МОТИВИ на ПРИСЪДА от 10.01.2017г.
Постановена по НОХД № 3752 от
2016 година
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението против подсъдимия Ф.С.Ф., роден на *** ***, обл. Стара Загора, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** , е за това, че на 01.12.2016 г. по път 66027, км.3+000, общ.
Стара Загора, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фолксваген", модел „Пасат" с рег. № ******, без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление - с Наказателно постановление № 16-1228-002628/06.10.2016 г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара
Загора, връчено на 12.11.2016 г. и влязло в сила на 22.11.2016 г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура –гр.Стара Загора в проведеното открито съдебно заседание
поддържа обвинението. Предлага на подсъдимия да се наложат двете кумулативно
предвидени в закона наказания /лишаване
от свобода и глоба/, в размер над средния, при наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият,
редовно призован се явява лично. Ангажира защитник. Оспорва се фактическата обстановка, която е изложена в обвинителния
акт, досежно факта, че получил наказателното постановление, с което бил наказан
по административен ред за предходно деяние. Твърди, че не е получавал това
постановление и моли да бъде оправдан, тъй като не извършил престъплението, за
което бил обвинен.
Защитникът,
оспорва наличието на всички елементи от състава на престъплението, за което бил
обвинен неговият подзащитен, като пледира за признаване на подсъдимия за
невинен, съответно постановяване на оправдателна присъда.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Ф.С.Ф. е осъждан,
последно по НОХД № 1826 от 2013г., с наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 4 месеца, което било изтърпяно
на 11.04.2014г. /справка за съдимост/,
без да е реабилитиран, но осъжданията на подсъдимия не оказват влияние върху
правната квалификация на
настоящото му деяние.
Подсъдимият
Ф.С.Ф. притежавал свидетелство за
управление на МПС № *********,
издадено на 28.07.2005г. Срокът на валидността
на същото изтекъл на
28.07.2015г, след което
същото не било
подновявано. Въпреки това обстоятелство, подсъдимият Ф. продължил да
управлява моторни превозни
средства. За осъществено на 27.09.2016г
управление на лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, на подсъдимия Ф. бил съставен АУАН на същата дата, а впоследствие било издадено и Наказателно
постановление № 16-1228-002628 от 06.10.2016г, издадено от Началник на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Стара
Загора. С това наказателно постановление Ф. бил наказан по административен ред
за управление на МПС, без да
притежава свидетелство за
управление, като на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева. Цитираното
наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия Ф., срещу положен от
негова страна подпис след реквизита „Разписка”,
на 12.11.2016г., като било връчено на подсъдимия от свидетеля Д.М.С.. Това НП не
било обжалвано в законоустановения срок, съответно влязло в сила на 22.11.2016г.
Въпреки
това административно наказване и липсата
на свидетелство за
управление на МПС, на 01.12.2016г. Ф.Ф. отново управлявал МПС- лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ ******.
Около 10.40 часа, преди обяд, на 01.12.2016г. подсъдимият приближил
управлявания от него автомобил до ж.п.
прелеза по пътя
от гр.Стара Загора за с.Горно Ботево. Пред
ж.п. прелеза имало няколко
изчакващи автомобили, като
бариерите на ж.п.
прелеза били спуснати, а светлинния и звуков сигнал на прелеза сигнализирал за приближаващ влак.
Въпреки тази сигнализация, подсъдимият приближавайки и движейки се с висока
скорост, изпреварил изчакващите
автомобили, преминал покрай бариерите на ж.п. прелеза и продължил
по пътя за с.
Горно Ботево, обл.Стара Загора. Тези
му действия били
възприети от св. В.Г.Т. и колегата му- св.П.Д.Б.- служители от 01 РУ на
МВР- гр.Стара Загора, които
изчаквали с патрулния си полицейски автомобил на опашката
на ж.п. прелеза. Служителите на МВР включили
светлинния и звуковия сигнал на
патрулния автомобил и последвали автомобила, управляван от подсъдимия.
След около 1-2 километра, в района
на километър 3+000, по път 66027, община Стара Загора, след като възприел
подадените му от полицейските служители сигнали, подсъдимият
Ф. спрял, отстрани на пътя. При
извършената проверка св. Т. и Б. установили самоличността
на подсъдимия, както и че същият
не притежава свидетелство
за управление на МПС. За съдействие на двамата свидетели били изпратени св.Р. Е. Г. и
колегата му- Х.Х.- служители
на сектор „Пътна
полиция“ при ОД
на МВР- гр.Стара Загора. В качеството
си на младши автоконтрольор, св. Г. съставил на подсъдимия акт
за установяване на
нарушение, бланков № 249560, серия
Г, който акт бил подписан от подсъдимия без възражения, видно от
съдържанието му, като предвид наличието на предходно, влязло в сила наказателно
постановление, с което бил наказан по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, и то в едногодишен срок от
влизането му в сила, било започнато бързо
производство срещу подсъдимия.
Изложената
фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на наказателното
производство доказателствен материал – показанията на изслушаните свидетели в
хода на съдебното следствие, както следва: В.Г.Т., П.Д.Б., Р.Е.Г. и Д.М.С.,
заключението на вещото лице по извършената съдебно- почеркова експертиза, справка
за съдимост, рег.№ 4324/13.12.2016г., както и протоколи и други документи,
прочетени по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното производство, а именно
съдържащи се в бързо производство №
423 от 2016 г.
по описа на ОД на МВР- град Стара Загора от значение за изясняване на делото:
уведомление за образуване на бързо производство от 01.12.2016 г.; акт за
установяване на административно нарушение, бланков № 249560 от 01.12.2016 г.;
наказателно постановление № 16-1228-002628/06.10.2016г.; справка за нарушител/ водач
от 01.12.2016 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 02.12.2016г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 02.12.2016г.
Посочените по-горе свидетелски
показания, заключението на вещото лице и приобщените протоколи и други
документи се кредитират от съда изцяло. Тези гласни и писмени доказателства са
последователни, логични и взаимнодопълващи се и установяват по несъмнен начин
извършването на процесното деяние от страна на подсъдимия Ф..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Ф., дадени в хода на съдебното
следствие, тъй като намира същите за защитна позиция, на каквато разбира се
подсъдимото лице има право в наказателният процес. Следва да се отбележи, че
обясненията на Ф.Ф., дадени пред орган на досъдебното производство, в
качеството на обвиняем /протокол за
разпит на обвиняем-л.14 от ДП/, не бяха прочетени по реда на чл.279 от НПК,
защото не са дадени пред съдия, нито в присъствието на защитник. Версията на подсъдимия,
изложена в хода на съдебното следствие, че не знаел за съществуването на
наказателно постановление от 06.10.2016г., с което бил наказан по
административен ред за предходно такова деяние /управление на МПС без съответно свидетелство/ се опровергава както
от показанията на свидетеля Д.С., който лично връчил посоченото НП на
подсъдимия, така и от приетото по делото експертно заключение по извършена
почеркова експертиза. Видно от заключението на вещото лице, подписът положен
след реквизита „разписка” на НП №
16-1228-002628 от 06.10.2016г. на ОД на МВР-Стара Загора е изображение на подпис, изпълнен от Ф.С.Ф.. Както вече бе посочено,
заключението се кредитира изцяло, като компетентно изготвено и безпристрастно,
а и защото не съществува обективна
пречка за това. Вярно е, че вещото лице заяви, че е изследвал представеното по
делото заверено копие на цитираното
наказателно постановление, но именно вещото лице съобразно своята компетентност
посочи, че съгласно използваната от базовата лаборатория на МВР методика за извършване
на подобни експертизи, изготвена от Националния институт по криминалистика и
криминология /НИКК/, изследването на подобен документ е напълно допустимо, с
оглед факта, че същият е надлежно заверен с оригинала, видно от съдържанието
му, както и предвид факта, че копието е с достатъчно добро качество за
сравнителното изследване на положения на него подпис, обект на изследване. Не
се наложило изискването на допълнителни /експериментални/ образци от подписа на
подсъдимия, тъй като в материалите по делото са се намирали достатъчно различни
образци от подпис на Ф.Ф. /цитирани в съответната част на заключението/, които
са изследвани за нуждите на експертизата и въз основа на които експертът извел заключителните
си изводи. Ето защо, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на
12.11.2016г. подсъдимият лично получил наказателното постановление, с което бил
санкциониран за предикатното нарушение, а новото деяние, предмет на настоящото
наказателно производство било извършено в едногодишен срок от влизането му в
сила.
П Р А В Н А К В А Л И Ф И К А Ц И Я:
С оглед
изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установено, че по описаният начин,
с деянието си, подсъдимият Ф.Ф. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а
именно:
На
01.12.2016 г. по път 66027,
км.3+000, общ. Стара Загора, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег. № ******,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за
управление- с Наказателно постановление № 16-1228-002628 от 06.10.2016 г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара
Загора, връчено на 12.11.2016 г. и влязло в сила на 22.11.2016 г.
Относно
датата на влизане в сила на издаденото НП за предикатното нарушение, следва да
се отбележи, че тъй като седемдневния срок за обжалване на НП, считано от
връчването му на 12.11.2016г., изтича на 19.11.2016г., който ден бил
неприсъствен, видно от календара /събота/,
срокът изтекъл в първия следващ присъствен ден, т.е. на 21.11.2016г./понеделник/ и от следващият ден-
22.11.2016г. НП е в законна сила.
Поради
изтеклата валидност на свидетелството
за управление на МПС и
липсата на подновяването му
по надлежния ред- след
проверка на годността на водача да управлява МПС, не е
налице съответно свидетелство, по
смисъла на чл.343в, ал.2 от НК. В този изричен смисъл е
и съдебната практика по идентични случаи,
например Решение № 44/19.02.2013г. на І н.о. на ВКС на РБ, по н.д. №
2161/2012г. Съдебната практика отдавна е утвърдила, че чл.343в, ал.2 от НК е
приложим за всички случаи на управление на МПС, без съответно свидетелство за
управление, както когато същото не е издавано на водача, така и когато е отнето
на някакво основание, респективно ако след изтичане валидността на издадено
свидетелство не е издадено ново, по надлежния ред.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл– деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с двата принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на
ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първият принцип, в специалният текст на НК, който криминализира процесното
деяние, за извършеното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” от 1
до 3 години и „глоба” от 500 до 1200
лева.
Съгласно вторият принцип, при
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на
деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата,
при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство затрудненото
социално-икономическо положение на подсъдимия, предвид обективира- ното в
декларацията му семейно и имотно състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: 1.Съдебното
минало на дееца, който е осъждан три пъти, включително на глоба, условно
осъждане на лишаване от свобода и на последващо лишаване от свобода в размер на
4 месеца, което било изтърпяно ефективно. 2.Системни наказания, наложени на
подсъдимия по административен ред, за нарушаване правилата за движение по
пътищата.
Процесуалното
поведение на подсъдимия, предвид факта, че отрича авторството на
инкриминираното деяние, както и липсата на критичност към престъплението
извършено от него, са в рамките на процесуалните му права и по никакъв начин не
оказват влияние върху определянето на наказанията му.
Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието и дееца, счете, че
следва да му се наложат двете кумулативно предвидени в закона наказания, които
и трябва да се наложат заедно, предвид указанията на законодателя. При тези
констатации, предвид наличието на посоченото смекчаващо и описаните отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия и
двете кумулативни наказания в размер над
минималния предвиден в закона. В този смисъл му наложи наказанията „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо
заведение от „закрит” тип, както и „Глоба” в размер на 600.00
(шестстотин) лева, която да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
– Стара Загора в полза на съдебната власт. По отношение изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода”, съдът съобрази, че при наличието на две
осъждания на лишаване от свобода /едно условно наказание и едно изтърпяно
ефективно/, не може да се приложи института на условното осъждане повторно,
предвид липсата на реабилитация към момента на извършеното престъпление, на
някое от законовите основания за това. От друга страна, при положение, че
осъждането на подсъдимия с наказание лишаване от свобода по настоящото дело се
явява трето по ред, не било допустимо да се определи друго заведение за
изтърпяване на наказанието, освен затворническо заведение от закрит тип,
респективно следва да се определи първоначален „строг” режим на изтърпяване,
съгласно чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, респективно в изпълнение на указанията на чл.60, ал.1 от същия
закон.
Според настоящият съдебен състав, така определения размер на наложените
две кумулативни наказания е достатъчно разумен, с оглед възрастта на дееца и
възможността същият да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в
бъдеще поведението си, а също така тези санкции биха въздействали възпитателно
и предупредително и спрямо другите членове на обществото, поради което, Съдът
намира, че с налагането на тези наказания ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК. В този смисъл, налагането на по-висок размер на двете
наказания /над средния/, както предложи прокурора, не би съответствало на
тежестта на деянието и обществената му опасност, както и на характеристиките на
дееца, нито на имотното му състояние /по отношение на наказанието глоба/,
поради което определяне на двете наказания в по-висок размер не би било
обосновано с обстоятелствата по делото, описани по-горе в изложението.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените
разноски в хода на съдебното производство за изготвяне на експертиза, възлизащи
на сумата от 87.18 лв./осемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, която
сума следва да бъде платена от него по сметка на РС- гр.Стара Загора, в полза
бюджета на съдебната власт.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: