№ 1375
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260224/12.04.2022 год.,
постановено по гр. дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е
прието за установено по отношение на въззивника, че ищцата Е. А. Ж. ЕГН **********, с
адрес с. Рудник, общ. Долни чифлик, не дължи на ответника „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”, сумата от 734, 91 лева (седемстотин тридесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща стойността на коригирана,
потребена, неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 29.06.2017
г., за обект с. Рудник, общ. Долни чифлик, клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която е издадена фактура № **********/14.05.2020 г., на основание чл. 124
ал. 1 ГПК;
ІІ. Въззивна жалба от Е. А. Ж. от с. Рудник, общ. Долни чифлик, подадена чрез
процесуален представител срещу Решението № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр.
дело № 7157/2020 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която е отхвърлен за разликата
над 734, 91 лева до пълния претендиран размер от 3279, 72 лева и за периода 30.06.2017 год.
1
– 04.04.2020 год., предявеният от Е. А. Ж. против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс – Е”, отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата Е. А. Ж. от с. Рудник, общ. Долни чифлик не
дължи на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна сумата от 3279,72 лева, представляваща стойността на коригирана, потребена,
неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 год. за обект
на потребление, находящ се в с. Рудник, общ. Долни чифлик, клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която е издадена фактура № **********/14.05.2020 г.
В жалбата на ответника по иска Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила и събрания
в хода на процеса доказателствен материал. Неправилно е прието, че вземането на
ответното дружество към ищцата в размер на сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г.
до 29.06.2017 г. е погасено по давност. Въззивникът навежда, че началният момент, от който
започва да тече давностният срок е момента, в който се поражда правото на кредитора да
заведе иск за защита на правата му, а кога се поражда това право зависи от вида на
правоотношението. При облигационните задължения това право възниква към момента, в
който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа за неговото
плащане. В случай, че не е установена дата, на която задължението следва да се изпълни,
давностният срок, започва да тече от датата на възникването на задължението.
В настоящия случай към 14.06.2016г. давностен срок не е започнал да тече, тъй като
вземането на „Електроразпределение север" АД не е възникнало към тази дата, а е
възникнало на 14.05.2020г., когато ответното дружество е издало процесната фактура №
**********, в която е обективирано вземането му към ищцата. Именно на 14.05.2020. с
издаването на процесната фактура вземането посочено в нея е безспорно установено по
основание и размер, т. е., придобило е качеството ликвидност и една след изтичането на
срока за плащане – 26.05.2020 год., в случай, че не е платено, вземането става и изискуемо.
От този момент за „Електроразпределение Север" АД, като кредитор се поражда правото да
защити вземането си, като предяви иск за заплащането му, респективно от този момент
започва да тече и 5 годишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗС.
Неправилно е прието също, че в случая относно вземането е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в" от ЗЗД. Съгласно цитираната
норма с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Понятието „периодично плащане“ е изяснено по задължителен
за съдилищата начин с Тълкувателно решение № 3/2011 на ОСГТК на ВКС. В разрез с
даденото от ВКС на РБ тълкуване РС-Варна неправилно е приел, че вземането на ответното
дружество е периодично по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, без да съобрази обстоятелството,
че процесното вземане не съдържа нито един от изброените в тълкувателното решение
признаци на понятието. В случая основанието за възникването на вземането е чл. 55, ал. 1 от
2
ПИКЕЕ, която оправомощава оператора на съответната мрежа да начисли измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия, натрупано
в регистри които не са активирани за търговски отчет и не се отчитат при регулярните
месечни отчети. Вземането по чл. 55 от ПИКЕЕ, не представлява задължение за повтарящо
се изпълнение, нито падежът му е предварително известен и определен. Погасяването на
вземане с посоченото основание настъпва с еднократното му плащане. Разпределителното
дружество не издава на потребителите всеки месец фактури на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
По изложените съображения ответникът счита, че решението в атакуваната от него
част е неправилно, настоява да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което и
искът в частта му за сумата от 734, 91 лева за периода 14.06.2016 г. до 29.06.2017 г. да бъде
отхвърлен. Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Е. А. Ж.
– ищец по отрицателния установителен иск, чрез процесуален представител оспорва
жалбата, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тази част.
В жалбата на ищцата Е. Ж. са наведени оплаквания че решението в атакуваната от нея
част е неправилно и незаконосъобразно., постановено е в нарушение на материалния закон и
при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка
и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано.
Твърди се, че нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ, която предвижда възможност операторът на
съответната мрежа да начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, не изключва
необходимостта от установяване, че допълнително начисленото количество енергия е
действително потребено от абоната.
В случая от анализа на събраните по делото доказателства подобен извод, а именно,
че допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта на ищцата е действително
потребено, не може да бъде изведен. Безкритично е възприето заключението на СТЕ на в. л.
инж. Л. Б., че натрупаното количество ел. енергя в регистър 1.8.3 е потребено от обекта на
ищцата, без да бъде съобразено, че същото не почива, а обратно – се опровергава от
останалите, събрани по делото доказателства.
Не е съобразено заключението на СТЕ на в. л. К. М., според което няма данни, от
които да се изведе категоричен извод, че процесният електромер е бил метрологично годен
да измерва доставяните до обекта на ищцата количества ел. енергия.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за
постановяване на друго, с което искът и да бъде уважен в цялост. Претендира присъждане
́
на сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна –
ответник по отрицателния установителен иск, оспорва жалбата, счита решението в
3
обжалваната от ищцата част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание всяка страна, чрез процесуален представител, поддържа жалбата
и оспорва жалбата на насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от Е. А. Ж. от с. Рудник, общ.
Долни чифлик срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”,
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
на основание чл. 124, ал .1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
3279, 72 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода
14.06.2016 год. – 04.04.2020 год. за обект аб. № **********, находящ се в с. Рудник, общ.
Долни чифлик, за която сума е издадена фактура № **********/14.05.2020 год.
В исковата си молба ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. През м. април 2020 год. била уведомена от ответното дружество, че на
04.04.2020 год. служители на ответника са извършили проверка на електромера, измерващ
доставяните до обекта и количества електрическа енергия, за което е съставен констативен
́
протокол, а през месец май 2020 год. била уведомена че има задължение в размер на 3279,
72 лева по фактура № **********/14.05.2020 год.
Ищцата твърди, че не дължи на ответника процесната сума, тъй като допълнително
начисленото количество ел. енергия не е доставено и съответно не е потребено от обекта и
́
на потребление. Твърди се също, че в случая не е ясно дали установените от метрологичната
проверка на БИМ количества ел. енергия, натрупани в невизуализиран регистър на
електромера (СТИ) са измерени от СТИ след монтажа му на обекта на ищцата, тъй като при
монтажа на електромера няма данни какви са показанията му в невизуализираните регистри,
а само в активираните за търговски отчет регистри – за дневна и за нощна тарифи. Твърди се
също, че липсват и данни откога процесният електромер е започнал да отчита част от
енергията в невизуализиран регистър, което обуславя и неприложимостта на нормата на чл.
55 от действащите понастоящем ПИКЕЕ. Наведени са и доводи, че ищцата, в качеството и
́
на потребител, не се е съгласявала потребената от обекта и ел. енергия да се отчита от
́
невизуализиран регистър, при което и отчет на ел. енергия по такъв регистър (в случая в
регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски отчет) съставлява нарушение на договора
и противоречи на чл. 10 и чл. 11 от ПИКЕЕ и на чл. 120, ал.- 4 от ЗЕ. В евентуалност
навежда и възражение за погасяване по давност на вземането, което ответникът претендира
от ищцата, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и постановките на ТР № 3/2011 на ОСГК на ВКС
на РБ.
Настоява искът и да бъде уважен, претендира присъждане на разноски.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва иска. Твърди, че
4
процесната сума се дължи на основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019
год., в сила от 04.05.2019 год. Навежда, че на 04.04.2020 год. е извършена проверка на
средството за измерване, измерващо доставяната до обекта на ищцата ел. енергия, при която
са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За проверката е съставен констативен протокол, който
отговаря на изискванията на ПИКЕЕ. При проверката е констатирано, че в неактивиран за
търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) има натрупано количество ел. енергия.
Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. Метрологичната експертиза на
БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 18 068 кВтч в невизуализиран
регистър 1.8.3 (тарифа Т3), при което и на основание чл. 55 от ПИКЕЕ е начислено
процесното количество ел. енергия за обекта на ищцата, чиято стойност тя дължи на
ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Оспорва и наведеното възражение за
погасяване на вземането на ответното дружество по давност, като счита, че в случая чл. 111,
б. „в“ ЗЗД е неприложим, съответно и постановките на ТР № 3/2011 год. на ОСГК на ВКС
на РБ са неприложими. Счита, че давността в случая започва да тече от издаването на
фактурата за процесната сума, тъй като едва към този момент вземането на ответника е
конкретизирано и е станало ликвидно – установено е по основание и размер.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения
иск и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска,
поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищцата е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в с. Рудник, общ. Долни чифлик, с абонатен № **********, в
качеството си на титуляр на вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС на процесния обект.
От КП № 5100522/04.04.2020 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6617 9985, монтиран на обекта на потребление на ищцата в с.
Рудник, общ. Долни чифлик, с абонатен № **********, при която са снети показанията на
СТИ по следните тарифи: 1.8.1 – 3455 кВтч; 1.8.2 – 12921 кВтч; 1.8.3 – 18068 кВтч; 1.8.4 –
000000 и 1.8.0 – 34 446 квтч.
Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 560283 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на ищцата, която е подписала протокола без
забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична експертиза, материализирана в
5
протокол № 401/07.05.2020 год., при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е
установила външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала
енергия на тарифа 15.08.3 (1.8.3) – 18 068 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Видно е още, че при изследването на електромера е констатирано, че той не „натрупва“
[показания] на нито една от визуализираните тарифи, а вграденият часовник показва час
„02:10“ при реално време „14:51“ и дата „20.02.2025“ – т. 4.5, и т. 4.6 от обсъждания
протокол.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 18068 кВтч за периода 14.06.2016
год.- 04.04.2020 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/14.05.2020 год. за сумата от 3279, 72 лева.
От констативен протокол № 11149167/13.06.2016 год. (л. 54-55 от делото на РС-Варна)
е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата с аб. № ********** е монтиран
електромера с фабричен номер 1114 0216 6617 9985 с нулеви показания по нощна и дневна
тарифи.
От заключението на съдебно – техническата експертиза от 13.11.2020 год., изслушано
в първата инстанция, се установява, че процесният електромер е произведен през 2016 год. и
през същата година е преминал задължителна проверка за метрологична годност в БИМ;
метрологичната му годност е шест години и към дата 04.04.2020 год. метрологичната му
годност не е изтекла. Количеството ел. енергия от 18 068 кВтч „прочетено“ в регистър
1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, но е преминало през
измервателната система на СТИ и след това вследствие на констатирано от БИМ
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, част от
потребеното количество ел. енергия е регистрирано в невизуализирания регистър.
Количеството ел. енергия, натрупано в регистър 1.8.3, е доставено до обекта на ищцата и
съответно – потребено. Начисленото количество ел. енергия от 18068 кВтч е точно
остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период цени по чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ.
В съдебно заседание вещото лице инж. К. М. е пояснил, че хипотетично е възможно
при монтажа на електромера с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, тарифа 1.8.3 да
е с различни показания, но при положение, че при монтажа електромерът е бил нов, не е бил
монтиран на друг обект и съответно не е включван в електрическата мрежа, тази
възможност е изключена.
От заключението на СТЕ от 06.01.2022 год., изслушано в първата инстанция, се
установява следното: Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики, поради наличието на вмешателство в
6
програмата му за параметризация и по-конкретно – в тарифната схема. Количеството
електрическа енергия, остойностено с процесната фактура, е определено след софтуерно
прочитане на регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет.
Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по
методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено през
отчетния период от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата
на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Установява се, че
използваните цени за електроенергия са приравнени с цените за технологични разходи, като
матемарическите изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са
аритметично точни и съобразени с Решенията на утвърдените от КЕВР цени, действащи в
рамките на процесния период. Отчитайки обстоятелството, че електромерът е монтиран нов
на процесния обект на потребление при нулеви показания на първа и втора тарифи и тъй
като преминава задължителна техническа и метрологична проверка, вещото лице заключва,
че показанията в регистъра 1.8.3 не могат да бъдат различни от нулеви към датата на
монтажа на процесното СТИ на обекта на потребление.
В съдебно заседание вещото лице инж. Л. Б. пояснява, че отразеното в протокола от
БИМ обстоятелство, че константата на електормера не може да бъде проверена, е в резултат
на вмешателството в тарифната му схема и при проверката преминалата ел. енергия се е
натрупвала в невизуализиран на дисплея регистър, тъй като е бил в часовата зона, в която е
зададено активирането на третата тарифа. Другите изследвания, които са направени от БИМ
(проверката на точността на електромера при кратковременно включване с отчитане на
импулсите на изхода за проверка – т. 4.3 от протокола за метрологична проверка на БИМ) са
показали, че електромерът е в класа си на точност. Пояснява, че часовникът на електромера
не е свързан със световното часово време и отчетената от БИМ разлика с астрономическото
време не влияе върху метрологичните показатели на електромера и няма нищо общо с
точното измерване на количеството преминала ел. енергия. При установените от
експертизата данни вещото лице е категорично, че метрологичното измерване на
количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е точно.
От заключението на допълнителната СТЕ от 17.03.2022 год., изслушано в първата
инстанция и от изявленията на вещото лице инж. К. М. в съдебно заседание, се установява
следното: Константата на електромера представлява съотношението на броя на импулсите
към количеството ел. енергия, като по време на проверката от БИМ при продължително
включване електромерът не е натрупвал на нито една от визуализираните на дисплея тарифи
– Т1 и Т2, поради което технически не е било възможно да се провери константата.
Електромерът е отчитал точно при кратковременно включване. Установява се още че,
вградените часовници на този тип електромери нямат връзка със световното време, т. е.,
това, което те показват се задава при параметризция или намеса в тарифната схема, при
която на практика се манипулира времето на включване на тарифите, тъй като при
въвеждане на нова тарифа в схемата тя ще „отнема“ част от времето на другите две тарифи.
Според експерта наличието на извод в протокола на БИМ за преминала енергия на тарифа
7
1.8.3 – 18 068 кВтч, която не е визуализирана на дисплея, означава, че това количество е
доставено и потребено. Входът на СТИ е аналогов и без реално преминаваща през
измервателния мост ел. енергия няма отчет (при изправен електромер).
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че невъзможността да се провери
точността на електромера при продължително включване, се дължи на неправомерното
софтуерно вмешателство, в резултат на което при изследването на електромера от БИМ при
продължително включване не се е визуализирал отчет на видимите тарифи. Според вещото
лице, независимо, че експертизата на БИМ не отговаря на въпроса дали електромерът е
изправен, с оглед резултата от изследването за точност при кратковременни импулсни
включвания, може да се заключи, че електромерът е измервал точно и записът в
невизуализираната тарифа е верен.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 54/2012
год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. А според т. 41б на § 1 от ДР на ЗЕ,
„потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем
наименование „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби" АД,
понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2 потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия
за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега
„Енерго-Про Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН България
Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно
с лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в
нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е
предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про
8
Продажби“ АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от крайния снабдител ел. енергия по смисъла на ЗЕ и на ОУ на
ДПЕЕ е собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване на
снабдявания с ел. енергия имот, респ. обект на потребление.
Установено е по делото, че ищцата е титуляр на вещното право на ползване на
процесния имот (обект на потребление), учредено и с договор по нот. акт № 146/1994 год.,
́
при което и същата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ на ДПЕЕ, респ. битов
клиент, който купува ел. енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Установено е също, че
имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа и
ищцата има задължението да заплаща използваната ел. енергия, което обосновава и правния
и интерес от предявяване на иска.
́
С оглед изложеното искът е процесуално допустим, при което и
първоинстанционното решение е процесуално допустимо.
По съществото на иска въззивният съд приема следното:
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила
от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
9
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани
регистри ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият
случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49
ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за
преизчисляване на доставените до обекта на ищцата количества ел. енергия в хипотезата на
чл. 55 ПИКЕЕ. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения
ред, като за това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а
именно – подписан е от съставителя и от самата ищца. В тази връзка следва да се отбележи,
че корекцията на сметката не се основава на единствено на констатациите, вписани в
протокола за извършената на дата 04.04.2020 год. проверка, а и на тези, отразени в
протокола от метрологичната експертиза, в съответствие с изискването на чл. 55, ал. 2
ПИКЕЕ.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, РО Русе Варна, обсъдена
във връзка със заключенията на вещите лица по трите съдебно-технически експертизи, е
установено, че са налице измерени количества ел. енергия от 18068 кВтч в невизуализиран
(неактивиран за търговски отчет) регистър, с оглед на което и е налице хипотезата на чл. 55,
ал. 2 ПИКЕЕ. Що се касае до периода на корекцията, то предвид представения по делото
констативен протокол от 13.06.2016 год., съдът намира, че периодът на корекцията е
определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищцата сумата от 3279, 72 лева.
10
Доводите на ищцата за липса на основание за коригиране на сметката и за ел. енергия
́
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищцата, наведени във въззивната и жалба, че не било установено
́
безспорно, че процесният електромер е измервал точно доставяната до обекта и
́
електрическа енергия, настоящият състав счита за неоснователни.
Установено е по делото, че електромерът е бил в срок на метрологична годност;
установено е също, че невъзможността БИМ да провери един от показателите за точност – т.
нар. „константа“ на електромера, се дължи именно на осъщественото неправомерно
вмешателство в тарифната му схема; установено е също от заключенията на вещите лица по
СТЕ от 06.01.2022 год. и от 17.036.2022 год., че от гледище на метрологичните изисквания
електромерът измерва точно доставените до обекта на ищцата количества електрическа
енергия, с оглед установеното по делото, че изследванията на точността на електромера при
кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка (т. 4.3 от
протокола за метрологична проверка на БИМ) са показали, че електромерът е в класа си на
́
точност.
Изводът за дължимостта на горната сума към ответното дружество налага да се
изследва наведеното от ищцата възражение за погасяване на вземането на ответника по
давност.
Процесното вземане е периодично вземане и спрямо него е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребена електроенергия, а не е за обезщетение за
вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение с извъндоговорен произход,
горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. В този смисъл е и
трайно установената съдебна практика – Решение № 60215/09.12.2021 г. на ВКС по гр. дело
№ 4178/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 99 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. дело № 2615/2021
г., III г. о., ГК и др., според които вземанията за заплащане на цена на потребената
електрическа (вкл. и дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ към оператора на
електроразпределителната мрежа, съобразно нормата на чл. 56, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ) са
11
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност, като наведените от ответника доводи, поддържани и във въззивната му
жалба в обратен смисъл са неоснователни.
При това положение процесното вземане за периода от 14.06.2016 г. г. до 29.06.2017 г.
е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата
молба, с която е предявен отрицателния установителен иск за недължимост на процесната
сума, е подадена на 29.06.2020 г. и с подаването и давността е спряна, съгласно чл. 115, б.
́
„ж“ от ЗЗД (а не е прекъсната, както е приел първоинстанционният съд, доколкото
давността се прекъсва с предявяване на осъдителен или конститутивен иск или с иск по реда
на чл. 422 ГПК, като в последния случай давността се прекъсва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а не и с предявяване на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане).
Стойността на начисленото допълнително количество електроенергия за периода
14.06.2016 г. – 29.06.2020 г., според заключението на първоначалната съдебно-техническа
експертиза, възлиза на 734, 91 лева (30, 12 лева за периода 14.06.2016 г. – 30.06.2016 г.; 540,
75 лева за периода 01.07.2016 г. – 06.04.2017 г. и 164, 04 лева за периода 07.04.2017 г. –
29.06.2017 г., при цена на ден за последния подпериод в размер на 1, 98 лева).
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е частично
основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 734, 91 лева, поради
погасяване на вземането до посочения размер по давност, а в останалата му част – за сумата
от 2544,81 лв. и за периода 30.06.2017 г. – 04.04.2020 г. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно разноските:
При този изход на делото, съобразно отправеното искане и представените
доказателства, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на сумата от 115 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 460 лева е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален
размер.
Възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение от 1332 лева за производството пред настоящата инстанция е основателно.
Делото не се отличава с фактическа или правна сложност; въззивното производство е
приключило е в едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства; по спорните
въпроси е налице трайно установена съдебна практика, както и задължителна такава, поради
което и настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
от 1332 лева за производството пред настоящата инстанция е прекомерно от гледище на
12
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото следва да бъде намалено до установения в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, в редакцията и към момента на сключването
́
на договора за правна помощ, минимален размер от 552 лева, с вкл. ДДС (460 лева без ДДС).
При това положение в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на сумата от 448 лева – съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260224/12.04.2022 год., постановено по гр. дело
№ 7157/2020 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Е”, да
заплати на Е. А. Ж. ЕГН **********, с адрес с. Рудник, общ. Долни чифлик, Варненска
област, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 115 лева (сто и петнадесет лева) – разноски
за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска;
ОСЪЖДА Е. А. Ж. ЕГН **********, с адрес с. Рудник, общ. Долни чифлик,
Варненска област, да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс – Е”, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 448 лева (четиристотин четиридесет и
осем лева) – разноски за настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13