М О Т И В И
към
Присъда № 15/ 06.04.2009 год. по НОХД № 26/ 2009 год.
Производството по
делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура, гр. Царево
против В.С.А. /А./***, със следното обвинение:
На
22.12.2008 год. около 22.50 часа, по вътрешен път посока р. Ропотамо- гр.
Приморско, обл. Бургаска, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка ВАЗ модел 2101 с рег. № А 6199 ВМ, след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,39 промила на хиляда установено по надлежния
ред- химическа експертиза № 1662/ 23.12.2008 год. на БНТЛ при ОДМВР, гр. Бургас,
след като е осъден с влязла в сила присъда- споразумение по НОХД № 292/ 2003
год. на PC, гр. Велики Преслав за деянието по чл. 343”б”, ал. 1 от НК-
престъпление по чл. 343”б”, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по безспорен начин, като пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание ЛОС за срок от 6 месеца, като не бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на така наложеното наказание
да бъде не отложено.
Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения
по обвинението, в които изгражда своя защитна версия, не изказва съжаление за
извършеното деяние. Моли съда да му наложи минимално наказание.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
На
22.12.2008 год. св. В.К. и св. И.И.- двамата служители в РУ на МВР, гр.
Приморско извършвали патрулно- постова дейност на територията на гр. Приморско.
На същата дата, около 22.50 часа получили сигнал за настъпило пътно- транспортно
произшествие в района на вътрешния път от р. Ропотамо за гр. Приморско. Когато
полицаите отишли на мястото на произшествието констатирали, че е било допуснато
самостоятелно ПТП, от лек автомобил марка „ВАЗ” 2101 с per.
№ А 6199 ВМ. На мястото полицаите заварили две лица и попитали кой е управлявал
автомобила. При проведения разговор с лицата, св. К. и И.
установили, че автомобила е бил управляван от подсъдимия В.С.А.- това било
заявено от самия него. Полицаите констатирали, че подсъдимия е бил във видимо
нетрезво състояние. Когато полицаите поискали за проверка документите му,
подсъдимия не представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство. След направена справка от служителите на полицията се установило, че подсъдимия
е неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.
Подсъдимия бил отведен в РУ на МВР, гр. Приморско, където св. Д.- младши
автоконтрольор, го тествал за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410", като
скалата на апарата отчела наличието на алкохолни пари в издишания въздух в
концентрация, съответстваща на 1,58 промила на хиляда. При проведения между
подсъдимия и св. Д. разговор, А. потвърдил, че е управлявал автомобила и е
допуснал ПТП, тъй като бил заслепен от друг- насрещно движещ се автомобил. Св. Д.
извършил проверка и на автомобила, при която констатирал, че същия е
собственост на подсъдимия. Св. Д. изготвил и връчил на подсъдимия талон за
медицинско изследване № 194901 в 23.25 часа на 22.12.2008 год. за даване на
кръвна проба за извършване на химическа експертиза /л. 18/, като подсъдимия А. дал
кръвна проба за анализ в 23.45 часа. Съгласно заключението от извършена
химическа експертиза № 1662/ 23.12.2008 год. изготвено от химик в
специализирана химическа лаборатория към БНТЛ при ОД на МВР, гр. Бургас, в
представената за изследване кръвна проба, взета от подсъдимия се доказва наличие
на етилов алкохол в количество 1,39 промила. На подсъдимия е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 231074, заведен в актовата книга
на РУ на МВР, гр. Приморско под № 658/ 22.12.2008 год. за това, че управлява
МПС след употреба на алкохол и за това, че не притежава свидетелство за
управление на МПС. Видно от приложена справка на сектор "Пътна
полиция" /л. 20/ е, че подсъдимия В.С.А. /А./, е неправоспособен водач и
не се води се на отчет в сектор ПП- ОД МВР гр. Бургас. От приложена справка за
съдимост на подсъдимия е видно, че със споразумение по НОХД № 292/ 2003 год. на
PC гр. Велики Преслав, в сила от 13.02.2004 год. подсъдимия В.А. е бил осъден
за престъпление по чл. 343”б”, ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева, неизплатена до настоящия момент,
видно от справка от АДВ, Регионална дирекция гр. Бургас /л. 91/.
Подсъдимият
А. е български гражданин с ромски произход, с начално образование, безработен,
не женен, осъждан общо 9 пъти за извършени престъпления против собствеността и
против транспорта, видно от справка за съдимост /л. 6 и л. 7/ като е изтърпявал
пет пъти наказание лишаване от свобода. Видно от справка на МП- Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията" гр. София /л. 8/ за последен път А. *** на
08.06.2007 год. с присъда по НОХД № 47/ 2007 год. на PC гр. Поморие- 5 месеца
лишаване от свобода. Освободен на 08.11.2007 год. по изтърпяване.
Горната фактическа обстановка, съда прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали- протоколи за
разпит на свидетели, показания на свидетелите- полицейски служители- дадени в
хода на съдебното следствие, както и от всички други доказателства приложени по
Досъдебно производство № 15-399/ 2008 год. по описа на РПУ, гр. Приморско.
Показанията на свидетелите- полицейски служители- съда кредитира изцяло. Същите
са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по делото
доказателства, както и вътрешно и по между си и взаимно се допълват, дадени са
под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
предубеденост. Показанията на свидетелите- полицейски служители- и другите
доказателства по делото, не кореспондират единствено с обясненията дадени от
подсъдимия, както и със свидетелските показания дадени в хода на съдебното
следствие от св. А.- брат на подсъдимия. Пред съда, подсъдимия дава подробни
обяснения по обвинението, в които изгражда своя защитна теза- твърди, че не
той, а брат му- св. Антон А. е управлявал автомобила. Това му твърдение обаче,
се опровергава от показанията на трима полицейски служители. Пред тях
подсъдимия е потвърдил, че е управлявал автомобила, описал е механизма за
настъпване на ПТП. Доброволно се е съгласил да даде кръвна проба за анализ. В
подкрепа на обясненията на подсъдимия са и показанията на брат му. При преценка
достоверността на показанията на св. А., съда отчете обстоятелството, че е
много близък роднина на подсъдими- негов брат- и като такъв според съда е
заинтересован и предубеден. Посоченото до тук, не дава основание на съда, да
бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат
изложената част от тях. Съдът намира, че изградената от подсъдимия защитна
теза, касаеща доказателствата по делото, не издържа на силата на ангажираните
от обвинението и събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Правна квалификация:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намери за безспорно установено, че подсъдимият В.С.А.
/А./, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което прокуратурата му е повдигнала обвинението, описано по-
горе в настоящото изложение.
От обективна страна подсъдимия е извършил действия
/волеви акт/, като е управлявал МПС след като е употребил алкохол /дейност,
извършена с човешки усилия/.
Съгласно изложените по- горе доводи, в хода на
съдебното следствие се установи, че подсъдимия е имал представа, че управлява
МПС след като е употребил алкохол. Горното обосновава извода на съда, че
престъпното деяние е обмислено от страна на подсъдимия, т.е. деянието е
извършено от него при форма на вината пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.
11, ал. 2 от НК.
Обективните и субективните белези на престъпното
деяние на подсъдимия са в причинна връзка помежду си с оглед на вътрешната им
определеност и насоченост.
Предвид това, съда
счита, че подсъдимия следва да носи наказателна отговорност по следния състава
на престъпление: чл. 343”б”, ал. 2 от НК.
Определяне на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343”б”, ал. 2 от НК, законът предвижда наказание
до две години лишаване от свобода и глоба в размер от 100 до 300 лева.
Съдът, съобразявайки се с
разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните фактори, които
оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимия. В тази връзка,
според настоящия състав, системното незачитане на правилата за движение от страна
на подсъдимия (същия е осъждан общо 2 пъти за деяние по чл. 343”б” и 1 път за
деяние по чл. 343”в”) сочи на упорита склонност към нарушаване на нормите за
безопасността на движението, което завишава степента на обществената му
опасност и затова отговорността му не може да намери място в хипотезата на чл.
55 НК. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид липсата
на самокритичност от страна на подсъдимия, тежко обремененото му съдебно
минало, грубото и системно нарушение на правилата за движение по пътищата,
което случайно не е довело до по-тежки последици, както и предишните му
наказания за нарушаване на правилата за движение по пътищата, които не са
изиграли своята възпитателна и възпираща роля. Като смекчаващо вината
обстоятелство, съда взе предвид не особено голямата концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, обстоятелството, че съпругата му е безработна и той трябва
да се грижи за малко дете.
Предвид изложеното и
съобразявайки с целите на наказанието по чл. 36 от НК, съда счете, че
наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия трябва да бъде в един
минимален размер, като точния размер на наказанието бъде както следва:
наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца и глоба в размер на 100
лева. При обсъждане на въпроса дали подсъдимият следва да изтърпи така
определеното му наказание, съдът взе предвид, че подсъдимия е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, осъждан общо 2 пъти за
деяние по чл. 343”б” и 1 път за деяние по чл. 343”в” и не проявява
самокритичност и съжаление за поредното извършено от него престъпление, поради
което намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне
на подсъдимия е наложително да изтърпи наложеното му наказание. Според съда, нуждите
на обществото са от засилен коректив в поведението на онези водачи, които не
зачитат нормите за безопасност на движението и много често стават причина за
пътни инциденти с тежки престъпни последици. По преценка на съда, с така
наложените наказания ще се постигнат успешно целите на личната и генералната
превенция и така определеното наказание, ще въздейства поправително и
превъзпитаващо на подсъдимия и ще го мотивира към съобразяване с правните норми
и морални принципи. Освен това, по този начин ще се въздейства поправително и
превъзпитаващо не само по отношение на подсъдимия, но и по отношение на всички
граждани, склонни към извършване на подобни деяния.
Предвид осъдителната присъда, подсъдимия следва да
заплати и направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: