Определение по дело №213/2020 на Районен съд - Свиленград

П Р О Т О К О Л

 

 

Година 2020                                                                              Град Свиленград

Свиленградски районен съд                                                 наказателен състав

На дванадесети юни                                          две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ

                                         Съдебни заседатели:1.

                                                                               2.

Секретар: Ангелина Добрева

Прокурор: Десислава Садова

сложи за разглеждане докладваното от Съдия ГЕОРЧЕВ

НОХ дело № 213 по описа на Съда за 2020  година

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

Обвинител Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована, изпращат представител: Прокурор Десислава Садова.

         Подсъдимата Е.П.К., редовно призована, се явява лично и с адв.Т.С., служебен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно призован.

Пострадал М.К.К., редовно призован, не се явява.

По хода на делото:    

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

Адв.С. - Да се даде ход на делото.

Подсъдимата Е.П.К. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОП Р Е Д Е Л И :

ДАВА  ХОД  НА  ДЕЛОТО за провеждане на Разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи се към снемане самоличността на подсъдимия.

Подсъдимата Е.П.К., родена на ***г*** българка, българска гражданка, постоянен адрес на местоживеене *** настоящ адрес ***, основно образование, неомъжена, безработна, ЕГН: **********, осъждана.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото.

Прокурорът – Връчени са ни преди повече от седем дни.

Адв.С. – Връчени са ми преди повече от седем дни.

Подсъдимата Е.П.К. – Връчени ми са преди повече от седем дни.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия и секретаря.

Адв.С.  – Нямам искания за отвод срещу състава на съда,  прокурора и секретаря.

Подсъдимата Е.П.К. – Не възразявам срещу състава на съда, прокурора, защитника и секретаря.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени по НПК.

Подсъдимата Е.П.К. – Запознах се  с правата си по НПК, чрез защитника ми.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът - По т.1 делото е подсъдно на Съда. По т.2 няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на ощетеното ЮЛ. По т.4 заявявам, че нямам искания по реда на съдебното следствие. По т.5 не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация. По т.6 не се налага изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия. По т.7 не се налага събирането на нови доказателства и по т.8 следва да се призовават свидетелите и вещите лица и да се насрочи делото за следващо съдебно заседание.

Адв.С. – Господин Председател заявявам, по т.1 делото е подсъдно на Съда. По т.2 няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното ЮЛ. По т.4 заявявам, че желая делото да бъде разгледано по реда  на съкратено съдебно следствие по глава  XXVII, чл. 371, т. 1 от НПК. По т.5 не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация. По т.6 не се налага изменение на мярката за неотклонение относно подзащитният ми. По т.7 не се налага събирането на нови доказателства и по т.8 ако приемете, че делото следва да се разгледа по реда на глава XXVІІ от НПК не следва да се призовават свидетелите и вещите лица и да се насрочва следващо съдебно заседание и приемете, че на основание чл. 252 от НПК, може да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимата Е.П.К. - Съгласен съм с казаното от защитника ми и нямам какво да добавя по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и след съвещание намира следното: Делото е подсъдно на настоящия Съд. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Налице е основанието за вземане на решение за предварително изслушване на страните с оглед на чийто резултат делото може да бъде  разгледано по реда на глава ХХVІІ, по чл.371, т.1 от НПК. Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация. Не се налага изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо  подсъдимата. Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 248 ал. 6 от НПК, ОБЯВЯВА на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и ощетеното ЮЛ.

4.С оглед становището на процесуалния представител на защитата, че  желаят съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 1 от НПК, следва да се премине към предварително изслушване на страните с оглед продължаване  разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 1 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимата Е.П.К..

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към предварително изслушване, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещи лица.

Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Хасково в седемдневен срок, считано от днес.

 Адв.С. – Господин Председател, както вече казах моля разглеждането на делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като моята доверителка изцяло признава всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти, които са събрани в ДП чрез разпит на свидетели и вещи лица.

Подсъдимата Е.П.К. – Съгласна съм с това, което каза адвоката ми. Признавам се за виновна и съм съгласна делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Прокурорът – Няма пречка делото да продължи по реда на съкратеното съдебно следствие - глава ХХVІІ от НПК, чл. 371, т. 1 от НПК.

             С оглед изложеното и на основание чл. 370, ал.4 от НПК, Съдът

             О П Р Е Д Е Л И :

             РАЗПОРЕЖДА  предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.

             Подсъдимата Е.П.К.- Съгласна съм да не се провежда разпит на свидетелите разпитани на ДП. Съгласна съм при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК.     На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разяснява на подсъдимата правата й по чл.371 от НПК и я уведомява, че при постановяване на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи, за които е дадено съгласие да не се провежда разпит.

             Съдът, след като се запозна с материалите и събраната по обем доказателствена съвкупност на ДП, с оглед изразеното съгласие на подсъдимата да не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП и прецени, че съответните действия по разследването на ДП на лицата за които е дадено съгласие да не се разпитват са извършени при условията и реда на НПК, на основание чл.372, ал.3 от НПК

            ОПРЕДЕЛИ:

            ОДОБРЯВА изразеното съгласие от подсъдимата Е.П.К. да не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП.

            Съдът, следва отново да констатира наличие на информирано съгласие, като запитва подсъдимата дали е съгласна за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК с така направените разяснения по случая.

            Подсъдимата Е.П.К.– Да, съгласна съм и поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното изслушване, а именно да не се провежда разпит на свидетелите  и съм съгласна при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП.

           Съдът, след като установи, че е налице ясно изразено съгласие от страна на подсъдимата и нейния процесуален представител делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК,

            ОПРЕДЕЛИ:

            ПРОДЪЛЖАВА разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.

             На основание чл. 276, ал. 1 от НПК Съдът

             О П Р Е Д Е Л И:

             ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

             Съдът докладва, че основанието за образуване на съдебното производство е внесен в съда обвинителен акт от РП. Съдът предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, чрез прочитане и на диспозитива на обвинителния акт.

             Прочете се диспозитива на обвинителния акт от прокурора.

                   На основание чл. 276, ал. 3 от НПК председателят запитва подсъдимата разбира ли в какво я  обвиняват.

             Подсъдимата Е.П.К. - Разбирам обвинението.

              На основание чл. 277, ал. 1 от НПК съдът покани подсъдимата  да даде  обяснение по обвинението.

               На основание чл.277, ал.2 от НПК, съдът указва на подсъдимата, че може да дава обяснения във всеки момент  на съдебното следствие.

             Подсъдимата Е.П.К. –Не плащам издръжката,  защото съм безработна, с две малки деца съм, едното е на 7години, другото е на 4години. На квартира живеем мъжа ми  работи на частно, където има работа, имам желание да плащам, но сега не мога.

           Прокурора – Децата не посещават ли училище, детска градина?

        Подсъдимата Е.П.К.  - Големия ходеше в първи клас, а малкото ми дете често боледува и сега не ходи на градина.

         Прокурора – Нямам повече въпроси.

         Адв.С. – Нямам въпроси.

         Съдът счита, че на основание чл. 283 от НПК, следва да бъдат  прочетени протоколите и другите писмени материали по делото, намиращи се в ДП № 21/2020г. по описа на РУ – Свиленград,  които имат характер и значение  на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

             Водим от горното, Съдът

             О П Р Е Д Е Л И:

             ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства по делото протоколите и другите писмени материали по делото, намиращи се в ДП № 21/2020г. по описа на РУ – Свиленград. 

             На основание чл. 286, ал.1 от НПК, Председателят на състава запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

             Прокурорът – Нямам други искания. Да се приключи съдебното следствие.

             Адв. С.  – Нямам други искания. Да се приключи съдебното следствие.

             Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

             О П Р Е Д Е Л И:

             ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

             ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

              На основание чл.291 от НПК, съдебните прения започват с реч на прокурора.

             Прокурорът – Уважаеми господин Съдия, поддържам така повдигнатото  обвинение срещу подсъдимата за това, че в периода  от месец май 2018г. до месец февруари 2020година, включително в гр. Любимец, след като е осъдена с Решение № 320/17.12.2012 година по гр.дело № 709/2012 година по описа на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013г. да издържа свой низходящ-сина си Костадин Михайлов К., на месечна издръжка в размер на 100 лева - съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 22 месечни вноски по 100 лева на обща стойност 2200 лева, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с Присъда № 41/03.10.2018г. на РС-Свиленград, влязла в сила на 19.10.2018г. Считам, че същото е доказано от обективна и субективна страна и следва да й бъде наложено наказание  „Пробация“   за срок от година и шест месеца при следните пробационни мерки  задължителна регистрация по настоящ адрес и  задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.

             Предвид горното, моля за присъда в този смисъл.

             Адв. С.  – Уважаеми господин Председател, съгласен съм с описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видяхте и от делото има данни, че  моята подзащитна е млада жена, живее  на съпружески  начала със втори мъж, има две деца на 4 и на 7 години  и в тази икономическа обстановка в страната от доста години няма работа за хората,  а между другото   трябва да си гледа и  двете мамолетни деца, просто в този момент няма възможност да работи, за  да има средства за да  плаща на сина си, преди е плащала. Съжалява за това, като родител, но няма възможност. Моля да й  наложите наказание „Пробация“  в по – минимален размер за да може да се осъществи индивидуалната  превенция за да окаже ефект.

             Прокурора /реплика/ - Защитника на подсъдимата каза, че е плащала, но видно от справката за съдимост тя е осъждана и настоящото обвинение е повдигнато за повторност. Предходното й осъждане за неплащане на издръжка и  периода за неплащане на издръжката е прекомерно голям за налагане на минимално наказание пробация.

             Подсъдимата Е.П.К.- Съгласна съм с казаното от адвоката ми.

             На основание чл.297 от НПК, Съдът дава последна дума на подсъдимата.

             Подсъдимата Е.П.К. – Съжалявам много за постъпката си.

             Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си.

             Съдът след съвещание, обяви присъдата си.

             Съдът, след като постанови и произнесе  присъдата, следва да се произнесе и по отношение на  мярката на подсъдимата.         

             На основание чл. 309, ал.4, вр.ал.1 от НПК, Съдът

             О П Р Е Д Е Л И: №

             ПОТВЪРЖДАВА взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимата Е.П.К. с ЕГН: **********, до влизане на Присъдата в сила.

             Определението подлежи на обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 7 - дневен срок, считано от днес.

 

                                                           Председател:................................

                                                                                /Христо Георчев/

 

                                         

 

             Заседанието завърши в 15.37 часа.

             Протокола се изготви в съдебно заседание.

                                                                                                                                                     

                                                                         СЪДИЯ: ..................

                                                                                            

                                                       

                                                                       Секретар: .................

 

 

 

 

              МОТИВИ към присъда № 9/ 12.06.2020 г. постановена по НОХД  № 213/2020г.по описа на Районен Съд-Свиленград – 01.07.2020г.

              Против подсъдимата Е.П.К.,

родена на ***г*** българка, българска гражданка, постоянен адрес на местоживеене *** настоящ адрес ***, основно образование, неомъжена, безработна, ЕГН: **********, осъждана. е повдигнато обвинение от РП- Свиленград за това, че в периода от месец май 2018г. до месец февруари 2020г.,включително в гр. Любимец, след като е осъдена с Решение № 320/17.12.2012 година по гр.дело № 709/2012 година по описа на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013г. да издържа свой низходящ-сина си К. М. К., с ЕГН ********** на месечна издръжка в размер на 100 лева - съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 22 месечни вноски по 100 лева на обща стойност 2200 лева, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с Присъда № 41/03.10.2018г. на РС-Свиленград, влязла в сила на 19.10.2018г. по НОХД № 287/2018г. по описа на РС-Свиленград  престъпление  по чл.183 ал.4, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1

            По време на Разпоредителното  заседание  и обсъждане на въпосите по чл. 248 от НПК , защитата на подсъдимата  изрази желание да продължи производството по реда на глава 27 от НПК  по чл. 371 т. 1 от НПК.След предварителното изслушване , съдът установи , че са налице всички изисквания делото да продължи  именно по глава 27 чл. 371 т. 1 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 370, ал.4 от НПК, Съдът разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.

