ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. Търговище, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 462 от 30.09. 2022 г., по ч.гр.д. № 691/ 2022 г.
на РС – Попово, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит
България” ЕООД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение
против А. Р. М. и Р. Г. И. от с. С., община П., в частта за сумата от
268,92 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.03.
2020 – 01.09. 2020 г. и за сумата 1093,75 лв. възнаграждение за
допълнителни услуги.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „Профи
кредит България” ЕООД, чрез ю.к. Р. И.. Излагат се съображения за
необоснованост и неправилност на постановения акт по отношение
генералния извод на съда, че клаузите за допълнителни услуги са
неравноправни. Посочва се, че съдът не може да се произнася на този
етап по валидността на договора за ПК. Иска се отмяна на
разпореждането, както и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение и в тази част на заявлението.
Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално
допустимо. По същество е правилно. Въззивният съд подкрепя
изводите на РС – Попово, по отношение вероятната неравноправност в
клаузите на конкретния договор за кредит.
Какво се установява от доказателствата по делото: между
1
страните има сключен договор за потребителски кредит от 03.08. 2018
г., като на кредитоискателя е предоставена сума от 5 000 лв., със срок
на погасяване от 24 месеца. Лихвата е 41,17%, а ГПР е 49,89 %.
Избран пакет от допълнителни услуги, на стойност 3750 лв.
Посочено е общо задължение по кредита и допълнителните услуги
в размер на 11 168,64 лв. и месечна вноска от 465,36 лв. Има
погасителен план, в който са посочени поотделно вноските по кредита
за главница и възнаградителна лихва, както и вноските за
допълнителни услуги. Общата вноска за главница и лихва е 309,11 лв.
Вноската по допълнителните услуги е 156,25 лв. месечно.
В чл. 5.1 и 5.2 са описани условията и допусканията по договора:
валутата на договора и нейната равностойност, посочено е, че се
прилагат общите положения на Приложение № 1 по ЗПК, касаещи
изчисляването на ГПР, началната дата, договорът е валиден за
посочения в него срок, задълженията се изпълняват коректно и други.
Районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност някои
от клаузите на договора за кредит да са
неравноправни.
От съдържанието на договора е видно, че пакетът допълнителни
услуги „Фаст“ дава възможност за приоритетно разглеждане на
молбата за кредит, като след одобряване на искането сумата се
нарежда до 24 часа. Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя погасителния си план, при спазване на
определени изисквания. Свързани със срока на кредита, като за такъв
от 24 месеца, следва да е заплатил поне три месечни вноски.
При така установените факти, въззивният съд намира, че
действително, по така предоставения пакет за допълнителни услуги, е
налице неравноправно положение на потребителя, по отношение на
кредитора. Съдът счита, че така направената уговорка за
допълнителни услуги не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между
потребителя и търговеца. В случая съдът намира, че потребителят е
заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за
плащане, без изобщо да е ясно дали ще се възползва от така
предоставените услуги, като е невъзможно да бъдат преценени
икономическите ползи и последици за него от сключването на едно
такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията на чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.
2
Отделно от това законът не е изброил изчерпателно хипотезите
на неравноправност, като посочва, че те могат да бъдат подобни на
изчерпателно изброените – чл. 143, ал. 2, т. 20. Не е маловажна и
сумата по така договорените услуги – тя е 75% от стойността на
главницата. Очевидно е от друга страна, че както ЗЗД, така и ТЗ, не
забраняват на страните по сделките да променят условията на
договора и на практика договорените срещу допълнително заплащане
права на потребителя са такива, с които той разполага поначало, стига
да се постигне съгласие. Още повече, че чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и
комисионни, които са свързани с усвояването и управлението на
кредита.
Но най-показателно за неравноправността е това, че
потребителят започва да заплаща веднага за нещо, без да е
гарантирано и изпълнено насрещно задължение, без да е ясно защо му
се налага допълнителна икономическа тежест и без да има
икономически обосновано остойностяване на всяка една от
евентуалните услуги. Явно е, че ако потребителят имаше избор, той не
би поел подобно заробващо задължение, по-голямо от задължението
за заплащане на възнаградителна лихва. Потребителят винаги е по-
слабата страна в подобни договорни отношения по кредита и подобни
клаузи са абсолютно неравноправни.
Видно е освен това, че договореният ГПР не включва
допълнителните такси и надхвърля значително допустимия от 50%.
Видно е, че договорът като цяло въвежда в заблуждение потребителя,
като кредиторът използва по-силното си положение и налага
изключително неравноправни условия и действа в противоречие със
закона.
В допълнение към това следва да се посочи, че на жалбоподателя
е наложена и санкция от КЗП, която му е забранила да прилага
подобни агресивни търговски практики: Заповед № 1020 от 17.11.
2017 г. на председателя на КЗП, потвърдена от ВАС, с окончателно
решение по адм.д. №13144/ 2018 г. от 08.07. 2019 г.
Всички тези съображения и поведението на кредитната
институция дават основание на съда да приеме, че в договора има не
само отделни клаузи, които противоречат на императивни правни
норми и са неравноправни, а това касае едно последователно и
целенасочено поведение при сключването на договори за кредит,
което е в разрез с общоприетите правила за морал.
С оглед на това, въззивният съд намира, че на заявителя
3
правилно е отказано издаването на заповед за изпълнение за
посочените суми.
Крайният извод на РС – Попово е правилен и разпореждането
следва да се потвърди.
На въззивника не се дължат разноски, предвид изхода от делото.
Изложените в жалбата доводи са неоснователни по
съображенията, посочени от въззивния съд.
С оглед на това, жалбата е неоснователна изцяло и следва да се
остави без уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Профи кредит България”
ЕООД гр. София, против разпореждане № 462 от 30.09. 2022 г., по
ч.гр.д. № 691/ 2022 г. на РС – Попово, в частта, в която е отказано да
се издаде заповед за изпълнение за сумата от 268,92 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода 01.03. 2020 – 01.09. 2020 г. и за
сумата 1093,75 лв. възнаграждение за допълнителни услуги, като
неоснователна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4