РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Габрово , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260037/01.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1182/2021 г. по
описа на Районен съд Габрово, е осъден Б.И. Д. да заплати на Д.Д. Ж. сумата
от 1 500 лв., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на Б. Д. са възложени
разноските по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Б.Д., чрез адв. И. С., в която
се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за
недоказаност на предявения иск. Оспорват се събраните гласни доказателства
по делото и се твърди, че свидетелят не е бил очевидец на предаване на пари
между страните по делото, а преразказва съдържанието на исковата молба. По
делото не са представени други доказателства, от които да се докаже, както
предаването на твърдяната от ищеца сума, така и нейния размер. Освен това
представената кореспонденция между страните, не установява никаква
уговорка за платени суми. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, като недоказан.
Претендират се разноските по делото.
1
В срок не е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът я оспорва. И
двете страни претендират разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.Д. Ж. против
Б.И. Д., с която е поискано да се осъди ответника да му заплати сумата от 1
500 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата, като е изложил, че сумата представлява 1 200 лв. капаро
по договор за ремонт на покрив и 300 лв. за закупуване на дървен материал.
Договорът (устен) за поправка на покрива му, от 05.06.2019 г., не бил
изпълнен от ответника и същият бил прекратен от ищеца.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер, като твърди, че не е имал конкретни уговорки с ищеца за срокове,
пари и материали, не е получавал капаро от ищеца, а ако беше получил такова
щели да оформят писмена разписка. Твърди, че не е сключвал договор за
изработка. Оспорва представената кореспонденция от ищеца, която освен, че
не представлявали документ по смисъла на чл. 178 от ГПК, не доказват
сключването на твърдения договор.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, макар и косвени,
а именно показанията на свидетеля К. Д.и представената кореспонденция
разменена между страните по делото, може да се направи извод, че ищецът и
ответникът са сключили устен договор за изработка, във връзка с който
ищецът е предоставил на ответника сумата от 1 500 лв., но ответникът не
изпълни договора и ищецът го развали, поради което отпаднало основанието,
на което ответникът получил претендираната сума и се дължи връщането й.
На това основание е прието, че искът е основателен и доказан, както по
основание, така и по размер.
Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, по
2
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложена разпечатка на разменени съобщения между жалбоподателя и
ответника по въззивната жалба - ищец в първоинстанционното производство,
се установява, че последният в периода от 02.09.2019 г. до 04.10.2019 г. е
искал от Б. да получи продукта на неговите пари, тъй като все още нямало
резултата и е заявил, че ще си търси правата от компетентните органи.
От показанията на св. Д. се установява, че работил при Д., но познава и Б.
През 2019 г. Д. търсил някой да му направи покрива на къщата в с. М. и един
ден случайно, при тяхна среща, той му казал, че направил голяма грешка, тъй
като намерения от него човек за покрива, Б., не се появил изобщо. Д. го
попитал дали го познава и му го описал, като той казал, че го познава,
работил при него. Д. му споделил, че му дал 1 200 лв. капаро и 300 лв. за
летви. Помолил го, като го познава и като го види, да му каже да отиде при
него, защото не си вдигал телефона. Случайно един ден излязъл от аптека М.
и видял Б. в едно заведение и му казал да отиде при Ж. и да му върне парите,
но той му заявил, че капаро на връща. За капарото, което Ж. дал на Б. на знае
дали е имало договор, но в брой му ги бил дал 1 200 лв. за капаро и 300 лв. за
летви, като той не бил пряк очевидец, а това му го споделил приятелски Д. и
от него знае.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Така предявения иск, с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, за да бъде
уважен , при изложение от ищеца фактически твърдения в исковата молба,
следва да се докаже, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение - устен договор за поръчка, по който ищецът е
заплатил на ответника капаро в размер на 1 200 лв. и 300 лв. за закупуване на
материали, по който неизправна страна е ответника и че същият е развален,
поради което е възникнало и основание за връщане на платеното по него на
възложителя, на отпаднало основание.
От съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, на първо
3
място, не се установява сключването на твърдения от ищеца договор за
поръчка с ответника, с предмет ремонт на покрив. Дори да се приеме, от
представената кореспонденция по телефон, между страните е съществувала
уговорка да се изработи някакъв продукт, не се доказва сключването именно
на договор с твърдения предмет, по който същият е заплатил капаро на
ответника.
На второ място не може да се установи от събраните доказателства по делото,
че в изпълнение на договор за поръчка, ищецът е платил на ответника по иска
сумата от 1 2000 лв. капаро и 300 лв. за закупуването материал. Освен
свидетелските показания на св. Д., който не е бил пряк свидетел на
отношенията между страните и предаването на парични суми между тях, а
научил от ищеца Ж., че дал тази сума на ответника Б., други преки или
косвени доказателства, за установяване на предаването на парична сума и
размера на исковата претенция, не са събрани. Свидетелят по делото е
преразказал споделеното му от ищеца и не може да се приеме, че косвено с
показанията му, може да се докажат твърдените от ищеца факти по делото.
Не може да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че от събраните
косвени доказателства по делото предявеният иск е доказан, както по
основание, така и по размер, тъй като преценката на доказателствата е
неправилна, с което съдът е достигнал до неправилни правни изводи. От
изложеното следва, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните разноски по делото в размер на 450 лв. за първата инстанция,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, тъй като за въззивната инстанция не се
представят доказателства за извършването на такива.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260037/01.02.2021 г. постановено по гр. д. № 1182/2021
г. от Районен съд Габрово, като неправилно и незаконосъобразно и вместо
4
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул.
"С.П." № **, с който е поискано да се осъди Б.И. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Г., ул. "Р." № **, да му заплати сумата от 1 500 лв. на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. ІІІ от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. "С.П." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. "Р." **, направените
разноски по делото в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5