РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100101381 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове от М. А. А., ЕГН
********** от ****, съдебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев№4,
полуетаж4, офис4-адв. Николай Димитров-АК-Шумен срещу ЗД Бул инс АД,
ЕИК831830482, със седалище гр. София, бул. Джеймс Баучер№87, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 11.08.2022г. в с. Кошарица, в.з. Чолакова чешма, на кръстовището на ул.
Черно море пред хотел Арките, от водача Садък Фикретов Садъков при
управлението на лек автомобил марка Тойота, модел Корола Версо,
ДК№*****, както и сумата в размер на 3929,04лева, представляваща
причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 19.09.2022г. /датата на
уведомяване на застрахователя с извънсъдебни претенции/ до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.08.2022г. ищцата е пътувала
като пътник на задната седалка в лек автомобил Мерцедес, модел Ц200ЦДИ,
1
рег.№**** , като управляваният от водача С.С. автомобил е отнел
предимството на МПС, рег.№**** , управлявано от К.М.П.. Посочва се, че с
действията си водачът на лек автомобил Тойота, модел Корола Версо,
ДК№*****, е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ЗДвП, като на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство не е пропуснал МПС, което се движи по път с предимство.
Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП пострадалата е получила
фрактура-луксацио артикулацио коксе синистри, невропраксия нервус
ишиадикус, наличие на хипестезия по депматом L4-5, отслабена екстензия на
ляво ходило и пръсти, множество рани и натъртвания по цялото тяло. Ищцата
излага, че непосредствено след инцидента е настанена за оперативно лечение
в УМБАЛ Бургас, където са извършени оперативни процедури с голям обем и
сложност на таза и долния крайник-закрита репозиция чрез възстановяване на
конгруентност на ТБС, поставена голяма скоба на ляв долен крайник, поради
хематом и разкъсване на мускулна маса на външни ротатори е извършена
резекция на сухожилия, поставени 2К игли и проведена остеосинтезна
процедура. Твърди, че на 22.08.2022г. е изписана от УМБАЛ Бургас и
лечението е продължило в домашни условия, продължава да се лекува и да
провежда физиотерапия и рехабилитация и да пие медикаменти към
предявяване на исковата молба, проведени й са множество амбулаторни
прегледи. Позовава се на влошено здравословно и емоционално състояние,
придружено с чести кризи и паник-атаки. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Възразява, че по делото не е доказан механизма на ПТП, както и
по какъв начин са настъпили твърдените увреждания на ищцата. Оспорват се
всички елементи от състава на гражданския деликт, в това число
противоправното и виновно поведение на водача Садъков. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като посочва, че
по време на ПТП е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва иска
за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва като неоснователен и
недоказан иска за имуществени вреди. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
По правната квалификация и допустимостта на иска.
2
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл.45 от ЗЗД, които са допустими предвид изтичането на
рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение от 10.01.2024г. по НОХД№11 по описа на
РС-Несебър .за 2024г. на основание чл. 382, ал.7 от НПК е одобрено
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което
обвиняемият Садък Фикретов Садъков се признава за виновен за това, че на
11.08.2022г., около 2,30часа в с. Кошарица, във вилна зона Чолакова чешма,
на ул. Черно море, пред апартаментен комплекс Арките при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“,
с рег. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
25, ал. 1 и чл. 37, ал.3 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесни
повреди на повече от едно лица, сред които посрадалата М. А. А., на която
причинил две средни телесни повреди, изразяващи се в разместване на лява
тазобрена става, довело до трайно затруднение в движението на ляв долен
крайник за срок от 8-10 месеца и счупване на задна стена на ацетабулум,
довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок от една
година- престъпление по чл. 343а, ал.3, . б“а“ вр.ал.1 вр. чл. 342, ал.1 от НК
вр. чл. 25, ал.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП.
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от одобреното
споразумение на наказателния съд, приравнено по правни последици на
влязла в сила присъда по силата на чл. 383 от НПК относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число по
отношение на всички съставомерни признаци и елементи от състава на
престъплението, описани в споразумението по НОХД№11по описа на РС-
Несебър за 2024г. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление,
като по задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо са
решени въпросите в присъдата относно нарушаване на разпоредбите на чл.
