Р Е Ш Е Н И
Е № 260366
Гр.Пловдив,
11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 09.03. две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№375/
2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e
по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б. Б. чрез юриск.В.Л. против решение №2443/16.07.2020 г., постановено по гр. дело №16905/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Пловдив, 16 гр. състав, с което е отхвърлен предявения
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, против Ф.М.О., ЕГН: **********,***,
иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № 5100/ 2019 г. на ПРС, XXI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2745/ 03.04.2019 г., парични суми, както следва:
529,73 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********* от
07.04.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/; договорна лихва в размер на 64, 08 лева за периода 03.09.2016
г.- 03.06.2017 г.; такса за оценка на досие в размер на 14, 92 лева за периода
03.09.2016 г.- 03.06.2017 г.; такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 283, 47
лева за периода 03.09.2016 г.- 03.06.2017 г.; обезщетение за забава в размер на
105, 85 лева за периода 19.05.2017 г.- 01.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
02.04.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по заповедното
дело в общ размер на 75 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени решението на
районния съд по съображения изложени в жалбата и да се уважат претенциите или
да се приложи чл.23 от ЗПК като се присъди само чистата сума на неиздължения
кредит. Претендира за разноски и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Въззиваемата страна Ф.М.О., ЕГН: ********** чрез адв.С.Х. - счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, да
се потвърди решението на ПРС. Претендира разноски.
В жалбата са изложени оплаквания, че: 1.неправилно РС е приел, че договорът за цесия не е породил своето
действие между страните поради това, че уведомлението за цесия не е получено
лично от длъжника – счита, че цасията е породила своето действие независимо от
волята на длъжника по прехвърляното вземане, тъй като той не е страна по
договора за цесия, а се уведомява, за да знае на кого да престира;съгласно
р.№139/27.04.2008 г. по гр.д.№4025/2008 г. на ВКС,4 ГО – неуведомяването не се
отразява на валидността на договора за цесия – до съобщаването на длъжника той
може валидно да изпълни на предишния кридитор с погасителен ефект без
цесията да може да му бъде
противопоставена; счита, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомително
писмо на адреса, посочен в договора за кредит – чрез пощата; от пощенската
разписка се установявало, че първото ув.писмо не е получено от длъжника,тъй
като той не го е потърсил, а второто от 03.10.2019 г.- невръчено с
отбелязяване, че на посочения адрес няма такъв номер; счита, че връчването на
уведомлението за цесията на ответника чрез особения му представител е надлежно,
тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение
– в случая нарушение на чл.94,ал.1 и чл.99,ал.1 от Закона за гражданската
регистрация, според които всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви
промяната на настоящия си адрес, цит.р.№198/18.01.2019 г. на ВКС,1ГО по
т.д.№193/2018 г.,според което процесуалния представител редовно може да получи
копие от ИМ и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получи
всякави уведомления; цит.опр.№987/18.7.2011 г. по гр.д.№867/2011 г. на ВКС,4ГО,
според което ако ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението е надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 ГПК и в исковото
производство безспорно се установи, че задължението му по договора за заем не е
погасено, следва да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на иска, т.е. кога и
на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с ИМ задължение не е погасено; счита, че договорът изцяло
отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Счита също, че заемодателят се е
съобразил с нормативните изисквания и по отношение на размера на шрифта; че
договорът съдържал погасителен план, в който са посочени погасителните вноски
по брой, размер и падеж, а при фиксиран лихвен процент – изискването за
посочване на последователността на разпределението на вноските е неприложимо;
счита, че дори и да се приеме, че са налице нищожни клаузи, следва да се
приложи чл.23 ЗПК – потребителят да върне чистата стойност на кредита.
В отговора на ВЖ са направени доводи, че: цесията не е съобщена на длъжника
към момента на образуване на заповедното производство нито от стария, нито от
новия кредитор, което водило до изначална липса на правна легитимация на ищеца
да предяви иска, което не можело да се санира с последващо уведомяване чрез
особения представител;.липсвали реквизити на договора, посочени в чл.22 от ЗПК,
които водят до недействителност на договора
но счита, че не може да се приложи чл.23 ЗПК за връщане на чистта
стойност на кредита поради недопустимост на промяна на правното основание на
иска.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
На 07.04.2016 г. между Ф.М.О. и „Провидент Файненшъл България“ ООД,
сега „Файненшъл България ЕООД, е подписан договор за потребителски
кредит, по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
сумата от 750 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне
сумата от 1 575,17 лв. на 60 седмични погасителни вноски, от по 26,26 лв.,
с изключение на последната погасителна вноска от 25,83 лв., с падеж на първата
вноска на 14.04.2016 г.; сумата включва предоставената главница, ведно с
фиксирана лихва в размер от 147 ,94 лв., такса за оценка на досие от 37,50 лв.
и такса за услуга „Кредит у дома“ от 639,73 лв. Установен е фиксиран годишен
лихвен процент на заема от 31,82 % и годишен процент на разходите на заема от
48 %.
Решението на РС в частта, с което са
отхвърлени предявените
искове за такса за оценка на досие, дължима за периода от 03.09.2016 г. до 03.06.2017
г. в размер от 14,92 лв., такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 03.09.2016 г. до 03.06.2017 г. в размер от 283,47 лв. като нищожни на осн.чл.22 ЗПК като
противоречащи на на чл.10а,ал.2 ЗПК следва да бъде потвърдено, като ПОС споделя
мотивите на ПРС и на осн.чл.272 ГПК – препраща към тях.
В чл.27 от договора е записано, че с подписването му заемополучателят
удостоверява, че е получил заемната сума, както и че е уведомен за ОУ към
договора. От приложените ОУ е видно, че същите са подписани от заемополучателя
на всяка страница, поради което съдът намира, че същият е запознат с тях и ги е
приел. Съгласно чл.22 от договора- заемополучателят дава съгласието си
заемодателят да има право да прехвърли вземането на трети лица по всяко време
след сключавеното на договора за заем без предварително съгласие на
заемополучателя, а съгласно чл.20 от договора кредитополучателят е длъжен
веднага да информира кредитодателя при промяна на временния си или постоянен
адрес.
С ИМ ищецът е представил Договор за цесия от 19.05.2017
г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД като продавач и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД като купувач, от който е видно, че продавачът е
прехвърлил на купувача всички главни, акцесорни и бъдещи вземания, произтичащи
от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1, представено е Приложение
№ 1/19.05.2017 г. за сключената цесия по процесния договор за заем с настоящия
длъжник, посочен е размера на главница и остатъка от задължението /л.23 от
д.РС/. Представено е пълномощно, с което „Провидент Файненшъл
България“ ООД, е упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да
уведоми от името на цедента всички негови длъжници. От ув.писмо /л.26,27/ е
видно, че „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е уведомило длъжника Ф.О. за извършеното
прехвърляне на вземането чрез български пощи;
известието за доставяне се е върнало с отбелязване от 3.7.2016 г., че е
непотърсено; второто ув.писмо /л.28-29/, чрез Лео експрес, се е върнало с
отбелязване от 3.10.2019 г., че адресния номер е грешен. ПОС счита за неоснователен довода на
въззивника, че длъжникът не е уведомен за цесията с
получаване на ИМ чрез особения си представител, тъй като длъжникът е уведомен
за цесията с уведомително писмо на адреса, посочен в договора за кредит, а
длъжникът не е уведомил кредитора си за промяна на адреса си– от пощенската
разписка е видно, че първото ув.писмо не
е получено от длъжника,тъй като той не го е потърсил, а второто – е невръчено с
отбелязяване, че на посочения адрес няма такъв номер. На л.45 от д.РС е
приложена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, от която е видно,
че Ф.О. е регистриран на адреса, посочен в ДПК. Съдът намира, че връчването на
уведомлението за цесията на ответника чрез особения му представител е надлежно,
тъй като от една страна никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение – в случая нарушение на чл.94,ал.1 и чл.99,ал.1 от
Закона за гражданската регистрация, според които всяко лице е длъжно в срок от
30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес, което не е сторено от
кредитополучателя, а от друга- ПОС възприема по-новата съд.практика
/напр.р.№198/18.01.2019 г. на ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г./, според която процесуалния представител редовно може
да получи копие от ИМ и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да
получи всякави уведомления.
По отношение на довода на въззивника, че липсвали реквизити на договора,
посочени в чл.22, във вр. с чл.11,ал.1,т.11 и т.12 от ЗПК, които водят до
недействителност на договора:
На л.7 от д.РС е представен погасителен план.
От него ПОС констатира, че
погасителният план е нередовен – в него не
са посочени размера и броя на дължимите вноски, с показване начина на
погасяване на главницата и лихвата /изискване на чл.11,ал.1,т.11 и т.12 ЗПК/, а
е посочена общата сума на съответната вноска, а също и не е изпълнено и изискването на
чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК – да бъде посочен в договора за кредит размера на
лихвения % на ден. Горното налага извода, че съгласно чл.22 ЗПК – договорът за
кредит е недействителен, тъй като съгласно т.1 и т.3 от ТР №1/9.12.2013 г. по
т.д.1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – когато не са спазени посочените разпоредби -
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до изначална
недействителност на договора, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.Ето защо съдът намира, че съгласно чл.23
от ЗПК следва да се присъди само чистата сума на неиздължения кредит, поради
което
е основателен само искът за установяване на дължимостта
на главницата.
От
заключението на ССЕ от 23.6.2020 г., изпълнена от в.л.И. Г., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се
установява, че въззиваемият е платил по кредита всичко 532 лв., които следва да
се приспаднат от сумата на главницата – 750 лв., или искът е основателен за
сумата 218 лв.,дължима ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено
в обжалваната му част за сумата 218 лв.-главница и вместо него в тази част
следва да се постанови ново, с което да се признае за установено, че
въззиваемият дължи на въззивника сумата 218 лв., ведно с законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2019 г.;
следва решението на РС да бъде
потвърдено разликата над 218 лв. до пълния предявен размер от 529,73
лв., както и в останалата отхвърлителна част за сумите 64,08 лв. договорна
лихва и 105,85 лв.- обезщетение за забава, 14,92 лв.-такса оценка на досие и
283,47лв.-такса кредит у дома.С оглед частичното уважаване на ВЖ, на въззивника
следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 202,04 лв, формирани както следва: АСВз. е направил всичко разноски
за производството в размер на 925лв., от които - в заповедното
производство – 75 лв.; в исковото пред ПРС – 675 лв./в т.ч. 125 лв.-ДТ,300
лв.-възнаграждение за особен представител,150 лв.- за в.л. и 100 лв.-
юрисконсулско възнаграждение, определено от ПОС/, пред ПОС - 175 лв./в т.ч.75 лв.ДТ и 100 лв.-
юрисконсулско възнаграждение, определено от съда/. ЦИ =998,05 лв. Или разноските по съразмерност
=218х925:998,05=202,04 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2443/16.07.2020 г., постановено по гр. дело №16905/2019г.
по описа на Районен съд-гр.Пловдив, 16 гр. състав, в частта, с което отхвърлят предявените искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че Ф.М.О., ЕГН: **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
218 лв., представляваща дължима
главница– неизплатената главница по
договор за потребителски кредит № *********
от 07.04.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2745/ 03.04.2019 г по ч.гр.д. №5100/2019г.
по описа на ПРС, 21-ти гр. състав и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ф.М.О., ЕГН: ********** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: ********* сумата 218 лв. – неизплатената главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 07.04.2016 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с
договор за продажба и прехвърляне на вземания ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по
чл.410 гпк– 02.04.2019 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№2443/16.07.2020 г., постановено по гр. дело №16905/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Пловдив, 16 гр. състав, в частта, с което се отхвърлят предявените искове за признаване за
установено, че Ф.М.О., ЕГН: ********** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: ********* неизплатената главница от неплатените месечни погасителни
вноски по договор за потребителски кредит № ********* от 07.04.2016 г. за разликата над сумата 218 лв. до
пълния предявен размер от 529,73лв., представляваща дължима главница; договорна лихва в размер на 64, 08 лева за периода 03.09.2016 г.-
03.06.2017 г.; такса за оценка на досие в размер на 14, 92 лева за периода
03.09.2016 г.- 03.06.2017 г.; такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 283, 47
лева за периода 03.09.2016 г.- 03.06.2017 г.; обезщетение за забава в размер на
105, 85 лева за периода 19.05.2017 г.- 01.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
02.04.2019 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Ф.М.О., ЕГН: ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 202,04лв. – разноски по делото по
съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: