Р Е
Ш Е Н
И Е №260021
гр.Кюстендил, 25.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№103/2020г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на С. С. З., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез пълномощника адв.Р.М. от АК-София, против решение
№1050/16.12.2019г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1641 по
описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото
решение КнРС е осъдил С. С. З., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.С.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ в с.Г., общ.Трекляно,
обл.Кюстендил, сума в размер на 1500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
страдания, страх, притеснения и усложнения в здравословното състояние,
причинени й на 04.09.2018г., когато ответницата се заканила с убийство на
ищцата – престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което се признала
за виновна и е налице одобрено споразумение по НОХД №695/2019г. на КнРС, ведно със законната лихва от датата
на деянието – 04.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до пълния предявен размер от 5000.00 лева е оставил без уважение
исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Със същото решение съдът е
присъдил и разноски на страните.
Постановеното
от РС – Кюстендил решение се обжалва в частта, в която жалбоподателката З. е
била осъдена да заплати на С. обезщетение в размер над 500 лева до присъдените
1 500 лева, като се твърди, че в тази част решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира се
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за
горницата над 500.00 лева до присъдената сума.
Във
въззивната жалба се сочи, че КнРС не е съобразил тежестта, характера и
продължителността на неблагоприятните последици за пострадалата, както и
конкретните обстоятелства, при които е било извършено деянието, поради което е
определил несправедливо висок размер на обезщетението.
Жалбоподателката
заявява, че не оспорва факта, че е извършила противоправно деяние, съставляващо
престъпление, за което е била осъдена с влязла в сила присъда, че ищцата по
иска е претърпяла вреди, както и, че е налице причинно-следствена връзка между
деянието и вредите. Поддържа обаче, че присъденият размер на обезщетението за
претърпените вреди е завишен съобразно вложения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
обществен критерий за справедливост и прави оплакване, че в конкретния случай
съдът не е съобразил, че ищцата не е получила тежки физически и психически
увреждания на здравето и живота й, не са възникнали затруднения при изпълнение
на ежедневните й функции и дейности и здравословното й състояние понастоящем е
напълно възстановено. Претърпени били единствено психически болки и страдания - негативни психически изживявания с
кратковременен ефект и обратим характер. Жалбоподателката счита, че справедливо
спрямо претърпените вреди би било обезщетение в размер на 500.00 лева.
Претендира разноски.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Н.С.,
чрез пълномощника адв.Сл.С., в който се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба и се моли потвърждаване на решението на районния съд в
обжалваната му част. Според въззиваемата, направените от първоинстанционния съд
изводи са обосновани и законосъобразни, формирани след задълбочено обсъждане на
всички доказателства по делото, тъй като изживените в резултат на поведението
на З. негативни емоции са били с висок интензитет и са влошили психичното и
физичното й здравословно състояние за продължителен период от време, което е
наложило посещение при лекар-психиатър и прилагане на медикаментозно лечение.
Счита се, че при съобразяване на обективните показатели, определящи понятието
за справедливост на обезщетението и отчитане на данните по делото за настъпила
остра реакция на стрес, тревожност и чувство за застрашеност следва да се
приеме, че сумата от 1 500 лева представлява справедливо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Претендират се разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният
състав, след като взе предвид, че оплакванията в жалбата не касаят правилността
на установената по делото от РС-Кюстендил фактическа обстановка и, като
съобрази, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, приема за
установени следните факти:
НОХД
№695/2019г. по описа на КнРС е приключило с определение за одобряване на
сключено споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, с което С.С.З.
е била призната за виновна в това, че на 04.09.2018г. в с.Габрешевци,
общ.Трекляно се е заканила с убийство на Н.С.С. от гр.Перник, като е насочила
срещу нея газов пистолет „Blow-M-06”, кал.9 мм и
отправила думите „Ще убия стопанката, кучето и внучето“ и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му (предизвикало остра стресова
реакция с последващо разстройство в адаптацията, страх и чувство на
застрашеност, с последваща очаквана тревожност) у С. – престъпление по чл.144
ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.54 от НК на З. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на осн.
чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години.
От експертно
заключение №1061 от 03.05.2017г. на МБАЛ „Р. А.“ АД – Перник, епикриза от
Клиника по неврология и медицина на съня от 17.01.2016г. към Болница Токуда –
София, епикриза от Кардиологичното отделение към същата болница към 2010г.,
както и 2 бр. медицински рецепти с назначено медикаментозно лечение, е
установено, че към датата на деянието Н.С. е страдала от заболявания – хронична
исхемична болест на сърцето, артериална хипертония, миокарден инфаркт, сърдечна
недостатъчност, кардиална астма.
От показания
на разпитани свидетели е установено, че С. е изживяла силна уплаха в следствие
на инцидента, имала е нарушения в съня, последващ страх да напуска дома си
сама, потърсила е медицинска помощ и е приемала успокоителни медикаменти.
От прието
заключение по комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза,
изготвено от д-р В.Р. и д-р С.М. се е установило, че при инцидента на
04.09.2018г., в присъствието на внука й, у ищцата е възникнала остра реакция на
стрес с последващо разстройство в адаптацията и посттравматичен синдром на
тревожност, които представлявали психични разстройства от групата на
реактивните психични заболявания и по своята същност се квалифицирали като
„временно разстройство за здравето, неопасно за живота“; след инцидента и към
момента на освидетелстването на ищцата, у последната все още са налице симптоми
на тревожно очакване и чувство за застрашеност, избягващо поведение и влошено
качество на живот /страх да остава сама в дома си/, като това се дължало именно
на инцидента от 04.09.2018г., който по интензивността си бил годен да
предизвика психотравма с травмена фиксация, капсулация и затруднено
преодоляване, преработване и редефиниране на страховете свързани с обекта на
закана.
При тези
факти, КнРС приел наличие на всички предпоставки на деликтната отговорност и
прилагайки правилото на чл.300 от ГПК намерил за доказано, че на посочената
дата С.З. е извършила противоправно деяние и е причинила на Н.С. вреди,
изразяващи се във възникнала остра реакция на стрес с последващо разстройство в
адаптацията и посттравматичен синдром на тревожност, намиращи се в
причинно–следствена връзка с противоправното поведение на ответницата.
Преценявайки
размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД,
съдът е отчел установените по делото факти – че към настоящия момент няма риск
ищцата да развие по-тежко психично разстройство, а наличните страдания нямат
характеристиката на същинска психична болест, която качествено да промени годността
й за ориентация, оценка на действителността, контрол и защита; че увреждането
може да се квалифицира като „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“; че независимо от това присъствието на внука й по време на инцидента е
създало у С. допълнителен стрес и
засилване на тревожността от непосредствеността на действията на ответницата,
както и, че предвид естеството на деянието, съставляващо престъпление и
засягащо личността на пострадалата с оглед заявеното намерение за извършване на
посегателство спрямо телесния й интегритет. Отчитайки посоченото и доказаното
състояние на притеснение и тревожност, неудобство и емоционален дискомфорт,
съдът е приел, че справедлив размер на обезщетението е сума в размер на
1 500 лева. За тази сума искът е уважен и отхвърлен за разликата над нея
до претендираните 5 000 лева. Върху стойността на обезщетението е
присъдена и законна лихва от датата на деянието – 04.09.2018г., до
окончателното изплащане. Присъдени са и разноски в полза на двете страни.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Според съда,
решението, в обжалваната му част, е правилно, поради следното:
Между
страните няма спор относно фактите по делото, както и относно наличието на
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на З. за вредите,
настъпили в резултат на противоправното деяние, съставляващо престъпление, за
което е налице влязла в сила присъда, която – от своя страна, по силата на
предписанието на чл.300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не са спорни пред
въззивния съд, а и е доказано естеството на претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствената им обусловеност от извършеното деяние.
Предмет на
въззивната проверка следва да бъдат изводите на първостепенния съд относно
размера на справедливото парично обезщетение за претърпените вреди.
За
определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на С. неимуществени
вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на
справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните
обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените
болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав,
като взе предвид естеството на
причинените, вследствие на извършеното престъпление неимуществени вреди на
въззиваемата - уплаха, стрес,
тревожност, избягващо поведение и влошено качество на живот; продължителността на болките и
страданията след инцидента – и понастоящем има следи от безпокойство и страх,
както и като отчете конкретните
обстоятелства на причиняване на увреждането – насочване на огнестрелно
оръжие срещу нея и внука й със закана за
убийство и реална уплаха от възможността да бъде изпълнена, по свое вътрешно
убеждение счита, че определеното от районния съд обезщетение представлява
напълно справедлив еквивалент на претърпените от С. страдания. По-малка от
присъдената сума не би била достатъчна да възмезди пострадалата за претърпените
от нея вреди, тъй като би била несъразмеримо малка спрямо техния характер и
интензитет.
Налага се
извод, че правните изводи на въззивния съд напълно съвпадат с тези на
първостепенния такъв, което налага потвърждаване на решението в обжалваната му
част.
3. Относно разноските:
Разноските,
които КРС е присъдил, с оглед правилността на решението не следва да бъдат
коригирани.
С оглед
изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателката не се следват разноски, а
сторените от нея такива остават за нейна сметка.
На
въззиваемата се дължат разноските, направени от нея. Същите са такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1050/16.12.2019г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1641 по
описа за 2019г. на същия съд, в частта,
в която С. С. З., с ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на Н.С.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ в с.Габрешевци, общ.Трекляно,
обл.Кюстендил, сума в размер над 500 лева до присъдените
1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи страдания, страх, притеснения и усложнения
в здравословното състояние, причинени й на 04.09.2018г., когато ответницата се
заканила с убийство на ищцата – престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което се признала за виновна и е налице одобрено споразумение по НОХД
№695/2019г. на КнРС, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 04.09.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА С. С.З., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.С.С.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ в с.Г., общ.Трекляно,
обл.Кюстендил, сума в размер на 150.00
лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.