25, ал.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП от водача Садъков, съгласно които водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
3
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и водач на
пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път.
Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно
всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, както и по
отношение на противоправните последици, включени в квалифициращия
състав на престъпление, поради това може да се противопостави на всички по
отношение на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са
участвали в наказателното производство като страни.
Не е спорно по делото, че пострадалата А. е пътувала като пътник на
задна дясна седалка по време на инцидента, като непосредствено след
процесното ПТП е била откарана в Отделението по ортопедия и
травматология към УМБАЛ-Бургас.
Съгласно приложената епикриза ИЗ№15524, находяща се на стр.33-36
по делото, ищцата е приета за лечение на 11.08.2022г. и изписана на
22.08.2022 с поставена окончателна диагноза „фрактура луксация на лява
тазобедрена става и невропраксия на нервус ишиадикус“ Извършени са две
операции съгласно оперативни протоколи от 11.08.2022г. и 17.08.2022г. под
обща анастезия: безкръвна репозиция на луксирана тазобедрена става под
рентгенов контрол и поставяне на директна екстензия и под обща
интубационна анесетзия кръвна репозиция на фрактура на лява тазобедрена
става и поставяне на метална остеосинтеза с плака, отстраняване на хематом в
областта на тазобедрена става, възстановени разкъсвания на мускулите-
външни ротатори. Констатирано е, че нервът ишиадикус е със запазена цялост
и е преразтегнат, като следоперативният период е протекъл под антибиотична
4
защита и е проведена антитромботична профилактика.
Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска
епикриза представлява официален документ, изготвен от длъжностни лица, в
кръга на службата им и удостоверява факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което има обвързваща съда материална
доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице,
както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно
значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1504/2011 г./
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелката Г.Х.-майка на ищцата, посочва, че след инцидента пострадалата
е била в шок, стресирана и уплашена. Излага, че дъщеря й е била със счупен
таз и засегнат седалищен нерв, като след изписването й от болницата
лекарите са казали, че не следва да се движи. Според свидетелката ищцата е
спазвала два месеца постелен режим, като е била на памперси, след това
ползвала инвалидна количка, не искала да стъпва на крака си, постоянно
плачела и по-късно в продължение на осем месеца се предвижвала с
патерици. Провеждана й е рехабилитация вкъщи, заради засегнатия нерв е
приемала лекарства в продължение на 5-6 месеца и са й поставяни инжекции.
Към разпита на свидетелката, проведен в о.с.з. на 29.03.2024г., А. продължава
да куца, не е възстановена и й предстои нова операция по махане на
имплантите. От показанията на свид. Х. се установява, че след катастрофата
ищцата не излиза от къщи, постоянно стои затворена, не иска да контактува с
близки и приятели, не може да работи и изпитва страх да се вози в лек
автомобил.
Свидетелят Ю. Г., който живее в едно домакинство с ищцата, обяснява,
че след инцидента е посетил пострадалата в УМБАЛ Бургас. Твърди, че А. е
била в много лошо състояние, изплашена и неадекватна, получила е рани от
залежаването. Поддържа, че лекарите не са й давали два месеца да стъпва и е
била на легли, постепенно е раздвижвана вкъщи от рехабилитатор, след това
са я водили с инвалидна количка на рехабилитация, като е последвал период
на предвижване с патерици. Свидетелят Г. потвърждава изнесеното от свид.
Х., че ищцата продължава да накуцва поради плаката или засегнатия нерв,
както и, че емоционалното й състояние е влошено.
5
Съдът кредитира така обсъдените гласни доказателства, като не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
Според приетото по делото заключение на вещото лице Б. Т. по
назначената съдебна авто-техническа експертиза
Безспорно се установява от назначените по делото авто-техническа и
медицинска експертиза, че лек автомобил марка Тойота, модел Карло Версо
рег.№**** ВМНР, е фабрично оборудван с обезопасителни колани на задните
седалки, като по време на ПТП пострадалата като пътник на дясна задна
седалка е била без поставен обезопасителен колан. Според вещото лице Т.
телесните увреждания на ищцата са получени вътре в автомобила като са
настъпили от удар в интериорните части. В случай, че ищцата е била с
предпазен колан би се задържало тялото й към седалката и ограничили или
предотвратили телесните увреждания вследствие деформациите на предна
лява врата в посока вътрешността на купето на автомобила.
Според вещото лице Х. Х. в историята на заболяването на М. А. липсват
данни от коланна травма, като претърпяното травматично увреждане-
фрактура-луксация на тазобедрена става е получено чрез флексия /сгъване/ на
колянна става при директен удар на капачката в твърд тъп предмет/предна
седалка/, при което силата се предава по оста на бедрена кост и бедрената
глава отчупва парче от ацетабулема.
Видно от заключението, поддържано от вещото лице Х., вследствие на
процесното ПТП пострадалата А. е получила фрактура луксация на лява
тазобедрена става и невропраксия на нервус ишиадикус, като директната
екстензия приковава пострадалия на легло принудително положение на гръб и
обслужването е невъзможно. Полученото травматично увреждане изисква
продължително време, не по-малко от 3 месеца ползване на помощни
средства без натоварване на засегнатия крайник. Не са налице усложнения в
следоперативния период, който е протекъл гладко. Проведена е
рехабилитация в болница Медика Русе в периода 26.10.2022г.-02.11.2022г.
При прегледа на пострадалата от вещото лице Х., проведен на
08.03.2024г., са констатирани груб оперативен цикатрис около 20 см. в
областта на тазобедрена става. Вещото лице е посочило, че са възстановени
движенията на лява тазобедрена става и дорзифлексията на ляво ходило.
Въпреки, че ищцата накуцва и провлачва ляво ходило, от вещото лице е
6
дадена прогноза за пълно възстановяване
Установява се от заключението на вещото лице Б. С. по назначената
съдебно-психологическа експертиза, че ищцата е преживяла остра стресова
реакция. По време на интервюто с вещото лице пострадалата е демонстрирала
емоционална дистантност , не е споделила за критична промяна в
личностното или социалното функциониране.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше установено, че водачът на застрахования при ответника
автомобил, за който е сключена застраховка гражданска отговорност,
виновно е допуснал ПТП като е извършил виновно нарушение на правилата
за движение по чл. 25, ал.1 и чл.37, ал.3, вследствие на което е причинил по
непредпазливост на две средни телесни повреди, изразяващи се в разместване
на лява тазобрена става, довело до трайно затруднение в движението на ляв
долен крайник за срок от 8-10 месеца и счупване на задна стена на
ацетабулум, довело до трайно затруднение на движението на снагата за срок
от една година.
Ответникът е поел договорно задължение да заплати обезщетение на
всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалата, както и налице ли е съпричиняване, с
оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищцата телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалата и
икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в размер на 60 000 лева в полза на
ищцата би репарирало в пълна степен причинените й неимуществени вреди
вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че получените
7
травматични увреждания са трайно затруднили движението на тялото и
снагата на ищцата за срок около една година, която към датата на инцидента е
била в млада и активна възраст на 20 години. При определяне размера на
обезщетението съдът отчете, че при прегледа от вещото лице Х. пострадалата
има голям оперативен белег, който й създава допълнително неудобство, като
й предстои още една операция по изваждане на метална остеосинтеза. Към
приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция, въпреки,
че се предвижва самостоятелно и е налице прогноза за пълно възстановяване,
пострадалата все още има нарушена походка и накуцва. От събраните по
делото гласни доказателства се установиха и претърпени негативни
емоционални преживявания в причинна връзка с инцидента като затваряне
вкъщи, социална изолация, притеснения да се вози в автомобил
На основание чл. 52 от ЗЗД, като отчита принципа на справедливостта,
съдът счита, че в полза на пострадалата М. А. следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 60 000лева. Тази сума би репарирала адекватно
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, причинени както от
физическите болки, така и от психическите негативни преживявания в
резултат от инцидента. БОС взе предвид цялостната негативна промяна в
качеството на живот на пострадалата, в това число преживените неудобства
от инцидента във връзка с временната невъзможност да работи и да
извършва нормални физически дейности.
