Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град
Шумен, 30.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на трети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 368 по описа за 2019 година на Административен съд
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е въз основа
на жалба от Н.П.К. с ЕГН:********** *** срещу Ревизионен акт
№Р-03002718006203-091-001/22.03.2019г., издаден от Началник на сектор и Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение №
108/14.06.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
Варна при Централно управление на НАП, с който са установени данъчни задължения
по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 2012, 2013, 2014,
2015 и 2016г. в общ размер на 9597,43лв. главница и лихви в размер на
4411,06лв. В допълнителна уточняваща молба се посочва, че актът се обжалва
изцяло. Излагат се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и
на процесуалните правила. Твърди се, че при определянето на данъчната основа за
2012г., не са взети предвид спестяванията на ревизираното лице през предходната
година, както и направено дарение от неговите родителите. Като разход през
всички данъчни периоди неправилно били възприети задължителните осигурителни
вноски, платени от юридическо лице и като получен приход погрешно били приети
върнат членски внос от Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим и върнат заем
от физическо лице, за което според жалбоподателя са събрани достатъчно
доказателства и се сочат нови. Прави
искане за отмяна на ревизионния акт като необоснован, като бъдат съобразени
направените в жалбата възражения за извършени разходи и получени приходи за
ревизираните периоди.
Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание лично и с процесуален представител, като поддържат жалбата по
подробно изложените в нея основания. Представят се писмени бележки.
Ответната
страна– Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата. Твърди, че в проведеното
производство пред съда не са събрани доказателства, които да оборят
констатациите на данъчната администрация, поради което моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и потвърди ревизионния акт в обжалваната му част
като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и депозира писмени бележки.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок на 15.07.2019г. чрез административния орган, като
Решението е връчено на 09.07.2019г.; от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Съобразно разпоредбата на чл.156 ал.1
от ДОПК и петитума на жалбата, предмет на настоящето съдебно производство е РА,
изцяло потвърден с Решението на Директора на дирекция „ОДОП” гр.Варна.
По валидността
на Ревизионния акт:
Данъчната
ревизия на Н.П.К. като физическо лице и
такова с търговско качество с ЕТ „Н.Н.К..“ с ЕИК: ...../заличен/ е относно
задължения за данък върху доходите на физическите лица за период 01.01.2012г.-
31.12.2016г. Ревизията била извършена на основание Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002718006203-020-001/11.10.2018г. За резултатите от ревизията бил
съставен Ревизионен Доклад № Р-03002718006203-092-001/29.01.2019г. В срока по
чл.117 ал.5 от ДОПК постъпило възражение от ревизираното лице
№12044/13.03.2019г., ведно с допълнителни доказателства. Бил издаден Ревизионен
Акт № Р-03002718006203-091-001/22.03.2019г. от Началник сектор, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с който било установено задължение по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 2012г. - 2016г. в
размер на 9597.43 лв. и лихва в размер на 4411.06 лв. Жалбоподателят обжалвал РА по административен
ред с жалба вх. № 12044-1/12.04.2019г. С Решение № 108/14.06.2019г., Директорът
на дирекция „ОДОП”, гр.Варна потвърдил изцяло РА.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определеният от
него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда
от пороци водещи до нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта:
В хода на ревизионното производство е
направена проверка на извършените през периодите от жалбоподателя приходи и
разходи с оглед определянето на дължимите данъчни задължения. Събрани са
служебно доказателства за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,
салда
по банкови сметки на лицето и извършени транзакции от тридесет кредитни
институции, както и данни относно семейно положение, членове на семейството,
разходи за издръжка и живот, придобитите през периода недвижими имоти, МПС и
оръжия. За целта на проверката били изпратени искания за
представяне на документи от трети лица и получени отговори от ОД МВР, Община
Велики Преслав, Община Шумен, ВиК Шумен, „Енерго Про", МБАЛ Шумен, „Технополис
България" ЕАД и от физически лица. Осъществена била насрещна проверка на „Т.П."
ООД, с управител жалбоподателя. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ №
ПФ-03002718000084-040-001/01.03.2018г., с което са изискани всички документи,
свързани с източниците на доходи и техния размер през ревизирания период, били представени
следните документи от жалбоподателя: Писмени обяснения №14362-8/15.03.2018г./стр.799
том4 по делото/, както и последващи такива, ведно с приложени договори за
получени заеми, разписки за върнати по тях суми, Нотариален акт за
покупко-продажба на имот и др. Първоначално лицето декларирало наличности в
брой към начален и краен период по години, както следва:
01.01.2012г- 47980,00лв.;
31.12.2012г. -51945,16лв.
01.01.2013г.- 51945,16лв.;
31.12.2013г.- 55964,85лв.
01.01.2014г. -55964,85 31лв.;
31.12.2014г.- 48198,43лв.
01.01.2015г.- 48198,43лв.;
31.12.2015г.- 24996,15лв.
01.01.2016г.- 24996,15лв.;
31.12.2016г.- 20942,96лв.
Впоследствие напълно променило наличностите
с допълнителни обяснения от 05.11.2018г./стр.823 том.4/, като твърди, че била допусната
техническа грешка. В мотивите към ревизионния акт, административния орган посочил,
че не са приети за достоверни променените стойности, тъй като същите били с цел
отклонение от данъчното облагане. Събраните в хода на
проверките доказателства били приобщени по реда на ДОПК с Протокол №
Р-03002718006203-ППД-001/26.11.2018г. и Протокол № Р- 03002718006203-
ППД-002/26.11.2018г.
При анализ на всички събрани в хода на
ревизията доказателства било констатирано обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи/доходи и превишение на разходите над
доходите. На жалбоподателя било връчено Уведомление № 03002718006203-113-001/29.11.2018 г. /стр.203 том.2 по делото/, че основата
за облагане с данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за ревизираните
периоди ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. С обжалваното
решение било прието още едно обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК- т.7, а
именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
В хода на ревизионното производство било
установено, че Н.П.К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ
с регистриран ЕТ“Н.Н.К..“, закрит към началото на 2019г. и неизвършвал дейност.
Жалбоподателят е управител на търговско дружество „Т.П.“ООД и притежава дялове
в „Д.З.“ЕООД. Семейното му положение е разведен и баща на три деца. В периода,
обхванат от ревизията, нямал реализирани доходи от трудови и граждански
правоотношения. Единственият деклариран и установен от писмените доказателства
доход бил от дивиденти в общ размер 47 106,48лв. и наем от земеделска земя
с площ 5,453дка. За част от периода живеел безвъзмездно в жилище на трето
физическо лице, което заплащало и консумативите /насрещна проверка на Н.Д./стр.362
от том.2/. Бил закупен недвижим имот в гр.Шумен, за която цел бил сключен Договор
за банков ипотечен кредит с №322/4356/27348319 с Уникредит Булбанк и солидарни
длъжници- св.Т.К./майка на жалбоподателя/ и „Т.П.“ООД за сумата 100 000лв.
През периода ревизираното лице получавало суми по предоставени заеми от трети
лица.
За отчетната 2012 год. било установено, че
жалбоподателят подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в която декларирал, че няма
получени доходи. Декларирал предоставен заем на „Т.П.“ООД в размер на 76000лв.
Декларирал получени заеми от трети лица, както следва: от Д.Г.Р.в размер на 14500лв., С.И.С.в размер на 12000лв., С.К.П.в размер
на 10000лв. и Н.И.К.в размер на 14500лв., като общо получените средства са в
размер на 51000лв. В
хода на ревизионното производство били събрани относимите документи- Договори
за заем, приложени в том 4 по настоящото дело, като предвид установяване
произхода на заетите парични средства били извършени насрещни проверки на
дружеството и на физически лица заемодатели по договорите. Разходите
за издръжка и живот съгласно данните на НСИ били определени в размер на 4995,35лв.,
комунални разходи по фактури от доставчици- 1004,65лв. и разходи за платени
осигурителни вноски- 1446,29лв. При посочените от лицето налични средства в
началото и в края на отчетния период- 47000лв., съответно 51945,16лв., било установено
несъответствие между доходи и разходи в размер на 37391,50лв., която сума
представлявала недеклариран доход за 2012г. и подлежи на облагане.
При
извършване на описаните процесуални действия и при анализ на събраните в
хода на ревизията доказателства бил установен данък върху доходите на
физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 3739,15лв. и лихва в размер на 2183,51лв.,
изчислен върху определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа в размер
на 37391,50лв, представляваща разликата между плащанията и постъпленията за
календарната 2012год. За установените и неизплатени задължения на основание
чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за периода 30.01.- 22.03.2019г.
в размер на 54.01лв.
За отчетната 2013 год. било установено, че жалбоподателят подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в която декларирал, че няма получени доходи. Декларирал непогасена част
по предоставен заем на „Т.П.“ООД. При анализ на движението
на парични средства по банковите сметки на ревизираното лице било установено,
че по банкова сметка *** „Пиреос Бъргария“, постъпила сума в размер на 19490,49лв.
от свидетеля Г.Р.М., която данъчните органи приели, че представлява доход от
източник, който не е изрично посочен в ЗДЦФЛ и не е обложена с окончателни
данъци по реда на ЗКПО. В
хода на ревизионното производство били събрани относимите документи- Договор за
заем от 05.01.2010г. за сумата 24370лв. със срок за връщане пет години по
посочена в чл.4 с IBAN ***, приложен на
стр.422 в том 2 по настоящото дело и две разписки за реалното предаване на
средствата. За установяване произхода на заетите парични средства била
разпоредена насрещна проверки на физическото лице заемодател по договора, която
не се е осъществила, предвид факта, че свидетелят живее и работи в чужбина.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят потвърждава, че през 2013г. изпращал
пари на ревизираното лице по банков път от Гърция, където работил като
градинар. Посочва, че първоначално било решено да връща парите в брой, но на
по-късен етап се уговорили да бъде по сметка в договора.
Разходите за
издръжка и живот съгласно данните на НСИ били определени в размер на 4398,48лв.,
комунални разходи по фактури от доставчици- 2316,14лв. и разходи за платени
осигурителни вноски- 1424,31лв. При посочените от лицето налични средства в
началото и в края на отчетния период- 51945,16лв, съответно 55964,85лв., не било
установено несъответствие между доходи и разходи. Прието било, че получената
сума 19490,49лв. представлявала недеклариран доход за
2013г. и подлежи на облагане. В Ревизионния доклад подробно се мотива, че между
ревизираното лице и Г.М.е налице привидна /симулативна/ сделка, която се извършва
с единствената цел, да се създаде една погрешна представа у трети лица, че е
извършена такава сделка и същата е нищожна. Установен бил данък върху доходите на
физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1949,05лв. и лихва в размер на 940,15лв.,
изчислен върху определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК била начислена лихва за
периода 30.01.- 22.03.2019г. в размер на 28.16лв.
За отчетната 2014 год. било установено, че жалбоподателят не е подал ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. При анализ на движението на парични средства по банковите
сметки на ревизираното лице било установено, че по банкова сметка *** „Пиреос
Бъргария“, постъпила сума в размер на 3063,07лв. от свидетеля Г.Р.М., която
данъчните органи приели, че представлява доход от източник, който не е изрично
посочен в ЗДЦФЛ и не е обложена с окончателни данъци по реда на ЗКПО. По същата
банкова сметка ***,43лв. от И.Р., която данъчните органи приели, че
представлява доход от източник, който не е изрично посочен в ЗДЦФЛ и не е
обложена с окончателни данъци по реда на ЗКПО, поради което е облагаема по реда
на чл.35 от ЗДДФЛ. В
хода на ревизионното производство били събрани относимите документи- Договор за
заем от 05.01.2010г. за сумата 24370лв. със срок за връщане пет години по
посочена в чл.4 с IBAN ***, приложен на
стр.422 в том 2 по настоящото дело.
Установени били и извършени
преводи от разплащателната сметка на ревизираното лице в ТБ „Д“ към „И.М.О.“ за обща сума 19102,28лв. В дадени
писмени обяснения се твърди, че сумите не били лични средства. Представен бил
договор от 01.06.2013г. между П.Г.Г.- доверител и Н.П.К.- довереник, с който
лицата се споразумели, че доверителят възлага, а довереникът са съгласява да
извърши от името и за сметка на доверителя действия по купуване на 2 броя
оптична техника за ловна стрелба/стр.424 в том 2 от делото/. На основание чл.45
ал.2 от ДОПК била извършена насрещна проверка на П.Г.Г., приключила с издаване
на ПИНП № П-03002718094275-141-001/04.06.2018г. В писмени обяснения третото
лице декларирало всички суми, които е предоставило на Н.П.К.. Сумите преведени за купуването на оптичната техника били отнесени в
разходната част на баланса на паричния поток, а сумите получени от доверителя в
приходната част.
През периода 2014г. от
ревизираното лице била извършена покупка на недвижим имот, обективирана в НА от
07.05.2014г.- апартамент в гр. Шумен, с площ 85,23лв. за сумата от 100000лева. Покупната цена била заплатена със заем от Уникредит Булбанк, като Договорът
е приложен по делото.
Разходите за
издръжка и живот били определени в размер на 4885,98лв., комунални разходи по
фактури от доставчици- 2026,62лв. и разходи за платени осигурителни вноски- 3796,78лв.
При посочените от лицето налични средства в началото и в края на отчетния
период- 55964,85лв, съответно 48198,43лв., било установено несъответствие между
доходи и разходи в размер на 17002,30лв. Прието било, че получената сума по банков път-
4877,50лв. представлявала недеклариран доход за 2014г.
и подлежи на облагане.Установен бил данък върху доходите на физическите лица по
чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 2187,98лв. и лихва в размер на 833,08лв., изчислен
върху определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа- 21879,80лв. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК била начислена лихва за
периода 30.01.- 22.03.2019г. в размер на 31,61лв.
За отчетната 2015 год. било установено, че жалбоподателят не е подал ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. При анализ на движението на парични средства по банковите
сметки на ревизираното лице било установено, че по банкова сметка *** „Пиреос
Бъргария“, постъпила сума в размер на 1000лв. от трето лице С.С.С., която
данъчните органи приели, че представлява доход от източник, който не е изрично
посочен в ЗДЦФЛ и не е обложена с окончателни данъци по реда на ЗКПО. В хода на
ревизионното производство не били представени и приобщени относими документи за
произхода на сумата. В обяснения на ревизираното лице се твърди, че средствата
са възстановени от организация, в която същото членува. Разходите за
издръжка и живот били определени в размер на 5905,50лв., комунални разходи по
фактури от доставчици- 1097,54лв. и разходи за платени осигурителни вноски- 1453,20лв.
При посочените от лицето налични средства в началото и в края на отчетния
период- 48198,43лв, съответно 24996,15лв., не било установено несъответствие между
доходи и разходи. Прието било, че получената сума 1000лв.
представлява недеклариран доход за 2015г. и подлежи на облагане. Установен бил
данък върху доходите на физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 100лв. и
лихва в размер на 27,89лв., изчислен върху определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа. На основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК била
начислена лихва за периода 30.01.- 22.03.2019г. в размер на 1,44лв.
За отчетната 2016 год. било установено, че жалбоподателят не е подал ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ. Разходите
за издръжка и живот били определени в размер на 5845,67лв., комунални разходи
по фактури от доставчици- 324,33лв. и разходи за платени осигурителни вноски- 1622,99лв.
При посочените от лицето налични средства в началото и в края на отчетния
период- 24996,15лв., съответно 20942,96лв., било установено превишение на
направените разходи спрямо получените доходи в размер на 16212,50лв. Установен
бил данък върху доходите на физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1621,25лв.
и лихва в размер на 287,79лв., изчислен върху определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа- 1612,50лв. На основание чл.1
от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК била начислена лихва за периода 30.01.-
22.03.2019г. в размер на 23,42лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи поставени от жалбоподателя в два варианта на изчисления
при изключване на направени вноски за осигуряване като разход и преведени суми
от Г.М.и С.С.и включи като приход спестени и дарени суми. Заключението е прието
от съда и неоспорено от страните. Вещото лице е направило проверка в
счетоводството на „Т.П.“ЕООД и е установило, че счетоводните книги са редовно
водени и направените от дружеството плащания за осигурителни вноски за периода
2011-2016г. не са разход на дружеството, а са осчетоводявани като задължение на
ревизираното лице. В тази част заключението се подкрепя от другите събрани
доказателства по делото и съдът го намира за пълно и обосновано дадено. В
останалата му част, заключението не се подкрепя от представените по делото
доказателства и съдът не го кредитира.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК в производството
по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, като доказателствена тежест за това носи жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, жалбоподателят следва
да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Съдът намира Решението на Директора
на Дирекция „ОДОП“ за правилно и законосъобразно, относно постановения мотив за
прилагане на специалния ред при ревизията. В подкрепа на този извод са
представените по делото доказателства- преписка по ревизионно производство, от
която се установяват предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК- налице са
данни за укрити приходи и декларираните такива не съответстват на имущественото
състояние на лицето за ревизирания период. В хода на ревизионното, а и в
съдебното производство, жалбоподателят не е представил доказателства, които да
опровергаят изводите на приходните органи.
Между страните по делото съществува
спор относно първоначално декларираните от жалбоподателя налични парични суми в
началото и в края на всяка година от ревизирания период. Съдът намира, че
правилно данъчните органи не са кредитирали като достоверни посочените в допълнително
писмено обяснение суми. Същото е депозирано месеци след първото обяснение, след
запознаване на ревизираното лице с резултатите от проверката и не е подкрепено
с никакви доказателства, поради което може да се направи извода, че
декларирането на различни суми в значително по-малък размер, представлява
защитна версия.
По отношение на осигурителните вноски,
твърдението изложено в жалбите по административен и съдебен ред, че същите са
разход на управляваното от жалбоподателя дружество е недоказано. Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от КСО, жалбоподателят е самоосигуряващо се лице и в
качеството си на такова е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Видно от заключението на експертизата по делото, превежданите вноски не са били
за сметка на предприятието.
По отношение на възражението, че
незаконосъобразно като приход не са съобразени спестени от жалбоподателя
средства и дарени такива от неговите родители, съдът намира, че данъчните
органи са включили в паричните потоци наличните спестени от жалбоподателя
средства, които са декларирани от самия него като начално салдо за 01.01.2012г.
в размер на 47000лв. Освен това е била извършена съпоставка на доходи от
продажба на имот, върнат заем и др. спрямо разходите извън ревизирания период-
за 2011г., за да бъде установено началното салдо и констатираната разлика
съответства на декларираната от лицето сума.
Съдът установи, че за първи път в
свидетелските си показания в проведено на 05.11.2019г съдебно заседание, св.Т.К.-
майка на жалбоподателя посочва конкретна сума, която е дарила на сина си, а
именно 5000лв. Подобно дарение не е било декларирано от ревизираното лице, не
се споменава в писмените му обяснения и в жалбата по административен ред и
съответно данъчните органи не са проверили по реда на ДОПК финансовата
възможност на родителя на ревизираното лице да дари тази сума. Показанията на
свидетеля не съдържат яснота относно датата на предаване на сумата, доколкото
се посочват коледни празници на 2011г., поради което съдът намира, че не може да
се приеме за успешно проведено доказването на обстоятелството, че подобни парични
средства са били налични при ревизирания субект към началната дата на ревизията.
Относно спорът между страните за включването
на получени по банков път суми от физически лица в приходната част на отчета за
паричните потоци през периоди 2013г. и 2014г. и 2015г., съдът установи
следното:
Счита за неоснователно, като
недоказано възражението в жалбата относно необоснованото включване като приход на
сумата 19490,49лв., за която се твърди, че представлява връщане на заем по
сключен договор от 05.01.2010г. между жалбоподателя, като заемодател и свГ.М.,
като получател на заема. От данъчните органи е установено, че такъв заем не е
бил деклариран в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от ревизираното лице.
По делото е разпитан като свидетел
Г.М., чиято насрещна проверка по реда на ДОПК не е била проведена, но с оглед забраната,
съгласно чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за установяване със свидетели на договори на
стойност над 5000лв., следва да се обсъдят други доказателства, от който да
може да се изведе извод, че фактът на предоставянето на сумата е действително
настъпил. Представените от жалбоподателя Договор за заем и разписки към него
/л.422-423 от том.2/ представляват частни писмени документи, които обвързват
съда с формална доказателствена сила само по отношение на авторството на лицата
направили изявления в документа, но не и относно съдържанието, датата и мястото
на съставянето им. По отношение на датата в договора, от показанията на
свидетеля се установи, че същата е невярна, доколкото документът е допълнен след
откриване на сметка на жалбоподателя в Банка Пиреос през 2013г. Съдът намира,
че документът не притежава достоверна дата по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК,
във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК и не може да се приеме за доказано твърдението,
че договорът е от 2010г. Освен това, съдържанието на изявлението в договора
обвързва единствено страните по него, но не и публичноправния субект данъчна
администрация, която е трето лице спрямо заемните правоотношения. Договорът за
заем е реален, съгласно чл.240 от ЗЗД, поради което релевантно е да се установи
с допустимите от закона доказателства,
че фактът по предоставянето на заема, действително е настъпил. Жалбоподателят е
представил две разписки за предаването на сумата на заемателя- св.М., които по
своята правна същност са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
едностранно факта на получената по договора за заем сума. Частният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само, когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, което в случая не е
налице. Поради което съдът приема, че не беше доказано съществуването на
договор за заем, по който св. М. е правел парични преводи по сметка на
жалбоподателя за данъчни периоди 2013г. и 2014г. Следователно, депозираните суми
от свидетеля по сметка на жалбоподателя представляват приход, подлежащ на
данъчно облагане.
Относно получени парични средства по
банков път от С.С.С. в размер на 1000лв.,
съдът намира че произходът на посочените средства и правното основание за
депозирането им по сметка на жалбоподателя е останал неизяснен в проведената
ревизия, както и в производството пред съда. Твърденият факт за получаването на
средствата, които били лични такива, представляващи върната заплатена встъпителна
вноска при постъпване в организация „Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим“,
не се установява с никакви ангажирани в хода на административното, респективно
съдебното производство доказателства. При направена служебна проверка в сайта
на Министерство на правосъдието и ТР на Устава на юридическо лице с нестопанска
цел- сдружение „Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим- Велик Приорат
България“ с ЕИК ..........1, съдът установи, че действително в чл.15 е
посочено, че всички членове на сдружението са длъжни да правят имуществени
вноски под формата на членски внос, който е встъпителен и годишен. По делото е
установено от данъчните органи, че жалбоподателя е правил годишни вноски, но не
са налице доказателства за встъпителна такава и нейния размер. Освен това
никъде в Устава не е предвидено връщането на вноски. Лицето осъществило превода
не е сред петте членове на Управителния съвет на сдружението и липсват всякакви
доказателства за връзка с него. Поради което, правилно е прието в РА, че
получената сума е приход с неустановен произход и подлежащ на облагане по реда
на чл.48 от ЗДДФЛ.
По изложените мотиви съдът намира, че с Ревизионният акт, потвърден от решаващия орган, относно определените задължения за
данък върху доходите на физическите лица и съответните лихви за забава за
ревизираните 2012г.-2016г. е законосъобразен и обоснован, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на
делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.161 ал.1 изречение трето от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 950,25лв.,
изчислено съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К. с ЕГН:********** *** срещу Ревизионен
акт №Р-03002718006203-091-001/22.03.2019г., издаден от Началник на сектор и
Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с
Решение № 108/14.06.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на НАП, с който
са установени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за периода 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016г. в
общ размер на 9597,43лв. главница и лихви в размер на 4411,06лв.
ОСЪЖДА Н.П.К. с ЕГН:**********
да
заплати по сметка на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Варна
при ЦУ на НАП, сума в размер на 950, 25лв./деветстотин и петдесет
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14– дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: