Определение по дело №265/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 724                                                 24.02.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:  двадесет и четвърти февруари                                       две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                              мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

разгледа възз.гр.дело № 265  по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 3194/25.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 4298/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на Д. Цеков Ц. ***, сумата от 1525.03 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 226.80 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1586 часа, положен в периода 31.05.2016 г. до 31.05.2019 г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законна лихва върху главницата от предявяването на иска – 31.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 192.07 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.07.2016 г. – 30.05.2019 г., както и сумата от 355.17 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумите от 100 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице. С решението съдът е допуснал предварителното му изпълнение в частта относно присъденото допълнително трудово възнаграждение и лихвата върху него.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В тази връзка се сочи, че за процесния период са действали Наредба№ 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/ 02.08.2018 г., издадени от министъра на МВР и уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Поради това се счита, че с оглед посочената нормативна база, която изчерпателно урежда реда и основанието за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил пред процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд. Счита се, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Д. Цеков Ц., подаден чрез пълномощник адв.И.И., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е непълнота в нормативната уредба, поради което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските пред въззивната инстанция

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 265/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Красимир Цеков Ц..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.