Посоченият размер на обезщетение съдът намира за съобразен с
конкретните икономически условия и нивата на застрахователното покритие
към релевантния момент за определяне на обезщетението - датата на деликта
11.08.2022г.
БОС приема за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по следните
съображения:
Безспорно се доказа по делото, че М. А. е пътувала като пътник на задна
дясна седалка, като автомобилът е бил оборудван с фабричен триточков
обезопасителен колан на задните седалки. Установи се от заключението на
вещото лице Т., че в случай, че ищцата е била с предпазен колан би се
задържало тялото й към седалката и ограничили или предотвратили
телесните увреждания вследствие деформациите на предна лява врата в
8
посока вътрешността на купето на автомобила.
Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на
увредената, която с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносните последици. БОС определя степента й на съпричиняване на 1/3.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени
вреди е частично основателен, като в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
40 000 лева.
За горницата над посочения размер до предявения размер от 100 000 лева
искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По делото са представени фактури за извършени разходи от ищцата за
медицински изделия и услуги на обща стойност 3929,04лева.
Предвид това предявеният иск за имуществени вреди е доказан по
основание и размер, но обезщетението за имуществени вреди следва да се
намали с приетия от съда размер за съпричиняване на вредоносния резултат.
При горните мотиви предявеният иск за имуществени вреди е
основателен до размера от 2619,36 лева, до който следва да бъде уважен, като
за горницата над този размера до предявения размер от 3929,04 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „гражданска отговорност”, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-
ранната дата. В случая ответникът е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на 19.09.2022г. С оглед на това е основателна
акцесорната претенция за лихви върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. Н. Д. от САК сумата от 2000 лева
адвокатско възнаграждение.
БОС съобрази, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото на ЕС, нарушава забраната по член 101, параграф 1
9
ДФЕС, поради което националният съд не следва да я прилага. При липса на
национална правна уредба, непротиворечаща на правото на ЕС, посоченото
възнаграждение следва да бъде определено от съда в справедлив и разумен
размер, при зачитане принципа за пропорционалност, с оглед вида,
количеството и сложността на оказаната безплатна правна помощ на ищцата
Възнаграждението в размер на 2000лева с дължимото върху него ДДС е
съразмерно на държавна такса върху уважената част от исковете по делото.
Съдът при определяне на възнаграждението съобрази, че от процесуалния
представител на ищцата са преупълномощени адвокати, които са взели
активно участие в проведените съдебни заседания.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски като ищцата му
заплати сумата от 7244,20 лева. Възражението за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като е направено под условие в молба от 16.04.2024г. от процесуалния
представител на ищцата. Поискано е възнаграждението да се намали в случай,
че се претендира в размер по-висок от минимума по Наредба №1/2004г., но
същото съответства на минималните размери на адвокатските
възнаграждения в Наредбата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС сумата
в размер на 1704,77 лева върху уважената част от исковете, както и сумата в
размер на 559,81лева възнаграждение на вещото лице С., изплатено от
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
бул. Джеймс Баучер№87, да заплати на М. А. А., ЕГН ********** от ****,
съдебен адрес гр. София, ул. Христо Белчев№4, полуетаж4, офис4-адв.
Николай Димитров-АК-Шумен, сумата в размер на 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на
ПТП, реализирано на 11.08.2022г. в с. Кошарица, в.з. Чолакова чешма, на
кръстовището на ул. Черно море пред хотел Арките, от водача Садък
Фикретов Садъков при управлението на лек автомобил марка Тойота, модел
10
Корола Версо, ДК№*****, както и сумата в размер на 2619,36 лева /две
хиляди шестстотин и деветнадесет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.09.2022г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени и имуществени
вреди за горницата над уважените до предявените размери.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
бул. Джеймс Баучер№87, да заплати на адвокат Николай Димитров от АК-
Шумен сумата в размер на 2000 лева - адвокатско възнаграждение за
безплатно оказаната правна помощ.
ОСЪЖДА М. А. А. да заплати на ЗД Бул инс АД сумата в размер на
7244,20 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД, да заплати по сметка на БОС, в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 1704,77 лева държавна такса върху
уважената част от исковете, както и сумата в размер на 559,81лева, изплатено
възнаграждение на вещото лице Б. С. от бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11