Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
С., 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 01.07.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Иванова
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 169 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 273/04.11.2019г., постановено
по гр.д. № 1714/2018г. по описа на Б.ския районен
съд, е отхвърлен предявеният главен иск от В.С. и Ц. Б.
срещу А.А. за прогласяване нищожността на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 177, том 2, рег. № 2817, дело № 337/2018
г. на нотариус Данаил Главинов, както и евентуалният
иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД на същите ищци срещу същата ответница за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 177, том 2, рег. № 2817,
дело № 337/2018 г. на нотариус Данаил Главинов.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В.С. и Ц. Б. срещу горното решение. Жалбоподателките считат обжалвания съдебен акт за
необоснован и незаконосъобразен. Оспорват изводите на първоинстанционния
съд. Намират за доказани предпоставките за обявяването на процесния
договор за нищожен поради липса на основание, с оглед заболяването на прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта му скоро
след датата на договора, както и знание на приобретателя
за скорошната смърт на прехвърлителя към момента на
сключването му. Изтъкват, че ответницата не е изпълнявала в пълен обем
задълженията си по договора, което е основание за развалянето му, както и че
това се установява от събраните по делото доказателства. Твърдят, че БРС е
постановил обжалваното решение само въз основа на показанията на един от
разпитаните свидетели, които противоречат на останалите такива. Молят съда да
отмени обжалваното решение. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата, която оспорва жалбата и я
счита за нередовна, неоснователна и неаргументирана. Сочи, че обжалваното
решение не било несъмнено индивидуализирано, тъй като постановилият го съд бил
посочен само с абревиатурата „БРС“. Намира, че в нея се преповтарят аргументите
от исковата молба, без да се сочат конкретни пороци на обжалваното решение.
Анализира отделните твърдения на жалбоподателките и
изразява становище за тяхната неоснователност, тъй като те използвали
абстрактни понятия без изясняване на конкретното им значение. Счита за
доказано, че е полагала грижи за прехвърлителя –
както преди, така и след сключването на договора. Позовава се на задължението
на нотариуса да се увери в дееспособността на явяващите се пред него лица и в
действителността на изразената от тях воля. Моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките не се явяват. Представляват се от адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Представя писмени бележки, в
които възпроизвежда доводите от въззивната жалба и
тълкува разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто от ЗЗД. Цитира съдебна практика. Излага принципни съображения във
връзка с договора за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, коментира алеаторния му характер и прави извод, че в конкретния
случай са налице предпоставките за неговата недействителност поради това, че
смъртта на прехвърлителя е настъпила в много кратък
срок след сключването на договора, а настъпването й е било положително известно
на приобретателката. Оттук прави извод, че последниата реално не е поела насрещно задължение.
Подчертава, че заболяването на прехвърлителя е било в
напреднал стадий, назначено му било радикално оперативно лечение, което той е
отказал, а заболяването е прогресирало с усложнения, което му дава основание да
квалифицира състоянието на прехвърлителя като тежко,
както и въз основа на това да направи правни изводи, различни от тези на БРС. Намира,
че състоянието на прехвърлителя е обуславяло скорошно
настъпване на смъртта му (което и се е случило в действителност). Счита, че и
двете страни по сделката са били наясно с този факт към момента на сключването
й. Позовава се на свидетелските показания. Намира, че в случая е липсвала
непосредствената и типична цел на този вид договори. Съзира действителния мотив
за сключването му в отблагодаряване на прехвърлителя
към приобретателката за полаганите от нея грижи. Прави
извод, че са налице предпоставките за нищожност на договора поради липса на
основание. Изтъква, че релевантен за изхода на делото е обемът на престацията на ответницата само след сключването на
договора и преди настъпването на смъртта на прехвърлителя,
т.е. от 15.06.2018г. до 06.08.2018г. Навежда довод, че полаганите преди този
период грижи от страна на приобретателката са в
изпълнение на моралния й дълг към прехвърлителя за
предходно (извършено през 2103г.) дарение в нейна полза на 12 недвижими имота.
Настоява за разграничаване между полаганите грижи преди и след 15.06.2018г.
Поддържа, че те не са били в пълния дължим обем, с оглед тежкото състояние на прехвърлителя, тъй като приобретателката
живеела в гр. С. (респ. Н. И.), а прехвърлителят – в
гр. Б.. Оспорва част от свидетелските показания в обратен смисъл. Счита, че са
налице основания за отмяна на обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата се явява лично и се представлява от адв. Ч., който оспорва
жалбата, поддържа отговора, и моли съда да я остави без уважение и да потвърди
решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Позовава се на събраните по делото доказателства. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство
доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не
следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.
ІІI. По същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените
от районния съд мотиви в обжалвания съдебен акт и препраща към тях на основание
чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в
жалбата доводи, съдът отбелязва следното:
1. По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл.
четвърто от ЗЗД.
Неоснователно жалбоподателките
поддържат, че, към момента на сключване на процесния
договор, заболяването на прехвърлителя е обуславяло
неминуемо скорошно настъпване на смъртта му, а приобретателката
е знаела това.
На първо място, съгласно заключението на в.л. Таушанова, прехвърлителят В. П.
действително е страдал от тежки заболявания към момента на настъпване на
смъртта му. Едно от тях е параноидна шизофрения (от
2011г.), но, според вещото лице, състоянието му е било стабилно, приемал е
лекарства, а ходът на заболяването е „без тласък“. От 2015г. е бил диагностициран и с тежко онкологично заболяване на пикочния
мехур, като е отказал оперативно лечение. Независимо от това, вещото лице е
посочило, че не може да се даде отговор, дали настъпването на смъртта е било
неизбежно [в близко бъдеще], нито може да се каже в конкретния случай, каква ще
е продължителността на живота и неговото качество (л. 112 от първоинстанционното дело). Това експертно становище е било
потвърдено и защитено в открито съдебно заседание на 26.09.2019г., когато
вещото лице е посочило, че пациентът е бил лекуван адекватно. На няколко пъти е
заявило изрично, че не може да се даде категоричен отговор, каква ще бъде
продължителността и качеството на живота на пациента, нито кога ще прогресира и
рецидивира заболяването (л. 118 – 119 от първоинстанционното
дело). След като квалифициран медицински специалист не е в състояние да даде
сигурна прогноза за заболяването на пациента и да посочи дори приблизително
предполагаемия момент на неговата смърт, на още по- малко основание може да се
предполага, че такава информация е била достъпна за страните по процесния договор. Поради това съдът не споделя довода на жалбоподателките, че непосредствено предстоящата смърт на прехвърлителя е била неминуема и сигурна, както и че е била
известна на приобретателката.
На второ място, видно от заключението на в.л. Таушанова, непосредствена причина за смъртта на П. е не
тежкото му онкологично заболяване в напреднал стадий (от каквото той безспорно
е страдал и което е било известно на страните по сделката), а остра дихателна
недостатъчност. Като предшестваща причина е посочена „мозъчно съдова болест“.
Едва в качеството на „начална“ причина за смъртта фигурират „анемия“ и
„карцином на пикочния мехур“. Отбелязано е и придружаващото заболяване „параноидна шизофрения“. В открито съдебно заседание вещото
лице е обобщило, че причина за смъртта е остра дихателна и сърдечно- съдова
недостатъчност, но е заявило, че не може да се каже, каква е конкретната
причина. Същевременно, по делото няма доказателства за белодробни заболявания и
дихателни проблеми на прехвърлителя, нито че страните
по сделката са знаели за такива. Съответно, те не биха могли да предполагат, а
още по- малко – да знаят (и то – със сигурност), че именно такива обстоятелства
ще причинят смъртта на прехвърлителя в най- близко
бъдеще.
На трето място, П. е починал на 62- годишна възраст,
която е под средната продължителност на живота в страната. Поради това не би
могло да се очаква сигурно предстоящо настъпване на смъртта му и с оглед
възрастта му.
При тези данни съдът намира, че страните по процесната сделка не са знаели за непосредствено
предстоящата смърт на В. П., а и към момента на сключване на договора тя далеч
не е била сигурна в периода, в който впоследствие е настъпила. Действително,
времето между сключването на договора и смъртта на П. е много кратко, но този
факт, сам по себе си, не дава основание да се приеме, че договорът е нищожен
поради липса на основание. Искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
тази му част.
2. По иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане е ненаименован, т.е. позитивното
право не съдържа неговата правна уредба, а страните са свободни да определят
съдържанието му в рамките на императивните
материалноправни норми и добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД).
Поради това по искове, които имат за предмет такъв договор, съдът е длъжен да
тълкува действителната обща воля на страните (арг. чл. 20 от ЗЗД) и да изясни съдържанието на насрещните им задължения. Едва след
изясняване на обема на уговореното задължение за издръжка и гледане може да се
преценява, дали изпълнението му е точно или не, както и свързаните с (не)изпълнението
правни последици.
В
настоящия случай, предмет на задължението на приобретателката
по договора (ответницата А.) е лично или чрез трето лице да поеме гледането и
издръжката на В. П. П., като му осигури стандарт на живот какъвто е имал и
досега, като прехвърлителят си запазва доживотно и
безвъзмездно правото на ползване върху имота, предмет на прехвърлянето. Това задължение
е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез ежедневно, редовно и в
пълен обем, докогато е необходимо (Решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 612/2010 г., III г. о., ГК). Съгласно правната теория (Марков М.
„Облигационно право. Помагало.“ Изд. „Сиби“, 2018г.,
стр. 307) при липса на уговорени конкретни и специфични престации
(както в настоящия случай), задължението за грижи се свежда до материални
действия, нормални за бита и домакинството, проява на уважение и внимание към прехвърлителя и осигуряване на жилищна площ. Съдебната
практика (Решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г.
о., ГК) конкретизира тези задължения в смисъл, че „…издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други
според нуждата на прехвърлителя (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам“. Ако не е
посочено изрично, издръжката следва да съответства на стандарта на семейството
на длъжника, но в случая този принцип е неприложим, тъй като с процесния договор изрично е уговорено осигуряване на
стандарт на живот, какъвто прехвърлителят е имал до
момента на сключването му. Не е задължително, прехвърлителят
и приобретателят да живеят в общо домакинство (арг. от Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1853/2014 г., IV г. о., ГК).
В случай на съдебен спор, изпълнението на
задълженията по договора в така изяснения по- горе смисъл е в тежест на приобретателя.
В
настоящото производство ответницата е ангажирала показанията на четирима
свидетели за доказване на това обстоятелство. Независимо че свидетелстват за
отчасти различни аспекти от живота на прехвърлителя и
отношенията му с приобретателката, като цяло същите
са непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установява, че, както
преди, така и след сключването на договора (което е релевантният период за
преценка на грижите и издръжката), ответницата е полагала адекватни грижи за прехвърлителя – водила го е по болници, грижила се за
домакинството и личната му хигиена, закупувала е храна, лекарства и
консумативи, а, при невъзможност да извърши тези действия лично (било поради
отсъствие или поради липса на необходима квалификация), осигурявала
съдействието на трети лица – напр. св. К. и св. П.. Всичко това съответства на
уговореното в договора, да осигурява стандарта на живот на прехвърлителя
„лично или чрез трети лица“.
Противно
на поддържаното във въззивната жалба, обемът и
качеството на полаганите грижи и осигуряваната издръжка се установяват не само
от показанията на св. Кацарова, но и от показанията на останалите разпитани
свидетели. При това св. Г.изрично подчертава, че след 15.06.2018г. ответницата
е идвала по- често и се е грижила по- интензивно за прехвърлителя,
като дори той е пребивавал при нея в Н. И. (С.), св. Ц. твърди, че прехвърлителят е посещавал лечебни заведения с ответницата,
а св. П. заявява, че за всичко, свързано с П., е контактувала само с
ответницата и само нея заварвала в жилището му.
Същевременно, жалбоподателките
не са ангажирали никакви доказателства за опровергаване на такива показания,
независимо че са им били допуснати равен брой свидетели.
Неоснователно във въззивната
жалба се изтъква, че ответницата не е живяла в едно домакинство с прехвърлителя, тъй като, както се посочи по- горе, това не
е задължително и не обуславя неизпълнение на нейните задължения по договора. От
значение е единствено, дали тя е успявала да ги изпълни, т.е. да осигури
стандарт на живот на прехвърлителя, какъвто е имал
досега. Настоящият съдебен състав намира, че тази цел е била постигната, тъй
като от свидетелските показания се установява, че, през последните месеци от
живота на прехвърлителя, приобретателката
е полагала адекватни на състоянието му грижи, вкл. поддържане на хигиена,
ангажиране на медицински работник, придружаване по болници.
Безспорно е също така, че до смъртта си прехвърлителят е обитавал прехвърленото жилище, върху което
си е запазил правото на ползване.
По така изложените съображения съдът намира, че задълженията
на приобретателката по процесния
договор са били изпълнявани съобразно уговореното и в пълен обем. Искът по чл.
87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в
тази му част.
ІV. По
разноските
С оглед изхода на делото и направено
искане в този смисъл, жалбоподателките следва да
заплатят на въззиваемата направените от нея разноски
във въззивното производство, каквито се установяват в
размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 20 и л. 27 от делото).
Неоснователно е възражението за
прекомерност на това възнаграждение, тъй като размерът му незначително (с
23,57лв.) надхвърля минималния такъв по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, с оглед
материалния интерес, определен въз основа на данъчната оценка на имота – л. 26
от първоинстанционното дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
273/04.11.2019г., постановено по гр.д. № 1714/2018г. по описа на Б.ския районен съд.
ОСЪЖДА В.С.С. с ЕГН ********** и Ц.С.Б. с ЕГН **********
да заплатят на А.С.А. с ЕГН ********** сумата 1000 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.