Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.09.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публичното заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР СТОИЦЕВ
Мл.съдия:ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Росица Пейчева и с участието на
прокурора от Софийска градска прокуратура Митко Димитров, като разгледа
докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 2162 по описа на съда за 2018
год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/2014 г.
Софийският районен съд е признал подсъдимия С.И.Д. за виновен в това, че за
времето от 18.06.2012 г. до 22.06.2012 г. в гр. София, в качеството му на
длъжностно лице - управител и едноличен собственик на капитала на „П.СД”-ЕООД-София
и „О.”-ЕООД-София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Г.Л.П. ***
заблуждение и с това му причинил имотна вреда в големи размери, а именно в
размер на 28 960 лева и на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК при изпитателен срок
от три години.
Против присъдата е бил подаден
въззивен протест от Софийска районна прокуратура с доводи за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и въззивна жалба от
защитника му адв. Н. заради нейната неправилност по приложението на материалния
закон, считайки инкриминираното поведение на подзащитния му като елемент от
гражданскоправни взаимоотношения между него и пострадалия П., с искане от
прокурора за завишаване на размера на дължимата му се санкция, а от защитника
му за отмяна на осъждането и оправдаване на подсъдимия по предявеното му
обвинение.
По
протеста и въззивната жалба в Софийски градски съд е било образувано ВНОХД №
891/2017 г., по което е постановена нова
въззивна присъда, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и
подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу
присъдата на СГС е постъпил протест от прокурор при СГП и писмено възражение от
защитникът на подс. Д., по повод на които e образувано и дело пред ВКС.
С
решение на ВКС от 30.06.2017 г. по НД №532/2017 г. по описа на ВКС, I НО, новата
въззивна присъда на СГС от 22.03.2017г. постановена по ВНОХД № 891/2017г. е била отменена изцяло и
делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание
във въззивната инстанция.
В
разпоредително заседание на 05.10.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП поддържа протеста, като изтъква, че същият оспорва
единствено първоинстанционната присъдата в частта, относно размера на
наложеното наказание и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че относно
представените доказателства и даденото обяснение от подсъдимия пред въззивната инстанция не се установява същите да
разколебават обвинителната теза. Посочва се, че с представения ОА е даден точен
параметър на обвинението и моли в тази връзка да не се кредитира изложеното от
защитата, че се касае за гражданскоправни отношения.
Защитата
на подс. Д. – адв. М.моли въззивната инстанция да се
произнесе с присъда, по силата на която да признае подс. С.Д. за невиновен по
така повдигнатото му обвинение,тъй като извършеното от него деяние не
съставлява престъпление. В тази връзка защитата излага подробни съображения
визирани и описани в сключените предварителни договори, отношенията на
подсъдимия с ЧО П., както и произлезлите от тях гражданскоправни отношения.
Посочва се, че с оглед на липсата на недоказани нови фактически положения не би
следвало съда да се съобразява с указанията на ВКС. Прави се искане от съда да
се произнесе с присъда, по силата на която да бъде отменена първоинстанционната
присъда и подс. Д. да бъде признат за невиновен. Алтернативно се прави искане
от съда да върне делото в СРП за съставяне на нов ОА, в който да бъде описана
нова фактическа обстановка.
Подсъдимият
С.Д., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и поддържа
изложеното от защитника му, и в предоставеното му право на последна дума моли
да бъде отменена първоинстанционната
присъда и да бъде признат за невиновен.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Доказателственият анализ на
СРС е формиран на основата на показанията на свидетелите Т.К.(л.78-80 СП), Г.П.
(л. 75-77 СП) и прочетените му по реда на чл. 281 НПК показания от досъдебното
производство; К.И. (л. 80-81 СП); от прочетените по реда на диференцираната
процедура по чл. 371, т.1 НПК показания на свидетелите Д.А.(л. 222 ДП); Н.П.
(л. 57 ДП); Д.М.(л. 68 ДП); К.М.(л.83 ДП); К.И. (л. 53 ДП); М.Н.(л. 69-70 ДП); Н.Г.(л.
54 ДП); Е.Д.(л. 55 ДП); А.Б.(л. 56 ДП); Д.К.(л. 221 ДП) и А.В.(л. 220 ДП);
писмените доказателства - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 02.07.2010 г. между Н.П., Д.М.и К.М.от една страна и
подсъдимия, като управител на двете дружества - от друга (л. 58-65 ДП) ;
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
22.06.2012 г. между Г.П. от една страна и подсъдимия, като управител на двете
дружества - от друга (л. 76- 82 ДП); Справка от Агенция по вписванията (л. 89 -
128 ДП); справка от СГС по хода на гр.д. №14661/2012 г. и съдебните актове по
него; справка от Направление „Архитектура и градоустройство” при СО (л. 255
ДП); от СО, район Витоша и приложения към нея (л. 264- 277 ДП), Решение по гр.
д. № 14661/2014 г. на СГС (л. 87-90 СП) и по гр. д. № 2641/2014 г.на САС (л.
91-95 СП, )определение по т.д. № 1195/2016 г. на ВКС (л.96-98 СП); Нотариална
покана и констативен протокол (л. 135-139 СП) и справка за съдимост на
подсъдимия.
Изброената доказателствена
маса въззивният съд преценява като
достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Настоящата съдебна инстанция
прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка
възприета от първостепенния съд- от една страна не са установени нови факти и
обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за
промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото
тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същите сочи на следното:
Подсъдимият С.И.Д. е роден на ***г***,
български гражданин, средно образование, неосъждан, неженен, живущ ***, ЕГН **********.
Той е неосъждан.
Подсъдимият С.Д. е управител
на дружествата „П.СД” ЕООД и „О." ЕООД. На 17.09.2007 г. между него, в
качеството му на управител и „Х.” ЕООД, чрез управителя Д.А.бил сключен договор
за проектиране и строителство на жилищна сграда в УПИ VI -1544,кв.118 по плана
на гр. София, м.Драгалевци - разширение - север. Строежът се финансирал от
дружествата „П.СД" ЕООД и „О.” ЕООД, които придобили и изградените в сградата
самостоятелни обекти на собственост. Поради липса на финансиране строежът бил
спрян, а сградата и до момента не разполага с Акт образец 15, нито е въведена в
експлоатация.
На 02.07.2010 г. свидетелите Н.П.,
Д.М.и К.М.от една страна и С.Д., като представител и управител на дружествата „П.СД"
ЕООД и „О." ЕООД - от друга, сключили предварителен договор с правно
основание чл. 19 от ЗЗД за продажбата на обект, представляващ таван № 2,
находящ се във вх.А, ет. 4, на жилищна сграда в процес на изграждане в УПИ
VI-1544, кв. 118 по плана на гр. София, кв.Драгалевци, разширение север. Въз
основа на така сключения договор те заплатили сумата от 27 000 евро. Уговорката
била, че след издаването на акт 16 ще се промени предназначението на обекта от
таван на апартамент и ще им бъде прехвърлена собствеността.
През лятото на 2012 г. (две
години след сключването на този предварителен договор), свидетелят Г.П. решил
да закупи жилище и попаднал на обява в Интернет, с която се предлагал за
продажба апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв.Драгалевци, разширение
север, УПИ VI-1544, кв. 118, вх.А, ет. 4. Обявената цена за продажба била 21
150 евро, а продавач били дружествата „П.СД” ЕООД и „О.” ЕООД, чиито собственик
и управител бил подсъдимият.
На телефонното обаждане по
така публикуваната обява отговорила свидетелката Т.К.и на 14.06.2012 г. Г.П.
отишъл да огледа сградата. На 18.06.2012 г. свидетелят П., заедно със свидетеля
К.И. се срещнал в ресторанта на магазин „Икеа” със
свидетелката К.и подсъдимия С.Д.. След разговора с подсъдимия, той взел решение
да закупи обявения за продажба имот и предал на подсъдимия сумата от 1 956 лв.,
представляващи капаро, с което да резервира имота, а впоследствие да сключи и
предварителен договор. На 22.06.2012 г. била проведена повторна среща в същия
състав, когато бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба на
апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв.Драгалевци, разширение север, УПИ
VI-1544, кв. 118, вх.А, ет. 4, като свидетелят П., съобразно условията на
договора заплатил сумата от 28 960 лв. По силата на сключения договор С.Д., в
качеството на управител на двете юридически лица следвало да прехвърли
собствеността на имота до 31.12. 2012 г., когато трябвало да бъде сключен и
окончателния договор.
Свидетелят М.Н.работел в „Нова
телевизия”, като репортер за предаването „Разследване”. През есента на 2012 г.,
след получени сигнали от собственици на апартаменти в сградата, той решил да
изготви репортаж. Затова се обадил по обява за продажба на апартамент в същата
сграда и се представил за потенциален купувач. На позвъняването по обявата
отговорила свидетелката К.и поканила свидетеля Н.да огледа апартамента - таван
№2, от вх. А, намиращ се в гореописаната сграда. Свидетелят Н.заснел срещата и
огледа със скрита камера и впоследствие включил тези кадри в репортажа. След
като го изгледали свидетелите Г.П. и Н.П. разбрали, че имотът, за който всеки
един от тях е подписал договор и считал, че скоро ще получи акт 16, продължава
да се предлага за продажба.
След излъчването на репортажа
свидетелката Н.П. предприела действия и развалила сключения предварителен
договор за покупко-продажба на апартамента, а свидетелят П. - завел гражданско
дело №4661/2012 г по описа на СГС с искане на основание чл. 19, ал.З от ЗЗД
предварителният договор да бъде обявен за окончателен. С решение на въззивния
съд по гр.д. № 2641/2014 на САС искът на свидетеля Г.П. е уважен, като
сключения от него предварителен договор е обявен за окончателен.
Видно от заключение на съдебно
оценителната експертиза стойността на предадената на два пъти от свидетеля П.
на подсъдимия Д. парична сума е в размер на 99,86 минимални работни заплати за
страната към момента на предаването на сумите.
От заключение на изготвената и
приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че таван № 2,
находящ се във вх.А, ет. 4, на жилищна сграда в процес на изграждане в УПИ
VI-1544, кв. 118 по плана на гр. София, кв.Драгалевци, разширение север,
предмет на сключения между подсъдимия Д. и свидетелката П.предварителен договор
за покупко-продажба и апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв.Драгалевци,
разширение север, УПИ VI-1544, кв. 118, вх.А, ет. 4, предмет на предварителния
договор, сключен между подсъдимия Д. и свидетеля П. са един и същ имот.
Възпроизведените по-горе
фактически констатации на първостепенния съд са правилно установени, като при
оценката им не са допуснати логически грешки. Според въззивния съд към
решаващия състав не могат де се отправят упреци във връзка с установяване на
фактологията на деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната
истина са изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна
степен. Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат
еднозначно и категорично от събраните по делото доказателствени материали, като
въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя.
Показанията на разпитаните по
делото свидетели са поднесени обективно, последователно, логично и
непротиворечиво, като са възпроизведени факти и обстоятелства от значение за
главните факти, подлежащи на доказване в производството. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел за достоверни събраните по делото гласни
доказателствени средства.
Предвид пълното съвпадение на
доказателствените съображения на въззивния съд с тези на първата инстанция, не
е нужно аргументите по оценката на доказателствата на районния съд да бъдат преповтаряни,
в този смисъл е и трайно установената съдебна практика – РЕШЕНИЕ № 372 от
01.10.2012 г. по Н.Д. № 1158/2012г., III Н.О.
на ВКС „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста“.
При обсъждането от правна
страна на престъплението по чл. 210, ал.1, т.3 вр.
чл. 209, ал.1, пр.1 от НК, първостепенният съд правилно е приел, че са налице
всички елементи от обективна страна, необходими за съставомерността на
деянието, доколкото на съответно инкриминираните дати между 18.06.2012 г. до
22.06.2012 г. подсъдимият е въвел свидетеля Г.П. в заблуждението, че ще му
прехвърли собствеността върху ап. 2, находящ се в жилищна сграда, намираща се в
гр. София , кв. „Драгалевци”, УПИ VI-1544, кв. 118, вх. А, ет. 4, като
последователно го е мотивирал да направи две имуществени разпореждания -
първото - на 18.06.2012 г., в размер на левовата равностойност на 1000 евро, за
да спре да предлага имота на други потенциални купувачи, а второто - по силата
на подписания предварителен договор за покупко-продажба на имота, с което
обективната съставомерност на деянието е изпълнена.
Именно с тези си действия
подсъдимият е целял да заблуди св. П., като за тази цел на 22.06.2012г. е
сключил с него и предварителен договор. Към
датата на сключване на този договор подсъдимият не само не е имал намерение, но
не е и могъл да се задължи по него, тъй като дължимата от Д. престация по договора
е свързана с прехвърляне на правото на собственост върху имота, каквото
задължение той вече е имал по силата на предварителния договор, сключен с Н.П.,
К.М.и Д.М.през 2010 г.
Следва да се отбележи, че
осъществяването на измамата, която е типично користно престъпление е свързана с
установяването на следните факти: деецът умишлено заблуждава или поддържа
заблуждението на лице, което чрез своите действия може да окаже въздействие
върху разпореждането с определено имущество; в резултат на това заблуждение или
неговото използване заблуденото лице извършва действие, което представлява
непосредствено разпореждане с имущество и вследствие на така извършеното,
мотивирано от измамника разпоредително действие, на заблуденото лице или на
друго лице се причинява имотна вреда. Заблуждението се изразява в една грешна,
неправилна представа относно обстоятелствата, с оглед на които се решава
извършването на имущественото разпореждане. В настоящия случай подс. Д. е
предприел действия по въвеждане на пострадалия П. в заблуждение, като е
формирал у последния погрешна представа за конкретни факти- че ще му прехвърли
правото на собственост върху недвижимата вещ. От доказателствата по делото
категорично бе установено, че подс. Д. не е бил в състояние обективно да
изпълни тези свои действия, тъй като лично той преди това е бил сключил вече
предварителен договор за същия имот със св. Н.П., св. К.М.и св. Д.М.през 2010г.
Следва да бъде отбелязан и факта, установен от показанията на св. М.Н., че
подс. Д. е предлагал процесният имот за продажба и на други потенциални
купувачи, визиращ себе, тъй като имота му е бил предлаган за продажба.
На следващо място съдът следва
да обърне внимание, относно въпроса в какво състояние е бил предложения за
продажба на св. П. имот „апартамент №2“ на ет.4, вх.А , в какъв срок се е
предвиждало при договарянето с подсъдимия да приключи строителството и
фиксирания в договора от 22.06.2012 г. срок (31.12.2012г.). От показанията на купувачите по двата договора, първите
(св.Попчева, св.Монев, св.Монева), предназначението на продадения им „на
зелено” „таван № 2” е следвало да бъде променено в апартамент (изяснено от
вещото лице като „ателие”), докато на купувача П. е бил предложен и „капариран”
с предварителния договор от 22.06.2012 г. „апартамент № 2”, както е бил обявен
за продажба в интернет. Това различие се установява още повече и при сгрешения вход, вместо вх.А -
вх.Б, което е поправено с анекс към договора (л.37, 44 от ДП). Именно това
обяснява изненадата на първите купувачи, когато след предаването на св. Н.по
„Нова ТВ” разбрали за повторната продажба на техния „таван № 2”.
Според настоящия въззивен
състав тези доказателства са напълно достатъчни, за да се приеме, че е налице
изпълнителното деяние възбуждане на заблуждение, противно на становището на
защитата.
Следва изрично да се посочи,
че достоверността на показанията на свидетелите по делото зависи не само от
съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им
убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и
обективност.
В случая е налице всеки един
от тези критерии при преценка доказателствената годност на свидетелите Г.П., Т.К.,
К.И., както и на Д.А., Н.П., Д.М., К.М.,
М.Н., Н.Г., Е.Д., А.Б., А.В.и
Д.К..
Налице е и квалифициращото
обстоятелство - деянието е извършено от длъжностно лице. Подсъдимият е бил
собственик и управител както на „П.СД” ЕООД, така и на „О."ЕООД. Това му
придава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б” от НК,
тъй като длъжността му е свързана с управлението на имуществото на юридическо
лице. Именно в това си качество е действал подсъдимият в отношенията си със
свидетеля П..
Констатира се, че от обективна
страна е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал.1, т.5 от НК,
тъй като причинената вреда надхвърля 70 минимални работни заплати, т.е. се
явява в големи размери.
От всичко изложено се
установи, че правната оценка на установените по делото факти е правилна.
Поведението на подсъдимия законосъобразно е квалифицирано като престъпление по
чл. 210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл. 209, ал.1 , пр.1 НК.
От субективна страна е
необходимо деецът да предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения, у последния ще възникнат неправилни представи. Наред с това деецът
трябва да съзнава, че именно от неговите измамливи действия измаменото лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане и по този начин едно чуждо имущество ще
бъде увредено. Освен това деецът цели имотна облага за себе си или за другиго,
като съзнава неизбежността на настъпилата имотна вреда.
За субективната страна на
престъплението изводите следва да бъдат изведени от обективните действия на
подсъдимия по отношение на пострадалия. По делото безспорно е доказано, че
подсъдимият е бил наясно, че не може да
изпълни задълженията си, в случай, че сключи предварителен договор за
покупко-продажба на имота, но въпреки това и с цел да получи инкриминираната
сума е влязъл в договорни отношения, които не е имал намерението и не е могъл
да изпълни. Липсата на намерение изначално да изпълни договорните си задължения
с Г.П. е изводима и от последващите му действия. След датата на разваляне на
предварителния договор от страна на Н.П., К.М.и Д.М.той не е предприел действия
по сключване на окончателния договор, което предвид обстоятелството, че със
завършване на сградата на етап груб строеж апартаментът е станал годен обект на
собственост, е било възможно, а се е наложило П. да стори това по съдебен ред.
Ето защо подсъдимият е съзнавал сигурното, неизбежно настъпване на престъпния
резултата и действията му са били пряко насочени към неговото постигане.
При проверка на
справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намери,
че правилно, съобразявайки се с всички относими обстоятелства, съдът е
индивидуализирал наказателната му отговорност. Отчетени са като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, както и фактът на развилите се по благоприятен за св. П. начин обстоятелства.
Като се отчетат причините за
извършване на престъплението – стремеж за облагодетелстване по неправомерен
начин, незачитане на установения в страната правов ред и се съобрази
съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
спазвайки разпоредбата на чл. 36 НК, решаващият съд правилно е приел, че
наказанието на подс. Д. следва да бъде определено в рамките на осем месеца
лишаване от свобода.
Правилно на основание чл. 66,
ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание по отношение
на подсъдимия за изпитателен срок от три години, като е констатирал, че са
налице материалните предпоставки за приложението на посочената разпоредба,
както и че за поправянето на подсъдимия не е наложително изтърпяване на
наложеното му наказание.
С оглед изложеното
и при осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, от
Софийски градски съд не бяха констатирани неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните правила или необоснованост, даващи
основание за изменение или отмяна на присъдата, поради което същата следва да
бъде потвърдена изцяло.
С оглед изложеното
и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.11.2016 г. по НОХД № 20343/14 по описа
на Софийски районен съд, НО, 110-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. |
|
|
|
2. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|