РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Белоградчик, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100064 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 559,
ал. 3 КЗ във вр. с чл. 561 КЗ – осъдителен иск с цена 8 896.29 лв. - главница и
по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 559, aл. 1, т. 1 от Кодекса
за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на осн. чл.6 от Четвърта Моторна
Директива 2000/26/ЕНС) и във връзка с предявена на 24.04.2017 г. претенция
от НББАЗ – гр. София, при спазване на законоустановения срок, по щета №
120250/ 24.04.2017 г., ищеца е възстановил на Националното Бюро на
Българските автомобилни застрахователи, в качеството му на
компенсационен орган, сумата от 8 896.29 лв. Сочи се, че сумата е преведена
чрез банков превод на 05.05.2017 г. Сумата е паричната равностойност на
4548.60 евро по курса за деня, от които 3 854.76 евро – обезщетение и 693.84
евро – такса обработка по фактура № **********/ 24.03.2017г. Сочи се, че
ищеца е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на
1
автомобилистите на Швеция. Твърди се, че ответника В. Й. К., на 27.07.2016
г. в Швеция, при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДКН ВН
2573 ВТ, излиза на главен път с предимство, без да се огледа и да спре на знак
„Стоп“, като не пропуска движещият се по главния пьт лек автомобил “Форд
Фокус” е peг. № JLAI 62, удря го в задната част и така причинява ПТП.
Ищецът сочи, че в нарушение на чл. 490 от Кодекса за застраховането
ответникът е управлявал л.а. „Фолксваген Поло" с ДКН ВН 25 73 ВТ, с който
е причинено ПТП, без да има действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на произшествието. Сочи се, че към
датата на образуване на щета № 120250/ 24.04.2017 г., от Националното бюро
на автомобилистите на Швеция е изплатено обезщетение в размер на 4548.60
евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите по увредения л.а. "Форд
Фокус” с peг. № JLA162 в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите. От своя страна НББАЗ – гр. София, като
компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС, на чл. 559 и чл. 561 от КЗ, е изплатило обезщетение в
горепосочения размер на Националното бюро на автомобилистите в Швеция.
Ищецът сочи, че на осн. чл. 559 ал.2 от КЗ, е възстановявил на НББАЗ – гр.
София процесната сума. Сочи, че с peгресна покана ответника е поканен да
възстанови платеното от Гаранционен фонд, но ответника не е погасил
задължението си.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му
изплати сумата от 8 896.29 лв. – по щета № 120250/ 24.04.2017 г.,
обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на
Българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията
на Националното бюро на автомобилистите на Швеция, за щетите по
увредения л.а. “Форд Фокус” с peг. № JLA162, настъпили от ПТП – то на
27.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ответникът не е подал отговор на Исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание.
2
По делото е депозирана Молба от процесуалния представител на
ищцовото дружество, в която е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в открито съдебно заседание,
проведено на 31.05.2022 г., съдът прие, че са налице всички изискуеми
законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК. Ответникът не е депозирал в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на
ищеца е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Доказа се от писмените доказателства по делото, че ответника виновно
е причинил ПТП на 27.07.2016 г. в Швеция и че не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС, към
датата на ПТП – то. Доказано посредством писмените доказателства по
делото е, изплащането на обезщетението за причинените имуществени от
3
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – гр. София
на Националното бюро на автомобилистите на Швеция, в размер на 4 548.60
евро, както и възстановяването им от страна на ищеца „Гаранционен фонд“ –
на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – гр.
София на процесната сума.
Поради това и съгласно чл. 559, ал. 3 КЗ, след изплащането на
обезщетението по ал. 1, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му.
Т.е., ищецът, изплащайки обезщетението за имуществени вреди,
причинени в резултат на виновното поведение на ответника, се е суброгирал в
правата на кредитор на ответника и има право на регресен иск за изплатената
от него сума в размер на 4 548.60 евро, или в левова равностойност – 8 896.29
лв. До ответника е изпратена регресна покана за изплащане на заплатеното
обезщетение, но такова не е извършено от ответника в определения му
тримесечен срок. Поради това, предявения иск е основателен и доказан.
Поради допуснатото неизпълнение в срок, ответника дължи и лихви за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, от
който момент се счита за поканен – 22.02.2022 г.
При тези съображения, съдът приема, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което ги уважава и постановява
неприсъствено решение срещу ответника.
Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените
искове, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя
тежест разноските по делото направени от ищеца – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Внесената от ищеца държавна такса е
355.85 лв., която ответника следва да бъде осъден да плати.
С исковата молба се претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, като конкретен размер не е посочен. По делото, е депозирана
Молба и от адвокат. Липсват обаче доказателства за договорено адвокатско
4
възнаграждение между ищеца и адвоката – пълномощник, както и платено ли
е такова и е платено – по какъв начин – в брой или по банков път. Поради
това, съдът намира, че не следва да присъди в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като не са налице основанията на т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая договор
за правна защита не е представен, респективно – липсват данни за договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение.
Поради това, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, в размер на 300 лв. Исковата молба е депозирана от
юрисконсулт, поради което и съдът присъжда разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес : с. Т., общ. Р., обл. В.,
ул. „.........................." № .., ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
представляван от М. К. и С. С. – Изпълнителни директор, със съдебен адрес –
гр. София, ул. „Акад. Никола Обрешков” № 2, вх. Б, ет.1, офис 2 – адв. Д.К.,
сумата от : 8 896.29 лв. (осем хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и девет ст./ – на осн. 559, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 561 КЗ –
обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 120250/ 24.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2022 г.
– датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес : с. Т., общ. Р., обл. В.,
ул. „.................." № .., ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
5
представляван от М. К. и С. С. – Изпълнителни директор, със съдебен адрес –
гр. София, ул. „Акад. Никола Обрешков” № 2, вх. Б, ет.1, офис 2 – адв. Д.К.,
направените по делото разноски : 355.85 лв. (триста петдесет и пет лева и
осемдесет и пет ст.) – държавна такса и 300.00 лв. (триста лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6