МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №485/27.09.2017 Г. ПО НОХД № 152/2016
Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия В.А.Н.
– роден на *** ***, българин, с
българско гражданство, с висше образование, месторабота - лекар специалист „Акушерство и гинекология”
при МБАЛ „Св. Петка” - Видин, женен, неосъждан, с ЕГН **********, в това, че:
І. На 28.07.2014 г. в гр. Видин, в лечебно
заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП” – д-р В.Н., кабинет №
120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ 1 – гр. Видин” ЕООД, с
адрес: гр. Видин, ул. „Хан Аспарух” № 29, като лекар със специалност
„Акушерство и гинекология”, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в
нарушение на Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено
прекъсване на бременност, а именно:
1. Не е установил липсата на медицински
противопоказания за извършване на аборт – чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата;
2. Не е осигурил извършването в
10-дневен срок на параклинични изследвания на кръв, урина, кръвна група,
фактор, време на кървене и на съсирване, влагалищна чистота – чл. 8, ал. 1, т.
2 от Наредбата, в следствие на което при извършени манипулации с цел прекъсване
на бременността на С.П.К. наранил маточната й шийка, с което било причинено
гнойно възпаление на матката и в коремната й кухина (пелвиоперитонит), довело
на 08.08.2014 г. до оперативно отстраняване на матката и яйчниците на К. в
„АГО” при МБАЛ „Св. Петка” – гр. Видин, представляващо тежка телесна повреда изразяваща
се в детеродна неспособност – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
ІІ. В гр. Видин, в условията на продължавано
престъпление, като лекар със специалност „Акушерствои гинекология”, със
съгласието на бременна жена – С.П.К., извън акредитирано лечебно заведение, в
нарушение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за условията и реда
за изкуствено прекъсване на бременност – „Аборт по желание се извършва в
специализираните акушеро – гинекологични и многопрофилните болници, както и в
диагностично – консултативните, медицинските и медико – стоматологичните
центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение”, а
именно в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ „АСМП-АГ-ИП – д-р В.Н.”,
кабинет № 120, ползван под наем, находящ се в сградата на „ДКЦ 1 – гр. Видин”
ЕООД, с адрес: гр. Видин, ул. „Хан Аспарух” № 29;
2.1. На 28.07.2014 г., направил опит
да умъртви плода на бременната С.П.К.;
2.2. На 07.08.2014 г., умъртвил плода
на бременната С.П.К. – престъпление по чл. 126, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК .
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Повереникът на частния обвинител и граждански
ищец поддържа обвинението редом с представителя на държавното обвинение и моли
съдът да уважи изцяло гражданския иск по основание и размер така, както е
предявен пред съда.
Подсъдимият, лично и чрез защитника си, заяви
в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и моли да
бъде оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за
установено следното:
На 24.07.2014г. при преглед на
свидетеля С.К. е диагностицирана бременност в срок 8-9 гестационни седмици от
свидетеля д-р М.. Бременността е потвърдена при следващи изследвания, потвърден
е и срокът и – 10-11 гестационни седмици при преглед на 05.08.2014г. от
свидетеля д-р В. (амбулаторен
лист № 0001792).
Свидетелят К. е пожелала да прекъсне бременността си, по повод на което била
насочена от свидетеля д-р М.. На 28.07.2014г. в кабинет №120 в „ДКЦ-1“ –Видин,
където имало разкрит „абортариум“, К. се явила за изкуствено прекъсване на
бременност., като Н. започнал манипулацията, но същата била неуспешна. След
манипулацията К. имала кръвотечение от половите органи с режеща болка ниско в
корема. Изписан и е „Оспамокс“ и други лекарства, които К. не помни. Болката
отминала същата вечер, кръвотечението - след 5-6 дни.На 07.08.2014г. К. се явила отново в същия кабинет при
подсъдимия за повторен опит, който също е неуспешен. Вечерта К. забелязала, че
има кръвоизлив и била почувствала болка, поради което се обърнала към Спешна
помощ и била приета на 08.08.2014г. в АГО на МБАЛ “Св.Петка“ – Видин. Според
медицинската документация, която според заключението на вещите лица е много
бедна, се касае за засягане на тазови органи и тъкани след аборт, бременност в
трети лунарен месец, пелвиоперитонит. Според вещите лица причина за развитите
усложнения е разкъсана маточна шийка /порцио вагиналис коли утери/. Изключва се
разкъсване на матката. Матката според вещите лица не е наранена, а е наранен
само цирвикалният канал и то в частта, с която влиза във влагалището.
Предприета е спешна интервенция – лапаротомия, също много оскъдно описана в
медицинската документация, при която е установен пелвиоперитонит с гной в
коремната кухина, като е отстранена матката заедно с аднексите. При
патохистологичното изследване на отстранените органи е установено: околоплоден
мехур с диаметър 5 см., липсващ плод /неясно кога отстранен/, пъпна връв с
дължина 5 см., хронично гнойно възпаление на тръбите и яйчниците /салпингит/,
възпаление на маточната шийка с наранявания, некрози и гнойно възпаление на
маточната стена. Вещите лица определят причинно-следствената връзка нараняване на шийката на матката-възпаление
на вътрешните полови органи и в коремната кухина, довели до пелвиоперитонит.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на
разпитаните, от заключението на вещите лица по извършената съдебно-медицинска
експертиза, както и от приетите писмени
доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства, както и заключението на вещите лица по извършената
съдебно-медицинска експертиза, няма съществени противоречия, които биха могли
да доведат до съществена изменение в приетата фактическа обстановка и евентуално
до друг краен съдебен акт, същите са логически обвързани и всяко обстоятелство
е във връзка с останалите, така установената фактическа обстановка не се
оспорва по същество от страните, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
По т.I от обвинителния акт е повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК. В случая е важно е разграничението, което се прави в съдебната практика
с ПП № 2/1979 г. на ВС, изменено с ПП № 7/1987 г. между престъпленията за
професионална непредпазливост по чл. 134 и тези за обикновената. Главното е
характерът и естеството на извършваната работа, която трябва да е правно
регламентирана и едновременно с това да е източник на повишена опасност.
Съставът на чл. 134 от НК вменява на субекта задължението да се подчинява в
поведението си на изрично нормативно установени правила. За да е съставомерно деянието при
професионална непредпазливост законът изисква кумулативната даденост на двете
предпоставки, неспазването на нормативно установени правила и норми, защото
дейността е правно регламентирана, за нея се изискват специални знания, умения
или опитност, по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по
съответен ред, за упражняването на които лицето има или няма съответното
разрешение и дейността да е източник на повишена опасност, което означава, че и
при най-малкото незнание или немарливо изпълнение на дейността или занятието да
се създава опасност за живота или за здравето на други лица ( ПП № 6/1969 г. на
ВС, Решение № 188 от 10.04.2003 г. по н. д. № 111/2003 г., III н. о. на ВКС,
докладчик съдия Вероника Имова). Тъй като нормата е бланкетна, същата
следва да се попълни с норми от законодателството, уреждащо обществените
отношения в конкретна област. С обвинителния акт е повдигнато обвинение във връзкас нарушение на Наредба № 2 от 01.02.1990 г. за
условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност, а именно по чл. 8, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, относно твърдяното неустановяване на медицински
противопоказания за извършване на аборт и неизвършване на параклинични
изследвания в 10-дневен срок. Повдигнато е обвинение в престъпление по чл. 134
от НК, като изпълнителното деяние е описано като нараняване на маточната шийка
вследствие на извършени манипулации, т.е. чрез действие. Нарушенията на чл. 8,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата предполагат извършването им чрез бездействие.
Освен това в обвинителния акт е определя
причинно-следствената връзка между деянието и причиненият общественоопасен
резултат като „нараняване на маточната шийка, с което било причинено гнойно
възпаление на матката и в коремната й кухина (пелвиоперитонит), довело на
08.08.2014 г. до оперативно отстраняване на матката и яйчниците на К. в „АГО”
при МБАЛ „Св. Петка” – гр. Видин, представляващо тежка телесна повреда
изразяваща се в детеродна неспособност. Съгласно заключението на вещите лица по
извършената съдебно-медицинска експертиза причинно-следствената връзка е
определена като нараняване на шийката на матката-възпаление на вътрешните
полови органи и в коремната кухина, довели до пелвиоперитонит. Съгласно Тълкувателно решение №2/2002г. на
ОСНК на ВКС, докладчик съдията Румен Ненков обвинителният акт определя предмета
на доказване по дело и слага рамките на процеса. Въз основа на изложеното съдът
приема, че описаните нарушения по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата стоят извън определение рамки на процеса и
извън установената причинно-следствена връзка, описана в обвинителния акт и в
заключенията на вещите лица. Освен това в чл. 8, ал. 1 от Наредбата е указано,
че: „При явяване на бременна жена, която
желае да й бъде извършен аборт, личният (семеен) лекар или специалист
акушер-гинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин избор: 1.
установява срока на бременността и липсата на медицински противопоказания за
извършване на аборта;2. осигурява извършването в 10-дневен срок на параклинични
изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на
съсирване, влагалищна чистота. (2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2000 г. Сравнение с
предишната редакция) Лекарят по ал. 1, след като установи, че при бременната
жена са налице условията по чл. 7, незабавно я насочва към лечебно заведение по
реда и условията, посочени в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до
лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.)
с направление, придружено с резултатите от изследванията за извършване на аборт“.
По делото е установено, включително и от показанията на свидетеля К., че
бременността е установена от свидетеля д-р Милен и К. на него е заявила
желанието си да извърши аборт по желание. К. твърди, че М. я е насочил към
подсъдимия Н. за извършване на аборт по желание, поради което следва да се
приеме, че в случая д-р М. е следвало да изпълни задълженията си по 8, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Наредбата и ако установи липса на противопоказания, след това да
насочи пациентката към съответното болнично заведение. Същото е във връзка с
твърдение на свидетеля К. за това, че подсъдимият Н. и е казал, че е бил
подведен от д-р М., който не му бил казал, че пациентката е раждала два пъти
със секцио. Свидетелят К. не може да каже какви действия конкретно е извършвал
подсъдимият Н. на инкриминираната дата, тъй като била под упойка. Свидетелят
д-р Е. – анестезиолог, твърди в показанията си пред съда, че не е видял какво е
правил подсъдимият Н. и че анестезията не е била такава, каквато се поставя при
аборт. К., Е. и Н. твърдят, че последният е отказал извършването на аборт.
Свидетелят д-р В. твърди, че на 05.08.2014г., т.е. осем дни след
инкриминираната дата, свидетелят К. отишла на преглед в кабинета и. Извършен е
ехографски преглед. Не е споделяла да е посещавала други колеги на д-р В.. Прегледът
бил първичен, имало плод и нямало кървене. Не са констатирани никакви промени,
пациентката не се е оплаквала от нищо. Била установена бременност в 10/11
гестационна седмица, като К. не си спомняла кога е била последната и
менструация. Съставен е амбулаторен лист, който е предявен на свидетеля В.,
като свидетелят В. потвърди, че подписът е неин. Свидетелят Т. бил дежурен
лекар в АГО при МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин на 08.08.2014г. Приел е
пациентката К. и я е предал на колегите си, когато е станало 08 часа. Нямало
данни за периотонит при прегледа. Свидетелят А. - началник на АГО при МБАЛ
„Света Петка“ АД – Видин, твърди, че на 08.08.2014г. пациентката К. била приета
в отделението със съмнение за „пелвиоперитонит“ и решили с д-р К. да извършат
операция, тъй като пациентката имала тежко възпаление. При операцията установил, че имало гной в
коремната кухина. Имало опасност от перитонит, което е животозастрашаващо и
решили да направят пожизнена индикация. Знаел, че „С.“ е ходила по всички
медицински центрове, поне 4-5 човека са я били гледали преди него. При отваряне
на корема видели, че няма наранявания по матката, но нея видимо в корема е била извършена „перфорация“, т.е. проникване
в коремната кухина, тръбите били възпалени, инициирани и гнойта в коремната
кухина е изтекла от маточната тръба, като по повърхността на матката нямало
перфорация. Матката била със здрава повърхност. Шийката на матката имала
„лацерация“, Вътре в матката нямало вмешателство. Твърди, че ако пациентката е
споделила, че е имало два аборта, то той е могъл да приеме, че е от това, но
ако не е споделила, то той би могъл да приеме, че е вродена лацерация или е
възникнала от нещо друго. След като д-р Т. я е преглеждал ехографски, то при
загинал плод е могло да бъде причина за находката в корема и, като в тръбите
вече си има гной. Видно от заключението на вещите лица и от разпита на вещото
лице доц. Д-р Л. в с.з на 16.03.2016г. подсъдимият д-р Н. е могъл, но вероятно
не е подозирал за перитонит, не е имал такова основание да приеме, че има
перитонит по неговите наблюдения.
По т. II от обвинителния акт е повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 126, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. През инкриминирания период действащ акт
действащ акт по прилагането на закона е била НАРЕДБА № 12 от 21.07.2014 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология",
издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 г.,
отм., бр. 106 от 23.12.2014 г. на министъра на здравеопазването, с която се
утвърждава медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Издадена е на
основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения: Съгласно § 1. По
смисъла на тази наредба: г) "плод" е човешкият концептус от 11-ата
гестационна седмица до раждането. 1. "Аборт" е загуба или прекъсване
на бременност, преди плодът (плодовете) да отговарят на критериите по т. 13;
т.8, б.“ г“ "плод" е човешкият концептус от 11-ата гестационна
седмица до раждането, т.8, б.“ в“ "зародиш" е човешкият концептус до
10 навършени гестационни седмици включително; т. 7 "жив плод" е плод,
който проявява признаци на кръвна циркулация. При липса на такива признаци
плодът се обозначава като "мъртъв" (foetus mortuus). Съгласно
заключението на вещите лица бременността на К. е установена в 9/10 гестационна
седмица, следователно към инкриминирания период от време не е имало „плод“ по
смисъла на дефиницията в наредбата, тъй като зародишът (embrio) не е бил достигнал 11-та гестационна седмица.
За втората посочена дата 07.08.2014г. съдът приема, че няма извършено деяние,
тъй като, както бе посочено по-горе, от заключенията на вещите лица доц. д-р Л.,
д-р Д. и д-р Цветков е прието, че такава инфекция не може да се развие за къс период
от време, както и за 24 часа, следователно не би могъл подсъдимият да извърши вмененото
му деяние и действията му на тази дата да станат причина за настъпване на
общественоопасния резултат. Вещите лица никъде в заключението си никъде не
сочат, че в установената от тях и посочена по-горе причинно-следствена връзка
стои „умъртвяване на плод“. Освен това не е установено кога е загинал плодът,
тъй като д-р В. твърди, че на 05.08.2014г. е имало жив плод, а на 08.08.2014г.
е констатирано, че плодът няма сърдечен ритъм, то, ако се предположи, че е възможно
да е загинал преди манипулациите на 07.08.2014г., то тогава би бил налице
абсолютно негоден опит по отношение на негоден обект, който не е наказуем. От патохистологичното
изследване на отстранените органи е установен липсващ плод /неясно кога
отстранен/. Видно от справка от РЗИ – Видин /л.131/ в ДКЦ№1-Видин има разкрити
6 легла за краткосрочен престой и наблюдение до 48 часа, като към
инкриминираната дата не са извършвани аборти по желание поради липса на
акушер-гинеколог. Подсъдимият д-р Н. е представил договор за наем на кабинет
№120, декларация за информирано съгласие и декларация за съгласие за извършване
на интерупцио от свид. К.. По отношение обвинението за дата 28.07.2014г. съдът
обсъди доказателствата по делото по-горе. В този аспект е повдигнато обвинение
с обвинителния акт за две престъпления, извършени в идеална съвкупност на
посочената дата, като съображенията на съда са в сила и по т. II от обвинението.
На основание изложеното съдът приема,
че извършването на престъпленията по обвинителния акт не е доказано нито от
обективна, нито от субективна страна. Съгласно чл. 303. (1) от НПК:“ Присъдата
не може да почива на предположения.(2) Съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин“. Съдът приема на основание изложеното, че подсъдимият
Н. не е извършил престъпленията, в извэършването на които е обвинен с
обвинителния акт, а именно по
чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл.
126, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не
се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е
извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдът,
съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 304 от НПК, приема, че подсъдимият Н. следва да бъде признат за невинен и оправдан
по повдигнатото с обвинителния акт обвинение в престъпления по чл. 134, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 126, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Гражданският иск, като следващ наказателната част на
присъдата, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я
: