Решение по дело №696/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Б. 2017“ЕООД, подадена чрез адв. Г., против Решение № 162/08.02.24г. по НАХД №3200/2023г. на ВРС, ІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001669/22.05.2023г., издадено от Директор на РД “Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999г. на МТ, МФ и ДАСМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложен материалния закон. Счита, че въззивният съд е потвърдил наказателно постановление, издадено въз основа на отменен подзаконов нормативен акт. Съгласно § 1 от ЗР на Наредба № 35/1999г. на МТ е издадена на основание чл. 24, ал. 2 от ЗАвП, както и съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНА актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, следователно Наредба № 35/1999г. на МТ е изгубила действие, тъй като основанието въз основа, което е издадена е отменено. Моли решението да бъде отменено, както и да се отмени издаденото наказателно постановление. Моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения. В случай че ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, счита, че такова не следва да бъде присъждано, тъй като е в противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС.

Ответната страна – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Б. 2017“ЕООД против наказателно постановление № 23-0001669/22.05.2023г., издадено от Директор на РД “Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999г. на МТ, МФ и ДАСМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че през 2023 г. св. И. и Ю. - служители на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, участвали в извършване на комплексна проверка на дружеството, притежаващо регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №12719 от 07.09.2017 г., в хода на която било установено, че на 04.08.2022г. в гр. Варна, дружество като данъчно задължено лице, след изчерпване на пътна книжка сер.Б №052, заверена на 11.03.2022 г., издадена за таксиметров л. а. „Фолксваген“, рег.№[рег. номер], не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период от 15.03.2022 г. до 04.08.2022 г. в книгата по чл.17 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ. За констатираното свид. И. съставил АУАН №330210 от 16.03.2023 г. за нарушение по чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ , който бил връчен на надлежно упълномощено лице, което го подписало без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срок и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че дружеството е осъществило вмененото нарушение. ВРС е приел, че безспорно дружеството е превозвач, извършващ таксиметров превоз на пътници и като такъв е данъчно задължено лице, като видно от приложените към преписката пътна книжка сер.Б №052 на таксиметров л. а.„Фолксваген Туран“, рег.№[рег. номер] и книга по чл.17 от Наредба №35 на МТ, МФ и ДАСМ дружеството е осъществявало дейност с посоченото в НП МПС, за което е била издадена пътната книжка, заверена на 11.03.2022 г., приключена на 04.08.2022 г., което се установява от последния пътен лист в книжката, съгласно който водачът е започнал работа на 03.08.2022 г. в 23:00ч. и е приключил в 05:00 ч. на 04.08.2022 г. Доколкото в случая превозът по последния пътен лист от пътната книжка е приключил на 04.08.2022 г., ВРС е приел и че точно на тази датата е приключила и самата пътна книжка, и на тази дата е следвало въззивникът да отпечата и да прикрепи към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период, което не е спорно и се установява от книгата по чл.17 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. За неоснователно е прието възражението за неправилно определена дата на нарушението, тъй като нормата на чл.23, ал.4 от наредбата ясно сочи срока, в който следва да бъде прикрепен съответния отчет. ВРС е приел и че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН и че извършеното нарушение правилно е квалифицирано, като е наложена следващата се санкция.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Решението на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че дружеството е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и санкционната разпоредба, както и размера на наложеното наказание съобразно обществената опасност на деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.

Съгласно чл.23, ал.4 от Наредба №35 от 03.11.1999 г. на МТ, МФ и ДАСМ за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет при изчерпване на пътната книжка данъчно задълженото лице отпечатва и прикрепва към книгата по чл.17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период.

В случая се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е изпълнило вмененото с цитираната разпоредба задължение, което и не се оспорва от него.

Възраженията на касатора, че НП е издадено въз основа на отменен подзаконов нормативен акт са неоснователни. Наредба № 35 от 03.11.1999г. на МТ, МФ и ДАСМ и разпоредбата на чл.23, ал.4 от същата са действащи както към датата на констатиране на нарушението, така и към дата на извършването му и датата на издаване на наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на дружеството.

Съгласно чл.11 ал.3 ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗНА, на която се позовава касаторът, актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването, като съгласно ал.2 новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. В случая не е налице отмяна на Закона за автомобилните превози. Липсва изрична разпоредба, която да отменя наредбата, издадена на основание чл.23, ал.4 ЗАвП, която е била действаща при издаването й. Последващите изменения в разпоредбата на чл.23 ЗАвП са във връзка с осигуряване и гарантиране сигурността и безопасността на таксиметровите превози и не водят до отмяна на подзаконовия нормативен акт, издаден при действието му в редакцията, уреждаща неговото издаване.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/08.02.24г. по НАХД №3200/2023г. на ВРС, ІІ състав.

ОСЪЖДА „Б. 2017“ЕООД, [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.