№ 275
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по жалба на
защитника адв.С. П. на подс.Г. Д. срещу Присъда №82/14.04.2022 г. по НОХД
№5373/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV н.с. С присъдата Д.
е признат за виновен в извършване на престъпление чл. 216, ал.1 НК и на осн.
чл.54 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изпълнението на което наказание на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за
изпитателен срок от три години. На осн. чл.59, ал.1, т.1 и т.2 НК от срока на
наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан на 25.05.2021 г. по реда на ЗМВР. Подс.Д. е
осъден да заплати на гражданския ищец Л. В. обезщетение за причинени й
неимуществени вреди в размер на 1927,32 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.05.2021 г. до окончателното й изплащане. На
осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски, платими както следва: в полза на ПдРС 77,09 лева - ДТ
върху уважения размер на гражданския иск, както и 92,32 лева и 50 лева -
разноски за явяване на свидетел, съотв. вещо лице; по сметка на ОД на МВР-
Пловдив - 147 лева и в полза на Л. В. сумата от 571 лева, представляващи
направени от същата разноски по делото.
В депозираната жалба се претендира отмяна на съдебния акт в
наказателната и гражданската му части, признаване на подсъдимия за
невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. Алтернативно се
иска връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия. На въззивното производство жалбата се
1
поддържа от подсъдимия и защитника му. Същият желае да бъде оправдан.
Прокурорът пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
съдебен акт. Частният обвинител и граждански ищец не се явява пред
въззивния съд и не взема становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. Л. В. притежавала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“
с рег. № ***, цвят зелен. Тя предоставила автомобила за ползване на сина си,
за да посети с него гр. Пловдив и да празнува абитуриентски бал на своя
приятелка. Така, на 25.05.20221г. синът й - В.Д., заедно със свой приятел
свид. П.К. пристигнали с автомобила в гр. Пловдив и около 19.00 часа
отишли до хотел „Новотел“ гр. Пловдив, като свид.К. управлявал лекия
автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“. К. оставил своя приятел В.Д. до
хотел „Новотел“ гр. Пловдив. След това посетил своя дядо- свид. М.Й., който
живеел на ул. *** в гр. Пловдив. Свид. К. паркирал управлявания от него
автомобил пред дома на дядо си, след което влязъл в къщата.
В съседство на свид. М.Й., на ул. *** в гр. Пловдив, живеел подс. Г. Д.,
който по това време бил със своя приятелка у дома си - свид. Н.Х. и бил
употребил алкохол. Подсъдимият забелязал паркирания непознат за него лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ със софийска регистрация и взел
една от лопатите намиращи се в двора му, излязъл на улицата, приближил се
до паркирания лек автомобил, и започнал да нанася удари по него с лопатата,
като счупил и унищожил предното и задното стъкло, както и лявото външно
огледало и повредил предна лява и задна лява врата.
Действията на подс. Д., били забелязани от свид. С.Т. /починала в хода
на наказателното производство/, която в този момент се разхождала и се
намирала в близост до мястото, на което бил паркиран лекият автомобил. Тя
познавала майката на свид. П.К. и й позвънила, съобщавайки й за
случващото се. Майката на свид. К. позвънила на своя баща- свид. М.Й. и му
съобщила за узнатото от нея. Тогава свидетелите К. и Й. излезли навън пред
дома им и видели, че паркираният от първия лек автомобил бил изпочупен. В
близост до автомобила била все още свид. Т., която им разказала какво е
видяла. Свид. М.Й. позвънил в 04 РУ на МВР- гр. Пловдив и на място
пристигнал автопатрул в състав полицейските служители А.Г. и С.Т.. На
место била останала и свид. С.Т., заедно с К. и Й.. При пристигането на
полицаите Т. им посочила къщата, в която видяла да влиза лицето, което
нанесло удари с лопата по автомобила. След позвъняване на пътната врата на
подсъдимия, последният излезнал от къщата. При отговор на въпрос към него
относно състоянието на автомобила, пред присъстващите лица – полицаите,
К., Й. и Т., подсъдимият Д. заявил, че именно той е „оправил автомобила с
лопата“, защото решил, че непознато лице е спряло на неговото място. Когато
разбрал, че автомобилът е собственост на близките на неговия съсед Й.,
2
заявил, че ще закара автомобила в сервиз и същият ще бъде ремонтиран. След
това Д. бил отведен в 04 РУ на МВР-Пловдив, където бил задържан за 24 часа
по ЗМВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие. Било образувано
настоящото наказателно производство. На следващия ден свид. М.Й.
забелязал, че на мрежата разделящата имота му с този на подсъдимия до
входната врата, има подпряни два броя лопати. В проведен разговор между
подсъдимия и между свид. М.Й., няколко дни след инкриминираното деяние,
и при отговор на въпрос зададен от страна на свид. М.Й. каква е причината за
да стори това с автомобила, подсъдимият му се извинил.
Тази фактическа обстановка е била приета и от първостепенния съд.
Първостепенният съд се е позовал при постановяване на присъдата съвкупно
на всички събрани пред него доказателства, които е приел, че те като резултат
са еднопосочни, като е отдал нужното за обсъждане и елиминиране на
констатирани противоречия в гласните доказателства. Настоящият съд
намира, че на установеното от свидетелите противостои единствено заявеното
от подсъдимия, което в случая правилно не е било ценено от първата съдебна
инстанция като надеждно гласно доказателствено средство, а се явява
защитна позиция, целяща оневиняването му. Изготвеният оглед на
местопроизшествие фиксира обективно нанесените по автомобила
увреждания, възприети от всеки един от свидетелите Т., К., Й., Д.А и Г..
Подсъдимият в обясненията си пред съда отрича авторството на нанесените
увреждания в негово лице. В тази връзка следва да се посочи, че е налице
еднопосочен и непротиворечив, достатъчен по степен на убедителност
доказателствен масив, опровергаващ това твърдение на подсъдимия, който е
изчерпателно обсъден от районния съд. На първо място, правилно са били
оценени показанията на свид.Т., приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4
пр.2 от НПК, дадени в хода на разследването пред орган на досъдебното
производство. Същите са прочетени със съгласието на страните, като този
свидетел се явява очевидец на престъплението /починала впоследствие/. На
следващо място възприетото от нея е било непосредствено пренесено до
знанието на свидетелите К. и Й., както и до явилия се на место полицейски
служител и свидетел Г.. На свой ред, пред всички тях подсъдимият на место
потвърдил увреждането на автомобила, като изразил и съжаление
впоследствие пред свид.Й., а пред всички обещал да поправи автомобила.
Следва да се посочи, че свидетелите са възприели лично тези изявления на
подсъдимия, за което са депозирали свидетелските си показания в условията
на устност и непосредственост в първата съдебна фаза на процеса. Техните
показания пък се свързват по един непротиворечив начин с преките
възприятия на свид.Т. по увреждане на автомобила, именно от Д., който се
прибрал в жилището си, а след това от същото място излезнал при
пристигането на органите на реда и потвърдил какво бил сторил. В тази
насока, за настоящия въззивен съд, не е налице пречка за кредитиране на
показаният на свид.Г., които макар и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1
т. 2 пр.2 от НПК, не са изолирани и не е налице забраната по чл.281 ал.8 от
НПК. Освен това, видно от съдебния протокол, след прочитане показаният на
този свидетел, той си е спомнил за случая и е дал допълнителни показания,
който напълно кореспондират с тези на свид.Т., прочетени по съответния ред
/л.131-132 съд.сл. ПдРС/, както и с депозираните такива пред съда от
3
свидетелите К. и Й., както и на извършеното процесуалноследствено действие
– оглед на местопроизшествие и изготвената СТЕ, последната обосновано
кредитирана от първия съд. В случая не е налице и т.нар. самоуличаване на
дееца при провеждане на беседа на „четири очи“ с полицейски служител.
Първостепенният съд е дал законосъобразна оценка в приложените към
присъдата мотиви и касателно показанията на свид.Н.Х., приятелка на
подсъдимия. Обосновано е приел, че в нейните свидетелски изявления не се
съдържа твърдение за действията на подсъдимия по увреждане на
автомобила, защото такива тя не е възприела, тъй като тя не е излизала от
дома на Д., докато той е бил отвън, нито е била постоянно с него през
инкриминираното време. Фактът, че свид.Х. не е възприела лично увреждане
на автомобил, не означава, че престъпното деяние не сторено от предаденото
на съд лице. Същевременно, както се посочи и по-горе, налице са достатъчни
по обем и тежест доказателствени източници, подкрепящи обвинението. На
следващо място, свид.Х. не е присъствала и на срещата на подсъдимия същата
вечер пред дома му, когато са пристигнали полицейските служители и когато
е направил изявленията, цитирани по-горе пред присъстващите лица,
относими към авторството на причиненото увреждане на процесното МПС.
Възраженията в противната насока на защитата във въззивната жалба и
в съдебно заседание са неоснователни, че деянието е недоказано. Ненужно в
случая е било провеждането на процесуално-следствено действие
разпознаване, тъй като още на место деецът е бил възприет от множеството от
свидетелите по делото, присъствали в онзи момент. Освен, че е бил посочен
от очевидеца С.Т., той е бил възприет и от неговия съсед и познат – свид.Й..
Техните показанията не са изолирани, нито компрометирани, поради
изложените по-горе съображения. След собствена проверка на приобщената
по делото доказателствена маса, настоящият съд достигна до същите изводи
за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице, както е
приел и първостепенният съд. Подсъдимият е извършил виновно вмененото
му престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
РС обаче е допуснал нарушение на закона при мотивиране
индивидуализиращите наказанието белези. Изложените съображения за това
в първоинстанционния съдебен акт не съответстват на обстоятелствата по
чл.54 от НК, които в случая са били неправилно ценени, а на част от тях е
било придадено недопустимо отрицателно значение. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства резонно са били отчетени от същия първи съд
тези, относими към тежестта на противоправното посегателство, тъй като с
деянието са причинени щети върху автомобил на множество места, при което
е настъпил общественоопасния резултат с увреди на не малка стойност.
Обосновано проверяваният съд е приел и наличието на упоритост при
извършване на деянието, неадекватното състояние на извършителя,
констатирано от свидетелите на лице, употребило алкохол, както и
арогантността при извършеното посегателство, „правораздавайки“ по
недопустим за обществото ни начин спрямо чужд автомобил, без резонни
мотиви.
В останалата им част обаче съображенията на първия съд, касателно
личността на дееца са незаконосъоразни. На първо място, въпреки правилно
приетото от първия съд, че подсъдимият е реабилитиран към момента на
4
извършване на престъплението, недопустимо фактът на предходните
осъждания на дееца е свързан с лоши характеристични данни. Разпоредбата
на чл.85 ал.1 от НК е категорична и небудеща съмнение относно пораждащия
се от нея юридически факт на третиране на реабилитираните лица като
неосъждани. С настъпването й предходно осъденият се третира като лице,
което не е било осъждано и изводи от заличените му осъждания е
недопустимо да се правят, още повече такива, утежняващи правното му
положение. В същата насока е актуалната практика на ВКС. В случая
районният съд е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство именно
несъществуващите вече предходни осъждания на подсъдимия, които е
окачествил като „трайни и непроменени престъпни навици“. На следващо
място, незаконосъобразно първостепенният състав на съда е отчел като
отегчаващи обстоятелства „липсата на трайно установени фактически и
трудови връзки“, „мобилният начин на живот“, „липсата на семейни връзки“,
както и „напредналата възраст на извършителя“, който е роден 1981г. Тези
обстоятелства не могат да бъдат каквито и да е индивидуализиращи
отговорността обстоятелства сами по себе си, щом не се свързват с конкретно
обстоятелство от значение по делото и относимо към осъществената
престъпна деятелност. Още повече, че в случая има доказателства по делото
за трудова ангажираност на подсъдимия като международен водач на МПС
/характеристична справка и справки за международни пътувания/ , което от
една страна затруднява фактическата му емоционална обвързаност в страната
ни, от друга обуславя мобилен начин на живот, които факти в никакъв случай
не могат не са в ущърб на извършителя, що се касае до параметрите на
наказателната му отговорност. С така направената корекция в
обстоятелствата по индивидуализация на наказанието на подсъдимия,
елиминирайки редица от тези, констатирани от РС като отегчаващи относно
оценката за личността на дееца, който всъщност е неосъждан и трудово
ангажиран, водят на извод за налагане на наказанието лишаване от свобода,
ориентирано към минималния размер, както е било определено и от
първостепенния съд, а именно от една година лишаване от свобода. В този
смисъл не се налага корекция на наказанието. Като резултат то е правилно
определено, макар и с неправилно отчетени обстоятелства по чл.54 от НК,
защото изложените съображения от контролирания съд всъщност обуславят
налагането на наказание към неговия максимален размер, а не към
минималния, каквото наказание всъщност е било определено и наложено за
изтърпяване, макар и в противоречие с изложените в присъдата мотиви за
това. Допуснатото нарушение на закона е поправимо от въззивния съд, в
какъвто смисъл бяха изложени корегиращите индивидуализацията на
наказанието обстоятелства. Правилно районният съд е приложил институтът
на чл.66 от НК, с определен минимален изпитателен срок от три години.
Целите на чл.36 от НК могат да бъдат в случая успешно постигнати без да е
нужно деецът да се изолира от обществото в пенитенциарно заведение, а и в
противната насока протест не е депозиран. Правилно първият съд е зачел
задържането на подсъдимия, подлежащо на приспадане от наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Законосъобразна е присъдата в гражданско-осъдителната й част.
Присъдено е обезщетение за причинени имуществени вреди, съответстващи
5
на установените такива от съдебно-оценъчната експертиза, които подлежат на
възстановяване на пострадалото лице – конституирания в производството
граждански ищец. Правилно проверяваният съд се е произнесъл относно
разноските.
В изложения смисъл изцяло следва да бъде потвърден обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен.
Съдът не намери основание за неговото изменение или отмяна. Не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в какъвто
смисъл възражението в жалбата е неоснователно. РС е обсъдил в пълнота
спорните обстоятелства в мотивите към присъдата и е дал отговор на
направените възражения на защитата и пред първата съдебна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 82 от 14.04.2022г., постановена по
НОХД № 5373 по описа за 2021 год. на Районен съд гр.Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6