Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74/29.6.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на десети юни,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 108/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на В.Й.П. и С.Б.М.,***
срещу решение № 296/27.12.2019 г. по гр.д.№ 265/19 г. на Окръжен съд – Шумен, с
което са отхвърлени исковете, предявени против Д.Я.Д. за прогласяване
недействителността на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Порше”,
модел „Кайен С”, рег.№ Н111111,
сключен с нотариална заверка на подписите №608/18.02.2019г. на нотариус, рег.№
702, с правно основание чл.40 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ищците са собственици на
лекия автомобил и за
осъждане на ответника да им предаде владението, на основание чл.108 от ЗС.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и
за постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат
уважени.
В подаден писмен отговор
ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата
по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Предявени
са искове от В.Й.П. и С.Б.М. против Д.Я.Д. за
прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на лек автомобил
„Порше”, описан в
исковата молба, с правно основание чл.40 от ЗЗД, за признаване за
установено, че те са собственици на лекия автомобил и за осъждане на ответника да им
предаде владението, на основание чл.108 от ЗС, с твърдения, че договорът за покупко-продажба от 18.02.2019 г., с който ответникът Д.Я.Д. е придобил автомобила за сумата от 5000 лв. е недействителен.
Оспорвайки
исковете, ответникът твърди придобиване на вещта по силата на действителен
договор за покупко-продажба.
От
приложените писмени доказателства се установява, че на 23.07.2015 г. ищецът С.Б.М.,
като управител и едноличен собственик на капитала на „Заложна къща М.”***, в качеството
на продавач и ответникът Д.Я.Д., в качеството на купувач, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на прецесния лек автомобил „Порше” за
сумата от 65000 лв., 60000 лв. от които били заплатени при сключването му.
Постигнато е съгласие остатъкът от 5000 лв. да бъде заплатен при нотариалното
прехвърляне на автомобила, което да стане най-късно до 28.09.2015 г. В деня на
подписване на предварителния договор е съставено пълномощно, с което дружеството
упълномощило ответника да го представлява генерално по отношение на лекия
автомобил при извършване на разпоредителни действия, включително - като
договаря сам със себе си.
С
договор за продажба от 04.08.2016 г. Б. К. И. -представител на „Заложна къща М.“***,
продал на ищеца С.Б.М. процесния автомобил за сумата от 7000 лв. и му предал владението.
С
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.09.2016 г., С.Б.М.
продал на А. Р. А. 500 дяла от капитала на „Заложна къща М.“ ЕООД,
представляващи 100% от дружествения капитал за сумата 5000лв.
Приложените
писмени доказателства установяват, че ищците са съпрузи от 23.08.2009 г., като
бракът им е прекратен с решение № 454/16.05.2018 г. по гр.д.№1180/2018 г. на
ШРС. Тъй като към момента на придобиване на автомобила 04.08.2016г. ищците са
били съпрузи, са придобили собствеността в режим на СИО, а след прекратяване на
брака той е в режим на обикновена съсобственост.
С нотариално
заверено пълномощно от 25.08.2018 г. ищците упълномощили ответника да ги
представлява генерално по повод на процесното МПС при разпоредителни и
учредителни действия, включително като договаря сам със себе си.
На
18.02.2019 г. Д.Я.Д., като пълномощник на ищците продал на себе си процесния
лек автомобил за сумата от 5000лв.
На
12.04.2019 ищецът сигнализирал РПрокуратура,
че автомобилът му изчезнал.
Страните
не спорят, че определение по ч.гр.д.№ 212/2019 г. на ШОС е допуснато
обезпечение на иска чрез налагане на запор върху процесния лек автомобил и по образувано
изп.дело №20197750400268 на ЧСИ, рег.№775 вещта е предадена за пазене на трето
лице, а ответникът е предоставил единствения ключ за МПС.
Назначената
съдебно-автотехническа експертиза представя заключение, прието от съда за
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено по два
метода: по „метода на разходите“ стойността към момента на оценката е 40810
лева, а по пазарния метод действителнатата пазарна цена към датата на сключване
на договора за покупко-продажба, е в размер на 50350 лева.
С
оглед изложената фактическа обстановка, правилно съдът е приел, че е сезиран с
искове по чл.40 от ЗЗД
и по чл.108 от ЗС.
По
иска с правно основание чл.40 от ЗЗД в тяжест на ищците е да докажат наличието
на действие на разпореждане от представителя в тяхна вреда и споразумяване
между него и насрещната страна за увреждането им, като докажат намерението за увреждане на пълномощника и третото лице, въз основа
на обстоятелствата, при които е сключен увреждащият договор.
Доказателствата
по делото установяват, че представителят е сключил акуваната сделка по силата
на упълномощаването му от ищците, включващо право да извършва всякакви сделки
на управление и разпореждане – да продава, дарява или заменя изцяло или на
части процесния автомобил, включително като договаря сам със себе си, без да
дава отчет на упълномощителите за извършеното, като пълномощното е
неоттегляемо, както и да бракува цялото МПС, включително като попълва, подава,
подписва и получава всякакави документи при упражняването на гореописаните
права. Предвид съдържащото се в пълномощното съгласие на представляваните за
накърняване на имуществото им, не може да бъде формиран извод за сключване на договора
във вреда на упълномощителите.
Не е доказано
твърдението за неизгодност на сделката поради съществена нееквивалентност на
престациите тъй като ищецът е придобил собствеността върху лекия автомобил на
04.08.2016 г. за сумата 7000 лв., а продажбата две години и половина по-късно за
цена от 5000 лв. не сочи за сключване на договора при явно неизгодни условия
или в противоречие с добрите нрави.
Описаните
по-горе писмени доказателства установяват предходни договорни отношение между
ищеца и ответника във връзка с автомобила –сключен през 2015 г. предварителен
договор за продажба, по силата на който ответникът е заплатил 60000 лева - част
от общо уговорената цена от 65000 лева и в тази връзка е бил снабден с
пълномощно от продавача. С оглед тези уговорки и извършеното плащане е извършено
последващо упълномощаване на ответника Д. с всички възможни права по отношение
на автомобила, вкл. и отказ от отчет, което обосновава извода за
неоснователност на претенции от страна на ищеца по отношение на автомобила.
Правилен е
извода на съда, че не е доказан факта на увреждане на представлявания, поради
което претенция с правно основание чл.40 от ЗЗД е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Тъй като не е доказано правото на собственост на ищците върху
вещта, искът по чл.108 от ЗС също следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноските за настоящата инстанция в размер на 3084.00 лева,
съобразно представения списък. Възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като претендираният размер е съобразен с наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 296/27.12.2019 г. по гр.д.№ 265/19 г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА В.Й.П. И С.Б.М.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Я.Д.
сумата от 3084 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2