Решение по дело №184/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №51/08.03.2012 год., постановено по Н.а.х.дело № 51/2012 год.,К.йския районен съд е признал обвиняемия Л. К. Б., живущ в гр. К. с ЕГН *, за виновен в това, че на 30.04.2010г. в гр. К., при условията на продължавано престъпление, съставил неистински частен документ- Договор за мобилни услуги №*********/30.04.2010г.,Договор за мобилни услуги № *********/30.04.2010г. и Договор за мобилни услуги №*********/ 30.04.2010г., всички на името на Н.С.Г. от гр. Пловдив и ги употребил, за да докаже, че съществува някое правно отношение, престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 78”а” от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000лева.Постановил е вещественото доказателство мобилен телефон марка „Н.", модел 2220 да се върне на собственика му М.Е.О. от с. Ж., обл. К., след влизане на решението в сила и е осъдил обвиняемия Б. да заплати по сметка на К.йски районен съд, направените по делото разноски в размер на 30 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемия Л. Б.,който чрез своя адвокат-И.Б.,обжалва същото,като необосновано по смисъла на чл. 313 от НПК и постановено в нарушение на материалния закон.Моли на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да се отмени атакуваното решение, вместо което да се постанови ново, с което да се признае Б. за невиновен.В съдебно заседание адв.Б.,поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли решението да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на атакуваното решение, с оглед доводите и оплакванията , наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните в наказателното производство доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Л. Б. на 30.04.2010 г.,успял да сключи договор за мобилни услуги в магазин на "Г.", от името на друго лице - св. Н.С.Г.. Договорът бил сключен в магазин на Г.", находящ се в гр. К., бул."Т." № 1, стопанисван от "К.Р." ЕООД - С., с продавач-консултанта- свидетелката А.К.. Договорът за мобилни услуги включвал промоционален телефон марка Н, модел 2220”слайд” с IMEI *51080. За целта свидетелката К.предоставила попълнена на компютър бланка на Договор за мобилни услуги № *********/30.04.2010 г. и я предала на обвиняемия Б. да я попълни и подпише, след което отишла да обслужва други клиенти в магазина. Б. собственоръчно попълнил в долния ляв ъгъл на договора в графата "подпис на потребителя" имената "Н.С.Г." и положил подпис вместо св. Г.. Така съставения неистински документ, обвиняемият предоставил на св. К., служител в "К.Р." ЕООД - С., офис К. и получил договорената услуга.В същия ден-30.04.2010г., Б. сключил още два договора за мобилни услуги в магазина на "Г.", находящ се в гр. К., бул."Т." №1, стопанисван от "К.Р." ЕООД - С., с продавач - консултанта Т.Р.К.- свидетел по делото. Последната предоставила попълнени на компютър бланки на Договор за мобилни услуги № *********/30.04.2010 г. и Договор за мобилни услуги №*********/30.04.2010 г. и ги предала на обвиняемияБ.да ги попълни и подпише в графата "Подпис на потребителя", след което отишла да обслужва други клиенти в магазина. Б. попълнил собственоръчно в долните леви ъгли на договорите в графата "Потребител" имената "Н.С.Г." и положил подпис вместо св. Г.. Така съставените неистински документи Б. предоставил на св. К., служител в "К.Р." ЕООД - С., офис К., като по този начин получил договорените услуги- два броя СИМ карти.

Същата година по- късно,обвиняемият Л. Б. продал на свидетеля Н. Г. , мобилния телефон "Н, модел 2220 слайд" с IMEI *51080, който по- късно, Г. продал на свидетеля М.О..Впоследствие свидетелката Н.С.Г. установила, че неизвестно лице сключило договори за мобилни услуги с оператор "Г." от нейно име в гр. К.. За целта св. Г. сигнализирала РУ на МВР - К..

От заключението на вещото лице изготвило съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите в графа "подпис на потребителя" в Договор за мобилни услуги № *********/ 30.04.2010 г., № *********/30.04.2010 г. и № *********/30.04.2010 г. са изпълнени от Л. К. Б., ЕГН *. Ръкописният текст - Н.С.Г., в графа данни за потребителя, на мястото на име, презиме и фамилия са изпълнени от Л. К. Б..

