Районна прокуратура - Русе е
обвинила подсъдимия С.Х.И. *** в това, че на 05.01.2016 г. в гр.
Русе отнел чужда движима вещ – 1 брой таблет марка „Nextbook“ модел
„NX 007 7,0/8 GB Сърф L“ със сериен №
868762012012083651, на стойност 350.00 лева, от владението на Т.Р.Т. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло
обвинението срещу подсъдимия така както е изложено в обвинителния акт.
С.И. се признава за виновен и по
реда на чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът като взе предвид
направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. И. е роден на *** ***. Има завършено средно
образование. Не е семеен. Не работи. Осъждан е един път за извършено от него
престъпление против собствеността и е реабилитиран.
Подсъдимият
няма постоянен адрес, спи по улиците или при приятели. Свид. Т.Т. и подс. И. се познават и са в близки
приятелски отношения, тъй като И. е работил при свидетеля. На 05.01.2016 г. И.
отива на гости на Т., като преди това употребява алкохол. Докато е там
забелязва до себе си таблет, който по документи е собственост на свид. Й. Н.,
но се ползва от дъщерята на Т. и го взема. Тръгва си от дома на Т. и продава
таблета на неустановено в хода на разследването лице за сумата от 30 лв. малко
след заминаването на И., свид. Т. забелязва липсата на вещта и подава заявление
за случилото се. След известно време пострадалият разговаря по телефона с И. и
последният признава за извършеното, а Т. уведомява за това свид. М. К. - полицейския
служител, на когото е възложена проверка по случая.
Видно от съдебната ценова икономическа експертиза
стойността на инкриминираната вещ възлиза на сумата от 350,00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, както въз основа на признанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК, така и от следните доказателства събрани в хода на досъдебното
производство приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК – свидетелските показания
на Т.Т., Й. Н., М. К., Р.
Т., както и от писмените доказателства по делото: свидетелство за съдимост, автобиография,
декларации по ЗСГ.Средната пазарна стойност на отнетото имущество се установява
от заключението на ценовата експертиза.
Фактите от предмета на доказване
се установяват от следните доказателствени средства:
От справката за съдимост се
установява съдебното минало на И. и факта на настъпилата реабилитация.
От показанията на свид.Т. се
установяват времето и мястото на извършване на престъплението и отнетата вещ.
Факта на извършеното от
подсъдимия разпореждане с отнетата вещ се установява от обясненията му.
Средната пазарна стойност на
вещите се установява от заключението на съдебно-ценовата експертиза.
Приетото за установено дава
основание на съда да направи следните единствени и несъмнени изводи относно
деянието и дееца:
Посредством действия подсъдимият И. е осъществил
обективните признаци на състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 05.01.2016 г. в гр.
Русе отнел чужда движима вещ – 1 брой таблет марка „Nextbook“ модел
„NX 007 7,0/8 GB Сърф L“ със сериен №
868762012012083651, на стойност 350.00 лева, от владението на Т.Р.Т. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
Вещта, собственост на пострадалия,
се е намирала в дома на свид. Т. в негова фактическа власт.Чрез противоправното
ѝ отнемане,подсъдимият е прекъснал по незаконен начин владението на Т. върху
вещите. Чрез отнасянето ѝ е установил върху нея трайна фактическа власт и
се е разпоредил с нея като със своя собствени.
От субективна страна е осъществил
престъплението при пряк умисъл. С оглед на възрастта и интелектуалното си ниво,
както и с оглед на съдебното си минало е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал настъпването на противоправните последици от него. Съзнавал
е, че вещите са чужди за него и ги свои пряко съгласието на владелеца им.
При индивидуализацията на наложеното наказание
съдът отчете следните обстоятелства:
При определяне на размера на
наказанието, предвидено в санкцията на чл.194 ал.1 от НК, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства признанията, направени от подсъдимия още
в хода на предварителната проверка. Отегчаващи липсват. При наличието на тези
обстоятелства, съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК малко над
минимума на предвиденото в общата част на Наказателния кодекс от вида лишаване
от свобода за срок от девет месеца,което съобразно разпоредбата на чл.58а от НК
намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца.
При наличието на всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 от НК – настъпилата реабилитация е
заличила факта на предходните осъждания и последиците от тях по смисъла на
НК,наложеното наказание лишаване от свобода е до три години и съдът намери, че
целите на наказанието ще се постигнат и с отлагане на изтърпяването му за
изпитателен срок от три години. Предвид сравнително ниската степен на
обществена опасност на дееца съдът намери,че същият не следва да бъде изолиран
от обществото.През изпитателния срок подсъдимият ще има възможност да осмисли
поведението си и да го коригира под страх от изтърпяване на наказанието
ефективно и едновременно с това ще може да полага труд за собствената си
издръжка.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият е признат за виновен, следва да му се възложат разноските направени
в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване – липса на трудови навици и
незачитане на чуждата собственост,както и користни подбуди за набавяне на
средства по неправомерен начин.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: