Номер 13823.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.I. състав
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Веселина А. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20205100500216 по описа за 2020 година
С решение № 222/02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 193/2020 г. по
описа на Районен съд – К. е изменен размера на присъдената с влязло в сила
решение № 93/19.11.2013г., постановено по гр.д.№ 1227/2013г. по описа на
същия съд ежемесечна издръжка, която Д. Е. К. е осъден да заплаща на децата
А.Д.К. и Т.Д.К., чрез тяхната майка и законна представителка Т. Д. Т. , като я
е увеличил от 120,00лв. на 200,00 лв. за детето А. и от 90,00лв. на 170,00лв. за
детето Т., ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска,
считано от 14.02.2020г. - датата на предявяване на иска до навършване на
пълнолетие на децата или настъпването на друга причина, изменяваща или
погасяваща издръжките, като е отхвърлен иска за детето А. в останалата му
част за разликата над 200,00 лв. до пълния претендиран размер от 300,00 лв. и
за детето Т. за разликата от 170,00лв. до пълния претендиран размер от
200,00лв. С решението са присъдени държавни такси и разноски. Допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта относно увеличената
издръжка.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала
жалбодателката Т. Д. Т. , която го обжалва като необосновано. Прави искане
за неговата отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск. В съдебно
заседание жалбодателката се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения.
1
Въззиваемият Д. Е. К. се представлява от пълномощник, който оспорва
въззивната жалба и моли решението в обжалваната му част да се потвърди
като правилно.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената на основание чл. 269 ГПК служебно проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно, както и допустимо в обжалваната му част, като по отношение
преценка на правилността му е ограничен от посоченото в жалбата.
Искът е за изменение на присъдена със съдебно решение ежемесечна
издръжка на детето А. от 120.00 лв. на 300.00 лв. и на детето Т. от 90.00 лв. на
200.00 лв., дължима от баща им, ведно със законната лихва, считано от
подаване на иска за всяка просрочена вноска до настъпване на причина,
изменяваща или прекратяваща същата, с правно основание чл.150 СК.
Първоинстанционният съд с решението, предмет на въззивната
проверка, е увеличил месечната издръжка на детето А. от 120.00 лв. на 200.00
лв. и на детето Т. от 120 лв. на 170 лв., дължима от бащата-ответник, считано
от подаване на иска 14.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на причина, изменяваща или прекратяваща
издръжката и е отхвърлил иска над уважения до пълния му предявен размер
от 300 лв. за детето А. и от 200 лв. за детето Т., като е приел, че е налице
изменение на обстоятелствата, които налагат увеличение на първоначално
присъдената издръжка, и е във възможностите на ответника да я плаща без
особени затруднения. При напълно изяснени релевантни обстоятелствата, въз
основа на които първоинстанционният съд е направил правилният извод, че е
налице необходимост от увеличение на издръжката, е необоснован изводът
относно нейния размер, който е във възможностите на бащата да плаща.
Нормата на чл. 142, ал. 1 СК, регламентираща правото и задължението за
издръжка, при определяне размера на издръжката поставя на първо място
2
нуждите на лицето, което има право на издръжка, след което – възможностите
на лицето, което я дължи. И тъй като в случая се касае за непълнолетни деца,
към които родителите имат безусловно задължение за издръжка съгласно чл.
143, ал. 1 СК, и във връзка с по-горе посочената разпоредба, изводът е, че
родителите, в частност – ответникът, дължи първо задоволяване нуждите на
децата, след което – на своите собствени. За ответника в случая е от значение,
че няма задължение да издържа друго дете; че, за да си осигури допълнителен
доход е започнал работа и на второ работно място; приносът му в
отглеждането и възпитаването на децата като цяло се свежда единствено до
плащането на издръжка. Неправилна е преценката на първостепенния съд, че
тъй като майката е с по-висок доход, то и нейното участие в издръжката
следва да е в по-голям размер. Този извод би бил верен, само ако родителят с
по-висок доход участва в живота на децата единствено с издръжката, но не и
когато този родител осъществява и основната грижа за децата. Ноторно
известно и житейски неоспоримо обстоятелство е, че родителят, който
непосредствено упражнява родителските права, намира начин и средства за
задоволяване на всички /или в по-голяма степен/ нужди на децата, независимо
от материалните си и финансови възможности. Например в случая детето А.
има нужда от особени грижи във връзка със здравословен очен проблем. Не
се установява обаче бащата да е участвал в закупуването на нужните очила,
но се установява, че детето не е оставало без такива, и че те се закупуват и
подменят от майката. Не се установява бащата да е закупил телефоните на
децата, но се установява, че същите имат такива и месечните им такси се
плащат от майката и т.н. Т.е. дори и майката да получава по-голям доход, то
същият фактически се влага в грижите за децата, поради което не би следвало
да му се придава по-голяма тежест в определяне размера на дължимата
издръжка. В същото време бащата участва в отглеждането на децата
единствено плащайки издръжка. Предвид данните за същия, че е млад човек,
трудоспособен, работи на две места, няма задължение за издръжка към друго
дете и др. обсъдени вече обстоятелства, следва да се приеме, че е във
възможностите му да плаща издръжка в размер на 250 лв. за детето А. и в
размер на 200 лв. за детето Теодор, в какъвто смисъл следва да се постанови
настоящия съдебен акт, с присъждане и на допълнителна държавна такса.
Разноски от страна на въззивника не се претендират, поради което не се
3
присъждат.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 222/02.07.2020 г., постановено по гр.д. №
193/2020 г. по описа на Районен съд – К. по предявения иск по чл. 150 във вр.
с чл. 143, ал. 2 СК в частта, с която искът за увеличение издръжката на детето
А.Д.К. е отхвърлен за разликата над 200 лв. до 250 лв., а за детето Т. Д. Т. за
разликата над 170 до 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА размера на ежемесечната издръжка, която е осъден да
заплаща Д. Е. К. , ЕГН ********** на децата А.Д.К., ЕГН * и на Т.Д.К., ЕГН
*, чрез тяхната майка и законна представителка Т. Д. Т. , ЕГН **********, с
още 50 лв. /общо 250 лв./ за детето А. и с 30 лв. /общо 200 лв./ за детето Т.,
ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, считано от
14.02.2020г. - датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на
децата или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща
издръжките.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в частта му, с която искът за
издръжка на детето А.Д.К. е отхвърлен за разликата над 250,00 лв. до пълния
предявен размер от 300,00 лв.
ОСЪЖДА Д. Е. К. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен
съд – К. държавна такса допълнително в размер на 115.20 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5