М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД № 4 962/2016г.
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу А.Б.Р. за това, че:
І. в периода от неустановена дата
през месец февруари 2009 г. до 27.04.2009г. в гр.Видин в качеството си на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд гр. Видин – е поискала и приела дар от К.Б.К., който не й се следва
- сумата от 1 000 /хиляда / лева, за да извърши и загдето е извършила други
престъпления във връзка със службата - такова по чл.316, вр. чл.308, ал.1 НК,
за това, че за времето от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в гр.Видин съзнателно
се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на докладчик
от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд -
гр.Видин, по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009
г. по описа на PC-гр.Видин,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
и такова по чл.282, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че в периода от 20.03.2009 г. до
27.04.2009 г. в гр.Видин в качеството си на длъжностно лице, което заема
отговорно служебно положение - съдия в
Районен съд - гр.Видин, нарушила
служебните си задължения, визирани в чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, в
т.1 и т.2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на Председателя на Районен съд - гр. Видин и в т.1, т.3,
т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно
разпределение на делата в Районен съд гр. Видин ”, утвърдени от Административния ръководител -
Председател на PC- гр. Видин, в сила от 10.02.2009г., като взела за
разглеждане и решаване като съдия-докладчик искова молба с вх. № 2802/2009 г.
по описа на Районен съд - гр.Видин, която съгласно програмата за случаен избор
е била разпределена на съдия- докладчик Д.Д. *** и по която впоследствие е
образувано гр.д. № 484/2009
г. по описа на PC-гр.Видин,
с цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда / лева и да набави
облага за другиго - сумата от 1 000 /хиляда / лева за К.Б.К. и от деянието са
настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на
законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно
накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във
функционирането на съдебната система - престъпление
по чл.302, т.1, б. „б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 НК;
ІІ. в периода от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в гр. Видин
в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - съдия в Районен съд -
гр.Видин, нарушила служебните си задължения, визирани в чл.9, ал.1 от Закона за
съдебната власт, в т.1 и т.2 от Заповед №
98/19.06.2006 г. на Председателя на
Районен съд - гр.Видин и в т.1, т.3, т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно разпределение на делата в
Районен съд гр.Видин”, утвърдени от Административния ръководител -
Председател на PC- гр.Видин, в
сила от 10.02.2009 г., като взела за разглеждане и решаване като
съдия-докладчик искова молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд -
гр.Видин, която съгласно програмата за случаен избор е била разпределена на
съдия-докладчик Д.Д. *** и по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на PC-гр.Видин, с
цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда / лева и да набави облага
за другиго - сумата от 1 000 /хиляда / лева за К.Б.К. и от деянието са
настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на
законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно
накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във
функционирането на съдебната система - престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК;
ІІІ.
в периода от 21.01.2009 г. до 23.11.2009
г. в гр.Видин при условията на продължавано престъпление, с шест деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, съзнателно се ползвала от
неистински официални документи - протоколи за избор на докладчик, когато от нея
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва :
l. нa 21.01.2009 г. в гр. Видин съзнателно се ползвала от
неистински официален документ - протокол за избор на докладчик от 21.01.2009 г.
на заявление по чл.417 ГПК с вх. № 528/2009 г., по което впоследствие е
образувано гр.д. № 76/2009 г. по описа на РС- гр. Видин, когато от нея за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност;
2. за времето от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в гр. Видин
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на
докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г., по която
впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на РС - гр. Видин, когато от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
3. за времето от 12.05.2009 г. до 18.06.2009 г. в гр. Видин
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на
докладчик от 12.05.2009 г. на искова молба с вх. № 4281/2009 г., по която
впоследствие е образувано гр.д. №
618/2009 г. по описа на PC-гр.Видин,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
4. за времето от 08.07.2009 г. до 29.07.2009 г. в гр. Видин
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на
докладчик от 08.07.2009 г. на искова молба с вх. № 6141/2009 г., по която
впоследствие е образувано гр.д. №
1088/2009 г. по описа на РС-гр. Видин,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
5. за времето от 11.02.2009 г. до 23.11.2009 г. в гр. Видин
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на
докладчик от 11.02.2009 г. на искова молба с вх. № 1375/2009 г., по която
впоследствие е образувано гр.д. №
217/2009 г. по описа на PC-гр. Видин,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
6. за времето от 15.07.2009 г. до 23.11.2009 г. в гр. Видин
съзнателно се ползвала от неистински официален документ - протокол за избор на
докладчик от 15.07.2009 г. на искова молба с вх. № 6389/2009 г., по която
впоследствие е образувано гр.д. №
1145/2009 г. по описа на РС - гр. Видин,
когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание
на 29.05.2017г., съдът на основание чл.289, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК,
поради изтекла абсолютна давност, е ПРЕКРАТИЛ
наказателното производство, водено срещу подсъдимата А.Б.Р. по обвинението за
извършено от нея престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Определението, като необжалвано, е влязло в сила на 14.06.2017г.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвиненията за извършени от подс. Р.
престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1
от НК и чл.302, т.1, б. „б“, вр. чл.301,
ал.3, вр. ал.1 НК, като застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт. В обстойна пледоария, представителят на държавното
обвинение описва въвеждането на принципа на случайно разпределение на делата
чрез ЗСВ и приложението му в РС Видин, като заключава, че в тригодишен период
подс. Р. в качеството й на съдия го е съблюдавала, като по 16 дела съзнателно
го е нарушила. Прокурорът акцентира върху случая с гр. д. №
484/09 г. по описа на РС Видин, по което приложеният протокол за избор на
докладчик е неистински - не е издаден от компютърната система, защото чрез
системата за случаен избор за съдия-докладчик е определен друг съдия и това е съдия Д.Д.; делото обаче е разгледано
от подсъдимата Р., въпреки че протокол за избор на докладчик представлява копие
на протокол за избор, в който подписът за разпределящ е копие на подписа на
оторизираното лице П.П.; отделно от това е внесена и промяна в текста, като на
входящ № на исковата молба 2802 е посочен номер на операцията по избор 519, а
действителният номер на операцията по избор на документа е 513 – което е обяснимо, тъй като с протокол
от същата дата (20.03.2009 г.) и с номер на операция 519 на подс. Р. е
разпределена искова молба с вх. № 2706, т.е.
действителният протокол от 20.03.2009 г., с който Р. е определена за
докладчик по искова молба с вх. № 2706 е бил използван, като вх.№ 2706 е
променен на 2802 и в този вид е приложен
по гр.д. № 484/09 г., за което не се отнася. Прокурорът се позовава и на
намерените в дома на подс. Р. и в
служебния й кабинет и иззети други протоколи от случаен избор – такива, които
са оригинали и техни сканирани цветни копия, в които са нанесени корекции по
идентичен начин, използвайки идентичен механизъм по описания във връзка с
протокола по гр. дело № 484/2009 г.; копията са отпечатани на мастилено струен
принтер, какъвто в РС Видин не се ползва и в текста им са нанесени корекции,
както и по протокола от вх. № 2802, а подписите положени под тях са цветни
копия на подпис, а не автентични и тези копия са отпечатани на един и същ
принтер като на инкриминирания протокол по гр.д. № 484/09 г., от което
прокурорът прави извод за наличие на съзнание и желание /пряк умисъл/ на подс. Р.
да разгледа и реши гр.д. № 484/09 г. по описа на РС Видин, въпреки че не е била
легитимно избран съдия – докладчик по него, целейки да набави за себе си и св. К.К.
имотна облага.
Позовавайки се на показанията на показанията на св. К.К.,
на св. А.К., на заключението на
компютърно - техническа експертиза и на комплексната експертиза по протокол
№ 12/ДОК-371, на приложените по делото писмени доказателства, вкл. самият
протокол за случаен избор, оригиналът на гр.д. № 484/09 г., договорът за
паричен заем от 23.04.2009 г., нотариално заверената декларация от 11.02.2010
г. и показанията на свидетелката Т.А., която я е заверила, прокурорът намира за
доказани обстоятелствата по предварителната уговорка между подс. Р. и св. К. К.
за тяхното облагодетелстване, свързано с разглеждането на гр.д. № 484/09 г. по
описа на РС Видин и описано в обвинителния акт. Прокурорът отделя особено
внимание в пледоарията си на показанията на св К.К. и съпоставяйки ги с
останалия събран по делото доказателствен материал, който ги подкрепя в
отделните им части, ги намира за достоверни в тяхната цялост, вкл. и
предоставянето на сумата от 1 000 лв. на подс. Р. във връзка с цитираното
гр.д., още повече и установеното, чрез показанията на свидетелите В.И., Е.Г., нейно поведение в деловодството на РС Видин –
да рови по шкафовете и да си взима чужди
дела. В тази аспект и въпреки че единственото доказателство по обвинението за
осъществен от подсъдимата Р. активен подкуп се явяват показанията на св. К. К.,
прокурорът намира обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин, като
набляга на факта, че взаимоотношенията между подс. Р. и св. К. К. /както и с И.Д./
са се влошили поради поведението на самата Р., т.е. фактът на влошени отношения
не следва да бъде третиран в полза на подсъдимата, тъй като никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Прокурорът отделя специално внимание върху дадените от
подс. Р. обяснения и ги намира за недостоверни, израз единствено на правото й
на защита, за които извод черпи аргументи от начина им на депозиране /
прочитането им от подсъдимата и отказът и да отговаря на въпроси/; от противоречието
им с показанията на св. И.Д., на св. В.К., на разпитаните деловодители в РС
Видин и на св. Т.П., на веществените доказателства, установени в дома й и
представляващи сходни факти и
поведението й при извършеното претърсване и изземване в дома й. Представителят
на държавното обвинение заключава, че обясненията на подс. Р. са изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал, не са житейски издържани,
поради което представляват единствено опит за нейното оневиняване, но не и
достоверно доказателствено средство.
По отношение на правната квалификация на установеното
по делото поведение на подс. Р. прокурорът също излага обстойни доводи – че
подс. Р. е имала качеството „длъжностно
лице“, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, тъй като е била съдия в РС Видин;
тя отговаря и на квалифициращия признак
„лице, което заема отговорно служебно положение“,
изводимо от разпоредбата на чл.302, т.1
НК, като същото следва важи и относно повдигнатото й и предявено обвинение
по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото квалифициращия признак е същият; подкупът е квалифициран по ал.3 на чл.301 от НК, тъй като има установена причинно - следствена връзка между него и
престъплението по чл.282 от НК - налице
е изискването на закона за „друго престъпление във връзка със службата“, тъй
като съгласно ППВС № 8/81 г. под „друго престъпление във връзка със службата“
се има предвид всяко престъпление, което длъжностното лице може да извърши при
изпълнение на служебните си задължения, независимо от неговия характер и дали
то е еднакво, по-тежко или по-леко наказуемо от подкупа и е налице е реална
съвкупност между подкупа и длъжностното престъпление / изрично е тълкуването,
че последното може да бъде по чл.282 от НК, стига поведението да се е изразило
в деяние, различно от поискването и получаването на подкупа/.
По отношение престъплението по чл.282 от НК прокурорът
сочи, че в нарушение на служебните си
задължения относно случайния избор и действайки като съдия-докладчик
подсъдимата Р. е взела гражданско дело № 484/2009 г. за разглеждане и решаване;
от него са настъпили значителни вредни последици от неимуществен характер и са свързани са с уронване на авторитета на съда
по смисъла на ППВС № 2/80 г. Последиците са настъпили реално и са значителни,
тъй като извършеното от подсъдимата представлява демонстративно нарушение на един от основните
принцип в организацията на дейност на органите на съдебната власт, който принцип е въведен, за да гарантира
прозрачност и безпристрастност и
равенство на страните пред закона. Това нейно поведение е станало
достояние на неограничен кръг граждани, в т.ч. благодарение и на нотариално
заверената декларация на свидетеля К., на публикациите в местната преса, на
проведените митинги.
Предвид изложеното прокурорът пледира подс. Р. да бъде
призната за виновна по обвиненията за извършени от нея подкуп и длъжностно
престъпление, като за всяко от тях й бъде наложено наказание при условията
на чл. 54 от НК, тъй като не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. От друга
страна, отчитайки изтеклият значителен период от време от датата на деянията до
постановяване на присъдата на първата инстанция, прокурорът предлага да бъде приложен
институтът на чл. 66 от НК, т.е. на подс. Р. да й бъде определено наказание от 3
години „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено по реда на
чл. 66 от НК, като също й бъдат наложени и кумулативно предвидените наказания
„глоба“ и „лишаване от права“ .
Упълномощеният защитник на подс. Р. – адв. М.Т.
пледира за постановяване на присъда, с която подзащитната й бъде оправдана по повдигнатите й обвинения, считайки същите
за несъставомерни и недоказани. В подкрепа на тезата си излага многобройни аргументи,
които обобщени се свеждат до следното:
Първо – доказателствена непълнота на обвинителната
теза и несъответствието й с установения в съдебната практика / с изрично
позоваване на конкретни съдебни решения на ВКС/ доказателствен стандарт по
обвиненията за престъплението подкуп;
Второ – обективна и субективна несъставомерност на
деянията, квалифицирани от обвинението като престъпления по чл.282, ал.2,вр.ал.1 и чл.302, т.1, б. „б“, вр.
чл.301,ал.3, вр.ал.1 от НК:
-Относно обвинението за извършен
подкуп, защитникът счита, че същото страда от конструктивни недостатъци, тъй
като едновременно се твърди, че подзащитната й е поискала и приела дар“ за да извърши и
загдето е извършила други престъпления във връзка със службата“, които обаче е
невъзможно да бъдат в условията на кумулативност – касае се до хипотези, които
законът предвижда в условията на алтернативност; недоказаност на посочените от обвинението факти, тъй като се
основават на единствено на показания на заинтересувани свидетели - И.Д., К. и А. Кузманови – които защитникът
поотделно анализира и заключава, че 1/показанията на свидетеля И.Д. , който е воден от негов личен интерес да дискредитира
съдия Р.; 2/ А.К., който сам е заявил, че е „обединил усилия срещу Р.“ и 3/ К.К.,
който е имал влошени отношения с Р. и е имал финансови задължения към майка й;
и тримата свидетели имат образувани срещу тях дела и досъдебни производства, вкл. и са осъдени,
т.е. имат личен мотив за депозиране на уличаващи подзащитната й показания, изводим от данните за тенденциозното им и негативно отношение към нея; недоказаност на поискването на дар от
подзащитната й, тъй като самият св. К.К. твърди, че не е имал конкретна
уговорка с подс. Р., а е предполагал, че ще поиска „нещо“ и се е
„подразбирало“, че са пари, докато законът изисква демонстрирано желание
от длъжностното лице-субект на престъплението пред съответното лице да му бъде
предоставена определена престация, която не му се дължи, като тази демонстрация
следва да бъде достатъчно ясна, така че
да не остава място за двусмислено тълкуване от страна на лицето, от което се
иска подкупа; по отношение на „приемането“
на дара, адв. Т. сочи, че отново доказателство за този факт са единствено показанията
на св. К.К., които поради изтъкнатите данни за източника на информация, не
следва да бъдат кредитирани; адв. Т. оспорва и доказаността на следващия
елемент от обвинението, че подзащитната й е приела инкриминираната сума, за да извърши конкретни действия, а
именно - взела за разглеждане и решаване
искова молба, за който факт по делото не е събрано нито едно гласно или
писмено доказателство; оспорва твърдението на СГП, че подзащитната й е нарушила
съзнателно принципа на правилата за случайно разпределение, като сочи, че по
делото са представени правила, но те са
качени в системата през 2011г. и липсват данни, че съдиите са били запознати с
тях; относно „решаването“ на делото защитникът излага довод, че липсват
действия на подзащитната й по съществото на делото, а единствено „резолюции“
относно заплащане на такса, за връчване на препис и за прекратяване. Адв. Т.
сочи, че в случая липсва акт от страна
на подзащитната й, посредством който да
е възникнала облага или привилегия в полза на К.К., тъй като тя не е
разглеждала и решавала делото му, а то е било уредено извънсъдебно и
доброволно, на базата на сключен между страните по вземането им договор и извън предмета на гр.д.№ 484/2009г. В тази
насока и адв. Т. съзира противоречия между показанията на св. Н.П. и св. Е.Т. от една страна и тези на св. К.К.
от друга относно заявеното от последния, че подс. Р. е ходила да връчва
нотариална покана, че се е срещала с Е.Т., че първата вноска е била в размер на
400лв. ; на следва място защитникът оспорва правния извод на прокурора, че
подзащитната й е заемала отговорно служебно положение към датата на деянието и сочи,
че съгласно съдебната практика редовия съдия не
е лице, заемащо отговорно служебно положение ; оспорва признака „значителни
вредни последици” и позовавайки се на практика на ВКС намира за недопустимо в
тях се включват и вреди от неимуществен характер; адв. Т. намира, че не е
доказано съзнателно нарушаване на принципа за случайно разпределение на делата
от страна подзащитната й – не са налице доказателства, от които да се
установява, че подзащитната й е интервенирала върху преписки, които не са й
били разпределени по надлежния ред – в тази насока защитникът анализира
показанията на деловодителите в РС – Видин /Г. и И./, които изнасят информация,
че подс.Р. е вземала дела, а не преписки и смята за разколебаващ достоверността
им фактът, че двете свидетелки са изнесли информацията едва след образуването
на проверка в РС – Видин срещу подзащитната й, като счита, че от показанията им
прозира предубеденост и намерение на подс. Р. да бъдат приписани
нарушения, които не е извършила. Нещо повече – адв. Т. намира, че с показанията
си двете свидетелки прикриват собствената си немарливост и нарушаване на
служебните си задължения, тъй като същите са били отговорни за правилната
отчетност на деловодството. Ето защо и защитата намира, че показанията им не следва
да бъдат кредитирани, предвид тяхната предубеденост, респективно
заинтересованост, да дават показания срещу подс.Р. в защита на своите трудови права, правото да
се трудят в институцията, където към 2009г. е имало редица нарушения на ПАС, за
които те носят отговорност. Защитникът заключава, че описаните доказателства,
предвид на техния характер, на липсата на връзка с други обективни
доказателства, на липсата на каквито и да е преки доказателства, не могат в
своята съвкупност да обосноват извод за това, че подс. Р. е извършила деяние по
чл. 302 от НК; счита,че специалните
разузнавателни средства не следва да се обсъждат, тъй като не касаят периода на
обвинението и не допринасят за изясняване на предмета на престъплението, а
обясненията на подзащитната й следва да бъдат да бъдат кредитирани, тъй като са
логични, последователни и подкрепени с доказателства по делото; фактът, че
подзащитната й е отказала да отговаря на въпроси на обвинението и на съда не
може да бъде тълкувано в нейна вреда, тъй като е нейно право да не отговаря на
въпроси, да дава или да не дава обяснения.
-относно
обвинението за извършено престъпление по чл.282 НК, защитата оспорва на първо
място правната рамка на обвинението, считайки, че съгласно т.7 от ППВС №
8/81 г. е налице реална съвкупност между
обвиненията по пункт I и пункт II от обвинителния акт, при което наказателната
отговорност следва да се носи само за обвинението по пункт I, а това по пункт II се поглъща - квалифицираният
подкуп по чл. 301, ал. 3 НК поглъща длъжностното престъпление по чл. 282 от НК,
когато нарушенията на служебните задължения се изразяват в основанието за
получаване на самия подкуп (ТР 72-74-ОСНК), което именно се твърди в обвинителния акт.
На следващо място
защитата счита, че деянието е обективно несъставомерно, тъй като подс. Р. няма
качеството на отговорно длъжностно лице, за което се позовава на аргументите,
изтъкнати по напред в изложението й; оспорва „вземането“ на делото от
подзащитната й, като сочи, че липсват преки
очевидци и въобще доказателства как се е
озовало това дело при подс. Р., нито данни, че е знаела и се е ползвала от
неистински документ. ; оспорва знанието на подзащитната й за наличие на
вътрешни правила за разпределянето на делата в РС – Видин, като сочи, че не са
били сведени до знанието на съдиите и те не са били запознати с тях - нещо повече – установено е, че те са качени
на сайта на РС - Видин едва през 2011 г.; оспорва твърдението, че подзащитната
й е нарушила служебните си задължения, като посочва, че същите са уредени в
раздел V от ЗСВ, но в
случая прокуратурата не е повдигнала
обвинение и не е въвела фактологично твърдение за нарушаването на което и да е
от посочените там задължения; обвинителната теза се позовава на Правила за
случайно разпределение на делата в РС-Видин в сила от 10.02.2009г., както и
Заповед от 2006 г., които нямат нормативен характер, а са от категорията на индивидуалните
административни актове и според чл.61 от АПК следва да бъдат съобщени на всички
лица, чиито права или интереси засягат, за което по делото не са налични данни.
По изложените съображения адв. Т. пледира съдът да
постанови присъда, с която да признаете подзащитната й за невиновна и по двете
повдигнати обвинения и да я оправдае.
Подсъдимата А.Р. се
ползва от правото си да даде обяснение по
повдигнатите й обвинение в хода на съдебното следствие и напълно отрича фактите,
включени в обвинителната теза с изключение на обстоятелството, че e работела като граждански съдия в РС Видин в периода от 1997г.
– 2009г.. Така заявява, че през 2008г. й е било разпределено гр. дело № 917/2008
г. по описа на РС - Видин, по което св. И.Д. предприел опит да ходатайства в
полза на ф-ма „И.“ООД, които опити подсъдимата отклонила и поради което св.Д.
предприел атаки срещу нея с цел да бъде
дискредитирана професионално и личностно, за да се откаже от разглеждането му,
респективно да не постанови съдебен акт. Именно затова и същият депозирал на
15.12.2009г. жалба до Председателя на ОС Враца, по повод на която била
образувана проверка от Комисията по етика към РС Видин, но въпреки това
подсъдимата постановила решение по делото на 10.01.2010г.. След това св. Д. се
свързал със св. К.К., като двамата обединили усилията си, за да продължат компроматната
война срещу нея, започната през декември 2009 г. от Д.; израз на това било
„появяването“ в началото на 02.2010г. на
нотариално заверена декларация от К.К. с
твърдения за осъществен от нея „подкуп“,
статия от И.Д. във в-к „Ние“ организиран
от Д. митинг пред Съдебната палата в гр. Видин; в заключение твърди, че нито
един факт от изнесените от св.Д. не отговаря на истината. Относно
взаимоотношенията си със св. К.К., подс.
Р. заявява, че го познава от средата на 2008 г. във връзка с осъществявана от
покойния й баща авторемонтна дейност ; св. К.К. предложил на бащата на подс. Р.
да му продаде помещение за търговия с авточасти, поради което майката на
подсъдимата предоставила заем на К. , за да довърши ремонта на помещението с
уговорката в едногодишния срок да прехвърли
собствеността на помещението, а при невъзможност - да върне паричната сума. Именно
с тази цел на 10.04.2009 г. бил заверен договор за паричен заем със страни Л.В.Г.-
майка на подс. Р. и св. К. К. за сумата от 12 000 евро. Единствено в тази връзка
подс.Р. контактувала с К. К., като имали съвместни пътувания до Сърбия, където К. твърдял, че има
търговски контакти и предложил осъществяването на преговори; заявява, че не е
взела пари от св. К.К., а показанията на свидетелите И.Д., К.К. и А.К. не
отговарят на истината и са целенасочена лъжа. По отношение на гр. дело №
484/2009 г. по описа на РС Видин подс. Р. сочи, че не е оказвала каквото и да
било съдействие на К.К., а го е администрирала по обичайния за нея начин, по
който администрирала всички новопостъпили искови молби и действията й по това дело са се състояли в
написването на три резолюции - първата, с която е оставила делото без движение
до внасяне на държавна такса за разглеждането му в съда; втората, с която е
указала на осн. чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и доказателствата да се
изпрати на другата страна и третата, с която е прекратила производството по
делото по искане на ищеца К.К.; не е обърнала внимание на подателя на исковата
молба, не е осъществила личен/визуален контакт с него, поради което и не си е
направила отвод. Отрича да е искала и получавала сумата от 1000 лева от К., като счита че са
касае до голословни твърдения на
заинтересован от изхода на делото ми човек, като в подкрепа на тезата си сочи
недобросъвестното му поведение по повод отпуснатия му заем от нейните родители;
при връщането на сумата на 09.07.2010 г. същият й заявил: „Ще прекратя
писанията си срещу теб, ако ми заплатиш сумата от 50 хиляди евра“. Относно
обвинението за извършено длъжностно престъпление, подс. Р. отново оспорва
фактите, въведени с обвинителния акт, като сочи, че е разбрала за въвеждането
през 2006г. на принципа за случайно разпределение на делата от начина, по който започна разпределението на
делата, а също и от специално оборудвано за тази цел помещение,
където започнал да се съхранява сървър на програмата за разпределение на делата;
съдиите в РС Видин не били информирани за настъпилата промяна, както и за
начина, по който се разпределят преписките. В тази насока твърди, че с Правила за
случайно разпределение на делата в РС Видин, в сила от 10.02.2009 г., както и със
Заповед от 2006 г. не е запозната, нито са били оповестени по какъвто и да било
начин , а самата тя се запознала с тях при образуваното дисциплинарно
производство. Подс. Р. описва начина си
на обработването на доклад, което ставала обичайно в канцеларията на съда
(веднъж на ден) но понякога и в кабинета си, след което го връщала в
деловодството на съда. Отрича умишлено да е вземала преписката по гр. дело №
484/2009 г. на РС Видин от деловодството на съда преди или след разпределянето
му, да съм извършвала подмяна на протокола за неговото случайно разпределение с
цел да съдейства на К.К. или на себе си за придобиването на имотна облага. , като твърди, че в този период в РС Видин не
се е спазвал стриктно принципа за случайно разпределение на делата.
В хода на съдебните прения подс. Р. изтъква обстойни
аргументи в подкрепа на невинността си по обвиненията, за които е предадена на
съд, който се припокриват в преимуществената си част с тези на защитника й,
описани по-горе в изложението. По отношение на обвинението за извършен от нея
подкуп, подс. Р. акцентира върху изминалия момент от деянието до огласяването
на този факт от св. К.К., както и
заинтересуваността на свидетеля, за който са били налични и данни, също
да е участвал в осъществяването на престъплението, но не е бил привлечен към
наказателна отговорност; счита, че извън тези „лъжливи“ показания за това
престъпление не са събрани каквито и да било други доказателства. По отношение
на престъплението по чл. 282 от НК подс. Р. преповтаря аргументите, изтъкнати
от защитника й, като допълва, че не е „взела“ или „решила“ гр.д.№ 484/2009г. по
описа на РС Видин, тъй като не е постановила акт по съществото на спора –
дейността й се е изразила в три „резолюции“, без нито една от тях е по
съществото на спора и въобще акт, от който да произтичат благоприятни за св.К.К.
последици. Отправя искане за постановяване на присъда, с която да бъде
оправдана по повдигнатите й обвинения.
В предоставената й последна дума подсъдимата Р. моли да бъде оправдана.
Съдът,след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.Б.Р. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, с висше юридическо образование, разведена, неосъждана,
работи като съдия в РС - Видин, живуща ***,
с ЕГН **********. С добри характеристични данни, майка на детето А.В., родено
на ***г.,
Подс. Р. бил
назначена за съдия в РС – Видин с решение на ВСС, на 15.10.1997 г. встъпила
в длъжност и от 2003г. разглеждала и решавала граждански дела, като към 2009г.
тя била председател на граждански състав при РС – Видин.
С чл. 12а.
(Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) от Закона за съдебната
власт – ЗСВ - ( Обн. ДВ., бр. 59 от 22.08.1994г. , отменен
с &1 от ПЗР ЗСВ - ДВ, бр. 64 от 07.08. 2007г.) бил въведен принципът на
случайния подбор при разпределянето на делата между съдии, прокурори и
следователи. В изпълнение на изискването за случайно разпределение на
делата, председателят на РС - Видин издал Заповед №
98/19.06.2006 г., съгласно която „считано от 20.06.2006 г. гражданските и наказателните дела да се разпределят на принципа на
случайния избор посредством програмата, разработена от ВСС“ , като „гражданските дела да се разпределят от председателя
на PC-Видин, а наказателните от заместник-председателя. При
отсъствие на единия, другият да разпределя и двата вида дела.“
С чл.9, ал.1 от Закон за съдебната власт ( Обн. ДВ бр. 64 от 07.08.2007 г.) случайното
разпределение на делата отново било възведено като основен принцип в дейността
на органите на съдебната власт : „ Разпределението на делата
и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния
подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им“.
В изпълнение на изискването на закона в РС Видин бил
инсталиран одобрения от ВСС програмен продукт за случаен подбор на делата LAW CHOICE на компютрите, ползвани от председателя и заместник –
председателя на съда, като бил оборудван и вътрешен сървър и били издадени „Правила
за случайно разпределение на делата в Районен съд гр. Видин“,
утвърдени от Административния ръководител - председател на РС- гр. Видин св. Д.Д.
, в сила от 10.02.2009 г. Съгласно т.1 от Правилата:
„разпределението на делата в Районен съд гр.Видин се извършва на
принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността
на постъпването им “; т. 3 от Правилата гласяла:“„ Принципът
на случайния подбор при разпределението на делата гарантира прозрачност в
работата на Районен съд гр.Видин, безпристрастността на съда и равенството на
страните “; т.4 от Правилата определяла, че „„Техническата
дейност по определяне на съдия докладчик се извършва от административния
ръководител- председател или от заместника на административния ръководител-
заместник председателя “, а според т.8 от Правилата: „Определеният
съдия-докладчик може да бъде заменен или съдия да бъде изключен от
разпределението след конкретна преценка на обстоятелствата, установяващи
предпоставки за това “.; т.13 от Правилата постановявала, че „За
разпределението се изготвят протоколи на хартиен носител, копие от които се
прилага към съответните дела. Съответствието между номера на регистратурата,
поставен върху входящите документи и номера в протокола за електронно
разпределение се удостоверява с подпис на определения съдия-докладчик върху
протокола за разпределение на делото на принципа на случайния подбор “.
По делото не са събрани данни, че така цитираните Заповед
№ 98/19.06.2006 г. и Правила за случайно разпределение на делата в Районен съд
гр. Видин, в сила от 10.02.2009 г. да са били връчени на
работещите в РС Видин съдии и съдебни служители, нито те да са оповестени по
друг общодостъпен начин. Всички магистрати, работещи в РС Видин обаче научили
за промяната, тъй като по всяко дело и ежедневно се изготвяли и прилагали разпечатани
протоколи от извършения случаен подбор чрез програмния продукт LAW CHOICE. Всеки от съдиите
бил наясно, че определянето му като съдия – докладчик по конкретното дело се
извършвал въз основа на протокол за случаен подбор, приложен по делото и че има
правомощие да разглежда и решава единствено делата, по които е определен за
докладчик.
Фактически разпределението на гражданските дела на
принципа на случайния подбор в PC-Видин се
извършвало по следния начин: с постъпването на исковата молба в регистратурата
на съда, тя получавала входящ номер; след
това се носела на председателя или заместник председателя на съда, който бил
оправомощен да извършва случайното разпределение посредством програмния продукт
LAW CHOICE и
на чиито компютри била инсталирана програмата, т.е. разпределението на исковата
молба (или съответния друг сезиращ съда документ) се извършвало по входящия номер
от регистратурата; непосредствено след извършването на избора, протоколът от
случайния избор се разпечатвал на лазерен принтер в кабинета на
лицето, което извършвало самият избор - председателя или заместник председателя
на съда; върху разпечатания протокол ( в който били обективирани данни за дата и час на избора, номерът на
конкретната операция, лицето, извършило избора, номерът на документа, който се
разпределя и името на избрания съдия ) разпределящият полагал подпис; подписаният
протокол се прикачал към исковата молба; след това наборът от документи, вкл. и
протоколът от случайния избор се
докладвали на определения докладчик; по разпореждане на определения съдия - докладчик исковата молба се връщала в деловодството и едва
тогава получавала номер на дело; след като делото получело номер, то се
описвало в описната книга, в нея се
посочвали номера на делото и името на определения съдия – докладчик. Разпределянето на преписките по входящи номера се извършвало на
практика съобразно поредността на докладването им на лицето, извършващо
разпределението, поради което било възможно да се получи така, че преписка с по-
малък входящ номер да бъде разпределена с операция с по-голям номер.
