Решение по дело №2673/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 1605

                                          21.12. 2018г, гр.Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ –ми гр.състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                    

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА МИХОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                          ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова  гр.д.№ 2673/ 2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство по чл.463, ал.1 и сл ГПК.

                        Делото е образувано по постъпила жалба вх.№ 34 930/28.11.2018 г. в регистратурата на ПдОС от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Сопот, общ.Сопот, обл.Пловдив, ул.“Баба Неделя“ № 36, ап.2, представлявано от И.П.Б. против Постановление за разпределение от 22.10.2018г., предявено на 12.11.2018 г. по изп.д.№ 243/ 2016г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с рег.№ 828 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, в частта на точка ІV от посоченото постановление за разпределение. Наведено е възражението, че жалбоподателят е присъединен взискател по силата на съдебно признато право на задържане на имота, чиято цена е предмет на разпределение. Позовава се на разпоредбата на чл.136, т.4 от ЗЗД и претендира нейното приложение с аргумента, че вземането му е облигационно и цедентът му е прехвърлил всички права по същото. Искането към съда е да отмени Постановлението за разпределение от 12.11.2018 г. в частта на т. ІV.

Ответникът по жалбата взискателят „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.”Витоша“ № 89Б, чрез пълномощника си, в срок е депозирал възражение, с което оспорва твърденията на жалбоподателя и излага подробни съображения. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното Постановление.

Ответниците по жалбата  Н.М.М., Г.П.М., И.П.Б. и „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, редовно уведомени за жалбата, не вземат становище по нея.

Постъпило е становище от съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.1 и сл. ГПК, в което бланкетно се изразява такова за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Като взе предвид данните по делото във връзка с доводите в жалбата, съдът приема следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

По същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по искане на „ОББ“ АД за събиране на вземане  по издаден Изпълнителен лист № 841 от 25.01.2016г. по ч.гр.д.№ 613/2016г. по описа на РС-Пловдив от солидарните длъжници Г.П.М. и Н.М.М.,***.

Принудителното изпълнение е насочено върху собствен на длъжниците недвижим имот – СОС с идентификатор № 56784.530.2159.1.4 с предназначение жилище, апартамент, разположен в ПИ56784.530.2159., с административен адрес: ***, ведно с прилежащи помещения и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за който имот е проведена публична продан и обявен за купувач  присъединения взискател по делото  И.П.Б..

Имотът е изнесен на публична продан, в следствие на успешно проведената публична продан с протокол от 26.07.2016г. На основание чл.493, ал.2 ГПК за купувач на имота е обявен взискателя И.П.Б. при предложена цена 100 823 лева.

Тази цена от проданта е предмет на обжалваното разпределение, предявено на 12.11.2018 г. с протокола от 22.10.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, разпределението се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В случая посочените основания за извършване на разпределение са налице – постъпилата по делото сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели.

С обжалваното Постановление за разпределението от 22.10.2018г., предявено на 12.11.2018г. са определени следните суми, а именно:

1. по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – разноски за изпълнението:

- за взискателя „ОББ“ – 1 364.12 лева с вкл. ДДС- начислени съдебни разноски по и.д.243/2016г.

- неплатени авансови такси за ЧСИ – 1 320.30 лева с вкл. ДДС по и.д. №243/ 2016г.

- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 ТТРЗЧСИ – 3 236, 69 лв. с ДДС по делото по и.д. 243/ 2016 г.

- дължима такса за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ -3 674,68  лева с ДДС по и.д. 242/ 2016 г.

2. По чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – вземания на Държавата за данъци върху определен имот от стойността на този имот – 852, 72 лева

3. по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземанията, обезпечени с ипотека от стойността на ипотекирания имот

                    - изцяло е погасено вземането на взискателя „ОББ“, обезпечено с договорна ипотека върху продадения имот по и.д.243/ 2016 г. /41 449, 32 лв./

            - частично  се погасява вземането на взискателя „ОББ“ АД, обезпечено с договорна ипотека върху продадения имот по и.д.242/ 2016г. /48 925, 17 лв./

4. По чл.136, т.4 ЗЗД – вземането за подобрения, извършени върху имота е прехвърлено, а цесионерът няма качеството на владелец и не може да упражни право на задържане, поради което на този ред суми с привилегия не се присъждат

5. По чл.136, т.5 ЗЗД – няма

                      

С депозираната жалба се оспорва т.4 от Постановлението за разпределение с мотива, че жалбоподателят е присъединен взискател по силата на съдебно признато право на задържане на имота, чиято цена е предмет на разпределение, поради което се претендира приложението на чл.136, т.4 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.136, т.4 от ЗЗД вземанията, за които е признато право на задържане се ползват с особена привилегия от стойността на задържания имот. По този начин се обезпечава възможността на подобрителя на една чужда вещ да получи вложената от него сума за вещта. Това право се превръща в  залогоподобно, поради дадената привилегия за предпочитателно удовлетворение. Правото се упражнява до заплащане на подобренията и на разноските за имота, с тяхното заплащане правото на задържане се погасява (чл.72, ал.3 от ЗС).

Няма пречка вземането за подобрения да бъде прехвърлено, това следва от неговия облигационен характер. С договора за прехвърляне на вземането /цесията/ същото ще преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното (чл.99, ал.2 ЗЗД).  В предвид тази законодателна уредба, с цесията преминават общите и особените привилегии. Но за преминаването на особените привилегии следва да бъдат изпълнени и определени изисквания - при заложно право върху вещта, цеденът ще остане държател на заложената вещ с всички произтичащи от това права и задължения; при право на задържане върху вещта – правото на задържане, което цедентът е имал, преминава върху цесионера, стига само задържаната вещ да се предаде на цесионера. ( в този смисъл „Облигационно право“ – Ал.Кожухаров, изд.2002 г., втора глава, §2)

В конкретния случай взискателят „Б.“ ЕООД се легитимира като присъединен взискател, конституиран по делото въз основа на Удостоверение изх.№ 156/22.07.2016 г. издадено по изп.д.№ 20169110400021 на ЧСИ П.Николова с рег.№ 911,  за вземане в размер на 35 754 лева – увеличена стойност на недвижим имот в *** и 1 778, 65 лв. –разноски в арбитражно производство.

Съгласно удостоверението, за вземането от  35 754 лв. с Решение от 07.01.2016 г.  по арбитражно дело  № 1 от 2015 г. по описа на Арбитражен съд при „Асоциация за развитие на правото“ – гр.Пловдив, е признато на „ДЖИ ОЙЛ КЪМПАНИ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Трети март“ № 26,  правото на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС върху горепосочения недвижи имот до заплащане на сумата от 35 754 лева, с която се е увеличила стойността на имота след извършени подобрения в него.

В удостоверението е посочено, че въз основа на  Договор за прехвърляне на вземане от 01.04.2016 г., сключен между „Джи Ойл Къмпани“ ЕООД – като цедент и „Б.“ ЕООД – като цесионер, последният е конституиран като взискател по изп.д.№ 20169110400021.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото се установява качеството на жалбоподателя като цесионер на вземането от 35 754 лв., но не се доказва преминаването на особената привилегия.

Договорът за прехвърляне на вземане от 01.04.2016 г. не е представен и за това не може да се направи извод дали особената привилегия е преминала върху цесионера. По делото не се удостоверяват постигнатите между страните договорености, насрещните престации по договора и условията за сключването му. В случая само от съдържанието на договора за цесия би могло да се установи приложимостта или неприложимостта на уредените в чл.99 ЗЗД последици, но този договор не се представя. Поради това не е доказано твърдението на жалбоподателя, че цедентът му е прехвърлил всички права по вземането, включително особената привилегия.

Предвид изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение от Окръжен съд – Пловдив.

В настоящото производство не се претендират разноски, поради което такива няма да бъдат присъдени.

Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 34 930/28.11.2018 г. в регистратурата на ПдОС от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.Сопот, общ.Сопот, обл.Пловдив, ул.“Баба Неделя“ № 36, ап.2, представлявано от И.П.Б. против Постановление за разпределение от 22.10.2018г., предявено на 12.11.2018 г. по изп.д.№ 243/ 2016г. по описа на ЧСИ Драгомира Митрова, с рег.№ 828 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пловдив, в частта на точка ІV от посоченото постановление за разпределение, като неоснователна.

Решението на окръжния съд може да се обжалва с жалба пред Пловдивски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: