Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 56 /13.02.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд
IV – ти наказателен състав
На единадесети
февруари
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00036 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №2951008
на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на Ю. Б.Р. с ЕГН **********, е наложена
глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Ю. Р., в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че
наложеното административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Д. Д. поддържа и допълва доводите в жалбата, пледира за отмяна на електронния
фиш като незаконосъобразен и за присъждане на сторените от жалбоподателя
разноски в производството – за възнаграждение на адвокат.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен
съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 16.08.2019
г., около 14.25 часа, по път I-6, общ. Перник, в посока към гр.
Радомир, се движело МПС - л.а. “БМВ ***“, с рег. №***. В района на ПВ „Църква“,
км. 86 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№***, насочена към
приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.. На около 300 м.
преди мястото, на което била установена системата за контрол на скоростта, на
пътя имало поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 80
км/ч.. В 14.27 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал
и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител,
работил със системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
При
снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 14.27 часа през
обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като л.а. “БМВ ***“,
с рег. №***, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната зона била
измерена на 105 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – Ю. Б.Р.. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу
него бил издаден електронен фиш серия К, №2951008 на ОД МВР – Перник, с който
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му била
наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След
връчване на електронния фиш жалбоподателят не упражнил правата си по чл.189,
ал.5 и 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол
за използване на АТСС, рег. № 1158р-6677/21.08.2019г., протокол №
2-29-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 22.11.2018 г. на Лаборатория за проверка на СИ
в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013 г., писмо, изх. № 11-00-16/24.01.2020г. на Директор ОПУ – Перник, договор за правна
защита и съдействие и пълномощно от 07.02.2020г., както и писмо, изх. №
11-00-12/24.01.2020г. на Директор ОПУ – Перник,
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, от гледна
точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието
му регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със
Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна. Съгласно
посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни формално
са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно
описанието на нарушението, нарушената норма и приложената
административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ
формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация
на нарушението, пътната структура, при която
същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна
отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата
на л.2 предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.
При описание на нарушението в ЕФ изобщо
не е отразено наличие на пътен знак, въвеждащ конкретно ограничение на
скоростта, от което следва, че приетата квалификация на нарушението именно по
чл.21, ал.2 ЗДвП се явява необоснована. В същото време, санкциите за нарушения,
изразили се в превишаване на разрешената максимална скорост, са установени в разпоредбата на чл.182 от
с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от стойността на
конкретното превишаване на скоростта. В първите две алинеи на разпоредбата
наказанията са диференцирани и с оглед обстоятелството дали превишаването на
скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/,
като в последния случай отговорността е смекчена, с предвидени по-леки
наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния
фиш да съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно
нарушената разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали
превишаването на максимално разрешената скорост е извършено в населено място
или извън него, тъй като това обстоятелство е съществен обективен признак от
състава на административното нарушение и предопределя приложимата санкционна
норма, т.е., една и съща стойност на превишението,
във всяка от двете хипотези предпоставя различна по
тежест отговорност.
В случая, такава изрична констатация се съдържа в ЕФ,
доколкото е посочено, че нарушението, установено чрез АТСС ТFR1 – М”, №632 е
извършено в гр. Перник, път I-6, км.86.
Вписването, че мястото на нарушението е в гр. Перник и че в този участък разрешената
скоростта е била 80 км/ч е в съответствие с обстоятелствата, удостоверени в
съставения протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-4560 от 11.07.2018 г., приет като писмено доказателство. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим
към описаното в него нарушение. Следва
да се отбележи обаче, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 10, ал.3 от
Наредбата, задължаваща контролния орган при работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи протоколът да се
съпровожда със снимка за разположение на уреда, като неразделна част от
официалния документ. В съдържанието на приложения протокол липсва запис снимка
да е направена, такава не е приложена и към преписката, поради което
изискването в чл.10, ал.3 от наредбата не е спазено, с което е нарушен реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата
Извършването на нарушението в пътен участък в
границите на населено място и действащото в участъка ограничение на скоростта
безспорно се установяват и от служебно събраните допълнителни писмени
доказателства. В писмо, изх. №11-00-16/24.01.2020г. на Директор ОПУ Перник е
посочено, че км. 86 на път I-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник,
началото на което е сигнализирано с пътен знак Д11 на км.87+718 /ПВ Даскалово/,
а краят му – с ПЗ Д12 на км.74+150 /ПВ Батановци/. Събраните сведения от
администрацията, стопанисваща пътя, дават информация и за това, че в посочения участък от пътя с ПЗ В26 е разрешена скорост от 80 км/ч.
Изложеното мотивира извод, че установените чрез
събраните доказателствени материали фактически обстоятелства относно мястото на
нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са отразени и
квалифицирани неточно, и с електронния фиш незаконосъобразно на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за
превишаване на разрешена скорост извън населено място. Отсъства
съответствие между отразената фактическа обстановка и вмененото на жалбоподателя административно нарушение.
Констатираното в горния смисъл
противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт, непълното описание на фактическия състав
на нарушението /относно режима на скоростта/, както и отбелязаното
нарушение на реда за използване на АТСС
в конкретния случай, поотделно и в съвкупност представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и ограничават правото на защита на
нарушителя, в частност възможността му да разбере за какво нарушение е наказан,
въз основа на какви факти и каква е правната квалификация на деянието, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е
достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Преквалифициране
на нарушението по чл.182, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП в случая не е
възможно, предвид допуснатите и други нарушения на процесуалните правила, упоменати по-горе.
По разноските:
Искането за присъждане в полза
на жалбоподателя на направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3
от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят Ю. Р. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна
защита и съдействие 07.02.2020г., сключен между него и адв. Д. Д., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото а.н. дело
№00036/2020 г. по описа на ПРС в размер 300 лв., като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отменения
електронен фиш. Същото е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност
за намаляването му.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №2951008 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП на Ю. Б.Р. с адрес ***, с ЕГН **********,
е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на Ю. Б.Р. с адрес ***,
с ЕГН **********, сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството
за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