При
така описания процес по определяне на съдия – докладчик и тъй като обичайно веднъж
на ден св. П.П. - зам. председател на PC –
Видин извършвал разпределението на гражданските дела, а при негово отсъствие
това правел председателя на съда – св. Д.Д., съществувал времеви период, в
който преписките се съхранявали в гражданските деловодства на съда ( те били
две) с протоколите от случайния избор, но преди да бъдат образувани граждански
дела, заведени в описните книги на съда. Подс. Р., възползвайки се от времевия
интервал между разпределянето на преписката и образуването на делото, влизала в
деловодството на РС – Видин, в което работели деловодителите св. Е. Г. и св. В.И.
и взимала оттам папки с преписки, които не били разпределени на нея. Тя била
единственият съдия в съда, който процедирал по този начин, но деловодителите не
възразявали на това нейно поведение поради
магистратското качество на подс. Р.. По някои от взетите от нея преписки подс. Р.
подменяла истинския протокол за избор на докладчик с друг такъв - неистински, според данните в който тя самата
привидно е определена за докладчик по това дело. По –късно подс.Р. връщала
преписката, въз основа на която впоследствие било образувано гражданско дело на
неин доклад, което тя разглеждала и решавала.
През есента на 2008 г. св.К.К. се запознал с подс. Р.,
като постепенно между двамата се установили интимни отношения. В хода на
техните отношения подс. Р. често споделяла със св.К. К., че може винаги да
вземе и да реши дадено дело, без значение дали е било разпределено на нея. На
неустановена дата през месец февруари 2009 г. в гр. Видин св.К. К. в разговор с
подс.Р. споменал, че отдавна ( в началото на 90-те години на миналия век) бил
предоставил в заем на св. Н. П. сумата
от 400 - 600 германски марки, като и до този момент парите не му били върнати,
но при консултация с адвокат последният му казал, че вземането е погасено по
давност. Тогава подс.Р. му казала, че „може да уреди въпроса“, като му указала
да претендира 1000 евро, включващи лихви
за изминалия период. По указания на подс. Р., св. Н.П. бил поканен от св. К.К. с нотариална
покана от 23.02.2009г. , връчена на с.д., да се яви на 09.03.2009г. в 15.00ч. в
нотариалната кантора на нотариус А.А. ***, за да му заплати сумата от 1 000
евро, която преди това К. му е предоставил в заем. На посочените дата и час св.
Н.П. не се явил пред нотариус А.А., поради което последният съставил
констативен протокол за това обстоятелство. След което и отново по указания на
подс. Р., св. К. К. подал исковата молба
за вземането пред РС Видин.
Исковата молба на св. К. К. против св. Н.П. с цена на
иска 1 000 евро, представляващи предоставен от ищеца на ответника заем била
заведена на 20.03.2009 г. в деловодството на РС - Видин с входящ номер 2802 от
2009 г. Също на 20.03.2009 г. бил извършен случайният избор на докладчик
посредством програмата за случайно разпределение на делата LAW CHOICE, като докладчик по преписка вх. №
2802/2009г. бил определен съдия Д.Д.. След извършването на избора, бил
разпечатан на хартиен носител протокол, удостоверяващ това обстоятелство, а
именно - извършеният избор и определеният на случаен принцип съдия-докладчик по
вх. № 2802/2009 г. по описа на РС - Видин. Протоколът за избор на докладчик
носел освен дата, още и час, който час показвал момента, в който е направен
изборът. Разпечатаният на хартиен носител протокол бил подписан от
оторизираното за целта лице ( в случая това бил св. П.П., заместник председател
на PC- Видин) и поставен най-отгоре на комплекта с
документи по преписка с вх. № 2802/2009 г. На същата дата, веднага след
разпределението, но преди вх. № 2802 да бъде докладван на определения
съдия-докладчик, подс. А.Р. взела от деловодството папката с исковата молба на св.
К. К., вътре в която най-отгоре се намирал истинският протокол за избор на
докладчик и подменила протокола, като вместо оригиналният, съгласно който за
докладчик бил определен съдия Д.Д., сложила цветно ксерокопие на протокол от
20.03.2009 г., според който привидно тя била определена за докладчик. За
издател на протокола се сочел св. П.П.. Според архива на програмата LAW CHOICE операцията
по избор на съдия Д.Д. била под пореден номер 513, а протоколът, който определял
подс. Р. като съдия-докладчик по вх. № 2802 бил с пореден номер на избора 519. Последният отговарял
на действително разпределено на нея гражданско дело по преписка вх. № 2706, а не на исковата молба с вх. № 2802. По този начин при евентуална
проверка за съответствие, такова би било налично между номерата на избора и на
входящия номер на преписката. От друга страна, деловодителите в РС Видин, след
като документите получели номер на дело,
не следели за съответствие между входящия номер от регистратурата и входящия номер, посочен в протокола по избор
на докладчик, респ. с номера на делото. Именно
поради тази причина, в използвания от подс. Р. неистински протокол бил записан
друг входящ номер, на който отговаряло друго дело, което реално било
разпределено на нея. Подмененият от подс. Р. по преписка с вх. № 2802/2009 г.
протокол по избор на докладчик представлявал цветно копие от мастиленоструен
принтер, който бил изготвен чрез система от компютър -скенер-
мастиленоструен принтер и програма за обработка на изображения; за разлика от него, истинските протоколи за
избор на докладчик в РС-Видин се отпечатвали на монохроматичен лазерен
принтер. Подписът върху протокола за избор на докладчик по вх. № 2802, който
определял подс. Р. като докладчик, бил копие на подписа на същото лице – св. П.П..
В този протокол от избор на докладчик по преписка вх. № 2802/2009 г. било
образувано гр.д. № 484/2009г. по описа на РС Видин, което подс. А.Р.
разглеждала и решила като съдия-докладчик, независимо от факта, че не тя, а
друг съдия, бил определен за съдия- докладчик, съобразно програмния продукт LAW CHOICE. Разглеждането
на делото от страна на подс.Р. в качеството й на съдия-докладчик по гр.д. №
484/09 г. по опис на Районен съд - гр.Видин продължило в периода от 20.03.2009
г., от която дата е протокола за избор на докладчик, който я определял като
привиден докладчик по делото до 27.04.2009 г., когато подс. Р. в качеството си
на съдия-докладчик по делото саморъчно - върху молба от ищеца К.К. за
прекратяване на делото - постановила определение за прекратяване на
производството на основание чл.232 от ГПК.
В периода на висящност на делото, синът на ответника Н.П.
- св.Е. Н., се свързал със св.К.К., като
изявил желание да плати от името на баща си получения от последния заем, но разсрочено
и на няколко вноски. Св.К. се съгласил, предвид което между него и св.Е.Н. бил
сключен на 23.04.2009 г. договор за паричен заем , по силата който заемната сума в размер на
1000 евро следвало да бъде върната на заемодателя К.К. на пет
вноски, всяка от които по 400 лева, както следва: първа вноска на 23.04.2009
г., втора най- късно до 25.05.2009 г., трета - до 25.06.2009 г., четвърта - до
25.07.2009 г. и пета вноска - до 25.08.2009
г. С подписването на договора и на същия ден - на 23.04.2009 г. св. Е.Н. предал
на ръка първата вноска в размер на 400
лева, както било уговорено на св.К.К., както и допълнително сумата от 150 лв.,
за които св.К. заявил, че е необходима за прекратяване на делото. Предвид
започналото изпълнение на договора за паричен заем, гр.д. № 484/09 г. по описа
на PC - Видин било прекратено по искане на св.
К. от подс. Р. с определение от 27.04.2009 г. В съответствие с уговореното, св.
Е.Н. изплатил цялото задължение баща си на св. К.К..
Освен по гр.д.
№ 484/09 г. по описа на PC-Видин, подс. Р. по описания по-горе начин – чрез
подменяне на истинския протокол по случаен подбор на съдия – докладчик с
неистински, в който тя фигурирала като такъв, разгледала и решила и следните
граждански дела, подсъдни на РС Видин: № 76/2009 г. (вместо съдия М.С.), № 618/2009 г.( вместо съдия Г.Й.), №
1088/2009 г. ( вместо съдия Т.П.), № 217/2009 г. ( вместо съдия В.К.) и №
1145/2009 г. ( по което в архива на програмата LAW CHOICE от дата 15.07.2009 г. не съществувал запис за
разпределяни дела).
По повод гр.д. № 917/2008 г. по описа на РС Видин,
образувано по исковата молба наД.П.Н.с
фирма „М.-В.89 - Д.Н.“ - гр. Видин и с ответници Държавата, представлявана от
Министъра на МРРБ, Министерство на земеделието и храните, Министъра на
земеделието и фирма „И.“ ООД, представлявана от Н.И.Д.- дъщеря на св. И.Д., у
последния възникнали съмнения относно безпристрастността на подс. Р., която
разглеждала делото. След като подс.Р. отказала да се отведе от разглеждането
му, св. Д. изразил в жалба от 15.12.2009г. до председателя на ОС Видин своите
съмнения за извършени от подс. Р. нарушения и документни престъпления. Жалбата
на св. Д. била изпратена на председателя на РС – Видин ( св.Д. Д.) за проверка
на изнесените в нея данни, който със заповед № 310/17.12.2009г. възложил на
Комисията за професионална етика в РС Видин да извърши проверка на истинността
на твърденията в жалбата. След извършена физическа проверка на образуваните
през 2009г. граждански дела с докладчик подс. Р., Комисията ( в състав св. П.П.,
св.Т. П. и св. Д. Ц.) обективирала в констативен протокол от 22.12.2009г. резултатите от нея и в който протокол били
описани несъответствия по 6 бр. дела между данните в системата LAW CHOICE и приложените по делата протоколи за избор на
докладчик; след постъпил сигнал от служители в канцелариите по граждански дела
в РС Видин, Комисията изготвила и допълнителен констативен протокол от
05.01.2010г. и обобщен такъв от 06.01.2010г. , в който несъответствия били
установени по 10 бр. дела. Комисията със становище до председателя на РС Видин
от 07.01.2010г. приела, че подс. Р. е нарушила Кодекса за етично поведение на
българските магистрати. В РС Видин била
извършена проверка на всички граждански дела за периода от 2008г. до 2009г.,
като не били установени други случаи на неправомерно разпределени дела. По
предложение на председателя на РС Видин, във ВСС било образувано срещу подс. Р.
дисциплинарно дело № 4/2010г., което с определение от 21.06.2010г. било спряно
поради установени данни за наличие на престъпление. С решение на ВСС от
24.01.2013г. подс. Р. била временно отстранена от заеманата от нея магистратска
длъжност.
Междувременно, в края на 2009г.,
отношенията между подс. Р. и св. К.К. се развалили. Преди това, на неустановена
дата през 2009г. двамата решили да
развиват съвместен бизнес, като довършат на общи разноски вече построени
търговски обекти от св. И.Д. и впоследствие поделят наема от отдаваните
търговски площи. За тази цел подс. Р. предоставила на св.К.К. сума в размер на
12 000 евро, а същият издал на името на нейната майка запис на заповед от 10.04.2009
г. за посочената сума с падеж от 1 година.
След развалянето на
близките отношения между подс. Р. и св.К. К., последният бил потърсен от св. И.Д.
и двамата се срещнали. На св. Д. св.К. разказал ( както преди това направил и
пред своя брат), че е дал сума от 1 000 лева на подс. Р. във връзка с
решаването на гр. д. № 484/09 г. по описа на PC-Видин, като по настояване
на св. Д., св. К. К. в нотариално заверена пред св. Т.А. *** действие РС Видин)
декларация потвърдил това обстоятелство. Тази информация станала обществено
достояние на жителите на гр.Видин, вкл. и чрез публикации в местния в-к „Ние“ ( бр.15 от 18-21.02.2010г. и бр.16 от 18-21.02.2010г. статии
със заглавия „Съдът бащиния ли е на А.Р.“ и „ „Дали съдебната система е станала
бизнес за А.Р.“), а пред съдебната палата на РС Видин било организирано
събрание на недоволни граждани от факта, че подс. Р. продължава да правораздава
в техния съдебния район.
По искане на Л.Г.– Ч. ( майка на подс.Р.) бил издаден на 15.05.2010г. от
РС Видин изпълнителен лист въз основа на записа на заповед от 10.04.2009 г. срещу св.К.К. за сумата от
12 000 евро и заведено изп. дело, което след издължаването на св. К.К. на
дълга, било прекратено по искане на взискателя.
В хода на образуваното на 17.10.220111г. наказателно
производство, при проведено процесуално – следствено действие по претърсване на
10.12.2012 г. на жилището, обитавано от
подс. Р. ***, били открити и иззети протоколи за избор на докладчик, според
които подс.Р. е определена за съдия-докладчик по граждански дела, част които протоколи
представлявали цветни копия от мастиленоструен принтер, които са били изготвени
чрез система от компютър-скенер-мастиленоструен принтер и програма за обработка
на изображения и
отпечатани с едно и също печатащо устройство като протоколите, използвани от подс.
Р. по цитираните по-горе в изложението гражданските дела.
Според
заключението на единичната техническа експертиза ( л. л. 4-10 от т.2 на д.п.) информацията за разпределението на гр.дела с
вх. №№ 528 от 21.01.2009г., 1375 от 11.02.2009г., 2802 от 20.03.2009г., 4281 от
12.05.2009г., 6141 от 07.07.2009г. чрез софтуера LAW CHOICE е установена както следва:
дело вх. № 528 от 20.01.2009г.
е разпределено на Т. П., дело вх. № 1375 от
11.02.2009г. е разпределено на В.К., дело вх. №
2802 от 20.03.2009г. е разпределено на Д.Д., дело вх. № 4281 от 12.05.2009г. е
разпределено на Г. Й., дело вх. № 6141 от
07.07.2009г. е разпределено на Т. П.; в програмата за случайно разпределение на
делата LAW CHOICE , внедрена в РС Видин записва
данните в кодиран вид, за тяхната манипулация се изискват специализирани
познания и не е установен нерегламентиран достъп до данните или програмата; в
предоставените за изследване данни и файлове съществуват данни за отпечатване
на протоколите – резултат от програмата LAW CHOICE, внедрена в РС Видин, без
да може да се установи конкретен принтер; не е констатирана информация за
извършен нерегламентиран достъп при извършване на случайното разпределение или
информация за добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни; предвид, че
записаната информация е в цифров вид и е ограничена – съдържа само служебните
папки за работата на програмата, не може еднозначно да се установи липсата или
наличието на добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни.
Според
заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/ДОК-371 ( л. л. 28-34
от т.2 на д.п.) протоколът за избор на
докладчик с дата „20.01.2009“ час „15:46:45 :не е отпечатан по същата
технология и с принтера, използван за отпечатване на протоколите за избор на
докладчик по т.4.2 - 4.5; протоколът за избор на докладчик с дата „20.01.2009“
час „15:46:45: е отпечатан с лазерния принтер, с които са отпечатани
представените като сравнителен материал протоколи за избор на докладчик с
разпределящ „П. П.“ и не са установени признаци за извършени подправки;
протоколите за избор на докладчик по т.4.2 - 4.5 ( с дата „11.02.2009“ час
„15:15:49“, дата „20.03.2009“ час „15:40:38“, дата „12.05.2009“ час „16:16:56“,
дата „08.07.2009“ час „16:01:50“) не са оригинални документи, а цветни копия,
изготвени чрез система от компютър -
скенер – мастилноструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е.
при отпечатването им не са използвани лазерните принтери, от които е представен
сравнителен материал; подписите за разпределящ „П.П.“, изобразени в протоколите
за избор на докладчик с дата „11.02.2009“ час „15:15:49“, дата „20.03.2009“ час
„15:40:38“, дата „12.05.2009“ час „16:16:56“ са копия на подписи на П.П.,
протоколът за разпределящ „ Д.Д.“, изобразен в протокол за избор на докладчик с
дата „08.07.2009“ час „16:01:50“ е копие на подпис на Д.Д..
Според
заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/ДОК-372 ( л. л.
42-45 от т.2 на д.п.) протоколът за
избор на докладчик дата „15.07.2009“ час
„15:48:22“, разпределящ „П.П.“ не е оригинален документ, а цветно копие,
изготвено чрез система от компютър -
скенер – мастилноструен принтер и програма за обработка на изображения, т.е.
при отпечатването му не е използван никой от лазерните принтери, от които е
представен сравнителен материал; подписът за разпределящ „П.П.“, изобразени в
протокол за избор на докладчик с дата „15.07.2009“ час „15:48:22“ е копие на
подпис на П.П..
Според
заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 13/ДОК-480 ( л. л.
13-24 от т.28 на д.п.) , иззетите при претърсването на 10.12.2013г. на жилището
на подс. Р. протоколи за избор на докладчик са: а) с дата „04.03.2008“ час
„11:05:21“, дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, дата „26.02.2008“ час „14:01:22“,
дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ и дата „04.07.2008“ час „13:46:56“ са
отпечатани с едно и също печатащо устройство, но не може да се отговори дали то
е използвано за отпечатване на представения за сравнение протокол за избор на
докладчик; б) протоколите за избор на докладчик
с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“,
дата „25.01.2008“ час „15:27:47“ – 2 бр., дата „10.07.2009“ час „15:23:27“,
дата „25.09.2008“ час „14:59:50“, дата „12.11.2008“ час „15:28:58“, дата
„13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2бр., дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ са
отпечатани с лазерния принтер, с който са отпечатани протоколът за избор на
докладчик с дата „21.01.2009“, изследван т протокол №12/ДОК-371 и представените
като сравнителен материал протоколи за избор на докладчик с разпределящ „П.П.“
в) протоколите за избор на докладчик с
дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „04.07.2008“ час „13:46:56“, дата
„13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“, дата
„04.03.2008“ час „11:05:21“ и дата „11.05.2009“ час „15:22:06“ не са оригинални
документи, а цветни копия, изготвени чрез
система от компютър - скенер – мастилноструен принтер и програма за
обработка на изображения, т.е. при отпечатването им не са използвани лазерните принтери,
от които е представен сравнителен материал; в) протоколът за избор на докладчик
с дата „02.09.2011“ час „16:11:13“ разпределящ „П.П.“ представлява
електрофотографско копие; г) в протоколите за избор на докладчик с дата
„04.03.2008“ час „11:05:21“, дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“
час „15:22:06“, дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, дата „25.01.2008“ час „15:7:47“
-2бр., дата „26.02.2008“ час „14:01:22“, дата „04.03.2008“ час „11:05:21“, дата
„04.07.2008“ час „13:46:56“, дата „10.07.2009“ час „15:23:27“, дата
„25.09.2008“ час „14:59:50“, дата „12.11.2008“ час „15:28:58“, дата
„13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2 бр. и с дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ не са
установени подправки; д) в протоколите за избор на докладчик ( цветни копия) с
дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, дата „11.05.2009“ час „15:22:06“ и дата
„04.03.2008“ час „11:05:21“ е извършена преправка на елементи от текста чрез
използване на система от компютър – скенер – мастилноструен принтер и програма,
която позволява редактиране на сканирани изображения; д) протоколите за избор
на докладчик ( цветни копия) – обекти по т.41, т.4.1.3, т.4.1.4, т.4.2.6, протоколите
за избор на докладчик ( цветни копия) с дати „ 11.02.2009“, „ 20.03.2009“, „ 12.05.2009“ и „ 08.07.2009“, изследвани с протокол №12/ДОК-371 и
протоколът за избор на докладчик ( цветно копие) с дата „ 15.07.2009“,
изследван с протокол №12/ДОК-372, са отпечатани с едно и също печатащо
устройство, различно от мултифункционалното устройство марка Епсон, мод. Офис ВХ300F; е) протоколите за избор на докладчик
( цветни копия) обекти по т.4.7, 4.2.13 са отпечатани с едно и също печатащо
устройство, различно от мултифункционалното устройство марка Епсон, мод. Офис ВХ300F и от посочените в предходната
точка протоколи за избор на докладчик ( цветни копия); е)подписите за
разпределящ „П.П.“ в протоколи за избор на докладчик с дата „11.05.2009“ час
„15:22:06“, с дата „15.01.2008“ час
„15:27:47“ – 2бр., с дата „10.07.2008“
час „15:23:27“, с дата 25.09.2008“ час
„14:59:50“, с дата „12.11.2008“ час
„15:28:58“, с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“ – 2 бр. и с дата „25.09.2008“ час „14:09:50“ са
положени от П.П.; ж) подписите за разпределящ „П.П.“ в протоколи за избор на
докладчик с дата „13.11.2008“ час „15:42:38“, с дата „11.05.2009“ час
„15:22:06“, с дата „02.09.2011“ час „16:11:13“ са копия на подписи на П.П.;
з)подписът за разпределящ „П.П.“ в протокол за избор на съдия докладчик с дата
„13.11.2008“ час „15:42:38“ е негоден за идентифициране; и) подписите за
разпределящ „В.В.“ в протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час
„11:05:21“, с дата „10.04.2007“ час „15:24:33“, с дата „26.02.2008“ час
„14:01:22“, с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ и с дата „04.07.2008“ час
„13:46:56“ са положени от В.В.; й) подписите за разпределящ „В.В.“, изобразени
в протоколите за избор на докладчик с дата „04.03.2008“ час „11:05:21“ ( обект
по т.4.1.1.) , с дата „04.07.2008“ час „13:46:56“( обект по 4.1.3), с дата
„04.03.2008“ час „11:05:21“ ( обект по т.4.2.6.)са копия на подписи на В.В..
Според
заключението на единичната техническа експертиза ( л. л. 35-45 от т.28 на
д.п.) програмата за случайно
разпределение на делата LAW CHOICE, внедрена в РС Видин записва
техническите си дневници ( архив) в кодиран вид и освен това тези файлова са
невидими за обикновените потребители на системата, по който начин програмата е
защитена от манипулации и за да бъде извършена манипулация на архива се изискват специализирани
познания; липсва информация за извършен
нерегламентиран достъп при извършване на случайното разпределение в
техническите дневници а програмата и в самата програма; за достъп до
генерираните еднократни протоколи липсва информация, тъй като тя се съхранява в
потребителските папки на компютъра, на който е ползвана програмата; ; не е
установена информация за добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни
Според
заключението на допълнителната единична техническа експертиза ( л. л. 46-52 от
т.28 на д.п.) архивът на програмата LAW CHOICE, внедрена в РС Видин ,
показва, че протокол за избор на докладчик от 23.12.2008 час 15:46:42 по молба
с рег.№934 е определен съдия А.Р.; протокол за избор на докладчик от 26.09.2008
час 15:46:42 по молба с рег.№ 319 е определен съдия Р.С.; протокол за избор на
докладчик от 27.05.2008 час 13:02:19 по молба с рег.№5015 е определен съдия М.С.;
протокол за избор на докладчик от 25.09.2008 час 14:59:50 по молба с рег.№ 316
е определен съдия А.Р.; протокол за избор на докладчик от 11.12.2008 час
17:30:02 по молба с рег.№857 е определен съдия Н.Н.; протокол за избор на
докладчик от 23.03.2009 час 09:21:40 по молба с рег.№537 е определен съдия Г.Й.;
протокол за избор на докладчик от 10.03.2010 час 16:46:06 по молба с рег.№722 е
определен съдия Р.С.; протокол за избор на докладчик от 16.03.2010 час 15:30:42
по молба с рег.№756 е определен съдия В.В.; протокол за избор на докладчик от
15.05.2010 час 10:59:22 по молба с рег.№506 е определен съдия Н.Н.; протокол за
избор на докладчик от 17.05.2010 час 16:11:19 по молба с рег.№512 е определен
съдия М.С.; USB памет, камуфлирана в химикалка с надпис „Roca“ не съдържа относима към делото информация.
Според
заключението на комплексната (техническа и графическа) експертиза по протокол № 15/ДОК-196 ( л. л.
92-95 от т.33 на д.п.) подписът за разпределящ „П.П.“ в протокол за избор на
докладчик с дата „21.01.2009“ час „15:55:25“ е копие на подписа на П.П.; този
протокол за избор на докладчик не е оригинален документ, а цветно копие, изготвено
чрез система от компютър – скенер – мастилноструен принтер и програма за
обработка на изображения, т.е. при отпечатването му не са използвани лазерните
принтери, от които е предоставен сравнителен материал.
Според
заключението на допълнителната техническа експертиза ( л.л. 102- 1-5 от т.33 на
д.п.) иззетите при обиска на подс. Р. на 13.12.2012г. устройства представляват
външна памет на компютър с USB
интерфейс, съдържанието на които е възпроизведено в оптичен носител тип DVD-R, марка „Maxell“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: обясненията на подс. А.Р., дадени в хода на
съдебното следствие и показанията на св. И.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, св. А.К., дадени в хода на съдебното следствие, св. К.К., дадени в
хода на съдебното следствие и депозираните от него в д.п. на 14.08.2015г. (
л.л. 11-15 от т. 33 на д.п.) в частта относно воденото от него гражданско дело,
постигнатите уговорки с подсъдимата и съответно предадената сума пари, приобщени
на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, св. А.А., дадени в хода на съдебното
следствие и депозираните от него в д.п.
на 01.12.2011г. ( л.л. 130-133 от т. 1 на д.п.), приобщени на осн. чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на св. Т.А., дадени в хода на
съдебното следствие, св. И.Д., дадени в хода на съдебното следствие, св. Е.Т.,
дадени в хода на съдебното следствие, св. В.М., дадени в хода на съдебното
следствие, св. М. Миков, дадени в хода на съдебното следствие, св. Д.Д., дадени
в хода на съдебното следствие, св. В.В., дадени в хода на съдебното следствие,
св. П.П., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него в д.п. на
29.06.2012г. ( л.81 от т. 1 на д.п.) в частта относно констатациите при
извършената проверка, свързани с поведението на подсъдимата Р. ***, приобщени
на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св. В.К. – А., дадени в хода на
съдебното следствие и депозираните от
нея в д.п. на 18.05.2012г. ( л.82 от т. 1 на д.п.) в частта относно проведения
разговор със съдия М.С., със служителя Е.Г. и относно извършената проверка в
деловодството на РС - Видин за съответствие на входящите номера с номерата на
делата, приобщени на осн. чл. 281, ал.5
и ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св. Е.Г., дадени в хода на съдебното следствие и
депозираните от нея в д.п. на 02.03.2012г. ( л.46 от т. 1 на д.п.) в частта
относно непосредствените й възприятия след започване на проверката на дейността
на съдия Р., приобщени на осн. чл. 281, ал.4. вр. ал.1, т.1, пр. 2 от НПК,
показанията на св. В.И., дадени в хода на съдебното следствие, св. А.Й., дадени в хода на съдебното
следствие, св. Д.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, св. М.С., дадени в
хода на съдебното следствие, св. Т.П., дадени в хода на съдебното следствие, св.
Дияна С., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея в д.п. на
12.03.2012г. ( л.л.32-42 от т. 1 на д.п.), приобщени на осн. чл. 281,
ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК, св.П.П., дадени в д.п. на 08.11.2012 г. на л.л. 65 - 68 от том 1 на
д.п., приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.3 от НПК, св. И.А., дадени в
хода на съдебното следствие, св. Н.П., дадени на д.п. на 15.05.2012г. на л.л.
114 – 116 от т.1 на д.п., св.П. М.,
разпитана по делегация на 13.12.2017 г., приобщени на осн. чл. 281, ал.10 от НПК, заключение на компютърно – техническа експертиза ( л.л. 4-10 от т.2 на
д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение на комплексна (
техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/ДОК-371 ( л.л. 28-34 от
т.2 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение на
комплексна ( техническа и графическа) експертиза по протокол № 12/ДОК-372 (
л.л. 42-45 от т.2 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение
на комплексна ( техническа и графическа) експертиза по протокол № 13/ДОК-480 (
л.л. 13-24 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з., заключение
на техническа експертиза (л.л. 35-45 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита
на експерта в с.з., заключение на допълнителна техническа експертиза (л.л.
46-52 от т.28 на д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., заключение
на комплексна ( техническа и графическа) експертиза по протокол № 15/ДОК-196 (
л.л. 92-95 от т.33 на д.п.), потвърдена при разпита на експертите в с.з.,
заключение на допълнителна техническа експертиза ( л.л. 102 – 105 от т.33 на
д.п.), потвърдена при разпита на експерта в с.з., писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване от 23.11.2011г. (
л. 28 от т.1 на д.п.), 2 молби от Л.Г.– Ч. от 08. И 09.07.-2010г. ( л.л. 29-10
от т.1 на д.п.), писмо от 09.11.2012г. от председателя на РС Видин ( л. 48 от
т.2 на д.п.), справка от системен администратор при РС Видин ( л. 49 от т.2 на
д.п.), справки за пътувания на лица – български граждани ( л. л.6- 29 и 47 – 53
от т.5 на д.п.), справка от МВР , ГД „ ГП“ ( л. 31 от т.5 на д.п.), справка №
1376 от НСС, отдел „Криминалистически“( л.55 от т.5 на д.п.), протокол за
доброволно предаване от 15.11.2011г. ( л. 71 от т.5 на д.п.), писмо от РС Видин
от 15.12.2011 ( л. 76 от т.5 на д.п.), писмо от РС Видин от 03.07.2012г. ( л.
78 от т.5 на д.п.), писмо от Камара на частните съдебни изпълнители от
05.12.2011г. с приложения ( л.л. 80 – 82 от т.5 на д.п.), протокол за
доброволно предаване от 04.12.2012г. ( л. 5 от т.6 на д.п.), протоколи за обиск
и изземване и 2 бр. претърсване и изземване от 10.12-2012г. и разпореждания а
одобряването им ( л.л. 29 – 39 от т.6 на д.п.) с приложени фотоалбуми със
снимки ( л. 2 -23 от т. 7 на д.п.), албум за оглед на в.д. от 17.11.2011г. (
л.л. 1 – 2 от т.8 от д.п.), албум със
снимки от документи ( л.л. 4 – 15 от т.8 от д.п.), албум при претърсване и
изземване от 26.02.2013г. ( л.л. 16 – 20
от т.8 от д.п.), кадрова справка ( л.л. 4 – 4 а от т.9 на д.п.), справка от
Сметна палата на РБ с приложена декларации ( л. 3- 25 от т.9 на д.п.), справка
от Служба по вписванията ( л. л.27 – 29 от т.9 на д.п.), протоколи от заседания
на дисциплинарния състав на ВСС по д.д. № 4/2010г. ( л.л. 32 – 41 от т. 11 на
д.п.), копия от документи по гр.д.№
1145/2009г. на РС Видин ( т.13 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 728/2007г.
на РС Видин ( л.л. 1-25 от т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№
1608/2008г. на РС Видин ( л.л. 26-41 от т.14 от д.п.), копия от документи по
гр.д.№ 1609/2008г. на РС Видин ( л.л. 42-54 от т.14 от д.п.), копия от
документи по гр.д.№ 1587/2008г. на РС Видин ( л.л. 55-73 от т.14 от д.п.),
копия от документи по гр.д.№ 615/2009г. на РС Видин ( л.л. 74-109 от т.14 от
д.п.), копия от документи по гр.д.№ 448/2008г. на РС Видин ( л.л. 110 -157 от
т.14 от д.п.), копия от документи по гр.д.№ 447/2008г. на РС Видин ( л.л. 158 -172
от т.14 от д.п.), справки от БТК АД ( л. 4 от т. 15 на д.п.) и от Мобилтел ЕАД ( л.л 7 – 107 от т.15 на д.п.), писмо от РС Видин от
28.11.2011г. ( л. л3-4 от т.16 на д.п.), справка за отпуските на РС Видин (
л.л. 5 – 22 от т.16 на д.п.), Правила за случайно разпределение на делата в РС
Видин ( л.л. 23- 25 от т. 16 на д.п.), заповед от 08.07.2009г. ( л. 26 от т.16
на д.п.), извадки от входящ дневник на РС Видин ( л.л. 28 – 45 от т.16 на д.п.)
, извадки от Азбучник на РС Видин ( л.л.46 – 77 от т.16 на д.п.), справки и
протоколи за избор на докладчик ( л.л. 78 – 1 от т.16 на д.п.), справка за
печатащите устройства, намиращи се в РС Видин през 2009 г. ( л.л. 92 – 93 от
т.16 на д.п.), графици за съдебни заседания и дежурства на съдиите в РС Видин
през 2009г. ( л.л. 94 – 122 от т.16 на д.п.), материали по преписка №
6244/2010г. на отдел „Инспекторат“ към ВКП ( л.л. 6-130 от т. 19 на д.п.), вкл.
покана за доброволно изпълнение (л.л131- 135 от т.19 на д.п.), изпълнителен
лист от 15.05.2010г. ( л.136 от т.19 на д.п.), в-к „Ние“ бр.15 от
15-17.02.2010г. ( л.л. 139 – 140 от т.19 на д.п.), в-к „Ние“ бр.16 от
18-21.02.2010г. ( л. 179 от т.19 на
д.п.) съобщение, молба от К.К. ( л.л. 142-143 от т.19 на д.п.), декларация,
нотариално заверена на 11.02.2010г. от К. К. ( л.160 от т.19 на д.п.), заверени копия от дисциплинарно дело № 4/2010г. на ВСС ( т.20 от
д.п., вкл. Заповед № 7/11.01.2010г. на председателя на РС Видин –л. 178 и Заповед
№ 234/02.10.2009г. на председателя на РС Видин и т.21 от д.п.), справка от Централен депозитар АД (л.2 от т.23
на д.п.), справки от банки ( л. 4- 74 от т. 23 на д.п.), оригинали на протоколи
за избор на докладчик от 27.05.2008г., 25.09.2008г., 11.12.2008г.,
23.03.2009г., 10.03.2010г., 16.03.2010г., 16.03.2010г., 15.05.2010г. и
17.05.2010г. ( л.л. 3-10 от т. 24 на д.п.), копия от материали по гр. д. № 917/2008г. на РС Видин ( л.л. 12 – 231
от т.24 на д.п.), писмо от РС Видин от 21.11.2012г. ( л. 2 на т.25 от д.п.), копия
от материали по гр.д.№ 484/2009г. на РС Видин ( л.л.5-25 от т.25 на д.п.), копия
от материали по гр.д.№ 618/2009г. на РС Видин ( л.л.26-34 от т.25 на д.п.),
копия от материали по гр.д.№ 1088/2009г. на РС Видин ( л.л.35-53 от т.25 на
д.п.), протокол за доброволно предаване от 12.12.2012г. от К.К. ( л. 2 на т. 27
от д.п.), техническа справка № 28/17.12.2012г.с приложения ( л.л. 3-44 на т.27
от д.п.), протоколи за претърсване и изземване и обиск и изземване от
26.02.2013г. и определения на СГС за разрешаването им ( л.л. 63-70 от т. 28 на
д.п.), протокол за доброволно предаване от 26.02.2013г. ( л. 72 от т. 28 на
д.п.), решение на ВСС по протокол 3 от заседание, проведено на 24.01.2013г. (
л.- 137 от т. 28 на д.п.), искови молби и копия от материали по гр.д. №№
363/08г., 1359/08г., 189/08г., 191/08г., 191/08г., 1111/09г., 967/08г. и
1179/08г. по описа на РС Видин ( л.л. 1-130 от т. 29 на д.п.), писмо от ОС
Видин от 04.11.2013г. с приложения ( л.л. 131 – 151 от т.29 на д.п.), писмо от
РС Видин от 08.01.2013г. ( л.л. 3-5 от т. 30 с приложения – л.л. 6- 35 от
с.т.), протоколи за изземване на сравнителен почерков материал – подписи ( л.
36 от т. 30 на д.п.), протокол за предаване на граждански дела от 06.02.2015г.
( л.л. 9 -12 от т. 31 на д.п.), протоколи за вземане на сравнителен материал – почерк и подпис от
26.02.2015г. ( л.л. 45 – 48 от т. 31 на д.п.), постановление на СГП от
22.01.2015г. за връщане на веществено доказателство ( л. л. 87 – 88 от т. 31 на
д.п.), договор за паричен заем от 23.04.2009г. ( л.л. 19 – 20 от т. 33 на
д.п.), протоколи за оглед на веществени доказателства от 07. И 10.09.2015г. с
приложени фотоалбуми ( л.л. 110 – 125 от т. 31 на д.п.), нотариална покана,
разписка и констативен протокол ( л.л. 7-9 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус
А. А. и извадка от регистър ( л. л. 12-113 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус
Т. А. ( л. 16 от т. 34 на д.п.), писмо от нотариус Н. А. ( л. 19 от т.34 на
д.п.), писмо от РС Видин от 10.08.2015г. с приложени материали по ч.гр.д. №
148/2010г. по описа на РС Видин (л.л.2-33 от т. 35 на д.п.), удостоверение за
раждане на дете А.В. ( л. 9 от т. 37 на д.п.), писмо от РС Видин от
05.04.2017г. (л. 247 от съд.дело), писмо от ВСС от 20.04.2017г. ( л. л. 250 –
251 от съд.дело), единен формуляр за атестиране на съдии, прокурора и
следователи и на административни ръководители и заместници на административни ръководители ( л.л. 401- 411
от съд.дело), Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в РС Видин (
л. л. 413 – 417 от съд. дело), правила за разпределение на дела в РС Видин (
л.л. 418 – 419 от съд.дело, разпореждания за определяне на докладчик ( л.л. 420
– 425 от съд.дело), послание декларация от 13.05.2011г. ( л. 426 от съд.дело),
становища и оплакване от А.Р. ( л.л. 427 – 432 и 438 – 439 от съд.дело), молба
от Л.Г.– Ч. до ЧСИ ( л. 433 от съд.дело), споразумение от 09.07.2010г. ( л. 434
от съд.дело), заповед № 358/21.11.2011г. на председателя на РС Видин ( л.437 от
съд.дело), протоколи за полицейско предупреждения от 03.12.2012г.,03.08.2010г. и
24.10.2012г. ( л.л. 440, 441 и 443 от съд.дело), епикриза от Токуда болница
София ( л.л. 445-446 от съд.дело), решение по внчхд № 45/2015г. на ОС Монтана (
л.л. 447 – 450 от съд.дело), решение на
РС Монтана по гр.д.№ 2095/2016г. ( л.л. 451 – 453 от съд.дело), постановление на прокурор от ОП
Монтана от 10.10.2014г. ( л. л.454-455 от съд.дело), решение по гр.д.№
190/2016г. на ОС Враца ( л.л. 456 – 458 от съд.дело), решение по гр.д.№
70658/2014г.на РС Монтана ( л.л. 459 – 461 от съд.дело), протокол от
17.12.2009г. по гр.д.№917/2008г. на РС Враца ( л.462 от съд.дело) , жалба от И.Д. до ИВСС ( л. 463
от съд.дело), свидетелства за съдимост ( л. 112 от т.5 на д.п. и л. 56 от
съд.дело); веществените доказателства по делото - гражданско дело № 1145/2009
г., гражданско дело № 217/2009 г., гражданско дело № 1088/2009 г.,гражданско
дело № 1587/2008 г., гражданско дело/частно/№ 1179/2008 г., гражданско дело №
967/2008г., гражданско дело № 363/2008 г., гражданско дело № 1359/2008г., гражданско
дело № 618/2009 г.,гражданско дело/частно/ № 76/2009г., гражданско дело №
484/2009г., гражданско дело/частно/ № 189/2008г., гражданско дело № 1474/2008г.,
гражданско дело/частно/№ 191/2008г., гражданско дело № 992/2008г., 2 бр. Азбучници
за 2008 г. и 2009 г., описни книги - за 2008 година - 4/четири/ части, за 2009
година -5/пет/ части, входящи дневници - за 2008 година - 4/четири/ части, за 2009 година-3/три/части, запечатан
с лепенка на Национална следствена служба и подписи на експерт, поемни лица и
следовател - прозрачен, найлонов плик, съдържащ документи, съгласно протокол за
претърсване и изземване от 26.02.2013 г., найлонов, прозрачен плик, съдържащ: мобилен телефон марка „НОКИА” IMEI**********, без сим-карта — 1 бр., мобилен телефон марка „НОКИА”
IMEI ********** и сим-карта № **********ВИВАКОМ
- 1 бр., бял, хартиен плик, запечатан със стикер на Национална следствена
служба с подпис на вещо лице от 10.09.2015 г. и надпис: „Обекти 1 и 2 към
експертиза /КТЕ/ по ДП 127/2011 г. по описа на Национална следствена служба”, прозрачен найлонов плик, запечатан със стикер
на Национална следствена служба, с надпис: „Веществено доказателство обект № 1”, Прозрачен найлонов плик, запечатан със
стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обявление за изготвено
решение по гражданско дело № 729/2009 г. обект № 2”, прозрачен найлонов плик,
запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 10”,
съдържащ ксерокопие на лична карта на Е.В.П.а, прозрачен найлонов плик,
запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 11”,
съдържащ лист хартия с текст: „До Районен съд гр. Пазарджик Гражданска колегия,
Първи състав, гр.д.№ 664/2008 г.”, прозрачен найлонов плик, запечатан със
стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 12 - Споразумение
по чл. 99 , ал. 3 от СК между Г. И.М. и Е.В.П.а”, прозрачен найлонов плик,
запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект № 13”,
съдържащ два листа формат А4 захванати с телбод и надпис: „До Районен съд гр.
Видин - искова молба от Г. И.М.” , прозрачен
найлонов плик, запечатан със стикер на Национална следствена служба, с надпис:
„Обект № 14”, съдържащ флаш - памет с надпис:”ROCA”, с вид на автоматични химикалка , прозрачен найлонов
плик, запечатан със стикери на Национална следствена служба, с надпис: „Обект №
2”, съдържащ два листа формат А4 с надпис: „До Районен съд гр. Видин - искова
молба от Д.Л.С.”, плик съдържащ: СД към писмо per. №
640/15.12.2011 г. на PC-Видин, т.5, л.76 - 1 бр.,СД към компютърно-техническа експертиза - 1 бр., 4 бр. СД към КТЕ, СД към писмо peг. №
27800/27.12.2012 г. на БТК АД, СД към писмо peг. №
1697/28.01.2013 г. на М-тел.
При изграждането не изводите си по фактите съдът не
обсъжда множеството събрани в д.п., но неотносими към предмета на делото
писмени доказателства ( напр. копия от документи по гр.д. № 1474/2008г. на РС
Видин ( т.12 от д.п.), като не посочва
дублиращите се такива, както и в цялост
данните, съдържащи се в 6 (шест) тома секретни материали, преимуществено
съдържащи искания, разрешения и протоколи за изготвяне на веществени
доказателствени средства от прилагане на специални разузнавателни средства –
„подслушване“ и „наблюдение“, тъй като същите освен, че обхващат период от
22.11.2012г. до 23.05.2013г. ( т.е. с голяма отдалеченост от инкриминирания) и
не съдържат данни, имащи пряко или косвено отношение към предмета на доказване
по настоящото наказателно производство.
За
обстоятелствата, релевантни за правилния изход на делото, са налице съществени
противоречия в събраните по делото доказателствени средства ( преимуществено
при гласните такива), което налага в съответствие с разпоредбата на чл. 305,
ал.3 от НПК излагането на съображения при
преценка на достоверността им.
По
делото не се оспорва, а напротив – установява еднозначно се от комплекса гласни
и писмени доказателствени средства и способите за събирането и проверката им (
заключенията на комплексните и технически експертизи), цитирани по-горе в
изложението, следните факти:
1. свързани с качеството на съдия в РС Видин на
подс.А.Р. през инкриминирания период;
2. на неистинност на протоколите за избор на
докладчик, въз основа на които са образувани гражданските дела, разгледани от
съдебния състав, председателстван от подс. А.Р., а именно - протокол за избор
на докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на РС
- Видин, по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009
г. по описа на PC - Видин, протокол
за избор на докладчик от 21.01.2009 г. на заявление по чл.417 ГПК с вх. №
528/2009 г., по което впоследствие е образувано гр.д. № 76/2009г., протокол
за избор на докладчик от 20.03.2009 г. на искова молба с вх. № 2802/2009 г., по
която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009 г. по описа на РС Видин, протокол за избор на докладчик
от 12.05.2009 г. на искова молба с вх. № 4281/2009 г., по която впоследствие е
образувано гр.д. № 618/2009 г. по описа на PC .Видин, протокол
за избор на докладчик от 08.07.2009 г. на искова молба с вх. № 6141/2009 г., протокол
за избор на докладчик от 11.02.2009 г. на искова молба с вх. № 1375/2009 г., по
която впоследствие е образувано гр.д. №
217/2009 г. по описа на PC Видин, протокол за избор на докладчик от 15.07.2009 г.
на искова молба с вх. № 6389/2009 г., по която впоследствие е образувано гр.д. № 1145/2009 г. по
описа на РС Видин;
3. на липсата на данни за манипулиране на продукта за
разпределяне на дела, внедрен в РС Видин през 2009г. -LAW CHOICE, в който смисъл заключенията на техническите експертизи ( л.л.
4-10 от т.2 на д.п. и л.л. 35-45 от т.28 на д.п.) се подкрепят от показанията
на разпределящите съдии и свидетели Д. и В., на главния експерт и създател на
продукта св. В.М., на системния администратор в РС Видин св. М.М.; направеното
в обясненията на подсъдимата и в пледоариите на защитата оспорване на този факт
не води до противоречивост на събраната доказателствена съвкупност, която е
еднопосочна – програмата LAW CHOICE
записва данните в кодиран вид, за
тяхната манипулация се изискват специализирани познания, не е установен
нерегламентиран достъп до данните или програмата; не е установена информация за
добавяне, промяна или изтриване на компютърни данни.
4.
на разглеждането на делата, по които подс. Р. е определена за докладчик въз
основа на неистинските документи – протоколи за избор на докладчик, именно от
нея; както и липсата на други установени случаи в РС Видин на неправомерно
разпределени дела;
5. на организацията на работа в
гражданското деловодството към 2009г. в РС Видин и начинът на разпределяне на
делата, за които обстоятелства показанията на деловодителите св. В.И., св. Е.Г., св. А.Й. и св. П.П., на разпределящите съдии
св. Д. и св. В. и редовия такъв св. С. са еднопосочни и последователни при описанието
на процеса по разпределяне на преписките, постъпващи в РС Видин;
6. на извършеното претърсване в дома на подс.Р., при
което са установени и иззети неистински протоколи за избор на докладчик,
отпечатани на същото копирно устройство, на което са били протоколите за избор
на докладчик по гр.д. № 484/2009
г. , гр.д. № 76/2009г., гр.д. № 484/2009 г. ,
гр.д. № 618/2009 г. гр.д. № 217/2009 г.,
гр.д. № 1145/2009 г. – в този смисъл констатациите в протокола за претърсване и
изземване от 10.12.2012 г. не се
оборват от друго събрано по делото доказателство ( а самия протокол, обективиращи извършването им, е с
предвиденото в чл. 129, ал.1 и ал.2 от НПК съдържание, поради което се ползва с предвидената в чл. 131 от НПК
доказателствена сила – за извършването на съответните действия, за реда, по
който са извършени и за събраните доказателства) и б. „д)“ от
заключението на комплексната (техническа
и графическа) експертиза по протокол №
13/ДОК-480, според което част от протоколите за избор на докладчик, намери в дома
на подс.Р. и инкриминираните такива са отпечатани с едно и също печатащо устройство;
7. действията по заплащане на дължимите суми от 12 000
евро от страна на св. К. на майката на подс. Р. и сумата от 2000 лв. – от св. Е.Н.
на св. К., в който смисъл са обясненията на подс. Р., свидетелските показания
на св.К., св. Н. и писмените доказателства
- запис на заповед, договор за паричен заем, изпълнителен лист, искания
за спиране и прекратяване на изп. дело;
8. действията по издаване на Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на РС - Видин и Правила
за случайно разпределение на делата в Районен съд гр.Видин, утвърдени от председател на PC Видин, в сила от 10.02.2009 г. на посочените в
документите дати; в обясненията на подс. Р. е оспорено оповестяването на заповедта
и правилата, като за този факт по делото не е налично противоречие – нито един
от разпитаните магистрати или служители в РС Видин не заяви, че е изрично
запознат с тях, нито има писмени доказателства, удостоверяващи този факт, в
който смисъл и представените от защитата Правила с дата и час „ 16.01.2015, 11:17“, показващи включването
им в базата данни на РС Видин не се оборва от каквото и да било друго
обстоятелство.
9. на необремененото съдебно минало на подс.Р., фактът
на отличната й атестиране в служебно качество, че е майка на детето А.В.,
образуваното дисциплинарно дело № 4/2010г. и временното й отстраняване от
длъжност,в която насока са данните, съдържащи се в свидетелствата за съдимост,
Единен формуляр за атестиране на съдии, прокурора и следователи и на административни
ръководители и заместници на административни
ръководители, удостоверение за раждане № 535371 на Община Видин, протокол от
заседание на дисциплинарен състав при ВСС от 21.06.2010г., решение на ВСС от
24.01.2013г..
Относно останалите включени в
предмета на доказване обстоятелства са налице съществени противоречия в
събраните по делото доказателствени средства, като противостоящи по
информационната си насоченост са обясненията на подс. Р. от една страна и
показанията на св. К.К., св.А.К., св. И.Д., св. В.И. и св. Е.Г., заключенията
на комплексните експертизи и писмените доказателства - от друга.
Пред скоби следва да бъде посочено,че по делото са
събрани множество гласни доказателствени средства за контролни по отношение на
предмета на делото обстоятелства с цел проверка на информационните носители, установяващите
включените в обхвата на доказване факти – наличието на престъпление и участието
на подс. Р. в извършването му.
Разгледани в хронологичен аспект, противоречията на
първо място включват факта на съпътстващите разглеждането гр.д. № 917/2008 г.
на РС Видин извънпроцесуални взаимоотношения между подс. Р. и св. И.Д., по
което съдия – докладчик и председател на съдебния състав е била подс. Р., а
страна по делото – „И.“ ООД, управител и представител на което дружество –
дъщерята на св. И.Д.. Така последният твърди,че по делото подс. Р. е имала личен интерес, който
недвусмислено е заявила и въпреки това е
разгледала и решила делото, докато подс.Р. твърди в обясненията си, че по това
дело св. Д. и е оказал натиск да го реши в негова ( на „И.“ ООД) полза; този
факт е контролен по отношение на настоящото дело, тъй като установяването му е
свързано с фактическите основания за започването на наказателното производство
спрямо подс. Р., тъй като несъмнено св. Д. е „моторът“, задвижил образуването
първоначално на вътрешното разследване в РС Видин, преминало през дисциплинарно
дело пред ВСС и накрая достигнало до наказателното
й преследване. Съдът съобрази при преценката на достоверността на двете групи (
условно обозначени с оглед информационната им насоченост) гласни
доказателствени средства както вътрешната им убедителност, подкрепеност от
останалия доказателствен материал и качествената характеристика на източника на
интересуващата делото информация. И по трите показателя, установени в
практиката като индикатори за достоверност, обясненията на подс.Р. и
показанията на св. Д. не заслужават кредит на доверие – изхождат от
заинтересувано от изхода лице ( както подсъдимата е най- заинтересувана от
благоприятен за нея изход на наказателното производство, така и за св. Д. е
налична информация за заинтересуваност от обвинителната теза и предубеденост
спрямо подс.Р.), данните в гласните информационни източници не се подкрепят от
друго събрано по делото доказателство, а всяка една от изложените версии е
еднакво житейски достоверна, последователна и хронологично подредена, т.е. в
случая съдът е изправен пред ситуация „дума срещу дума“, като свидетелските
показания не изхождат от лице без взаимоотношения с привлеченото към
наказателна отговорност, за да се приемат за достоверни – напротив между св. Д.
и подс.Р. е налице неприязън, обективирана многократно, вкл. и чрез съдебни дела
и сигнали до различни институции, свързани с неправомерно ( противоправно)
поведение на другия. Ето защо и съдът единствено прие, че гр.д. № 917/2008 г.
на РС Видин е поводът за влошаване на взаимоотношенията между подс.Р. и св.Д.,
довели до инициативата на свидетеля посредством сигнали за проверка професионалната
дейност на подс.Р..
На
второ място е налице съществено противоречие между обясненията на подс.Р. и св. К. К. относно характера на
техните взаимоотношения – така подсъдимата обяснява, че те са свързани единствено
с развиваната от баща й дейност и спорадични, докато св. К. К. твърди, че са
имали интимен характер в продължителен период
от време ( от есента на 2008г. до края на 2009г.). Тук проверката на
достоверността на гласните доказателствени средства е в полза на показанията на
св. К.К. въпреки уговорката, че свидетелят е лице заинтересувано от
неблагоприятен за подс. Р. изход на делото – взаимоотношенията им са прекратени
с взаимни имуществени претенции, двамата са отправили един срещу друг обвинения
за извършени посегателства, вкл. и престъпления. Съдът кредитира показанията на
св. К. К. са това обстоятелство, тъй като версията му намира опора и в други
събрани по делото доказателства – както гласни ( показанията на св. И.Д. и св.
А. К., възпроизвеждащи непосредствените си възприятия от тях), така и писмени –
справките за пътувания на лице – български гражданин ( л.л. 6 – 23 от т.5 на
д.п.) , установяващи, че с автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ********,
собственост и управляван от св. К. К., двамата с подс. Р. многократно са
посещавали Р. Сърбия – на 12.12.2008г., на 16.01.2009г., на 06.02.2009г., на
25.04.2009г., на 13.07.2009г., на 09.10.2009г., като показанията на св. К. К.,
че в част от пътуванията заедно с тях е бил и св. И.Д. се подкрепят и от
справката за задграничните му пътувания ( л. л. 47 –53 от т.5 на д.п.) – на 12.12.2008г., на 25.04.2009г. и на
13.07.2009г., като първият път е преминал през ГКПП „Брегово“ с автомобила на
св.К.К., а другите два пъти – като пешеходец. В този смисъл обясненията на
подс. Р. за този факт се оборват от събраната по делото доказателствена
съвкупност, изолирани и опровергани са от другите събрани по делото доказателства,
поради което и съдът не ги кредитира, основавайки изводите си за това
обстоятелство на показанията на св. К. К..
Следващото съществено противоречие
касае гр.д. № 484/09 г. по описа на PC - Видин и
в частност постигнатите уговорки и действията на подс. Р. по поискване и приемане
на сумата от 1 000 лв. във връзка с разглеждането и решаване му в полза на
св. К. К. (обвинението по пункт І от обвинителния акт). Така К.К. в показанията
си свидетелства, че подс.Р. е предприела активни действия по събиране на
вземането му от св. Н.П. – указала му сумата, който да претендира, както и
начина, по които да действа – чрез изпращане на нотариална покана и при липса
на доброволно изпълнение – завеждане на
дело. Подс. Р. категорично отрича тези факти. Съдът за тези обстоятелства прие
за достоверно свидетелстването на К.К., намирайки че се подкрепя косвено от факта
на установените по делото техни близки (интимни) към онзи момент
взаимоотношения; от факта, че вземането е било погасено по давност; от факта,
че св.К.К. е действал без помощта на лице с юридическа подготовка по делото и
не на последно по значение място – от факта, че посредством използването на
неистински протокол за избор на докладчик подс. Р. действително е „взела“ за
разглеждане конкретното дело. В тази им част показанията на св. К. К. са и
житейски достоверни ( сочи, че преди това се е консултирал с адвокат, който му
е заявил, че вземането е погасено по давност и именно намесата на подс.Р. го е
мотивирала да прибегне до действия по събиране на вземането си) и съответни на поредността
от действия с насоченост към реализацията на вземането ( св.К. К. не е имал
какъвто и документ, удостоверяващ задължението на св. Н. П. към него). Ето защо
и съдът прие за достоверни показанията му в тази им част, като не кредитира
обясненията на подс.Р., приемайки ги единствено като израз на правото й на
защита. Най - същественото за правилния изход на настоящото дело е правилното
установяване на обстоятелството дали подс.Р. е поискала и приела от св. К. К. сумата от 1 000 лв. за помощта си при събиране
на вземането му. За този факт отново е налице хипотезата „дума срещу дума“ –
обясненията на подс. Р. срещу показанията на св.К. К., като липсват други
събрани по делото доказателства за установяването му - показанията на св. А. К. (брат на св. К.К.)
и на св. И.Д. са вторични и възпроизвеждат информация, станала им известна от
самия К. К. и обективирана от него и в писмен вид (нотариално заверена
декларация); данните в показанията на св. А. К., че подс.Р. му е заявила да не
бърка секса с бизнеса следва да бъдат преценени както с оглед
заинтересуваността на свидетеля А.К. предвид близките му отношения с неговия
брат, така и влошените такива с подс. Р.
от една страна, а от друга – с информационното им съдържание, обективно разкриващо
единствено проявено от подс. Р. остроумие, което може да се тълкува двояко; данните, че св. К.К. е взел от брат
си св. А. К. сумата от 1 000лв., която да даде на подс. Р. се съдържат
единствено в показанията на двамата свидетели и не е подкрепена от независим
източник на информация, което съпоставено с предубедеността на св. К. К. и св.
А. К., близките им родствени отношения със следващото от това съмнение за възможно
съгласуване на версиите, води до доказаност единствено на обстоятелството, че
такъв заем е получен от св.К.К., но не и за неговото предназначение. В този смисъл данните за поискан и приет
подкуп в показанията на св. К. К. пряко се противопоставят на данните в
обясненията на подс. Р.. Предвид посочената по
- горе предубеденост на св. К.К., липсата на други подкрепящи версията
му доказателства и не на последно място – липсата на житейска достоверност на
изнесената от него версия на събитията ( свидетелят сочи, че в деня след получаването
на първата вноска от сина на длъжника е
взел цялата искана от подс. Р. сума от 1 000 лв. на заем от брат си; характерът
на описаните взаимоотношения с подсъдимата не кореспондира с „подялбата“ на
вземането; св. К. К. заявява, че първата
вноска по плащането е 400 лв. „ и нещо“, докато св. Е.Н. е категоричен, че
сумата е била значително по – висока – 550 лв., като същевременно сочи, че не е
могъл да отдели част от нея за „дела“ на подс. Р.) съдът не прие за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подс. Р. е поискала и приела от св. К. сумата
от 1 000 лв. с оглед съдействието й по събиране на вземането на св. К. К.;
близките ( интимни ) отношения тогава между Р. и К. К. не водят до еднозначен
извод, че използването на неистински документ за определянето й като докладчик
по гр.д. № 484/09 г. по описа на PC – Видин е именно с цел
получаването на сумата от 1 000 лв. – възможна е и интерпретация, че това
е извършено от подсъдимата безкористно, с цел К. К. да получи вземането си
заедно с лихвите. Прилагането на друг /различен доказателствен подход при
оценка на конкретната доказателствена съвкупност би довел до неприемлив за
правото резултат, тъй като на практика ще означава, че единствено по сведения
на лице, за което съществуват съмнения за предубеденост, частично подкрепени от
данни изходящи от негов близък (брат, за когото също са налични такива данни ),
биха били достатъчни за обвиняването ( и евентуалното осъждане) на лице, за
което други доказателства за участието
му в престъплението не са събрани. Подобно
процедиране е в разрез с принципите на доказателственото право и би насърчило
извършването на престъпления против правосъдието.
Следващото съществено противоречие в
доказателствените средства е налично относно факта на поведение на подс. Р.,
способстващо наличието на фактически достъп до преписки, вече разпределени на
конкретен ( различен от нея ) съдия в РС Видин, но преди да бъдат образувани
граждански дела. Така в обясненията си подс. Р. отрича да е взимала „чужди“
дела, докато в показанията на двамата разпитани деловодителя в РС – Видин – св.
В.И. и св. Е.Г. се съдържат противоположна информация. И двамата свидетели
сочат поведение на подс. Р., каквото не е имал друг магистрат от РС Видин –
подсъдимата е влизала в гражданското деловодство и е взимала от там дела и преписки,
които не са били на неин доклад/ разпределени на нея и които след определен
времеви период е връщала отново в деловодството, като преди извършената
вътрешна проверка в РС Видин деловодителите не са следили за съответствието
между входящия номер на документа с вписания в протокола за избор на докладчик.
Тези показания изхождат от лица, за които липсват данни за предубеденост или
заинтересуваност от изхода на делото, еднопосочни са и разкриват преки
възприятия на възпроизвеждащите субекти, поради което съдът изгражда изводите си по
този факт въз основа на тях, приемайки ги за достоверни. В обясненията си подс.
Р. сочи, че поведението й е било обичайно като останалите съдии, които също са
искали „сламки“ ( т.е. типизирани за определен вид дела документи) от деловодството, но и двете свидетелки са
категорични, че при търсенето на „сламки“, нужният на съдията документ е бил
ксерокопиран от тях в самото деловодство и в много редки случаи делото е изнасяно от деловодството, докато подс.
Р. многократно и обичайно е изнасяла от деловодството дела, вкл. и преписки. В
хода на съдебните прения защитата и самата подсъдима правят опит да
дискредитират правдивостта на разказа на св. В.И. и св. Е.Г., сочейки че те са
заинтересувани, тъй като не са изпълнявали добросъвестно служебните си
задължения. Съдът не приема за основателно това възражение, тъй като
деловодителите разказват за събития, случили се през 2009г., в който смисъл
сроковете за ангажиране на дисциплинарната им отговорност са отдавна изтекли ( 1
година от извършването на нарушението – чл. 194, ал.1 от КТ); фактът, че
другите разпитани като свидетели по делото деловодители – А.Й. и П.П. – не
заявяват подобно поведение на подс. Р. също не води до извод за недостоверност
на св.И. и св. Г., тъй като св. Й. и св. П. са работели в друго служебно
помещение, поради което показанията на деловодителите не противостоят едни на
други. Ето защо и съдът отчитайки качествената характеристика на източниците на
доказателства и тяхната вътрешна убедителност, възприе като отговарящи на
обективната истина показанията на св. В.И. и св. Е.Г. и не кредитира показанията на подс. Р. за
това обстоятелство.
На следващо място съдът констатира
съществено противоречие относно факта на авторството на извършване на подмяната
на протоколите за избор на докладчик по гр.д. № 484/09 г., № 76/2009 г., № 618/2009 г., № 1088/2009 г. , № 217/2009 г. и № 1145/2009
г. – всички по описа на ВС Видин.
Противоречието е между обясненията на подс. Р., в които тя отрича да е
извършвала подмяна на истинските с неистински протоколи за избор на докладчик и
комплексът от улики, сочещи, че именно подс. Р. е сторила това, съдържащи се в
експертните заключения, свидетелски показания и писмени и веществени
доказателства. Косвените доказателства за авторството на подс. Р. са следните:
а) установената невъзможност за манипулиране на внедрената в РС Видин система
за случайно разпределение на дела; б) периодът от време между разпределянето на новообразуваните дела посредством
програмата LAW CHOICE, докладването им на определените съдии –
докладчици и вписването на образуваните дела в описните книги, през който
преписките са се намирали в гражданското деловодство на РС Видин; в) фактическата
активност на подс. Р. с насоченост към
достъп до преписки, намиращи се в гражданското деловодство на РС – Видин; г)
сходността на случаите – по всички гр. дела протоколите за избор на докладчик
са подменени с неистински „цветни копия“, по силата на които именно подс. Р. е
разглеждала и решавала далата, въпреки че не тя е била определена за съдия – докладчик по установения ред; д)
установената по гр.д. № 484/09 г. а РС Видин нейна заинтересуваност от
изхода на делото, по което страна е бил св. К. К., с който същата е била в
интимни отношения; е) установените в дома на подс. Р. „цветни копия“ на
протоколи за избор на докладчик, отпечатани на същото копирно устройство, на
което са били отпечатани процесните протоколи за избор на докладчик; ж) липсата
на други неправомерно разгледани гр. дела в РС Видин. Според преценката на съда
събраните по делото многобройни косвени доказателства (положителни и отрицателни факти) водят до несъмнения и категоричен извод за
участието на подс. Р. в подмяната на истинските протоколи за определяне на
докладчик с неистински документи – „цветни копия“, с които се е легитимирала
като оправомощена да разгледа гражданските дела и оборват обясненията й, в
които тя отрича да е извършвала подмяната. Така наличието на мотив ( поне по
едно от тях), възможност, съхранение на подобни ( отпечатани с едно и също
печатащо устройство) в дома й цветни копия,
многобройността и сходността на начина на подмяната на протоколите и
липсата на други подобни случаи в РС Видин, водят до единствено възможния
извод, че именно подс. Р. е лицето, което посредством подмяната на протоколите
за избор на докладчик се е легитимирало като оправомощен съдия – докладчик по
тях. В този смисъл комплекса от улики оборва обясненията на подс. Р., които
съдът приема за недостоверни и израз единствено на правото й на защита, поради
което и в тази им част не ги цени. От друга страна така посочените косвени доказателства
съгласно константната практика на ВКС са от такова естество, че да послужат
като основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг
възможен извод освен възприетия от съда, а именно, че подс. Р. по описания по-горе
начин неправомерно е разгледала и решила гражданските спорове. На първо място
уликите са няколко, а не една. На следващо място направения въз основа на тях
извод е единствено възможния. Всяко косвено доказателство е свързано с основния
факт на делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички
останали, съставлява заедно с тях едно
хармонично цяло и дава основание да се направят категорични изводи относно
основния факт. Поради изложените съображения и доводите на защитата и на самата
подс. Р. за недоказаност на обвинението в тази му част не
са основателни, а съдът прие за категорично установено, че подс. Р. е извършила подмяната на протоколите за избор
на докладчик по цитираните дела.
Съдът не констатира други съществени
противоречия в доказателствените средства относно включените в предмета на
доказване по делото обстоятелства, като в обобщение съдът цени обясненията на
подс. Р. ( извън частите, посочени подробно по-горе в изложението, за които
прие, че са недостоверни), показанията на разпитаните по делото свидетели
относно фактите, включени в предмета на делото ( с изключение на посочената по-горе част от изнесената от
св. К.К. и св. И.Д. информация, за която прие, че не съответства на обективната
действителност), експертите заключения – изцяло, писмените доказателствени
средства и доказателства и веществените доказателства, които подкрепят гласните
такива и способите за събиране и проверка на доказателства.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА СТРАНА:
По пункт І от обвинителния акт, касаещ обвинението за
извършено от подс. А.Р. престъпление по чл.302, т.1, б. „б“, вр. чл.301, ал.3,
вр. ал.1 НК.
Съдът в настоящия си състав прие така посоченото
обвинение за недоказано, като по делото не се установи въобще наличието на извършено
престъпление „подкуп“. Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част по пункт І на
обвинителния акт по категоричен и безспорен начин. Не се установи в хода
на съдебното следствие наличието на изпълнителното деяние на престъплението подкуп от страна на подс.
А.Р. – да е поискала и/или приела от св. К. К. неследващ й се дар – сумата
от 1 000 (хиляда) лева, т.е. налице
е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото – наличието на
престъпление и участието на подсъдимата във вмененото й деяние. От събраните по
делото гласни доказателства – показанията на св. К.К. не е възможно да бъде
направен единствен и категоричен извод, че е осъществен състава на престъпление
по основния състав на чл. 301, ал.1 от
НК от привлеченото към наказателна отговорност лице. Както бе посочено по-горе
в изложението, качествената характеристика – данните за предубеденост и
тенденциозност- на източника на уличаващите
подс. Р. обстоятелства и неподкрепеността на версията, изложена от св. К.К. в
наказателното производство от други доказателства, правят обвинението
недоказано по несъмнен и категоричен начин.
Предвид
недоказаността на обективната страна на престъпния състав на престъплението по чл.302,
т.1, б. „б“, вр. чл.301, ал.3, вр. ал.1 НК следва да бъде приложени последиците, визирани в чл.304 от НПК
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
досежно наличието на престъпление и неговите обективни и субективни признаци.
Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е
доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.
Несъствомерността
на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени
признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което
обсъждането наличието на умисъл у подсъдимата А.Р. е безпредметно.
Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът
оправда изцяло подсъдимата А.Р. по
повдигнато й по пункт І от обвинителния акт обвинение по чл.302, т.1, б. „б“, вр. чл.301,
ал.3, вр. ал.1 НК.
По пункт ІІ от обвинителния акт, касаещ обвинението за
извършено от подс. А.Р. престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подс. А.Р. е
предадена на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че в периода от
20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. в гр.Видин в качеството си на длъжностно лице,
което заема отговорно служебно положение - съдия в
Районен съд - гр.Видин, нарушила
служебните си задължения, визирани в чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, в
т.1 и т.2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - гр.Видин и в т.1, т.3, т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно разпределение на делата в
Районен съд гр.Видин”, утвърдени от Административния ръководител - председател
на PC- гр.Видин, в сила от 10.02.2009
г., като взела за разглеждане и решаване като съдия-докладчик искова молба с
Вх. № 2802/2009 г. по описа на Районен съд - гр.Видин, която съгласно
програмата за случаен избор е била разпределена на съдия-докладчик Д.Д. *** и
по която впоследствие е образувано гр.д. № 484/2009
г. по описа на PC-гр.Видин, с
цел да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда / лева и да набави
облага за другиго - сумата от 1 000 /хиляда / лева за К.Б.К. и от деянието са
настъпили значителни вредни последици, изразяващи се в увреждане на
законосъобразното и нормалното протичане на съдопроизводството, сериозно
накърняване на авторитета на съда и намаляване на доверието на обществото във
функционирането на съдебната система.
Престъплението по чл. 282 от НК
систематически се намира в глава VІІІ „Престъпления против дейността на
държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”,
раздел ІІ „Престъпления по служба” от НК. Престъпленията по служба имат особен субект – лица,
ангажирани в осъществяване на социалното управление, като обект на засягане при
тях са обществените отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния
и обществен апарат във всички сфери на социалното управление, т.е. престъпленията
по служба представляват посегателства върху общи вътрешнослужебни отношения.
Съставът на чл. 282 от НК е общо престъпление
по служба в смисъл, че засяга присъщи на всички ( законодателна, изпълнителна и
съдебна) сфери на управлението вътрешнослужебни отношения и намира приложение единствено при липсата на друго
конкретно престъпление от посочените в НК. Негов субект може да бъде единствено
и само длъжностно лице. От общия характер на престъплението по чл. 282 от НК и полето
на неговата приложимост произтича специфичната правна техника при описанието на
диспозицията на наказателно правната
норма, имаща бланкетен характер. Целта на законодателя е била чрез тази
законодателна техника да обхване разнообразието на бързопроменящите се
обществени отношения, защитавани от престъплението по служба. Именно това е
причината съставът на престъплението по служба, установено в чл.282 от НК, да
се допълва с норми от други закони и подзаконови актове. Като бланкетна
наказателноправна норма, разпоредбата на чл.282 от НК препраща към разпоредби
от закони и подзаконови актове, които определят елементи от състава на
престъплението. В тези нормативни актове следва да се търсят конкретните
задължения и права, чието нарушаване, превишаване или неизпълнение би могло да
доведе до възникване на основанието за наказателната отговорност от извършилия
престъпление. Тези нормативни актове следва да са действащи към момента на
извършеното престъпление, да създават конкретни права и задължения, да са
издадени от компетентен орган и тяхното нарушаване (респективно неизпълнение
или превишаване на създадени от тях права) да е в пряка причинна връзка с настъпилите
вредни последици (по чл.282, ал.2, пр.1 и ал.3 от НК) или с евентуално
възможните такива (чл.282, ал.1 и ал.2, пр.2 от НК), като в настоящия случай и
съгласно внесеното обвинение е налице именно първата хипотеза.
За осъществяването на престъпление по този
текст следва изпълнителното деяние на виновното длъжностно лице да се е
изразило в нарушение или неизпълнение на служебните задължения или превишаване
на властта или правата. Длъжностното лице е нарушило служебните си задължения,
когато е извършило дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата
длъжност. Длъжностното лице не е изпълнило служебните си задължения, когато не
е изпълнило правно задължение, т. е. когато е бездействало по служба.
Длъжностното лице е превишило властта или правата си, когато е излязло извън
рамките на своята компетентност и е осъществило чужди властнически правомощия
или функции. Такава дефиниция на проявленията на изпълнителното деяние на
престъплението се съдържа в задължителните указания на Постановление № 2 на Пленума на ВС за 1980г. На
следващо място за осъществяването на
състава по ал.1 на чл. 282 от НК от обективна страна е необходимо да съществува
реалната възможност от настъпване на немаловажни вредни последици, както и
пряка и непосредствена връзка между поведението на длъжностното лице и
посочената опасност. Вредите могат да бъдат от имуществен или неимуществен
характер ( т. 2 от Постановление № 2 на
Пленума на ВС за 1980г.). От субективна страна съставът на общото длъжностно
престъпление по чл.282 от НК се характеризира с пряк умисъл и специална цел –
длъжностното лице да набави за себе си или за другиго облага или да причини
другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или всякаква друга полза и
изгода. Причиняване на вреда е налице, когато последват неблагоприятно
изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди.
Следва да бъде подчертано, че престъплението по чл.
282, ал.1 от НК е резултатно от вида на поставяне на опасност, т.е. неблагоприятното изменение на
действителността се явява именно във формата на създадена реална опасност от
отрицателно засягане на обществените отношения, обект на защита, без обаче те да бъдат пряко и действителен
накърнени. Без значение ( ирелевантно ) е за съставомерността на деянието дали
целта на дееца (да набави за себе си или за другиго облага или да
причини другиму вреда) се е осъществила или не. Когато целта за причиняване на
вреди на другиго се е реализирала, е безспорно, че тези вреди могат да се
отнасят както до предприятия и организации, така и за частни лица. Но законът
изисква възможност за настъпване на вреди и тогава, когато целта на дееца е „
да набави за себе си или за другиго облага” . Оттук следва и единствено
възможният извод, че деянието, независимо дали е постигната или не неговата
цел, за да е престъпление по служба,
трябва да създава опасност от възникване на немаловажни вредни последици
в системата на социално управление. Възникването на тази опасност може да се
опосредства от причиняването на имуществени или неимуществени вреди на
граждани, обществени организации, държавни предприятия или учреждения, но не
тези са последиците, които има предвид законът. Възможните вредни последици се
изразяват преди всичко във внасяне смущения в правилното функциониране на
системата за социално управление, в намаляване на нейната ефективност, в
намаляване авторитета на властта, в намаляване доверието на гражданите към
органите на управление и други.
Също пред скоби следва да бъде посочено, че подс. А.Р.
е годен субект на основния състав на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК,
като длъжностното качество е основен съставомерен признак от обективна страна
на криминализираното поведение. Същата през
инкриминирания период (от 20.03.2009 г. до 27.04.2009 г. ) е заемал
длъжността „съдия в РС Видин”, което я определя като длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т.1, б. „а” от НК, като
й е било възложено да изпълнява
постоянно срещу заплата служба в държавно учреждение. Оспорено в пледоарията на
защитата и самата подсъдима е обстоятелството дали длъжността на подс. Р. към
онзи момент отговаря на критериите, установени от съдебната практика, за да е
налице квалифициращият признак по чл.282, ал.2, пр.2 НК - деянието да е
извършено от нея в качеството й на длъжностно лице, „заемащо отговорно служебно
положение”. В т.8 на ППВС № 8/1981г. е дадена дефиниция на това що е „отговорно
служебно положение” във връзка с идентична квалификация при пасивния подкуп по
чл.302, т.1 НК. Прието е, че „при определяне дали длъжностното лице заема
отговорно служебно положение следва да се имат предвид характерът, съдържанието
и обемът на изпълняваната от него длъжност или работа, функциите и
правомощията, с които е овластено, мястото, което заема в служебната йерархия и
характерът на учреждението или обществената организация, в която работи”. Става
дума за длъжностни лица, които имат по-широк кръг права и задължения, заеманата
от тях служба е на по-високо място в служебната йерархия, а дейността им има
важно значение за държавния орган, предприятието или обществената организация.
Дадено е и примерно изброяване на подобни длъжности. Доколкото родовият и
видовият обект на защита при престъпленията по служба и при подкупа са
идентични, даденото тълкуване на закона важи и при квалифициращото
обстоятелство по чл.282, ал.2, пр.2 НК. За сходни случай – магистрати, които не
заемат длъжността председател или заместник председател на съответното звено в
съдебната система – практиката на ВКС е противоречива. Така някой състави на
върховната съдебна инстанция приемат, че с изменението на чл. 302, т.1 от НК (
бр. 92 от 2002г., с което е добавено към „ лице, което заема отговорно служебно
положение“ и „,включително съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател“,
че „…Първоначалната редакция на цитираната разпоредба
предвиждаше по-строга наказателна отговорност единствено за длъжностните лица,
заемащи отговорно служебно положение, а доктрината и съдебната практика
последователно приемаше, че редовите съдии, прокурори и следователи не попадат
в тази категория. Впоследствие законодателят разшири приложното ѝ поле,
като изрично предвиди, че субекти на престъплението по чл.302, т.1 от НК са и съдии, съдебни заседатели, прокурори,
следователи, полицейски органи и разследващи полицаи. Необходимост от подобно
изменение не би съществувала, ако посочените категории длъжностни лица попадаха
сред субектите на този квалифициран престъпен състав“ – така решение № 4 от 06.02.2017 г. по Н. Д. №
1250/2016 Г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС; докато други съдебни състави считат, че
„ …По-тежко квалифициращият признак е въведен по повод субекти, които са
длъжностни лица от една от посочените категории - заемащи отговорно служебно
положение, полицейски орган, или разследващ полицай.…“ – решение № 208 от 12.12.2016
г. по Н. Д. № 877/2016 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС ; решение № 224 от 01.07.2013
г. по Н. Д. № 479/2013 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС (делото на прокурора от
Плевен), по което като „лице заемащо отговорно служебно положение“ е приет
редови прокурор при Окръжна прокуратура Плевен; решение № 450 от 22.01.2013 г.
ПО Н. Д. № 1578/2012 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС (делото съдия Маринов), по
което като „лице заемащо отговорно служебно положение“ е приет редови съдия в
ОС Кюстендил. Настоящият съдебен състав
застъпва становището, че и редовия магистрат ( съдия, прокурор, следовател)
покрива критериите на „лице, заемащо отговорно служебно положение“, тъй като изискванията
към длъжността, начинът на избиране магистратите и най –вече изпълняваните
функции от особено значение за социалния ред във
всяка държава са такива,
че водят до единствено възможния правно издържан извод деянието на подсъдимата
Р. да се квалифицира и по ал.2 на чл.282 НК. Не могат да се черпят изводи за
противното от мястото на магистрата в йерархията на съдебната власт, тъй като конкретно
в съдилищата липсва каквато и да било зависимост на редовия магистрат от
ръководителя му, а решенията на всички магистрати по възложените им дела се
взимат по вътрешно убеждение, основано на закона и данните по делото.
На следващо място съдът в настоящия си състав счете,
че подс. Р. осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 282, ал.1, пр. 2 от НК, което в конкретния
случай е от категорията на т.нар. комисивни деяния, изразяващи се в активно поведение ( действие), при наличие
на задължение за пасивно поведение ( бездействие).
Както бе посочено по-горе, поради общия характер на престъплението и обсегът му
на приложимост, конкретните служебни
задължения на дееца се запълват с норми от други закони и подзаконови
актове.
Видно от съдържанието на обвинителния акт прокурорът е посочил конкретно, изчерпателно и
ясно като нарушения на задълженията на подсъдимата визираните в:
чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт - „ Разпределението на делата и преписките в органите
на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно
разпределение съобразно поредността на постъпването им“
т.1 и т.2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - гр.Видин - „считано
от 20.06.2006 г. гражданските и наказателните
дела да се разпределят на принципа на случайния избор посредством програмата,
разработена от ВСС“ , като „гражданските
дела да се разпределят от председателя на PC-Видин, а
наказателните от заместник-председателя. При отсъствие на единия, другият да
разпределя и двата вида дела.“ и
т.1, т.3, т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно разпределение на делата в
Районен съд гр.Видин”, утвърдени от Административния ръководител - председател
на PC- гр.Видин, в сила от 10.02.2009
г. - „разпределението
на делата в Районен съд гр.Видин се извършва на принципа на случайния подбор
чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им “; “„ Принципът
на случайния подбор при разпределението на делата гарантира прозрачност в
работата на Районен съд гр.Видин, безпристрастността на съда и равенството на
страните “; „„Техническата дейност по определяне на съдия докладчик
се извършва от административния ръководител- председател или от заместника на
административния ръководител- заместник председателя “, „Определеният
съдия-докладчик може да бъде заменен или съдия да бъде изключен от
разпределението след конкретна преценка на обстоятелствата, установяващи
предпоставки за това “; „За разпределението се изготвят протоколи на хартиен
носител, копие от които се прилага към съответните дела. Съответствието между
номера на регистратурата, поставен върху входящите документи и номера в
протокола за електронно разпределение се удостоверява с подпис на определения
съдия-докладчик върху протокола за разпределение на делото на принципа на
случайния подбор “.
При наличието на такава конкретика на обвинението
наказателната отговорност на подсъдимата Р. обективно не може да се ангажира за
други нарушения, различни от посочените, по отношение естеството и вида на
действията, от които е следвало да се въздържи, а е извършила. Поначало
знанието на тези обстоятелства е абсолютна предпоставка за реалното упражняване
на правото на защита. Без тях инкриминираното деяние не е индивидуализирано по
предвидения в процесуалния закон начин. Първостепенно право на подсъдимия е да
знае в какво се обвинява, за да се защитава пълноценно срещу обвинението и това
право следва да бъде осигурено във всички фази и стадии на наказателното
производство, поради което както постановлението за привличане в качеството на
обвиняем, така и обвинителният акт, и присъдата следва да съдържат пълна и
точна фактическа и юридическа формулировка на обвинението, като недвусмислено
уточнят инкриминираното деяние. При
наличието на ясно и конкретно дефинирани рамки на обвинението ( и без надлежно
изменение на същото по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, което в случая не е
налице), съдът е длъжен да се ограничи само в тях, без недопустимо да ги
надхвърля при произнасянето си. В противен случай би се стигнало до положение съдът
по своя инициатива да инкриминира на подсъдимия други нарушени служебни
задължения, за които той никога не е имал обвинение. Няма спор нито в
доктрината, нито в практиката на съдилищата, че е несъвместимо с реалната и
ефективна защита на правата на подсъдимия за пръв път със съдебния акт да му се
вменяват факти и обстоятелства от значение за правната квалификация на
инкриминираното му деяние, каквото нарушение би се явило особено съществено.
Поради изложеното и единствено в рамките на обвинението, за което е предадена
на съд подс. Р., настоящият съд намери, че е налице осъществено от обективна
страна изпълнително деяние по чл.282, ал.2 вр.1, пр. 2 от НК относно нарушението от нейна страна на чл.9, ал.1 от
Закона за съдебната власт. При престъпление, осъществено чрез действие /т.нар.
„комисивно”/, каквото е настоящото, в
тежест на обвинението е да докаже, че деецът в служебното си качество е следвало да
се въздържа от действия по служба / дейност, несъобразена с установените
изисквания за заеманата длъжност/, но той я е извършил поради визираните в
закона причини и като пряка последица от това е настъпил съставомерния
противоправен резултат. В конкретния случай се инкриминира действие на подс. Р.,
което с оглед насочеността се състои в разглеждането и решаването на искова
молба с вх. № 2802/2009 г. по описа на РС – Видин, която съгласно програмата за случаен избор е
била разпределена на съдия-докладчик Д.Д. *** и по която впоследствие е образувано
гр.д. №
484/2009 г. по описа на PC – Видин.
Конкретно, видно от прието от фактическа страна, по делото се установи, че
подс. Р. с помощта на „цветно копие“ на протокол за избор на докладчик е
подменила истинския протокол за избор на докладчик, като по този начин гр.д. № 484/2009 г. по описа на PC – Видин е разгледано и решено от нея, а не от
определения съгласно регламента, визиран в чл. 9, ал.1 от ЗСВ принцип на
случаен подбор съдия.
Следва извода, че единствено в резултат на действията на подс. Р. е нарушен принципът на
случайния подбор при разпределението на делата и същата неправомерно е
разгледала и решила гр.д. 484/2009
г. по описа на PC – Видин вместо определения от електронната система
съдия – докладчик. Защитата на подс. Р. в хода на съдебните прения навежда довод
за липса на „разглеждане и решаване“ на делото, тъй като подсъдимата по него е изготвила
единствено три разпореждания – указания за внасяне на държавна такса, за
размяна на книжа и за прекратяването на делото. Този довод не може да бъде
споделен. Всеки съдебен акт по делото, без значение дали е „по движение“ или
„по същество“, без значение дали е обичаен или не при сходни факти, следва да
изхожда от оправомощения съдия – докладчик, който съобразно вътрешното си
убеждение следва да предприеме един или друг подход; освен това прекратяването
на производството несъмнено представлява акт по съществото на делото, тъй като
с постановяването му се преустановява висящността на спора и в този аспект е с
важно правно значение ( подлежащ на
инстанционен контрол).
С факта на разглеждане на гр.д. 484/2009 г. по описа на PC – Видин не от
законно определения съдия – докладчик, а от подс.Р. са могли да настъпят, а в
конкретния случай и действително са настъпили значителни вредни последици,
свързани с увреждане на законосъобразното и нормалното протичане на
съдопроизводството, сериозно накърняване на авторитета на съда и намаляване на
доверието на обществото във функционирането на съдебната система, с което е
осъществен квалифицирания състав на чл. 282, ал.2, пр.1 от НК. Както е известно,
правосъдието е в основата на правилното функциониране на системата за социално
управление, поради което магистратите следва да изпълняват служебните им задължения в интерес на
обществото, честно, почтено, отговорно и безпристрастно, като всяко съмнение в
законосъобразното протичане на конкретно съдебно производство води до широк
обществен отзвук и дебат. В случая с подс. Р. *** е изразила негативното си
отношение към несъответния на заеманата от нея длъжност начин на работа, вкл. и
чрез митинг пред съдебната палата, а местната преса ( в-к „Ние“) поне двукратно
е публикувала отрицателни становища именно
във връзка със станалия обществено достояние факт на „подмяна на протоколи“ по
дела от нейна страна, които неизбежно
води до намаляване на общественото доверие както на съда и съдебната система
като цяло.
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между поведението
на подс. Р. и настъпване на съставомерния резултат ( на настъпилите значителни
вредни последици). Пред скоби следва да бъде посочено, че за да бъде едно
деяние престъпление, е необходимо съставомерните общественоопасни последици да
са настъпили като негово следствие. Деянието е такава обективна предпоставка,
без която престъпният резултат не би настъпил въобще. Щом причината за
престъпния резултат е деянието, то лицето, което го е осъществило носи
наказателна отговорност за настъпилите последици. Причинната връзка е обективен
факт на действителността и, за да се разкрие наличието й, преди всичко следва
да се установи чие поведение е причинило общественоопасните последици. Щом по
делото е доказано, че поведението на подсъдимата Р. през инкриминирания период
е пряко и непосредствено свързано с нарушаване на служебните й задължения, то
несъмнено е налице релевантна причинна връзка между действието й и посоченото
по-горе увреждане на обществените отношения. В противен случай, ако не беше
осъществено деянието на подсъдимата, до реално
намаляване на общественото доверие ( авторитета) на съда и съдебната
система не би се стигнало въобще, тъй като би било предотвратено
незаконосъобразното процедиране.
Подс. Р. е
осъществила състава на престъпление и от субективна страна. Деянието под.Р. е осъществила с пряк умисъл. Съдържанието на
тази форма на вината се доказва посредством изясняване на характера и
последователността на изпълнителната й дейност. За съда няма съмнение, че подс.
Р. е притежавала интелектуалния и волеви капацитет за коректно възприемане на
всички елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето
наказателно дело, както и на собственото си поведение ( именно в длъжностното
си качество на съдия в РС Видин), и ясно е осъзнавала значението на последното
за накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване
на възложената й дейност на държавно управление. Съзнавала е и неправомерността
на поведението си, като професионалните й знания, по-конкретно юридическото
образование и профилът на професионалната й дейност предполагат ясно съзнание за
незаконността на извършеното и в още по-голяма степен са убедителни, че
подсъдимата Р. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното и в същото
време пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици.
Налице е изискуемата от закона специална цел за
осъществяване на престъплението от подс. Р. – в случая да набави за К.К. облага
в резултат от нарушаването на служебните
й задължения. Тази цел се извлича по
еднозначен начин от характера на конкретното нарушение, касаещо разглеждането на дело с имуществен
характер, ищец по което е бил интимния й приятел, въз основа на вземане,
погасено по давност и без доказателства, удостоверяващи възникването му, като
меродавни за намерението й чрез разглеждането на делото К.К. да получи имуществена
облага са и обективно случилите се събития по изпълнение на паричното
задължение.
По изложените съображения съдът прие, че обвинението
по пункт ІІ от обвинителния акт е доказано и съответно призна подс.Р. за виновна
по така повдигнатото й обвинение.
Съдът постанови оправдателен
диспозитив, с който призна подс. Р. за невиновна в това да е нарушила служебните си задължения, визирани
в т.1 и т.2 от Заповед № 98/19.06.2006 г. на председателя на Районен съд - гр.Видин и в т.1, т.3, т.4, т.8 и т.13 от „Правила за случайно разпределение на делата в
Районен съд гр.Видин”, утвърдени от Административния ръководител - председател
на PC- гр. Видин, в сила от
10.02.2009 г., както и да е извършила престъплението по чл. 282, ал.1 от НК с цел
да набави за себе си облага - сумата от 1 000 /хиляда / лева, тъй като по
отношение на първия факт ( нарушаването на задълженията, произтичащи от
заповедта и правилата, утвърдени от председателя на РС Видин) по делото не бяха
събрани доказателства, установяващи довеждането до знанието им на магистратите
в РС Видин и в частност на подс. Р., т.е. поради липса на субективна страна /
интелектуалният момент на изискуемия от закона пряк умисъл/ на престъпния
състав. По отношение на въведеното от прокурора твърдение, че подс. Р. е извършила
престъплението по чл. 282, ал.1 от НК с цел да набави за себе си облага - сумата
от 1 000 /хиляда / лева, същото е иманентно
свързано с обвинението по пункт І от обвинителния акт, което съдът прие за недоказано, поради което
и по изтъкнатите в пункт I изложението мотиви, счете, че целта за лично
облагодетелстване на подс. Р. от разглеждането на делото със сумата от
1 000 лв. е недоказана.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимата Р. престъпление, видно от разпоредбата на чл. 282, ал.2 от НК са предвидени наказания „лишаване от свобода”
от една до осем години и възможност за налагане на кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6”.
При
индивидуализация на наказанието, преценявайки наличието на смекчаващи
обстоятелства, съдът възприе за такива необремененото съдебно минало на
подсъдимата, добрите й характеристични данни в служебно отношение, високият й
образователен ценз, наличието на непълнолетно дете и необоснованата ( с оглед
персоналния и материален капацитет на НСлС, съпоставен с фактическата и правна
сложност на конкретното наказателно производство) продължителност на воденото
срещу подсъдимата досъдебно производство.
Като отегчаващо отговорността на подс. Р. обстоятелство
съдът отчете високата степен на
обществена опасност на конкретното престъпление, изразена в естеството на длъжността на дееца в структурата
на държавната администрация и функциите на съда, иманентно свързани с властнически
правомощия в сферата на социално управление от лицата, натоварени в служебното
си качество, поради което съзнателното неизпълнение на служебните задължения с
цел набавянето на облага от призваното да въздава справедливост длъжностно лице
е изключително морално укоримо ( изводимо
от изискването за високи нравствени качества и възложена му отговорност), а
оттам и със завишена степен на обществена опасност.
На тази плоскост и
съпоставяйки относителната тежест и броят на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подс. Р. обстоятелства настоящият
съдебен състав прецени, че са налице предпоставките за приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, тъй като по делото са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства,
поради което и най-лекото предвидено в разпоредбата на чл. 282, ал.2 от НК наказание, се явява несъразмерно тежко, поради
което определи наказанието под най – ниския предвиден за престъплението предел.
Отчитайки, че за постигане на целите по
чл. 36 НК наказанието следва прецизно да съответства на степента на обществена
опасност на конкретното деяние и конкретния деец, съдът съобрази всички
индивидуализиращи особености на случая. Воден от това си убеждение, прие, че
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 ( шест) месеца ще съдейства оптимално
както за поправянето на дееца, така и за постигане на останалите цели на
наказанието и е съответно на престъплението (чл. 35, ал. 2 от НК) .
С оглед размера на наложеното
наказание и предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата са налице формалните предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 НК. Като отчете данните за личността на подс. Р. съдът прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
необходимо тя да изтърпи ефективно наказанието, тоест че е налице и другата
предпоставка, подлежаща на конкретна преценка, за приложението на института на
условното осъждане. В принципен план, в съвременното демократично общество е
утвърден принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В
личен план те са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на
осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на
възможността да върши други престъпления. В генерален – към оказване на
предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават възмездието като
определящ фактор при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът
дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия
от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и
необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели на наказанието.
Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и ефективното му
изпълнение е оправдано тогава когато целите на наказанието не могат да се
постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца
и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други
престъпления. При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав прие в
конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат бъдат
постигнати успешно спрямо подс. Р. и без
въдворяването й в местата за лишаване от свобода, а само с определянето на
изпитателен срок от три години, в рамките на който, под страх от активизиране
на наказанието, тя ще е мотивирана да се въздържа от други престъпни деяния и
ще преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и
добрите нрави.
На осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не се възползва от
възможността да наложи кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал. 1, т.
6 от НК, като съобрази естеството на заемната от подс. Р. магистратска длъжност
и разпоредбата на чл.165, ал.1, т.3 от ЗСВ, според която влизането в сила на
присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за умишлено
престъпление представлява безусловно основание за освобождаването й от длъжността
съдия. Т.е. последица от наложеното й по - тежко
наказание ще бъде и освобождаването й от длъжността съдия, която именно е несъвместима
с характера на извършеното длъжностно престъпление, тъй като тя е злоупотребила с възложеното й високо доверие и
като е подронила авторитета съдебната система, е накърнила устоите на
държавността.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, подс. Р. бе осъдена да заплати по сметка на Висшия съдебен съвет направените
по делото разноски в досъдебната ( д.п. е водено от НСлС) и съдебна фаза в
размер общо на 2 680.54 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева и 54
стотинки).
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ В СГС: