Определение по дело №2265/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32084
Дата: 7 август 2024 г. (в сила от 7 август 2024 г.)
Съдия: Теодора Марио Иванова
Дело: 20241110102265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32084
гр. София, 07.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110102265 по описа за 2024 година
I. Производството е образувано по следните искове, предявени от И.
Благоева П., чрез адв. Л. Г., против „............т“ АД и „..........“ ЕООД:
1. Предявен срещу „............т“ АД иск за прогласяване за нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем №
............. г., сключен между ищцата и посоченото дружество, квалифициран от ищцата
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
2. Предявен срещу „..........“ ЕООД иск за прогласяване за нищожен, като
противоречащ на добрите нрави, на договор за предоставяне на поръчителство №
............. г., сключен между ищцата и посоченото дружество, квалифициран от ищцата
по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД
3. Предявен срещу „..........“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на дружеството да възстанови на ищцата сумата 50 лв., получена без
основание – по нищожен договор за поръчителство.
Твърди се, че с договор за паричен заем № ............. г., сключен с „............т“ АД,
ищцата е получила потребителски кредит в размер 1250 лв., усвоен чрез предоставяне
на сумата в брой, при годишен лихвен процент 35% и уговорено погасяване на 20
вноски, с краен падеж 06.06.2022 г., с ГПР 40,70%, като общата дължима сума е в
размер на 1434,20 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва
да предостави на кредитодателя обезпечение, представляващо банкова гаранция или
поръчителство от две физически лица, одобрени от заемодателя.
Във връзка с тази клауза, на 27.08.2021 г. между ищцата и „..........“ ЕООД бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство № ............. г., по силата на който на
дружеството се дължи възнаграждение в размер на 885,80 лв., платимо разсрочено ,
заедно с месечните вноски по договора за кредит, на кредитодателя „............т“ АД, в
полза на „..........“ ЕООД.
1
С възнаграждението за поръчителство общо дължимите суми, включени в ГПР,
възлизат на 2320 лв., а не на 1434,20 лв.
Клаузата на чл. 4 от договора за кредит и договорът за поръчителство са
нищожни, тъй като изискванията за вида обезпечение и срокът за предоставянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен той
изцяло да се възпрепятства, а целта на договора за поръчителство не е да се обезпечи
договора за кредит, а да се генерира едно допълнително възнаграждение на
кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, като по този начин се увеличава
действителният размер на ГПР.
Твърди се, че ищцата е заплатила 50 лв. от уговореното с договора за
поръчителство възнаграждение от 885,80 лв., която сума е платена при начална липса
на основание и подлежи на връщане.
При тези твърдения настоящият състав намира, че установителните искове
следва да се квалифицират по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С исковата молба се правят доказателствени искания за приемане като писмени
доказателства по делото приложените към нея документи, както и за задължаване на
ответниците, на основание чл. 190 ГПК, да представят справки с извършени плащания
по договора за кредит и съответно кои пера от задълженията по същия са погасени.
II. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците „............т“ АД, чрез юрк. М.К., и „..........“ ЕООД, чрез юрк. М.К..
С отговори на исковата молба, подадени от „............т“ АД на 04.04.20204 г. и
08.04.20204 г., с идентично съдържание, се поддържа неоснователност на предявения
срещу него установителен иск, с твърдение, че изискването за предоставяне на
обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, чл.
5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО и от ЗЗД. Това е стандартна практика в
сферата на кредитирането и не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че
дружеството е действало добросъвестно, тъй като е предоставил стандартен
европейски формуляр, в който са описани параметрите и условията на кредита. След
като ищцата се е запознала с него и е изразила съгласие за сключване на договора при
тези условия, то е налице индивидуално уговорена клауза. Иска се да бъде задължени
ищцата и адвокатът й, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, да посочат банкови сметки, по
които да бъдат преведени суми, в случай на осъдителен диспозитив спрямо ответника
(вероятно се имат предвид разноски и адвокатско възнаграждение за безплатно
предоставена адвокатска помощ).
С отговора на исковата молба, подаден от „..........“ ЕООД, също се съдържа
искане по чл. 127, ал. 4 ГПК за посочване на банкови сметки на ищцата и адвоката й,
на които евентуално да бъдат преведи присъдени суми. Твърди се недопустимост на
2
установителния иск за нищожност на договора за поръчителство, тъй като е предявен
при липса на правен интерес от предявяването му, с оглед възможността да се предяви
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в рамките на който да се установи и нищожност на
договора. Установителният и осъдителният иск имат идентичност на предмета на
спора, поради което съединяването им е недопустимо. Поддържа се, че договорът за
поръчителство е действителен, тъй като нееквивалентността на престациите не води
до нищожност на договора, а е основание за унищожаването му, като сключен при
крайна нужда, в едногодишен срок. Твърди се, че клаузите на договора са
формулирани ясно и разбираемо, поради което не са неравноправни, съгласно чл. 145,
ал. 2 ЗЗП.
Ответниците нямат доказателствени искания. Не възразяват срещу
доказателствените искания на ищцата.
III. По исканията на ответниците по чл. 127, ал. 4 ГПК.
На ищцата И. Б. П. следва да бъде предоставена възможност, на основание чл.
127, ал. 4 ГПК, да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на сумата по
осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „..........“ ЕООД.
Искането на ответника „............т“ АД по чл. 127, ал. 4 ГПК, както и искането на
„..........“ ЕООД в останалата му част (за посочване на банкова сметка на адвоката
пълномощник на ищцата) са неоснователни.
IV. По възражението на „..........“ ЕООД за недопустимост на предявения
срещу него иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Възражението е неоснователно. Възможността в рамките на осъдителен иск по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се въведе и установи възражение за нищожност на сделката,
на основание на която е дадена престацията, чието връщане се иска, не лишава ищеца
от правен интерес да прогласи нищожността на целия договор на заявеното основание
със сила на пресъдено нещо. По осъдителния иск ще се приеме за установено със сила
на пресъдено нещо, че даденото по договора е при начална липса на основание, тоест
при липса на облигационно отношение между страните, като само в мотивите към
решението ще бъде посочено защо е налице липса на основание за извършване на
престацията, а по установителния иск за нищожност на договора ще се реши със сила
на пресъдено нещо спорът нищожен ли е целият договор, което ще създаде
установеност в отношенията между страните относно действителността на цялата
сделка, а не само на клаузата, във връзка с която е извършено плащането на сумата,
предмет на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл няма дублиране на предмета на
двата иска.
V. Правнорелевантни факти:
- сключване на договор за паричен заем № ............. г. между ищцата и „............т“
3
АД с посоченото от ищцата съдържание, включително и уговорения ГПР и
компонентите му;
- сключване на договор за предоставяне на поръчителство № ............. г. между
ищцата и „..........“ ЕООД с посоченото от ищцата съдържание;
- максимално допустимият от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР
към датата на сключване на договора за паричен заем – 27.08.2021 г., изчислен по
формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и размера на ГПР по процесния договор, ако в
него се включи и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство от
27.08.2021 г.;
- плащане на сумата 50 лв. от ищеца на „..........“ ЕООД на основание договора за
поръчителство.
VI. Признават се следните обстоятелства:
- сключването между страните на договор за паричен заем № ............. г. и
договор за предоставяне на поръчителство № ............. г., копие от които са представени
с исковата молба.
VII. Всички правнорелевантни обстоятелства, посочени по-горе в т. V
подлежат на доказване, като доказателствената тежест за установяването им се
разпределя както следва:
а/. в тежест на ищеца е да докаже:
- сключване на договор за паричен заем № ............. г. между ищцата и „............т“
АД с посоченото от ищцата съдържание, включително и уговорения ГПР и
компонентите му;
- сключване на договор за предоставяне на поръчителство № ............. г. между
ищцата и „..........“ ЕООД с посоченото от ищцата съдържание;
- максимално допустимия от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР
към датата на сключване на договора за паричен заем – 27.08.2021 г., изчислен по
формулата по чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и размера на ГПР по процесния договор, ако в
него се включи и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство от
27.08.2021 г.;
- плащане на сумата 50 лв. от ищеца на „..........“ ЕООД на основание договора за
поръчителство;
б/. в тежест на ответниците е да докажат:
- всеки ответник следва да докаже твърдението си, че сключеният с него
договор е подписан при условията на индивидуално договаряне.
VIII. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищцата за приемане
4
като писмени доказателства приложените към исковата молба документи.
Ищцата следва да уточни относимостта към спорния предмет на
доказателственото си искане за задължаване на ответниците, на основание чл. 190
ГПК, да представят справки с извършени плащания по договора за кредит, доколкото
предмет на осъдителния иск е само сумата 50 лв., престирана по договора за
поръчителство.
IX. На основание чл. 140, ал. 3 ГПК страните следва да бъдат приканени
към постигане на спогодба – съдебна или по Закон за медиацията, като им бъде
разяснено, че при използване на тези способи за доброволно уреждане на спора ще
направят разноски в по-нисък размер и ще разрешат по-бързо правния спор.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „..........“ ЕООД за
прекратяване, като недопустимо, на производството по делото в частта му по
предявения от И. Б. П. против „..........“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата И. Б. П., на основание чл. 127, ал.
4 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане на сумата по осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, предявен срещу „..........“ ЕООД.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание за
08.11.2024 г., от 10.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите към
настоящото определение.
УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че имат възможност да разрешат правния спор
чрез сключване на спогодба по Закон за медиацията или чрез сключване на съдебна
спогодба по настоящото дело.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба договор за паричен заем № ............. г., договор за предоставяне на
поръчителство № ............. г. и погасителен план.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, в едноседмичен срок ото
получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за
ответниците, да уточни относимостта към спорния предмет на доказателственото си
искане за задължаване на ответниците, на основание чл. 190 ГПК, да представят
справки с извършени плащания по договора за кредит, доколкото предмет на
осъдителния иск е само сумата 50 лв., престирана по договора за поръчителство.
5
Преписи от определението да се изпратят на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6