Тази фактическа обстановка се е приела от съда след преценка на следното:

В хода на досъдебното производство Л. Б. не се е признал за виновен и се е възползвал от правото си да не дава обяснения,което до голяма степен е затруднило установяване на детайлите при изпълнение на конкретните деяния, но не и главния фаÛт, включен в предмета на доказване, касаещ авторството на съставяне на неистински частен документ и употребата му. Така, свидетелките К. и К., в показанията си пред съда, обяснили принципно, как се сключват договорите за мобилни услуги, но не си спомняли подробности за процесните договори, като и двете свидетелки заявявили, че не са виждали и не познават свидетелката Нина Г.. Свидетелят Г. обяснил пред съда, че лично познава обвиняемия, който дошъл в офиса му и предложил за продажба мобилен телефон "Н. 2220 слайд" с IMEI *51080, който имал от сключен договор с "Г.". Г. се съгласил да закупи телефона и съставил договор за покупко- продажба. Б. обещал да донесе документи за продадения телефон- гаранционна карта или договор за придобиването му, но такива в последствие не представил. По- късно телефонът- "Н. 2220 слайд" с IMEI *51080, бил продаден от свидетеля Г. на св. М.О., който го предал на служител от полицията с Протокол за доброволно предаване от 09.03.2011 г..

Видно от Служебна бележка с per. № ХЯ 3959 от 10.04.2009 г., издадена от ОДМВР- Хасково, свидетелката Г. е установила, на 09.04.2009 г., липсата на лична карта № *********, за което в РУМВР- Хасково е заведена преписка. В показанията си пред съда Г. заявила, че никога не е посещавала офис на "Г." в гр. К. и никога не е имала взаимоотношения с този оператор. При предявяване на трите договора за мобилни услуги заявила, че нито подписа, нито ръкописния текст са изпълнени от нея.

С оглед на гореописаните доказателства съдът е намерил, че обвинението срещу Л. Б. е доказано по несъмнен начин- графологичната експертиза го сочи като автор на подписа и ръкописното изписване на имената върху трите договора, свидетелят Г. удостоверява, че е закупил мобилен телефон "Н.” 2220 слайд с IMEI *51080 от обвиняемия Б., свидетелката Г. не е посещавала офиса на "Г." в гр. К. и не е разпозната от свидетелките К. и К., както и не е автор на подписите върху трите договора за предоставяне на мобилни услуги.

Горното се споделя напълно от тази инстанция, тъй като приетото и неоспорено заключение на съдебно-графологична експертиза,както и неоспорените и необорени показания на свидетеля Г.,че е закупил телефона от обвиняемия,който той лично познава, по несъмнен начин установяват и доказват деянието и авторството на обвиняемия Б..

При определяне на наказанието,съдът е съобразил,че за извършеното престъпно деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода" за срок до 2 години, а видно от приложеното към делото и прието от съда свидетелство за съдимост, обвиняемият не е осъждан и спрямо него не е прилагана процедурата по чл. 78а от НК.При определяне на наказанието съдът се е базирал на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК- принципите на законност и индивидуализация на наказанието.Приел е, че се касае за зрял човек, с добри характеристични данни по местоживеене и чисто съдебно минало,но от друга ,с извършването на трите престъпни акта Б. се очертавал като личност, склонна към системни нарушения на законността, с проява на престъпна упоритост и с многократно проявено пренебрежение към правилата за поведение.За обществената опасност на деянието е приел,че същата е типична за този вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с документооборота и документирането на определени правно релевантни факти, предназначени да ги засвидетелстват.С оглед на изложеното съдът е преценил, че предвиденото в текста на чл. 78а от НК наказание „глоба" следва да бъде определено над минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно 2000 лева. Настоящата инстанция намира, че така наложеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/08.03.2012 год., постановено по Н.а.х.дело № 51/2012 год., по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.