РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Айтос , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110100293 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: ***,
чрез адв. В. Г.-САК, против С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът (като цесионер) предявява иск срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г.,
сключен между него и цедента "С.Г. Груп" ООД, EИK ***, което от своя страна, се явява цесионер пo договор за
цесия от 16.10.2018 г., сключен с цедента „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, който е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Поддържа, че ответникът бил уведомен за извършените цесии. Ищецът встъпил в правата си на кредитор
още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Твърди, че въз основа на договора с мoбилния оператор ответникът е ползвал предоставяните мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната. Поддържа, че между „БТК" ЕАД
и ответника е сключен договор за предоставяне нa далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.2.18г.
за ползване на мобилна услуга, както и че на 20.6.18г. между същите страни е сключен договор за предоставяне
нa далекосъобщителни услуги за ползване на мобилна услуга за друг номер. Въз основа на сключените договори
били издадени 4 бр. фактури от оператора, като ответникът потребил, но не заплатил използваните услуги, вкл. и
към момента. Твърди, че поради неплащане ответникът изпаднал в забава. Претендира заплащане и на мораторна
лихва.
Предвид изложеното иска да се установи съществуване на вземанията му срещу ответника, както следва:
121.71 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.06.2018 г. до 01.10.2018 г. по договори с
клиентски номер ***, за които са издадени фактури № **********/01.07.2018 г., № **********/01.08.2018 г.; №
**********/01.09.2018 г., № **********/02.10.2018 г., както и 26,19 лева - мораторна лихва за периода от
18.10.2018 г. до 30.11.2020 г. Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника (редовно уведомен по чл. 46, ал.4 ГПК) не е представен ОИМ.
Не се явява в о.с.з., за което ответникът се счита за редовно уведомен на осн. чл.41, ал.2 ГПК. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени искове по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда
указания по ч.гр.д. № 975/20 г. на РС Айтос. Искът е допустим, тъй като е предявен в 1-месечния срок от
връчване на съобщението.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл.
238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може
да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съобразявайки посочените в ИМ обстоятелства и приложените писмени доказателства, както и тези, приложени
към ч.гр.д. № 975/20 г. на РС Айтос, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна – ответникът
дължи на ищеца претендираните суми, респ. че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по см. на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК срещу ответника, поради което и следва да бъде постановено
такова без да се излагат мотиви по съществото на спора.
С оглед уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски в общ размер на 410
лв., от които 205 лв. – в заповедното производство и 205 лв. - разноските в настоящото производство, следва да се
възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуването на вземания на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. В. Г.-САК, както
следва: за сумата от 121.71 лева – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.06.2018 г. до
01.10.2018 г. по договори с клиентски номер ***, за които са издадени фактури № **********/01.07.2018 г., №
**********/01.08.2018 г.; № **********/01.09.2018 г., № **********/02.10.2018 г. и за сумата от 26,19 лева -
мораторна лихва за периода от 18.10.2018 г. до 30.11.2020 г.
ОСЪЖДА С. Д. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен адрес:
***, чрез адв. В. Г.-САК, сумата от общо 410 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, а защитата срещу него се осъществява по реда на
чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2