РЕШЕНИЕ
№ 961
Хасково, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VIII състав, в съдебно
заседание на девети
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от
съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно
дело № 20237260700960 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
чл. 285, ал. 1, във вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по предявен от Й. С. Д., [ЕГН], иск срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с посочено правно основание чл. 1
от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 14.06.2022 г. до 25.11.2022 г. в Затвора –
Стара Загора.
В исковата молба се твърди, че през времето, през което изтърпявал
наказанието си в затвора, ищецът претърпял вреди от неимуществен характер,
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация на ГДИН. Същата не му осигурила нормални условия на живот, тъй
като в Затвора – Стара Загора било пренаселено, липсвал законоустановения
минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, бил настанен в
тясна килия с недостатъчна светлина и висока влажност, без санитарен възел и
течаща вода. За времето от 20.00 часа до 6.00 часа били заключвани, поради
което всички затворници, включително и той, били принудени да удовлетворяват
естествените си нужди в кофа в килията, пред очите на другите затворници.
Миризмата в помещението била нетърпима и му пречела да спи. Освен това храната
не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми.
Всички тези условия били констатирани от националния Омбудсман,
който отправил препоръки към затвора именно поради констатирана пренаселеност и
лоши хигиенно-битови условия на живот, които водели до невъзможност за
осъществяване на поправително въздействие върху лишените от свобода и до
опасност от увреждане на физическото и психическо състояние на затворниците.
Подобно било и становището на Европейския комитет за превенция на
изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказание, който изпращал
доклади до българското правителство относно условията в местата за лишаване от
свобода, и същите били публикувани на интернет страницата на Министерство на
правосъдието.
Подчертава се, че минималният стандарт по националното
законодателство от 4 кв. м. жилищна площ при настаняване в обща килия, не
съответствал на възприетия от Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, който бил 7
кв. м. Сочи се, че в редица свои решения ЕСПЧ приемал, че липсата на финансови
възможности за изпълнение на задължението да се осигури минимум 4 кв. м.
жилищна площ на задържано лице, не оправдавала отговорните държавни органи за
неизпълнението. Според Комисията за предотвратяване на изтезанията, ако
затворниците/арестантите имали на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, пренаселеността се определяла като толкова тежка, че сама по себе
си следвало да се възприема като водеща до нарушение на чл. З от Конвенцията,
дори и без да се отчитали другите фактори. Това било прието и в Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015 г. и др. против България. Ето защо, отчитайки приетото в
цитираното решение на ЕСПЧ, така установената жилищна площ, при която ищецът
бил поставян да пребивава през по-голяма част от периода, следвало да се
възприеме, че условията били такива, водещи до тежка пренаселеност. Реалната
жилищна площ на килиите, в които бил настаняван Дончев, не давала възможност за
свободно движение в помещението. Тези условия в своята съвкупност безспорно
имали негативно влияние върху психиката на задържаното лице, изразяващи се в
психическо и физическо неудобство, дискомфорт, а по отношение на посочения
аспект „пренаселеност“, дори било налице надхвърляне на рамките на нормалното
за този вид ограничения и това следвало да се възприема за особено тежък
елемент като въздействие върху задържания и да окаже влияние при определяне на
конкретния размер обезщетение.
На следващо място, в Затвора – Стара Загора, през целия процесен
период на ищеца не били предоставяни облекло, обувки и спални принадлежности,
съгласно изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Неизвършването от страна
на администрацията на ГДИН на визираните в посочената норма фактически
действия, представлявало акт на незаконосъобразно бездействие, респективно не
били гарантирани достойнството и минималните човешки права на затворника. Това представлявало
допълнително основание за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неосигуряването на достатъчно дневна светлина, чист въздух и
минимална обитаема площ, необходими за спокойното биологично съществуване на
всяко психично здраво човешко същество, фактът, че лишеният от свобода бил
принуден да обитава помещения, населени с гризачи и други вредители, без да му
бъдат осигурени необходимите вещи, утвърдени по списък от министъра на
правосъдието, фактът, че бил принуден, с риск за здравето, да се храни с храна,
която не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми,
представлявали незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
ГДИН. В резултат на тези действия и бездействия лишеният от свобода живял при
унизителни и нехуманни условия, преживял срам и неудобство, емоционални
страдания и психически стрес, които надвишавали неизбежното ниво, присъщо на
вида наказание.
По изложените съображения се претендира ГДИН да бъде осъдена за
заплати на ищеца сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, считано от 14.06.2022 г. до 25.11.2022 г.
вследствие на противоправни действия и бездействия на длъжностни лица на ГДИН,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуален
представител, който поддържа иска. Релевира доводи за уважаването му.
Претендира присъждане на разноски, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОТВЕТНИКЪТ – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“ – [населено място], чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание и в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за
неоснователност на исковата молба. Счита, че исковата претенция за времето от
14.06.2022 г. до 05.08.2022 г. е недопустима, предвид факта, че през този
период Дончев не пребивавал при условията на Затвора – Стара Загора. За
останалата част от периода – от 05.08.2022 г. до 25.11.2022 г., моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита също, че не са налице
предпоставките на чл. 38 от ЗА за осигурената безплатна адвокатска правна
помощ. Моли, с оглед изхода на делото, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО
намира исковата молба за доказана само в частта за липсата на надлежно работещ
санитарен възел и течаща вода в килията на ищеца. Поради това, искът следвало
да бъде уважен единствено в тази му част.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
В Справка изх. № 5715/02.10.2022 г. от Началника на Затвор – Стара
Загора се удостоверяват следните обстоятелства:
Ищецът Й. С. Д. постъпил в Затвор – Стара Загора на 05.08.2022 г.
На същата дата бил настанен в 1-ва група (Приемно отделение), в Корпуса на
затвора, за да премине период на адаптация. Там пребивавал до 10.08.2022 г.,
когато бил преразпределен в 9-та група (осъдени, неработещи, учащи). По негова
молба на 29.09.2023 г. бил преразпределен във 2-ра група.
В 9-та група бил настаняван, както следва:
1. В спално помещение № 7, което било със следните размери:
широчина – 5 м., дължина – 5 м., респ. с площ 25 кв. м.; широчина на WC – 1.31
м., дължина на WC – 1.5 м., респ. с площ на санитарен възел – 1.97 кв. м.;
изчислен капацитет – 5.76 души, капацитет – 5 души. Максимално допустимият
капацитет на спалното помещение бил до 5 лишени от свобода и никога не бил надвишаван.
2. В спално помещение № 10, което било със следните размери:
широчина – 5 м., дължина – 5м., респ. с площ 25 кв. м.; широчина на WC – 1.45
м., дължина на WC - 1.52 м., респ. с площ 2.20 кв. м.; изчислен капацитет –
5.70 души, капацитет – 5 души. Максимално допустимият капацитет на спалното
помещение бил до 5 лишени от свобода и никога не бил надвишаван.
В справката се сочи още, че оборудването във всички спални
помещения в 9-та група включвало: чаршафи, завивки, възглавници, легла, дюшеци,
маси, столове, шкафове, тоалетно кошче, кофа с цедка, стирка с дръжка, четка за
тоалетна, ПВЦ лопатка за смет, обикновена метла. Всички легла били единични, на
два етажа, за да останело максимално подово пространство за всякакви дейности
на лишените от свобода. Шкафчетата били минимум по половин на лишен от свобода.
Столовете били вкарани под масата отново с цел освобождаване на подово
пространство. Тъй като спалните помещения за времето от 06.00 ч. до 20.00 ч. не
се заключвали, лишените от свобода се движили свободно до другите спални и общи
помещения в групата (коридор, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения
– баня и умивални).
След осъществения цялостен основен ремонт на Затвор – Стара Загора
по Норвежкия финансов механизъм, от м. март 2016 г., всички спални помещения
разполагали със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с
осигурен денонощен достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по всяко
време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на
естествена светлина, проветряване и естествена вентилация. Броят на лишените от
свобода по спални помещения бил съобразен с изискването за осигуряване на
минимум 4 кв. м. жилищна площ за всяко лице. Пренаселеност в Затвор – Стара
Загора нямало.
Й. Д. бил настанен във 2-ра група в периода от 29.09.2022 г. до
25.11.2022 г., когато бил освободен. През целия период в тази група бил в
спално помещение № 14, където били общо 7 лишени от свобода лица. Помещението
било с размери 6.7 м. х 5 – 33.5 кв.м., с изчислен капацитет 7.78 души,
капацитет 7 души. Всяко от спалните помещения разполагало със самостоятелен
санитарен възел, с денонощен достъп до тоалетна и течаща вода. Спално помещение
№ 14 било оборудвано с 3 бр. отваряеми прозореца, които осигурявали естествена
светлина, вентилация и възможност за проветряване по всяко време на денонощието
по преценка на лишените от свобода. Изкуственото осветление се осъществявало с
луминисцентни осветителни тела. Помещенията били оборудвани със стандартни
легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Всеки от коридорите разполагал с
помещение, оборудвано с умивалници и огледала и с помещение за къпане с душове,
в които се подавала постоянно вода, както и помещение за сушене на пране,
достъпът до които бил свободен от 6.00 ч. до 20.00 ч. всеки ден. Топлата вода
се подавала по график и се ползвала от лишените от свобода в определени дни
всяка седмица – вторник и петък.
На лишените от свобода от всяка група се осигурявали 30 – 40
минути за къпане, ползването на банята било по желание на лицата и съобразено с
наличните душове. За поддържане на личната хигиена на лицата се осигурявал
веднъж месечно сапун, който се получавал лично от всеки, по списък срещу
подпис.
С цел още по-добро поддържане на личната хигиена на лишените от
свобода, във всички групи било разрешено общото ползване на големи бързовари за
затопляне на вода. Прането на спалното бельо се извършвало в пералното
помещение на затвора. Всеки, желаещ да даде спалното си бельо за пране, имал
възможност да го стори всеки ден при излизане на престой на открито. Пералното
помещение било оборудвано с 3 професионални перални машини и 1 сушилна машина с
капацитет, който задоволявал потребностите на лицата и който отговарял на
предоставяния седмичен обем пране. Веднъж годишно било осигурено изпиране на
одеялата.
Съгласно нормативно утвърдения ред, почистването и поддържането на
хигиената в спалните помещения се осъществявало ежедневно от самите лишени от
свобода, настанени в съответното помещение, под ръководството на отговорника на
спалното помещение. Общите помещения – коридор на групата, помещение за сушене
на дрехи, баня и умивални, били почиствани ежедневно под ръководството на
отговорника на секция „Хигиенно-битова” към Самодейните затворнически органи на
съответната група, като всяко спално помещение давало дежурство в рамките на
една седмица на ротационен принцип. Ежемесечно по групи и коридори се
осигурявали необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали –
метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н. Контролът относно състоянието на
хигиената в общите и спалните помещения на групите бил осъществяван ежедневно
от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи,
и от надзорно-охранителния състав, в чийто пост попадал съответния коридор.
Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на
задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве.
От приложената към справката Докладна записка, изготвена от инсп.
Минев – инспектор „МТС“ при Затвор – Стара Загора (л. 30), става ясно, че на
05.08.2022 г. ищецът е получил по 1 бр. чаршаф, дюшек и сиво одеяло, като
отказал получаване на войнишко одеяло, възглавница и калъфка. В докладната се
посочва още, че сапуните се получавали всеки месец, а перилните и почистващи препарати
– по групи от отговорника на групата, и не се раздавали отново индивидуално на
всеки лишен от свобода. Така описаното се установява и от заверено копие на
вещева ведомост, издадена от Затвор – Стара Загора, също приложена към
справката.
Като приложения към посочената справка са представени също
заверени копия на протоколи за раздадени сапуни на лишените от свобода лица (от
групи 2 и 9) за месеците септември – ноември 2022 г., както и заверени копия на
фактури за закупени през месеците юни и септември от Затвор – Стара Загора
почистващи и хигиенни материали.
По делото са представени и заверени копия на: Заповед № ЛС-04-268
от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието (л. 46) за утвърждаване на списък
на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове,
затворническите общежития и арестите в затворите; описаният в заповедта списък
(л. 47); Утвърдена от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на
дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода –
възрастен (л. 51); утвърдено от началник на затвор Седмично меню, изготвено на
база вложени продукти съгласно Т1 за състава на дневната дажба на един лишен от
свобода, съобразено със сборник меню за З.О.Х., изд. „Интерменю“ 1991 г. – за
периодите 03.10.2022 г. – 09.10.2022 г. и 22.11.2022 г. – 27.11.2022 г.
Допълнително се представят заверени копия от: извлечение от
Договор рег. № 650/20.01.2021 г., с предмет „Извършване на дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби, ведно с 5 броя
протоколи за извършена ДДД обработка на всички части на Затвор – Стара Загора
на дати 10.06.2022 г., 12.08.2022 г., 25.09.2022 г., 13.10.2022 г., 11.11.2022
г.; извлечение от Договор рег. № 3811/15.04.2020 г., ведно с Анекс рег. №
4462/14.04.2022 г., касаещи основното обезпечаване на местата за лишаване от
свобода с почистващи препари и сапуни; извлечение от Договор рег. №
3843/16.04.2020 г., ведно с Анекс рег. № 4506/15.04.2022 г., касаещи
обезпечаване на местата за лишаване от свобода с домакински принадлежности и
предмети; извлечение от Договор рег. № 3841/16.04.2020 г., ведно с Анекс рег. №
4505/15.04.2022 г., касаещи обезпечаване на местата за лишаване от свобода с
дезинфектанти.
Част от допълнително представените доказателства е и Заповед №
Л-2540/16.06.2021 г. (л. 80), издадена от и. ф. Началник на Затвор – Стара
Загора, за определяне на реда за предоставяне на дрехи, обувки и консумативи за
лична хигиена, и др. вещи на лишени от свобода. В същата се посочва, че
лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки, подават
молба/заявление до инспектор СДВР за вида на вещите, от които имат нужда.
Обстоятелството, че даден лишен от свобода има право на безплатно облекло и
обувки се удостоверява чрез списък/заявка, изготвен от инспектор СДВР, съдържащ
имената на лицето, контролен номер, група, вида на облеклото/обувките, размерни
номера. При определяне на правото за всеки един лишен от свобода да получи
безплатни дрехи и обувки, инспекторът СДВР се съобразявал със следните
обстоятелства: липса на достатъчно годно за носене облекло, с което лишеният от
свобода действително разполагал; какви средства били постъпили по личната
партида на лишения от свобода през последните 6 месеца; дали лишеният от
свобода получавал подкрепа от близките си, изразяваща се в провеждане на
свиждане с получаване на хранителна и вещева пратки. В заповедта е описан и
реда за получаване на консумативи за лична хигиена, като е посочено, че за
тримесечен период се предоставяли следните консумативи: тоалетна хартия,
еднократна самобръсначка, крем/пяна за бръснене, четка за зъби, паста за зъби
75 мл. – всички в количества според финансовото обезпечаване. По всяко
заявление се извършвала проверка за постъпили по личната партида на съответното
лице средства през последните 6 месеца и дали имало заведени и обслужвани
изпълнителни дела върху суми от лична партида, както и справка за това, дали
лишеният от свобода работи или бил назначен на работа през последния месец. На
следващо място, право на консумативи за лична хигиена имали лишени от свобода,
чиито остатък от наказанието не бил по-малък от 2 месеца, не били работещи,
през последните 6 месеца постъпленията по личната им партида били в размер
по-малък от 10 лв. за месец, лишеният от свобода имал постъпления по лична
партида, но сумите се удържали и превеждали по изпълнителни дела.
Представено по делото е и заверено копие на справка за трансфери
на Й. С. Д. за периода от 01.06.2022 г. до 30.11.2022 г., от която е видно, че
паричните постъпления са в общ размер на 675.70 лева и са за месеци от август
до ноември 2022 г.
В хода на съдебния процес се събраха и доказателства, чрез гласни
доказателствени средства – разпит на свидетеля Г. Н. Г.. Същият заяви пред
съда, че с ищеца били заедно в Затвора – Стара Загора, в обща килия с размери 3
м. на 4 м. за период от три месеца. Общо били 7 лица и толкова легла имало в
килията. Вътре имало тоалетна, но не и вода, баня нямало. Такава била
разположена до столовата. В коридора имало умивалници, но вода - не, а в
тоалетната в килията имало една малка мивка, която била с ръжда.
Храната била лоша, като понякога имало супи, но без мръвка в тях.
Одеялата били стари. Имало дървеници и хлебарки. Правили почистване
(хигиенизиране от страна на ГДИН, чрез наети лица), но само с вода. Килиите се
почиствали от затворниците по график. Заявява, че в килията и в санитарния
възел имало отваряеми прозорци. Споделя, че през деня нямало проблем да излизат
от спалното помещение. Само вечер си вземали едно шише от безалкохолно, слягали
го до леглото и така се облекчавали по малка нужда. Това се налагало, тъй като
тоалетната не работела, била задръстена. Съобщили за проблема на отрядния, но
той им отвърнал, че трябва да се справят сами. Заявява, че е запознат със
списъка на Министъра на правосъдието за вещите, които можел да получава по
време на свиждане или да си закупи от лавката на затвора. Дончев получавал през
месец - два по 50 лева. Посочва, че същият имал бъбречни проблеми, а лекарят не
му обърнал внимание, никакви хапчета не му предписал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Исковата молба в частта й относно претендираното обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 14.06.2022 г. до 05.08.2022 г. е недопустима.
Този извод се обосновава от факта, че по делото са представени доказателства за
пребиваване на ищеца единствено в Затвора – Стара Загора и то за периода от
05.08.2022 г. до 25.11.2022 г. Доказателствената тежест да докаже твърденията
си в исковата молба лежи върху ищеца, но последният не представи никакви
доказателства, че през целия визиран в исковата молба период е пребивавал в
пенитенциарни заведения под юрисдикцията на ответника. Следователно, предмет на
разглеждане по същество се явява именно последно посочения период от време, а
искът за периода от 14.06.2022 г. до 05.08.2022 г. следва да бъде оставен без
разглеждане като процесуално недопустим.
За периода от 05.08.2022 г. до 25.11.2022 г. исковата молба е
допустима, а претенцията е частично основателна.
Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, а
съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 203, ал. 1 от АПК е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Според чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената
отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, а ал. 3 на чл. 203 от АПК гласи, че по реда на тази
глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената
отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
Европейския съюз.
Разпоредбата на чл. 205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение
се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
В случая искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, юридическо лице към министъра на
правосъдието, с териториални служби, в това число затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“, в които има създадени районни служби „Изпълнение
на наказанията“ (чл. 12, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС).
Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от
лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.
205 от АПК, във вр. чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Исковата молба е с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на ГДИН и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които лицето е
изтърпявало наказанието „лишаване от свобода“ в Затвор – Стара Загора.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда: „осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.“ Алинея 2 на същата разпоредба постановява,
че „за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.“
От изложеното в исковата молба безспорно се установява, че
претенциите на ищеца попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът намира, че освен разпоредбите на националното и европейското
законодателство в областта на правата на лишените от свобода граждани и на
тези, задържани пода стража, при разглеждане на искове като процесния, следва
да се съобрази и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) по дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на
човека (ЕКПЧ), произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража. Тази практика е установила общи принципи и стандарти за
преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3
от ЕКПЧ основно право. Решения на ЕСПЧ в тази насока са Решение от 02.02.2006
г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по делото Н. срещу
България, Решение от 28.06.2007 г. по делото М. срещу България, Решение от
27.11.2008 г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по
делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В решението
на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ е посочено, че вече постановените
решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, касаещи повтарящи се въпроси
за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух,
ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при
използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции
срещу нечовешко и унизително отношение.
По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение“
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание
и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.
В настоящия казус, от събраните по делото писмени доказателства –
Справка изх. № 5715/02.10.2022 г. от Началника на Затвор – Стара Загора, се
установява, че ищецът е постъпил в затвора на 05.08.2022 г. По време на престоя
си там пребивавал, както следва:
- за периода от 05.08.2022 г. до 10.08.2022 г. – в група 1
(Приемно отделение), в Корпуса на затвора, за да премине период на адаптация;
- в период от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г. – в група 9, килии №7
и №10, и двете с площ от по 25 кв. м., и без данни за настанените в тези килии
лица;
- в група 2 от 29.09.2022 г. до 25.11.2022 г. – в група 2, килия
14, с площ 33.5 кв.м., където били настанени общо 7 лица.
Предвид предоставената от ответника информация за условията в
Затвор – С. З., на първо място съдът приема, че за периода от 05.08.2022 г. до
10.08.2022 г. ответникът не е предоставил информация както за площта на
помещението, в което е бил настанен ищецът – група 1 (Приемно отделение), в
Корпуса на затвора, така и за това дали евентуално в съответното помещение е
бил сам или с други лица. Също така за съответното помещение в Приемното
отделение на затвора няма информация за площ, наличието на санитарен възел и
течаща вода, вентилация, отваряем прозорец, хигиената, както и за осветлението.
Настаняването в такъв вид отделение на затвора е законово
предвидено в чл. 47 от ЗИНЗС и съгласно ал. 1 на нормата той може да продължи
от 14 денонощия до 1 месец. В конкретния случай престоят е бил 5 денонощия.
През този период законът предвижда извършването на редица действия от страна на
затворническата администрация с оглед обезпечаване адекватното изпълнение на
наложеното от наказание „лишаване от свобода“. За периода на престой в приемно
отделение формално е налице общото твърдение на ищеца за липса на достатъчно
площ, недостатъчна светлина и висока влажност и за липса санитарен възел и
течаща вода. Както се посочи, пред съда не се представят каквито и да е
доказателства, чрез които да се опровергае от ответника това въведено от ищеца
твърдение за поставянето му в неблагоприятни условия на пребиваване в този
период. Ето защо за посочения период от време искът се явява основателен.
На следващо място, по отношение на спални помещения № 7 и № 10 в
9-та група в периода и от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г., са налице данни за
площ, но липсва информация за броя на пребивавалите лица в тези помещения,
съответно не е ясно каква част от общата площ ищецът е имал възможността да
обитава. Този факт, подкрепен от общите твърдения на свидетеля по делото,
обосновава извода за наличие на хипотези по чл. 3, ал. 2 от ЗИНС по отношение
на Дончев в горепосочените спални помещения в Затвор – Стара Загора. Общото
позоваване в Справка изх. № 5715/02.10.2022 г., че максимално допустимият
капацитет на спалните помещения бил до 5 лишени от свобода и никога не бил
надвишаван, не е достатъчно, за да може съдът да направи адекватна преценка
относно действително разполагаемата площ на ищеца.
Твърдението за недостатъчна светлина в помещения № 7 и № 10 в 9-та
група не може да бъде споделено, с оглед данните от справката и показанията на
свидетеля по делото за налични в помещенията прозорци, които са отваряеми. В
тази връзка, твърдението за наличието на висока влажност в обсъжданите
помещения и неприятна миризма, също не се възприема за релевантно. Визираните
обстоятелства се считат за несъществували в обсъждания период, доколкото е
безспорно, че помещенията са разполагали с отваряеми прозорци, които са се
позволявали проветряване, респективно и не може да се направи обосновано
предположение за висока влажност.
Предвид съдържанието на представената от ГДИН справка, в частта за
спални помещения № 7 и № 10, в група 9, и изложеното от свидетеля в съдебно
заседание относно продължителността на съвместното му пребиваване с ищеца в
Затвор – Стара Загора (3 месеца), съдът не споделя и общото твърдение за липса
на санитарен възел с тоалетна и течаща вода в тези помещения.
Въпреки последното, обобщено, по отношение на престоя на Й. Д. в
периодите от 05.08.2022 г. до 10.08.2022 г. и от 10.08.2022 г. до 29.09.2022
г., съответно в група 1 (Приемно отделение), в Корпуса на Затвор – Стара Загора
и в спални помещения № 7 и № 10 в 9-та група от този затвор, следва да се
приеме, че ГДИН не е оборил всички твърдения на ищеца с доказателства. Ето
защо, налице е хипотезата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, поради което исковата
молба се явява основателна, касателно горепосочените периоди, но само относно
твърденията за липса в тези периоди на: достатъчно площ; на отваряем прозорец и
оттам влажност и миризма, и недостатъчна светлина; на санитарен възел и течаща
вода, вентилация – в група 1 (Приемно отделение), в Корпуса на затвора; и
липсата на достатъчно площ в спални помещения № 7 и № 10 в група 9 в затвора.
Относно престоя на ищеца в спално помещение № 14 в група 2 в
Затвор – Стара Загора в периода от 29.09.2022 г. до 25.11.2022 г. следва да се
посочи, че видно от Справка изх. № 5715/02.10.2022 г. това помещение е с площ
33.5 кв.м. и на тази площ са били настанени общо 7 лица. Оборудвано е било със
стандартни легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Имало е 3 броя отваряеми
прозореца, които са осигурявали естествена светлина, вентилация и възможност за
проветряване по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода.
Очевидно е, че за визирания период, свободната жилищна площ
(определена на база общата площ на помещението, наличното оборудване и мебели и
броя на настаняваните в него лица) е била под 4 кв. м за всяко лице. През този
период жилищните условия в посочената килия също се явяват в нарушение на
предвиденото чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и на забраната по чл. 3 от КЗПЧОС, чл. 29,
ал. 1 и чл. 31, ал. 5 от КРБ и чл. 3 от ЗИНЗС.
Твърдението за удовлетворяване на естествени нужди в кофа,
респективно липса на санитарен възел и течаща вода, също се явява основателно,
що се касае до престоя на ищеца в спално помещение № 14, 2-ра група.
Показанията на свидетеля Г. са в подкрепа на тези твърдения. В помещението, в
което свидетелят е съжителствал с ищеца три месеца, е била налична тоалетна, но
същата е била задръстена, и дори да е била използвана от обитателите, това е
ставало поради липса на избор. Освен това не се доказа от ответника да е била
достъпна в това помещение течаща вода.
При това положение, макар и лишеният от свобода да е имал
възможност да се разхожда свободно в затворническото отделение (група) през
деня, респективно да е излизал от спалното си помещение и перманентно да не ме
е била възпрепятствана възможността да удовлетворява естествените си нужди,
съдът приема, че горепосочените обстоятелства са имали негативен ефект върху
психическото и физическото здраве на ищеца. Следователно, в конкретния процесен
период – от 29.09.2022 г. до 25.11.2022 г., е било налице неспазване на
законовото задължение за осигуряване на постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода в помещение № 14 в група 2 в Затвор – Стара Загора.
На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че храната
не отговаряла по грамаж и калоричност на установените норми. Съгласно чл. 84,
ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. От доказателствата по делото се установява, че
цитираната норма е била спазена от ответника. Представени са по делото седмични
менюта, от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано
хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвор – Стара Загора е съответствала
на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица № 1 (л.
51), утвърдена от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Видно е, че енергийното съдържание
на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблицата за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода, респ. на средното дневно енергийно съдържание на храната от 2622 ккал.
Освен това, от посоченото в коментираната Таблица № 1 и менютата се установява,
че утвърденият грамаж на храната също е бил спазван.
По отношение твърдението на ищеца, че не му били предоставяни
облекло, обувки и спални принадлежности, съгласно изискванията на чл. 84, ал.
2, т. 3 от ЗИНЗС, от представеното по делото заверено копие на вещева ведомост
се установява, че Дончев е отказал да получи предоставените му войнишко одеяло,
възглавница и калъфка за нея.
Що се касае правото по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС – лишеният от
свобода да получи облекло и обувки от администрацията на ГДИН, следва да се има
предвид, че това се отнася само за лицата, които нямат собствени дрехи и
обувки. По делото не се представят доказателства за обсъждания период ищецът да
е сезирал администрацията на Затвор – Стара Загора с искане за предоставяне на
безплатно облекло и обувки, поради обстоятелството, че не е имал собствени
такива. Единствено заявеното желание от страна на лишения от свобода и то
поради липса на собствени облекло и обувки, обуславя задължението на
затворническата администрация за предоставяне на такива вещи. Администрацията
на ответника не следи служебно на кого следва да предоставя облекло и обувки и
съгласно ЗИНЗС за нея не съществува задължение за това.
Недоказани останаха и твърденията за наличието на гризачи и други
вредители респективно за нарушение на чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС. Видно от
изложеното в описаната справка, поддържането на хигиената и чистотата на
килиите е било задължение на самите задържани лица. По делото е установено и не
е спорно, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване на всички площи в Затвор –
Стара Загора, като периодично представители на специализиран доставчик на
такива услуги е извършвал дейност във всички помещения на затвора. Това се
установява и от представените копия от протоколи за извършена ДДД обработка.
Въпреки последните изводи, като краен извод съдът приема, че в
нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в определени периоди от време по отношение на
ищеца са били нарушени изискванията за поставяне на лишените от свобода лица в
благоприятни условия, като от доказателствата по делото се установява липса на
достатъчно площ, санитарен възел и течаща вода, вентилация, отваряем прозорец,
респективно и недостатъчна светлина, висока влажност – в периода на престой в
група 1 (Приемно отделение), в Корпуса на затвора; липсата на достатъчно площ в
спални помещения № 7 и № 10 в група 9 в затвора; липса на достатъчно площ и
санитарен възел и течаща вода в спално помещение № 14, 2-ра група в Затвор –
Стара Загора. Тази съвкупност води до извода, че са налице бездействия от
страна на ответника, както и обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, което
доказва наличието на основание за водене на процесния иск по чл. 3, ал. 2 от
ЗИНСЗ.
По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от
ЕКПЧ, администрацията на местата за лишаване от свобода и задържане е длъжна да
осигури нормални условия за пребиваване на субектите, пребиваващи в тях.
Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧ в исковия период представлява
задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени
в тяхната съвкупност, водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл.
3 от ЕКПЧ и на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Ищецът е бил поставен в положение да търпи
унижаващи човешкото достойнство изживявания. Налице са всички елементи на
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно –
доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в Затвор –
Стара Загора и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. По
така изложените мотиви, исковата претенция за обезщетяване на тези вреди следва
да се приеме за доказана по основание по отношение изложените по-горе елементи,
поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде уважена –
пропорционално не претърпените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно
то, като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
определено при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане на икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1, във
вр. с ал. 2 от ЗИНЗС в съвкупност, периода на исковата претенция, вида,
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, за
които са налице доказателства, при прилагане на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Предвид всичко така изложено, съдът приема, че предявеният в
настоящото производство иск следва да бъде уважен частично, за доказания по
делото период на пребиваване в Затвор – Стара Загора – общо 112 дни, съобразно
спецификата на конкретния случай и с оглед характера и невисокия интензитет на
увреждането, и оттук по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на
ищеца. Съответно съдът определя обезщетение в размер на 450 лева (112 х 4 лева
на ден).
Обезщетението следва да бъде присъдено заедно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В останалата част – до пълно предявения размер от 1 000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски. Предвид
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че
са налице основанията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което
на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева. Това
възнаграждение следва да се присъди съразмерно на уважената част на иска и така
изчислено възлиза на 180 лева.
В тежест на ответника се следват и разноски в размер на 10 лева –
за образуване на делото и разглеждане на исковата молба, дължими на ищеца.
Възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда, предвид разпоредбите на
чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.
78, ал. 3 от ГПК и чл. 143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на
такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата молба, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на Й. С. Д., [ЕГН], адрес: [населено място] [улица], против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, [улица], в частта, с която се
претендира обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.06.2022 г. до
05.08.2022 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, [улица], да заплати на Й. С. Д., [ЕГН],
адрес: [населено място] [улица], сумата в размер на 450 (четиристотин
и петдесет) лева – обезщетение за претърпени по време на престоя
му в Затвор – Стара Загора неимуществени вреди за периода от 05.08.2022 г. до
25.11.2022 г., като исковата претенция над присъденото обезщетение от 450 лева
до пълния предявен размер от 1 000 лева, като неоснователна и
недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, [улица], да заплати на адвокат Е. М., член
на АК – Разград, л.н. **********, с адрес на кантора – [населено място],
бул.„България“ № 55, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, [улица], да заплати на Й. С. Д., [ЕГН],
адрес: [населено място] [улица], сумата от 10 (десет) лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото и разглеждане на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено
от процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението – в частта, с която исковата молба е оставена без
разглеждане, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред тричленен състав на Административен съд – Хасково в седемдневен срок от
съобщаването му, а в останалата му част – в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му, съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 от ЗИНЗС.
|
Съдия: |
|