАВ в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ, което неправилно не било възприето от първоинстанционния съд. Иска се определението да бъде изменено с увеличаване на присъдената на частния жалбоподател сума за адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор насрещната страна Г.И.М. възразява срещу частната жалба, като поддържа, че на частния жалбоподател не се следва пълният размер на платеното адвокатско възнаграждение, което е прекомерно и върху него е начислен ДДС.

Обжалваното определение е по чл.248 ал.1 от ГПК. С него първоинстанционният съд е допълнил определението си от 17.02.2020г., с което е прекратил производството по гр.д.№2915/2019г. на ДРС по предявения от Г.И.М. срещу „Енерго Про Продажби“АД  иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 3 174 лева.

При прекратяване на производството по този иск първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе за разноските на ответника и пред въззивната инстанция не стои спор за това, че са налице условията по чл.248 ал.1 от ГПК и чл.78 ал.4 от ГПК ищецът да бъде осъден да плати на ответника разноските за водене на делото.

Те се изразяват в платеното от ответника на адвоката му възнаграждение от 1 080 лева с включен данък добавена стойност. По възражение по чл.78 ал.5 от ГПК на ищеца първоинстанционният съд е преценил възнаграждението за прекомерно и е присъдил на ответника възнаграждение в размер на 330.46 лева, ДДС за него в размер на 66.09 лева, или общо 396.55 лева.

За иск с цена от 3 174 лева минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ е в размер на 452 лева. В случая действително платеното от ответника възнаграждение на адвоката му е значително по-високо и е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, преценен, съобразно редакцията на разпоредбата към датата на решаване на спора. Понастоящем, когато спорът приключва пред въззивния съд, разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ /ред.ДВ бр.68/20г./ определя минималното адвокатско възнаграждение в посочения по-горе размер от 452 лева. За адвокатската услуга ответникът е платил и данък добавена стойност, който за размера от 452 лева на възнаграждението възлиза на 90.40 лева. Платеният за адвокатската услуга данък добавена стойност е разход на ответника за водене на делото и по общото правило му се следва от насрещната страна, с оглед изгодния за него резултат от спора. Така, за адвокатско възнаграждение на ответника се следват общо 542.40 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разликата над присъдените от първоинстанционния съд 396.55 лева до 542.40 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство по прекратения иск.

За настоящото частно производство разноски на ответника, частен жалбоподател не се следват. Производството по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски /определение №74/25.04.2018г. по ч.гр.д.№1103/2018г. на 2-ро ГО на ВКС/.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА Г.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго Про Продажби“АД – гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, разликата над присъдената с определение №1371/12.06.2020г. по гр.д.№2915/2019г. на ДРС сума от 396.55 лева до размера от 542.40 лева – адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.