             Подсъдимата Е.П.К. заяви - Съгласна съм да не се провежда разпит на свидетелите разпитани на ДП. Съгласна съм при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК.      На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата правата й по чл.371 от НПК и я уведоми, че при постановяване на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи, за които е дадено съгласие да не се провежда разпит.

           Съдът, след като се запозна с материалите и събраната достатъчно  по обем доказателствена съвкупност на ДП, с оглед изразеното съгласие на подсъдимата да не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП и прецени, че съответните действия по разследването на ДП на лицата за които е дадено съгласие да не се разпитват са извършени при условията и реда на НПК, на основание чл.372, ал.3 от НПК одобри  изразеното съгласие от подсъдимата Е.П.К. да не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП. Съдът, следваше отново да констатира наличие на информирано съгласие, като запита подсъдимата дали е съгласна за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК с така направените разяснения по случая.  Подсъдимата Е.П.К.– Да, съгласна съм и поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното изслушване, а именно да не се провежда разпит на свидетелите  и съм съгласна при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП.

              Съдът, след като установи, че е налице ясно изразено съгласие от страна на подсъдимата и нейния процесуален представител делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК, постанови  разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.

               Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подс. Е.П.К. била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с влязла в сила на 19.10.2018г. Присъда №41/03.10.2018г. на Районен съд Свиленград по НОХД №287/2018г. по описа на РС-Свиленград.Подс. К. и св. М.К.К. нямали сключен брак, но живеели заедно на съпружески начала в гр.Любимец от 2000г. От съвместното им съжителство на 16.07.2002г. им се родило дете Костадин Михайлов К.. Детето било навършило и 8 години, когато обвиняемата напуснала дома им поради това, че не се разбирали с баща му, а детето останало да живее при него. С Решение № 320/17.12.2012 г. по гр.дело № 709/2012 година на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013г. подсъдимата била осъдена да заплаща на св. К., като баща и законен представител на детето им, месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 18.09.2012 г.датата на подаване на исковата молба в съда/ до настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на плащането. След влизане на решението на съда в сила /10.01.2013 г./ на св. К. бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 21/2013 г. в Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград.Въпреки че била осъдена да плаща издръжка на детето си подсъдимата не изпълнявала това свое задължение. Вследствие на това подс. била осъдена с Присъда №41/03.10.2018г. на РС-Свиленград, влязла в сила на 19.10.2018г. по НОХД №287/2018г. по описа на РС-Свиленград за извършено от нея престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК /за периода май 2015г. до април 2018г. вкл. съзнателно не изпълнила задължението си да издържа свой низходящи, като й е наложено наказание "Пробация". След осъждането на подс.по горецитираното НОХД същата продължила да не заплаща дължимата издръжка и за периода месец май 2018г. до месец февруари 2020г. включително възлизаща на 2200 лева.Всичко това налага извода, че инкриминирания период от време, за който Подс. К. дължи издръжка и за който следва да бъде наказателно отговорна за съзнателно неизпълнение на това свое задължение е от месец май 2018г. до месец февруари 2020г., включително като същата не изплатила повече от две месечни вноски за детето Костадин Михайлов К., а именно: общо 22 месечни вноски от по 100 лева. Подс. съзнателно не изпълнила задължението си за повече от две месечни вноски за посоченият по-горе период, които се равняват на сумата от 2200 лева. Подс. К. е имала задължението доколкото издръжката е „носимо задължение" и доколкото бащата и детето живеели в гр. Любимец, да заплати издръжката по местоживеенето им.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства: свидетелски показания, писмени доказателства-решение на РС-Свиленград, присъда на РС-Свиленград копие от удостоверение за раждане, разписки, характеристика , ДСМПИС и свидетелство за съдимост.

             Престъплението извършено от Подс. К., следва да се квалифицира като престъпление, извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1, от НК, тъй като същата е осъдена за същото деяние с Присъда №41/03.10.2018г. на РС-Свиленград. влязла в сила на 19.1 0.2018г. по НОХД №287/2018г. по описа на РС-Свиленград за извършено от нея престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това че за периода май 2015г. до април 2018г. вкл. съзнателно не изпълнила задължението си да издържа свой низходящ.

            Предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства, считам че е доказано по несъмнен и категоричен начин, че обвиняемата Е.П.К. *** от обективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.4, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че в периода от месец май 2018г. до месец февруари 2020г.,включително в гр. Любимец, след като е осъдена с Решение № 320/17.12.2012 година по гр.дело № 709/2012 година по описа на РС-Свиленград, влязло в сила на 10.01.2013г. да издържа свой низходящ-сина си Костадин Михайлов К., роден на ***г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, дължими на законния му представител М.К.К., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски,а именно: 22 месечни

вноски възлизащи на обща стойност 2200 лева, като деянието е извършено повторно.

               От субективна страна Подс. Е.П.К. е извършила деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подс. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подс. е знаела, че има задължение да плаща издръжка на сина си, осъдена е била за това по гражданското дело и за друго такова престъпление, но въпреки това не изпълнявала това свое задължение.Разпитана на досъдебното производство обвиняемата заявява, че се признава за виновна по предявеното й обвинение и изразява съжаление за извършеното.

             Подс. Е.П.К., родена на ***г***, българка, българска гражданка, постоянен адрес на местоживеене ***, настоящ адрес ***, основно образование, неомъжена, безработна, ЕГН: **********, осъждана.

             Като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието, следва да бъде взето предвид изразеното съжаление, като отегчаващи отговорността обстоятелства не са събрани.

          Причини и условия,способствали за извършването на престъплението, са ниското правосъзнание на подс. и липсата на чувство за отговорност и родителски дълг.

          С действията си подсъдимата е  осъществила от обективна страна всички  съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст. Задължението на подсъдимата произтича от цитираното по-горе съдебно решение с което е осъдена да плаща издръжка на свой низходящ и съзнателно не е изпълнявал това свое задължение,като не е платила повече от две месечни вноски. Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.От друга страна, съгласно наказателно правната теория престъплението е формално, което се осъществява чрез бездействие, каквото е налице и в настоящият случай.

            Задължението за издръжка е носимо и по тази причина мястото на извършване на престъплението по чл.183 от НК е местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението за плащане на издръжка съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, б."а" от ЗЗД. От субективна страна подс. е извършила деянието виновно при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.

              Подсъдимата е  имала представа за всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавала е, че е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговия баща  и законен представител , изцяло е спряла плащанията на месечните вноски.Макар и да е била финансово затруднена все пак е имала възможност за трудова заетост и съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащала, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно настъпването на обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

               Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от  събраните по делото  доказателства.Подсъдимата безспорно е съзнавала, че е задължена въз основа на влязъл в сила съдебен акт да изплаща издръжка на детето.

              Съдът прие, че безспорно се установи извършването на престъплението –и участието на подсъдимата в него- като извършител

              Подсъдимата имала ясното съзнание, че върши престъпле­ние. Знаела е добре, че дължи ежемесечна издръжка на детето си, в размера определен от съда, с който е добре запозната, но въпреки това не е изпълнила задължението си, да изплати дължимите месечни вноски.

             Доказана е осъществена престъпна деятелност описваща признаците от състава на престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК

               Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

             Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не  е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

            Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи, какъвто е конкретния случай; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл.143, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, както и в случая и тази издръжка се дължи дори  да съставлява особено затруднение за родителите.

          Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции  не са реализирани в продължение на целия период, през който не е плащала дължимата на детето си издръжка.

           В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината - пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавала е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево отношение подсъдимия е искал извършването на деянията като пряко е целял противоправното си бездействие.

            Липсата на доходи у подсъдимата, които да са получени от нея по легитимен, трудов път не я освобождава от задължението, както да полага грижи за своето дете, така и да плаща дължимата се за него издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимата е длъжна да изпълнява именно защото е родител- майка  на своето дете. Горе изложените съображения  дават отговор ,защо съдът призна подсъдимата за виновна  и наложи именно наказание „Пробация”, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода.Именно  това наказание ще даде възможност на подсъдимата да реализира проявената готовност  да намери работа и да изпълнява задълженията си произтичащи от влязъл в сила съдебен акт. Настоящия състав намира , че целите на наказанието –да се поправи  и в крайна сметка да намери начин за издръжка на детето си  ще бъдат изпълнени при така наложеното по вид и параметри наказание.Наказанието не  е само възмездие , но  при този вид дела  с най голяма сериозност стои въпросът , че преди всичко то е и средство за постигане на определени цели.Възможното  друго приложимо наказание ,  може само да отдалечи изпълнението на целите  или да предизвика възпиращо въздействие.

           Относно  приложението на чл. 55  ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата се прилага  при изключителни или многобройни смекчаващи  обстоятелства , когато  и най лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се предпоставки е  предвидено приложението на  съответни опции изчерпателно посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще се окаже несъразмерно тежко.Категорично не са налице многобройни или изключителни такива ,които да обусловят  приложението на чл. 55 от НК.Ето защо този състав на съда , счете , че не са налице условията на чл. 55 от  НК.Действително е различно положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието, като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК. Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че законодателят е имал предвид, деяния със значително по-висока обществена опасност, когато е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК. Съдът намира , че не са налице предвидените в закона опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст  би било едно неоправдано  благоприятно наказателно правно третиране и проява на прекомерно снизхождение.

             Съдът след обстоен и прецизен анализ на събраната доказателствена съвкупност ,достигна до  единствения правно обоснования  извод ,че подсъдимата е осъществила, както от обективна , така и от субективна страна състава на престъплението за което  и е повдигнато и предявено обвинение.

            Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност.

            Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за  неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.

            За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не  е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

          Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК /респективно на състава на престъпление по чл. 183, ал. 4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.

           В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции Б. не е реализирал в продължение на целия период, през който не е плащал дължимата на децата си издръжка.Липсата на доходи у подсъдимия, които да са получени от него по легитимен, трудов път не го освобождава от задължението както да полага грижи за своето дете, така и да плаща дължимата се за него издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимия е длъжен да изпълнява именно защото е родител на своето дете.

              Този състав на съда , счете , че наказанието „пробация” е определено при сериозен превес на смекчаващи отговорността  обстоятелства . Съдът  счита , че с така определената съвкупност от мерки за контрол  и въздействие , без лишаване от свобода , ще се постигне поправителен  ефект и ще се отнеме възможността на подсъдиматаи друг път да извършва престъпления.Настоящата инстанция  намира наложеното наказание  за съответно на извършеното престъпление  и , че ще бъдат постигнатите предвидените в чл. 36 цели на НК Уместно е да се отбележи следното – «Пробацията» е комплексна наказателна мярка, която включва мерки за надзор и подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален живот и разумно поведение в обществото. - пробацията може да се разглежда и като “правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при неспазване на неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва, зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във всеки един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира извършителите да се придържат към пробационния режим и едновременно с това действа. По своята същност пробацията представлява налагане на строги мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да бъде настаняван в затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото.Безпричинното неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до задължителното налагане на наказанието "лишаване от свобода". Предназначението на пробацията е да служи като алтернатива на наказанието "лишаване от свобода", а не като допълнение към него.  При замяна на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода" лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода.
           Изнесените характеристики  на наказанието «пробация« сочат за ролята която може да изпълни  с оглед постигане на специалната и генерална превенция на самото наказание.                Ето  защо ,съдът осъди  подсъдимата на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез следните пробационни мерки:               1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една / година и 4/четири/ месеца   с периодичност 2 /два / пъти седмично ;

               2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една / година и 4 /четири / месеца, както и на наказание „обществено порицание „

               Разпореди   наказанието „обществено порицание”  да се изпълни чрез публикация в местния печат.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                              

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: