Решение по дело №101/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

И. С. М. от [населено място], [улица]обжалва решение №301/11.08.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1258/2022г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът чрез пълномощника развива съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на ДРС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заключението на прокурора от ОП е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №301/11.08.2024г. на ДРС, постановено по АНД №1258/2022г., с което е потвърдено НП №3-25/08111.2022г. на директора на РИОСВ - Благоевград. И. С. М. в качеството му на кмет на О. К. е санкциониран на основание чл.156, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.113, ал.3 от ЗУО с административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лв.

Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, приемайки че не са допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН, както и че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Изложил е съображения и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. КАС намира решението за неправилно, по следните съображения:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на И. М. в качеството му на кмет на Община Кочериново срещу НП №3-25/08.11.2022г. на директора на РИОСВ - Благоевград. Прието е, че нарушителят не е изпълнил дадено предписание от органите на РИОСВ – Благоевград в дадения срок 29.05.2022г., обективирано в КП №24-25/29.04.2022г., а именно да се започнат строителни дейности по проект „Рекултивация на общинско депо за неопасни битови отпадъци в землището на [населено място], общ.Кочериново“ с цел неговата рекултивация. При извършен последващ контрол на 30.05.2022г., обективиран в КП №27-25/30.05.2022г. е установено неизпълнение на предписанието. За нарушение по чл.156, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.113, ал.3 от ЗУО е съставен АУАН №3-25/08.06.2022г., а въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП.

Подлагайки на преценка събрания доказателствен материал по делото пред въззивната инстанция КАС счита, че изводът на съда за доказаност на нарушението е неправилен, тъй като е резултат от нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина по спора по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН във връзка с правомощието на съда да събира доказателства и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Т.е. нарушен е принципа на служебното начало с оглед несъбиране на относими доказателства за правния спор. Неспазването на това правомощие представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Съдът не е положил дължимата активност за събиране на релевантни доказателствени средства за изясняване на наведените възражения за незаконосъобразност на НП - до приключване на устните прения от жалбоподателя са изложени съображения и са посочени писмени доказателства за обстоятелство, свързано с обжалване на даденото предписание. А съдебната практика е в смисъл, че предписанията по чл.113, ал.3 от ЗУО /каквото е настоящото/ са допустим предмет на оспорване с мотив, че правните последици, които настъпват от констатирането на нарушения, сроковете за преустановяването им, съставянето на актове и констатации за изпълнени или не предходни предписания са в хипотезите на правни действия, с които може да се започне санкционно производство.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност за неизпълнение на предписание, дадено по реда на чл.113, ал.3 от ЗУО, поради което от съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна е дали предписанието е влязло в сила или не. В този смисъл КАС намира за необходимо въззивният съд да събере доказателствен материал – соченото от жалбоподателя възражение вх.№380/1/ от 01.06.2022г., адресирано до РИОСВ – Благоевград, както и сведение от ответната страна налице ли е произнасяне по това възражение и има ли образувано производство по административно или съдебно оспорване на предписанието, дадено в КП №24-25/29.04.2022г. След анализ на допълнително събраните доказателства съдът дължи формиране на правен извод има ли извършено нарушение по чл.156, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗУО или не.

Постановеното при тази обосновка въззивно решение се явява незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с непопълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на релевантни за правния спор факти. Същото представлява касационно отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което акта ще бъде отменен и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените в съдебния акт указания.

По искането на присъждане на разноски следва да се произнесе въззивния съд при хипотезата на чл.226, ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №301/11.08.2024г., постановено по АНД №1258/2022г. по описа на Дупнишкия районен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.